Решение по дело №4436/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2025
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20193110204436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                 Година  2019                             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                             ХХІХ състав

На седми ноември                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №4436 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Д.Т.А.С." ЕООД, срещу Наказателно постановление № 23-0000416/01.08.2019 год.  на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на осн. чл.104, ал.1 от ЗАвПр на „Д.Т.А.С." ЕООД  е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 / хиляда/лева.

            В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно и неправилно.  В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на изложените в жалбата съображения.

           Възиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище, с което преписката е изпратена във ВРС.

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На  12.06.2019 г. в около 15:10 ч. в гр.Варна, ул."Тролейна" 48, административната сграда на ОО "АА" гр.Варна, след приключване на комплексна проверка на документите, относно транспортната дейност за периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г. на превозвача притежаващ лиценз на Общността № 1549/19.09.2008г. за международен обществен превоз на товари, е установено следното- На 14.08.2018г. в обл.Варна, общ.Аврен, сЦаревци, ул. "Седма" № 6, в 23:52ч. транспортното предприятие не организира работата на водача Георги Георгиев, по такъв начин, че водача да е в състояние да спазва глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006г., в резултат на което, при извършване на превоз попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г., за период от време от 24 часа, след края на предходната дневна почивка, започващ на 14.08.2018г. в 08:52ч., водачът не ползва намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Водачът е ползвал непрекъсната почивка от 14:10ч. до 18:30ч. -общо 4 часа и 20 минути, с което е намалил времето за почивка с 4 часа и 40 минути, видно от предоставеният тахографски лист,(използван на 14.08.2018г. в монтираният в МПС, кат.Ш, марка "Даф", с per. № В9885РС, аналогов тахограф "Siemens VDO" тип 1324.5140, сер.№ 01407633, одобрен тип е1-83. Общественият превоз на товари е извършен на основание пътен лист сер. "А" № 0014095/13.08.2018г.

        Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като било конкретизирана, че описаното в АУАН и НП съставлява нарушение на чл.10 §2 изр.1 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП.

           Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

         АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

         При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

           Нарушението, за което е санкционирано дружеството е по чл.10, пар.2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/06, съгласно който транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в пар.1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава втора от настоящия регламент. От описанието на нарушението и представените доказателства – тахографски лист, се налага извода, че водачът Георгиев действително не е ползвал поне девет последователни часа намалена дневна почивка. Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от направеното описание на нарушението не става ясно какви точно свои задължения превозвачът не е изпълнил. В глава ІІІ , чл.10, т.2 от Регламент № 561 е визирано, че транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване спазването на регламента. В НП е посочено единствено, че дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач „не е организирало работата на водача г.д.г. по такъв начин, че той да е  в състояние да спазва изискванията на глава ІІ от Регламент 561/2006 г. , без да се сочи в какво се изразява конкретното действие респ. бездействие, т.е. какви действия са осъществени, препятстващи спазването на посочените правила съотв. какви действия е следвало да реализират, за да бъдат водачите в състояние да осъществяват дейността си в изпълнение на посочените правила. Липсва яснота  от кои действия или бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на водача Георгиев, като този въпрос изобщо не е бил изследван от наказващия орган. В тази насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на  превозвача, което в случая е необходимо предвид възможността нарушението да се дължи на изключителното виновно поведение на водача.  Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на административно – наказателни санкции не може да почива на предположения и неясни описания,  а следва да се ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.

           Описаните нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като безспорно засягат правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството. Поради това съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление  като незаконосъобразно поради допуснатите процесуални нарушения.   

В случая  от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че касаторът има качеството на транспортно предприятие, по отношение на което разпоредбата на чл.10 § 2 е предвидила  задължение да организира работата на водачите,   по такъв начин, че те да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от  Регламент № 561, където именно са уредени условията за време на управление, почивки по време на работа и почивки, както и надлежно да инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. В хода на съдебното производство е установен и фактът,  че на 14.08.2017г.  конкретният водач г.д.г.  е управлявал процесния автомобил  като не е ползвал междудневна почивка от най-малко 9  последователни часа.

В хода на административно-наказателното производство обаче не е изследван  въпроса и  няма каквито и да било доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение или да реализира други действия, в посока организиране работата на водачите в съответствие с Регламент 561/20016 г..

За да се наложи предвидената в тази разпоредба имуществена санкция не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на един водач на предприятието, а следва да се докаже по несъмнен начин,  че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на превозвача,  че то е резултат от създадената   организация на работа или от липсата на такава. Поради това липсват данни относно съставомерни признаци на нарушението и същото не може да се приеме за доказано от обективна страна.

         С оглед на изложеното до тук съдът намира, че  атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и  като такова следва да бъде  отменено.           

 

 

 

 

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

          

          ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 23-0000416/01.08.2019 год.  на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на осн. чл.104, ал.1 от ЗАвПр на „Д.Т.А.С." ЕООД  е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна  по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: