МОТИВИ
НОХД № 628/ 19г.
Подсъдимият В.С.М. *** е предаден
на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.311, ал.1
от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият
се признава за виновен, съжалява за извършеното, обяснява че не е знаел за
вписания от св. Е. трудов стаж от 4 години.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
В.С.М. е роден на *** ***, жител и живущ ***,
български гражданин, женен, пенсионер,с основно образование, неосъждан,ЕГН **********.
Подсъдимият В.С.М./А.С.М./ за периода от 1980
година до 1991 г. работел на длъжността „шофьор" в „Ученическо
хранене" - гр.Момчилград. По същото време управител на „Ученическо
хранене" - гр.Момчилград бил св.С.М.Е.. Подсъдимия В.С.М. и св.С.Е. се
познавали от 1960 г., тъй като подсъдимия бил ученик на св.Е..
Св.С.Е. заемал длъжността управител на „Ученическо
хранене" - гр.Момчилград до края на 1997 година.
На 30.11.1991 г. подсъдимият В.С.М. бил освободен
от длъжността шофьор от „Ученическо хранене" гр.Момчилград.След
освобождаването му от длъжност М. си получил трудовата книжка № 220/04.04.1985
година. Веднага след това В.М. заедно със семейството си се преселил да живее в
Република Турция.
По средата на 1996 г. В.С.М. установил, че в
Република Турция можело да се ползва трудовия стаж, придобит в Република
България.Поради тази причина, подс.М. решил да се върне в Република България и
да се срещне със св. С.Е., който по същото време още заемал длъжността
управител на „Ученическо хранене" - гр.Момчилград за да му нанесе трудов
стаж в трудовата книжка с №220/04.04.1985 година. За целта подсъдимият М.
пристигнал в Република България, гр.Момчилград. Посетил в града св. С.Е.. С
последния подс.М. провел разговор, като поискал от него в трудовата му книжка
да сде отрази трудовия му стаж като шофьор -снабдител в предприятието
„Ученическо хранене" -гр.Момчилград. Подсъдимият оставил трудовата си
книжка при св.С.Е., като се разбрал с него по човек да му я върне в Република
Турция, след което си тръгнал.
В канцеларията на „Ученическо хранене" -
гр.Момчилград, в кръга на службата си, св.С.Е. удостоверил неверни
обстоятелства, като вписал в трудовата книжка с № *** на подсъдимия В.С.М., че
в периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 г. е работил на длъжността шофьор -
снабдител в предприятието „Ученическо хранене" -гр.Момчилград.Св.Е. вписал
неверните обстоятелства в официалния документ - трудовата книжка на подсъдимия М.,
въпреки, че му било известно, че по същото време, същия се намирал в Република
Турция.След като вписал неверните обстоятелства, св.С.Е., поставил кръглия и
правоъгълния печат на „Ученическо хранене" - гр.Момчилград, след което
положил подписа си като управител на предприятието.По човек, св.С.Е. изпратил
трудовата книжка с отразените в нея неверни обстоятелства на подсъдимия в
Република Турция.
След получаване на трудовата си книжка, подсъдимия В.С.М.
установил, че в нея имало вписан трудов стаж от осигурителя „Ученическо
хранене" - гр.Момчилград , че е работил на длъжността шофьор - снабдител
за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 година. Въпреки че в официалния
документ - трудова книжка, имало отразени неверни обстоятелства, подсъдимият М.
не предприел никакви действия за отстраняване на нередностите, а я задържал за
да я ползва след време пред Територялно поделение на Национален осигурителен
институт - гр.Кърджали.
През месец декември 2016 г., подсъдимия В.С.М. се
завърнал от Република Турция в Република България, гр.Момчилград,
обл.Кърджали.Тъй като бил придобил право на пенсия в Република България, решил
през следващите дни да посети Територялно поделение на Национален осигурителен
институт - гр.Кърджали за да подаде заявление за отпускане на пенсия.
На 20.12.2016 г., подсъдимия В.С.М. заедно със св.С.Е.
***. Двамата посетили Територилно поделение на Национален осигурителен институт
-гр.Кърджали за да подаде подсъдимия заявление за отпускане на пенсия.Там на
место, подсъдимия В.С.М. попълнил Заявление за отпускане на пенсия и добавки,
като към същото приложил и официалния документ с невярно съдържание - Трудова
книжка с №***, издадена на негово име, както и други документи- Удостоверения
УП -З. След като попълнил заявлението на отпускане на пенсия, подсъдимият
положил подписа си в заявлението в графата „подпис на заявителя за пенсия”. След
това М. предал на св.Х.Л. заявлението с приложените към него документи, между
които и официалния документ с невярно съдържание - Трудова книжка с №***,
издадена на негово име. Св.Л. приела документите, предадени и от подсъдимия М.,
като поставила входящ номер на заявлението подадено от подсъдимия- вх. № 2113-08-2581/20.12.2016г.
В деловодната система св.Х.Л. отбелязала, че В.М. е представил и Трудова книжка
с №***, издадена на негово име.
По повод подаденото от подсъдимия Заявление за
отпускане на пенсия, от ТП НОИ - Кърджали е била изискана информация от
осигурителя „Обединено счетоводство- Образование Момчилград", тъй като
осигурителя „Ученическо хранене" - гр.Момчилград е бил закрит. От
получения отговор се установило, че В.С.М. не фигурирал в разчетно - платежните
ведомости за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1996 година. Впоследствие от
извършена ревизия от ТП НОИ - Кърджали се установило , че вписаният трудов стаж
в трудова книжка с №*** на подсъдимия М. не е потвърден, тъй като не фигурирал
в разчетно - платежните ведомости.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно
графическата експертиза, се установява, че подписите на страница 19,графа 6,ред
1,2,3,4,5,, графа 9 , ред 1,2,3,4,5 и 6 , страница 21, графа 6, ред 1„ графа
9,ред 1 и 3 в трудовата книжка на името на В.С.М. /А.С.М./ са положени от С.М.Е..Подписа
на страница 21, графа 9, ред 4 в трудовата книжка е положен от С.Е.. Подписа
срещу подпис на заявителя за пенсия в Заявление на отпускане на пенсия с
добавки с вх.№2113-08-2581/20.12.2016 г. е положен от В.С.М..
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от
съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени
доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:
Твърдението на подсъдимия, че не е отправял молба
към св. Е. да му вписва допълнителен стаж се потвърждават от св. Е., който пред
съда заявява, че е допуснал глупава грешка, вписвайки на М. несъществуващ
трудов стаж, но мислил, че по този начин му прави услуга за по-ранно
пенсиониране в Р.Турция. Предвид изложеното съдът стига до извода, че
подсъдимият не е бил инициатор за извършеното от св. Е. престъпление, като до
подаване на документите пред ТП”НОИ” гр. Кърджали твърде вероятно е да не е
знаел за вписания стаж.
Изложеното по- горе, според
настоящия съдебен състав, обуславя извода, че се касае за маловажен случай,
предвиден в ал.2 на чл. 311 от НК, защото малозначителността на деянието е свързана преди всичко
с възможните или настъпили вредни последици, каквито в случая липсват, и затова обществената опасност на деянието е много по- ниска от обикновените
случаи.
От
субективна страна деянието е осъществено от подс. Маринов при форма на вина
пряк умисъл - той е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е и
пряко е целял настъпването на обществено-опасните последици, искал е тяхното
настъпване.
За извършеното престъпно деяние законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” до 1 година или пробация. Видно от
приложеното към делото и прието от съда свидетелство за съдимост, подсъдимия не
е осъждан и спрямо него не е прилагана процедурата по чл. 78а от НК.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са налице условията за прилагане на чл. 78а от НК,
въз основа на който подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание “глоба”. При
определяне на нейния размер и базирайки се на двата основни принципа, залегнали
в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на законност и индивидуализация,
съдът прецени:
- обществената
опасност на деянието е типична за този вид престъпления, засягащи обществените
отношения, свързани с документирането на определени факти, които стоят в
основата на отчетността и контрола на пазарната икономика.
- обществената
опасност на подсъдимия е занижена: касае
за зрял човек с чисто съдебно минало, признава се за виновен и съжалява
за извършеното, ползва се с добри характеристични
данни по местоживеене.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предвиденото в текста на чл.78а от НК наказание „глоба” следва да
бъде определено към минималния размер, а
именно 1500 лева.
Така наложеното
наказание напълно отговаря на извършеното
и ще осъществи изцяло целите на личната и генерална превенция на закона.
Подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР- Кърджали направените по
делото разноски по назначената съдебно- графологична експертиза в размер на 100
лева.
Водим от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: