ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 874
гр. Перник, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500650 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** срещу Разпореждане №
1218/20.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 485/2022 г. по описа на Районен съд – гр.
Радомир, с което е отхвърлено частично заявлението на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
длъжника Р. Н. Р., с ЕГН: ********** за сумата от 310,01 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното
разпореждане в атакуваната му част, поради което се иска отмяната му. Излагат се
доводи, че заповедният съд неправилно е приел, че процесната сума се претендира като
възнаграждение за поръчителя, доколкото същата е неплатена от кредитополучателя
главница по договора за кредит, заплатена от заявителя вместо длъжника. Възразява се,
че договорът за поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй като е
сключен между две търговски дружества. Твърди се още, че уговорената между
длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение във връзка със
сключения договор за кредит, не представлява уговорка във вреда на потребителя, не
накърнява добрите нрави и отговаря на изискванията за добросъвестност. В
заключение се посочва, че кредитополучателят е имал възможност да избере чрез кое
трето лице да бъдат обезпечени задълженията му по кредита, като сам е избрал това да
бъде дружеството „Ай Тръст“ ООД при договорените условия. Въз основа на така
изложените мотиви се иска отмяна на разпореждането, претендират се и разноски.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
1
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Заповедното производство по ч.гр.д. № 485 по описа на Районен съд Радомир за
2022 г. е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД срещу Р. Н. Р., с адрес: ***. Кредиторът „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е предявило вземането в качеството си на цесионер по Договор за
цесия от ***г..
Със заявлението по чл. 410 ГПК се иска заплащане на следните суми: сумата от
310,01 лв., представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с
договор за потребителски кредит № ***; сумата от 27,11 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.10.2018 г. до 31.10.2019 г. във връзка с договор
за потребителски кредит № *** и сумата от 154,67 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода 31.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, както и законната лихва върху претендираните суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
С разпореждане № 12118 от 20.06.2022 г. районният съд е разпоредил да се издаде
заповед за изпълнение в полза на заявителя за договорна лихва по договор за
потребителски кредит № *** г. в размер на 27,11 лева за периода от 30.10.2018 г. до
30.01.2019 г. и обезщетение за забава по договора за кредит в размер на 154,67 лева за
периода от 31.10.2018 г. до 30.05.2022 г., както и за сумата в размер на 8,95 лева –
държавна такса и 17,89 лева - юрисконсултско възнаграждение. Със същото
разпореждане, ПРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата от 310,01 лв. представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
За да отхвърли заявлението в горепосочената част, районният съд е приел, че
възнаграждението за поръчителство противоречи на добрите нрави и в равна степен е
неравноправна клауза, съответно е нищожна съгласно чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл.
21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП, поради което са налице
основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд намира, че разпореждането в обжалваната му част е
правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От изложеното в твърденията, обективирани в депозираното Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и от приложените към него
писмени доказателства, се установява, че на *** г. между „Ай Тръст” и Р. Н. Р. е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай тръст” се е
задължило спрямо „Кредисимо” за изпълнение на всички задължения на длъжника Р.
Н. Р. по сключения между последния и „Кредисимо” Договор за потребителски кредит
№ *** г. Установява се, че размера на възнаграждението за поръчителство, досежно
сключения договор за предоставяне на поръчителство, е в размер на 43,64 лева на
месец за периода на действие на договора за кредит – шест месеца. На *** г. между
„Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст” ЕООД е сключен Договор за поръчителство, с който
„Ай Тръст” ЕООД се е задължило пред „Кредисимо” ЕАД да отговаря солидарно с
длъжника Р. Н. Р. за изпълнението на всички задължения на длъжника, възникнали
съгласно Договора за потребителски кредит.
От представените писмени доказателства се установяват и параметрите на
сключения между „Кредисимо” ЕАД и Р. Н. Р. Договор за потребителски кредит № ***
2
г. Установява се, че съгласно уговореното, „Кредисимо”ЕАД се е задължило да
предостави на длъжника Р. Н. Р. сумата от 450,00 лева, а последният, от своя страна, е
поел задължението да върне договорената като общо задължение сума от 505,68 лева за
срок от 6 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 84,82 лева. В чл. 4
от Договора за потребителски кредит е уговорено, че в случай, че кредитополучателят
е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същия следва, в
зависимост от посочения в Заявлението вид на обезпечението да представи на
„Кредисимо” банкова гаранция, съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо” юридическо лице („Поръчител”) в срок до 48 часа от подаване на
Заявлението. В ал. 2 на същия текст е посочено, че в случай, че в посочения по ал. 1
изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на Кредита,
ще се счита, че Заявлението не е одобрено от „Кредисимо”, съответно Договора не
поражда действие между страните. В правата на кредитора е встъпил настоящия
кредитор „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като заплащането на
възнаграждението за предоставено поръчителство обосновава със съгласието от страна
на кредитополучателя да сключи същото, респ. да заплати същото на месечни вноски в
размер на 43,64 лева.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени потребител. Такъв е и процесния договор за
потребителски кредит, сключен с длъжника Р. Н. Р.. При наличие на такава и ако
искането се основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за
това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК.
Сключеният договор между длъжника и "Кредисимо" ЕАД представлява договор
за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като са изброени изчерпателно различни хипотези на
неравноправие. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално -чл.146 ал.1 ЗЗП, а алинея 2 от същата разпоредба
регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Клаузата, установяваща дължимост на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство в Договора за потребителски кредит е неравноправна по смисъла на чл.
143 от ЗЗП.
При обезпечаването на кредита с поръчителство, длъжникът е ограничен от
изискването на чл. 4 от Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой
да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено
от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители
са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите
на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него.
Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител
3
по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя Р.
Р., а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото
той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез
който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е в размер на почти колкото размера на
отпускания кредит. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1
от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност и
като се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От анализът на доказателствата и
клаузите на сключените между страните договори се налага изводът, че потребителят
не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне,
особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството
„Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД - кредитор на длъжника по договора за кредит,
поради което юридическото лице-поръчител /което е предварително одобрено от
кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това обстоятелство води до извод, че се
касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора. Този извод се подкрепя и от факта, че
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора
„Кредисимо“АД. В този смисъл се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от
ЗПК, като се преследва забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на
кредитора и като последица се оскъпява на кредита. Това обстоятелство води и до
значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на
изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от
възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, правните последици от
непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като
последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/.
Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска обезпечение,
кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя
в зависимост от предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от
предоставяне на обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в
случай, че такова не бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за
предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на
договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем
в кратък срок, което прави клаузата неравноправна. В допълнение, в чл. 5 от Общите
условия, Раздел IV. “Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и
одобряване на заявлението“, е предвидено право на кредитора без да се мотивира да
отхвърли заявлението, което поставя в неравностойно положение потребителя и
нарушава правото му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след
представяне на обезпечение.
Налице е хипотезата на чл. 411 ал.2 т.3 ГПК., поради което отказът за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за горната сума е законосъобразен. Такъв е и
отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за сумата по акцесорното
вземане, представляваща лихва за забава по вземането за предоставяне на
поръчителство. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон.
4
По разноските:
По аргумент на т.12 от ТР 4/2013год. на ОСГТК на ВКС разноски в настоящото
производство не следва да се присъждат, като този въпрос следва да бъде разрешен от
съда, разглеждащ иска по чл. 422 от ГПК.
Предвид горното, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1218 от 20.06.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 485 по описа на Районен съд Радомир за 2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5