Решение по дело №1504/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260222
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Велемира Денчева Димитрова
Дело: 20204210101504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                                       .........

 

                                                           гр. Габрово, 08.10.2021г.

 

                                               В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р О  Д  А

 

            ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1504 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 127 ал.2 от СК.

В исковата молба се твърди, че страните не са сключвали граждански брак, като от връзката им на 12.05.2007 г. е родено детето им К. Г.В. с ЕГН **********. Дълго време ответникът не искал да припознае детето като свое, но след като ищцата при разговор му заявила, че ще води дело за произход, на 17.02.2014 г. след седем години бащата го припознал.

След този момент, а и преди това ответникът не е търсил детето  и само ищцата се грижи за него. От раждането на К. до момента ответникът едва седем месеца заплащал издръжка в размер на 130 лева и за последно –през месец март тази година в размер на 150 лева.

 Ищцата заявява, че не е водила дело относно това кой ще упражнява родителските права и при кого ще живее детето, защото това не се е налагало но поради факта, че ответникът не плаща издръжка и такава не е определяна от съд съобразно закона, се налага да поиска решаването на въпроса по съдебен ред.

Заявява, че не й е известен адресът на ответника, а сумите които той изпращал за издръжка известно време са изпращани до нея само по ЕКОНТ и то от различни офиси в гр. София.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права по отношение на  непълнолетното дете К. Г. В., ЕГН **********, да определи местоживеенето му да бъде при нея в гр. Габрово, да определи на бащата режим на лични контакти и да го осъди да ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от предявяване на иска и по 150.00 лева месечно за една година назад от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законните последици.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В законния срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, чието становище е, че предявените искове са допустими и частично основателни.

Относно предявеният иск за упражняване на родителски права, счита че същият е вероятно основателен. Въпреки това, с оглед защитата на ответника, следва изложените в исковата молба факти - че единствено майката полага грижи за детето и че бащата няма контакт с него от продължително време насам, да бъдат категорично и несъмнено доказани.

По отношение на режима за лични отношения на Г.К.В. с К. Г.В., счита че при евентуалното уважаване на иска за упражняване на родителските права, съдът следва да постанови максимално свободен режим на лични отношения между детето и бащата, тъй като смята, че въпреки изложеното в исковата молба, а именно - че ответникът не е търсил детето и майката сама се грижи за него, следва за в бъдеще той да има възможност за безпрепятствени лични контакти с К. В.. В този смисъл следва да бъде определен режим на лични отношения включващ срещи с детето всяка втора събота или неделя на месеца, след предварително съгласуване с майката, както и бащата да взема детето с преспиване всяка последна събота и неделя на месеца, след предварително съгласуване с майката, както бащата и да има възможност да взема детето за 7 (седем) последователни дни през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, отново след предварително съгласуване с нея.

Относно иска за присъждане на издръжка за минало време в размер на по 150 (сто и петдесет) лева считано от месец април 2020 година до датата на завеждане на исковата молба, с оглед евентуалното уважаване на иска за упражняване на родителски права, особеният представител на ответника също  заявява, че го счита за вероятно основателен и не прекомерен по размер. Смята обаче, че искането за издръжка в размер на 200 (двеста) лева ежемесечно, считано от датата на завеждане на иска не следва да бъде уважено изцяло. Въпреки, че по делото са на лице данни за регистриран в НАП трудов договор на ответника Г.К.В., липсват реални данни размера на получаваното от него възнаграждение за положен труд, както и дали той въобще действително получава такова или има някакви други доходи, дали полага грижи за други членове на своето семейство. С оглед липсата на доказателства какви са възможностите на ответника да дава издръжка, както и предвид възрастта на детето, прави искане размерът на дължимата от ответника издръжка да бъде определен на 180 (сто и осемдесет) лева, които смятам ще отговорят в достатъчна степен на нуждите му.

            Съдът като прецени приложените към исковата молба доказателства намира за установено следното :

            От представеното заверено копие от дубликат на Удостоверение за раждане издаден на ***г*** е видно, че ищцата А.Г.К.  и ответникът Г.К.В. са родители на малолетния К. Г.В., роден на ***г.

От събраните по делото доказателства се установява, че  от раждането на детето за него се грижи единствено майката.

От страна на ответника чрез ЕКОНТ са изпратени до майката общо  6 бр. парични преводи по 130 лева всеки и един  превод в размер на 150 лева, като по нейни данни това са средства изпратени от бащата за издръжка на сина му. Видно от  приложеното извлечение от ЕКОНТ, преводите са изпращани от различни офиси в гр. София, където вероятно понастоящем живее ответникът.

От изслушването на  непълнолетния К. Г.В. се установи, че  той не поддържа никакви контакти с баща си от 5-6 години. Не му е известно къде и как може да го открие ако има нужда от него. Бащата въобще не присъства в живота му и К. твърди, че не би го познал ако го срещне на улицата. Смята, че и баща му не би го познал.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че са налице предпоставките за решаване въпроса за местоживеенето на непълнолетния К. и упражняването на родителските права спрямо него от съда, доколкото родителите му не живеят заедно. Установи се  по безспорен начин, че бащата Г.В.  се е дезинтересирал от сина си, не присъства в живота му, не проявява заинтересованост към развитието му, а средства за издръжката му превежда спорадично, като не е правил това от м. март 2020г.

            Уреждайки спора за местоживеенето на детето съдът следва да реши и косвено произтичащите от това фактически последици свързани с родителските функции предоставянето им на единият родител и личните отношения на детето с другият родител, като по аналогия следва да се приложат разпоредбите във връзка с развода, тъй като живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права  и задължения, а текущото упражняване на родителските права и свързаните с тях задължения се извършва от родителят, при когото живее детето( в този смисъл са и Р№261/74г. на ІІ г.о., Р№1781/78г. на ІІ г.о. и Р№669/92г. на ІІ г.о.).

По изложените по - горе причини съдът намира, че на осн. чл. 127 ал.2 от СК местоживеенето на непълнолетния К. Г.В.  следва да бъде определено при майката, на  която да се предостави и упражняването на родителските права спрямо детето, а на бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето.

С оглед на това, че през последните 5-6 години  всякакъв контакт между бащата и сина е прекъснат и К. дори смята че двамата не биха се познали ако случайно се срещнат, на бащата следва да бъде определен един по- ограничен режим на лични контакти, при който да има право на лични контакти с детето всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 09.00 до 16.00 часа, и за 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            В настоящото производство произнасяйки се относно упражняването на родителските права съдът следва да се произнесе и относно размера на дължимата от ответника издръжка.

            Към момента К. Г.В. е непълнолетен на 14 години и 5 месеца и е ученик, завършил VІІ клас в ОУ ”Св. Св. Кирил и Методий” - Габрово.

От приложените доказателства за доходите на ищцата трудов договор с “Ейч Ем Хеннес енд Мауриц” ЕООД  е видно, че ищцата получава трудово възнаграждение около 800 лева месечно, като с тези средства следва да поддържа домакинството и да осигурява издръжката на К..

По делото няма данни за доходите на ответника, но доколкото той е в трудоспособна възраст и не се установява да страда от някакви заболявания, които да са пречка да работи, съдът приема, че същият реализира месечен доход поне в размер на средната работна заплата за страната.

            Предвид възрастта и нуждите на непълнолетния К., който вече е ученик в степента на средното образование, което е свързано с увеличаване на разходите за учебници,  облекло и социален живот, съдът счита че общо необходимата му месечна издръжка  е в размер на 380 лева, от които бащата следва да заплаща 200 лева, а майката да поема останалата част от издръжката, ведно с грижите по отглеждане и възпитание на детето.

По иска за издръжка за минало време – от 01.04.2020г. до 29.09.2020г.

Искът касае период от пет месеца, в който К. е бил на 13-годишна възраст, а размерът на МРЗ за страната – 610 лева.  При тези обстоятелства претендираната издръжка от 150.00 лева е в минимален размер и искът следва да бъде уважен изцяло като ответникът биде осъден да заплати за малолетното си дете издръжка за минало време в размер на 750 лева

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 240.00 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Габровски РС държавна такса върху определената издръжка за минало и бъдеще време в размер на 318.00 лева.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р    Е    Ш    И  :

 

            ПОСТАНОВЯВА детето К. Г.В., с ЕГН ********** да има местоживеене при своята майка А.Г.К., с ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 127 ал.2 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето К. Г.В., с ЕГН ********** на майката А.Г.К., с ЕГН **********, като бащата Г.К.В., ЕГН ********** с адрес ***3, представляван по делото от особения представител адвокат К.Ф. ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 09.00 /девет/ часа до 16.00 / шестнадесет/ часа, и за 10 / десет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН ********** с адрес ***3, представляван по делото от особения представител адвокат К.Ф., ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете К. Г.В., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А.Г.К., с ЕГН ********** с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева (двеста лева), считано от 29.09.2020г. ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на законните основания за изменяване или прекратяване на издръжката, на осн. чл. 143 ал.2 във вр. с чл. 139 от  СК.

            ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН ********** с адрес ***3, представляван по делото от особения представител адвокат К.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетното си дете К. Г.В., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А.Г.К., с ЕГН ********** с адрес *** издръжка за периода от 01.04.2020г. до 29.09.2020г., в размер на 750.00 лева / седемстотин и петдесет лева/, на осн. чл. 149 от СК.

ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН ********** с адрес ***3, представляван по делото от особения представител адвокат К.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.К., с ЕГН ********** с адрес ***  направените по делото разноски в размер на 240.00 лева / двеста и четиридесет лева/

ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН ********** с адрес ***3, представляван по делото от особения представител адвокат К.Ф., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Габровски РС сумата от 318.00 лева /триста и осемнадесет лева/, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка, както и 5.00 лева / пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдената държавна такса.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :