Р Е Ш Е Н И Е № 137
гр. Варна, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия М. Славов в.гр.д. № 468 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Р.И.А. и Ф.Х.И. ***,
чрез общия им процесуален представител адв. Вл. В. ***, срещу решение № 152/26.07.19г. по гр.д. № 256/18г. на ОС-Разград, с което
по иска на КПКОНПИ и на осн. чл. 74 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./ в полза на
държавата от всеки от тях е отнето незаконно придобито имущество, както следва:
от Р.И.А.:
- сума в размер на 43
622,59 лв., представляваща получени парични средства, установени с присъда №
6/13.02.2018 г., постановена по НОХД №5/2018г. на ОС Разград;
- лек автомобил Рено
Еспейс с рег. № РР 9338 АМ, рама VF8J636150R115212, двигател J7R3768F362728, с
пазарна стойност към настоящия момент – 300 лв.;
- лек автомобил Фиат
Пунто с рег. № РР 0543 АР, рама ZFA17600002381506, двигател 176B20006922696, с
пазарна стойност към настоящия момент – 300 лв.;
- лек автомобил Рено
Еспейс с рег. № РР 1894 АТ, рама VF1JK0HA629720651, двигател G9TJ742C037401, с
пазарна стойност към настоящия момент – 3 000 лв.
- сума в размер на 4
916,30 лв., представляваща извършени вноски след 26.09.2008 г. по разплащателна
сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на
627,95 лв., представляваща постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка
№ 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на 40
лв., постъпила по разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД след
26.09.2008 г.;
- сума в размер на 10
700 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № BG91
CECB 9790 10G3 5527 00 в „Централна кооперативна банка” АД;
от Ф.Х.И.:
- сума в размер на 50
305,53 лв., представляваща извършени вноски след 26.09.2008г. по спестовен влог
№ 15486784 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на
500 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен
депозит № 18403654 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на 1
500 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен
депозит № 18553341 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на 1
300 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен депозит
№ 18560444 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на 5
843,02 лв., представляваща извършени вноски по срочен депозит № 18572808 в
„Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер на
2,27 лв., представляваща платени лихви по срочен депозит № 18572808 в „Банка
ДСК” ЕАД;
- сума в размер на 2
500 лв., представляваща извършени вноски по срочен депозит № 25014180 в „Банка
ДСК” ЕАД;
- сума в размер на 1
961,20 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева №
BG98 CECB 9790 1028 8166 00 в „Централна кооперативна банка” АД;
- сума в размер на 10
лв., представляваща извършени вноски по банкова сметка *** № 800231011358430 в
„Обединена българска банка” АД.
Въззивниците считат решението за
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което го
обжалват изцяло, претендират отмяната му и отхвърляне на предявените искове,
ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Въззивниците не
оспорват, че Р.А. е бил осъден с присъда № 6/13.02.18г. по НОХД № 5/18г. на
ОС-Разград за престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК за това, че през периода от 01.01.12г. до 30.04.17г. в
качеството си на данъчно задължено лице е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери, като не е подал ГДД за календарните
години от посочения период. Не се оспорва, че въззивниците са били във
фактическо съпружеско съжителство през проверявания период, както и че имат две
деца, които през този период са били непълнолетни, както и че са получили
социални помощи, пенсии и доходи от стопанска дейност в посочения от Комисията
размер. Оспорва се обаче, че А. е получил през проверявания период парични суми
в брой от небанкови финансови институции, както и техния размер, както и
размера на разходите за издръжка на семейството; оспорва се липсата на
основание за получаване на суми по банковите сметки от всеки от ответниците от
трети лица; поддържа се преобразуването на получените от всеки от ответниците
суми в извършване на разходи за задоволяване нуждите на домакинството. Сочат се
и процесуални нарушения, свързани с неотстраняване нередовности на исковата
молба, вкл. и липсата на обосноваване на изискуемото от закона несъответствие
между доходите на ответниците и придобитото от тях имущество през проверявания
период; относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на
вида и размера на извършените разходи за издръжка на домакинството на
ответниците през всяка година от проверявания период, както и дали е достатъчно
съобразяването само на приетите от НСИ размери на тези разходи; относно
зачитане пределите на влязлата в сила осъдителна присъда спрямо А.; относно служебното
попълване на делото с доказателства чрез изискването на НОХД № 5/18г. на
ОС-Разград без нито една от страните да е правила такова искане. Въззивниците
считат, че е нарушен материалния закон при даването на отговор на въпросите
относно това дали представляват незаконно придобито имущество вноските по
банкови сметки на ответниците, направени от трети лица, и могат ли да бъдат
предмет на отнемане по този закон парични средства, които не са налични към
момента на предявяване на иска.
Поддържа се още, че ако се приеме,
че А. е получил посочената в присъдата сума от 43 622.59 лв., то се
твърди, че същата е използвана при извършване на паричните вноски по банковите
сметки на ответниците, възлизащи в общ размер на 81 747.84 лв. Остатъкът
от последната сума пък е изтеглян и внасян отново по банковите им сметки през
проверявания период. Накрая, цялата сума от 81 747.84 лв. + 43 622.59
лв. е използвана за задоволяване нуждите на семейството.
Отправено е искане въззивният съд да
изключи като доказателство по делото приложеното НОХД № 5/18г. на ОС-Разград.
В предвидения срок е депозиран
отговор на въззивната жалба от насрещната страна КПКОНПИ /по-нататък и
Комисията/, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че са налице всички
процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск, както и събраните по
делото доказателства сочат за неговата основателност. Претендира се решението
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
В изпълнение на дадените от въззивния
съд указания с определение № 610/30.09.19г., ищецът в исковото производство
КПКОНПИ е да представил заверено копие от Решение № 548/25.07.18г. на КПКОНПИ
за образуване на производството за установяване на незаконно придобито
имущество против ответника Р.И.А. /съгласно изискването на 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ
/отм./, сега чл. 156, ал. 4 от ЗПКОНПИ, приложим съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на
този закон. Освен това е заявил, че
ще се ползва от
постановената по НОХД № 5/18г. на ОС-Разград присъда, ведно с мотивите към нея
/съгласно изискването на 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 156, ал. 4 от ЗПКОНПИ, приложим съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на този закон/, които са приети
като доказателство чрез приобщаване на цялото дело от първоинстанционния съд.
Направено е и писмено уточнение, че към началото на проверявания период
ответниците не са притежавали никакво имущество. Поддържа се твърдението, че
ответницата И. е приета и включена от Комисията в обхвата на проверката през
целия проверяван период като лице във фактическо съжителство с проверяваното
лице, тъй като е установена идентичност на постоянните и настоящите адреси с
проверяваното лице за този период, както и наличието на две родени техни общи
деца. Поради това и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗОПДНПИ се претендира
отнемането на имуществото на ответницата И., за която се установило, че за
проверявания период не е получавала никакви законни доходи. Комисията не е
установила ответницата да е придобивала паричните средства за сметка на ответника
като проверявано лице, поради което и претенцията е насочена към тези парични
средства от нея на самостоятелно основание като лични нейни средства. Направено
е и уточнението, че Комисията твърди, че в края на изследвания период
ответникът А. е притежавал извън описаните три МПС, но и парични средства в общ
размер на 59 906.84 лв. /така, както са описани и в решението за
отнемането им от първоинстанционния съд/, а ответницата И. - парични средства в
общ размер на 63 922.02 лв. /така, както са описани и в решението за
отнемането им от първоинстанционния съд/. За паричните средства на всеки от
ответниците се твърди, че те са налични в техния патримониум /макар и не по
банковите им сметки/, тъй като няма данни да са вложени в друго придобито имущество.
В тази връзка Комисията, изхождайки от нормите на чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./,
аналогичен на действащия чл. 151 от ЗПКОНПИ, поддържа, че изтеглянето на
паричните суми /за които не са ангажирани доказателства, че имат законен
източник/ от банковите сметки на ответниците, не означава, че те не са в техния
патримониум, след като не е доказано, че са изразходвани за нещо друго. А и
практически не би могло да се очаква, че едно лице, привлечено като обвиняем би
си позволило да задържи парите си в банковите сметки. Поддържат се и
твърденията за наличието в настоящия казус и на изискумото несъответствие между
доходите и имуществото на ответниците, което е над 150 000 лв. съгласно
легалното определение на § 1, т. 7 от ДР на ЗПКОНПИ /в случая 204 352.64лв.
на базата на доказателствата по делото/.
Отговора на въззивната жалба, ведно
с направените уточнения на исковата молба, се поддържат от въззиваемата страна
чрез процесуален представител, който представя и писмени бележки.
В с.з. въззивниците не се явяват.
Чрез общия си процесуален представител са депозирали писмена молба, в която
въпреки дадената им от съда възможност, не са изразили допълнително становище
по направените от ищеца уточнения на исковата молба. В писмената си молба до
въззивния съд въззивниците поддържат твърденията си от въззивната жалба, че
исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е изложил твърдения относно това
какво е основанието на предаването на „суми от трети лица“, както и дали същите
са били върнати или са били изразходвани съгласно основанието за тяхното
предаване. Поддържат се всички оплаквания, релевирани с въззивната жалба, вкл.
и искането за изключване от доказателствата по делото на материалите по НОХД №
5/18г. на ОС-Разград. В молбата са поставени и конкретни въпроси, на които въззивният
съд да отговори – дали получаването на сумата от 43 622.59лв., за
недекларирането на която е постановена осъдителната присъда на ответника,
предпоставя че този недеклариран доход е незаконен, още повече, че за същия
държавата е събрала и данък; основателна ли е претенцията на Комисията, след
като същата не е доказала по делото, че всяка от претендираните за отнемане
суми е налична в патримониума на ответниците в края на проверявания период;
какво подлежи на отнемане по реда на закона – имущество или приходи, респ.
доходи и преминалите блага през патримониума на ответниците в рамките на
проверявания период в т.ч. и преминалите през същия пари по банковите им
сметки, както и какво е правното значение на тези факти – ще се отнеме като
незаконно придобито имущество целия сбор на преминалите през сметките суми или
ще се отнеме само останалото в патримониума на ответниците в края на
проверявания период и с какво последните са се обогатили – с преминалото или с
останалото.
Претендира се присъждането в полза
на адвоката на въззивниците адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна защита на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размерите по
Наредба № 1 на ВАС.
Въззивната жалба е подадена в срок от
страни с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт и при
удовлетворяване на изискванията за надлежна представителна власт. Същата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
По
установеното по делото от фактическа и правна страна въз основа на събрания
доказателствен материал и приложимия материален закон.
Първоинстанционното производство е образувано
въз основа на подаденото на 01.10.18г. /датата на пощенското клеймо върху
плика, закрепен на задната корица на делото/ до окръжния съд искане от КПКОНПИ
за отнемане в полза на държавата от ответниците Р.А. и Ф.И. на имущество на
обща стойност от 127 428.86 лв. на осн. чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ
/отм./, както следва: от ответника А. – сумата от 43 622.59 лв., получена
сума от трети лица съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 5/18г. на
ОС-Разград, на описани три леки автомобила и на парични суми, представляващи
извършени вноски след 26.09.08г. по посочени банкови сметки /в размер на
4 916.30лв. и 10 700 лв./, постъпили суми от трети лица по посочена
банкова сметка /***.95 лв./ и постъпила сума чрез банков трансфер от сметка в
сметка /в размер на 40 лв./; а от ответницата И. – суми, представляващи
извършени вноски по банкови сметки след 26.09.08г., които не са били
преобразувани чрез вноски от други банкови сметки или в друго имущество /в
размер на 50 305.53лв., на 500 лв., на 1 500 лв., на 1300 лв., на
5 843.02 лв., на 2 500 лв. и на 10 лв./, както и сумата от 2.27 лв.,
представляващи платени от банката лихви по посочена банкова сметка. ***, че
Комисията е била уведомена на 09.01.18г. от надлежен орган /ОП-Разград/ за
привличането на ответника А. като обвиняем по досъдебно производство, по което
по-късно е било образувано наказателно дело пред съда и с влязла в сила на
01.03.18г. присъда същият е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 255, ал. 4 от НК, вр. чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК – че за периода от 01.01.12г. до 30.04.17г. в гр. Разград, в условията
на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно
физическо лице, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери, като не е подал ГДД за придобитите през всяка от календарните
години на 2011г. до 2016г. вкл. доходи в посочени конкретни размери /възлизащи
в общ размер на 43 622.59 лв./. Това престъпление попада в обхвата на чл.
22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./. В искането е било посочено още, че са били
взети съответните решения от Комисията за образуване на проверката срещу лицето
/на 15.01.18г./, при която е било установено, че А. и жената, с която същият
живее на съпружески начала за проверявания период от 15.01.08г. до 15.01.18г. /Ф.И./,
освен посочените в присъдата като получени от А. парични суми, същите са
откривали банкови сметки, по които те или трети лица са извършвали парични
вноски или преводи, за които не е установен законен източник на средствата.
След направения анализ относно доходи, приходи или източници на финансиране по
години, доказателства за преобразуване на имуществото, размера на обичайните
разходи за издръжка на домакинството /в което за части от проверявания период
са включени и родените от двамата ответници техни общи деца до навършването им
на пълнолетие/, е направен извод за наличието на значително несъответствие
между имуществото на ответниците и нетния им доход, в размер надхвърлящ
изискуемия от закона от 150 000 лв. /в случая е посочено, че
несъответствието е в размер на 205 117.58 лв./. Поради това е била взето
решение на 25.07.18г. от Комисията за внасяне на искане за налагане на
обезпечителни мерки върху имуществото на проверяваните лица и в определения от
съда 3-месечен срок след налагането на обезпечителните мерки, е образувано с
решение от 26.09.18г. производството за отнемане на незаконно придобито
имущество и е внесен осъдителния иск.
В отговора на исковата молба ответниците са
поддържали наличието на нередовност на същата - поради противоречие между
изложените в нея фактическите твърдения и петитума ѝ относно размера и
произхода на исковите претенции; относно липсата на посочен начин за определяне
на пазарната стойност на движимото имущество, което се претендира за отнемане,
към момента на подаване на иска; поради непосочването на третите лица, от които
се твърди, че ответникът А. е получил сумата от 43 622.86 лв. по
цитираната от Комисията присъда, датите на получаване на всяка една от сумите,
както и конкретните им размери; поради непосочването на третите лица, за които
се твърди, че са внесли суми по банковите сметки на ответниците, датите на
внасянето им и техните размери. Поддържало се още, че исковата молба е
неоснователна, тъй като не е налице значително несъответствие в имуществото на
първия ответник. Оспорено е твърдението на Комисията, че общият разход за
издръжка на домакинството на ответниците за проверявания период е възлизал на
общата сума от 82 537 лв., като се твърди, че разходите им са били в пъти
по-ниски. Оспорен е и иска за отнемането от ответника и на трите описани леки
автомобила като се е твърдяло, че същите са били предадени на трети лица години
преди образуване на настоящото дело и към настоящия момент те са погинали или
не съществуват. В отговора се е твърдяло още, че паричните средства,
представляващи направени от ответниците вноски по банковите им сметки, не са
налични и не съществуват, тъй като са били разходвани от тях за задоволяване на
техни и на останалите членове на семейството им разходи и/или са били
трансформирани в други вноски по такива сметки или в друго тяхно имущество.
Освен това, следвало да се съобрази дали получените от ответника А. парични
сума в общ размер от 43 622.59 лв. съгласно присъдата по наказателното
дело, не са разходвани за придобиването на посочените движими вещи и вноски по
банкови сметки, както и дали е налице значително несъответствие в имуществото
на първия ответник по смисъла на закона. Поддържало се, че не следва да се
отнемат внесените парични суми по банкови сметки на ответницата, тъй като тези
суми са били трансформирани от други вноски по банкови сметки с титуляри
двамата ответници.
В определението си по чл. 140 от ГПК
първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест по установяване
на правнорелевантните по делото факти, като изрично е указал на ответниците, че
в тяхна тежест е да установят твърденията си относно произхода на придобитото
от тях имущество /л. 66, а така също и в първото с.з. – л. 108/.
Въз основа на уведомление вх. №
УВ-29/09.01.18г., изпратено от ОП- Разград до ТД на КОНПИ в гр. Варна за внесен
обвинителен акт против Р.И.А. по ДП № 330 ЗМ-153/17г. по описа на ОД на
МВР-Разград, пр.пр. № 1570/2017г. на ОП-Разград, за престъпление по чл. 255,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /л. 1 от приложението към исковата
молба в бялата папка/, Комисията е образувала проверка срещу ответника А. по
реда на чл. 21 ЗОПДНПИ /отм./ с протокол № ТД04ВА/УВ-452/15.01.2018г. /л. 19 от
същото приложение/, обхващаща периода от 15.01.2008г. до 15.01.2018г.
След приключване на проверката /в която е
била включена и Ф.Х.И. като лице, което фактически е съжителствала на
съпружески начала с А. за целия проверяван период/ и въз основа на отправено от
директора на ТД Варна предложение за образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск
срещу посочените лица, е постановено решение № 548/25.07.2018г. на Комисията за
образуване на такова производство против посочените двама ответници /л. 22-41
от настоящото дело/.
С определение № 667/31.07.18г. по ч.гр.д. №
194/18г. на ОС-Разград е допуснато обезпечение на бъдещия осъдителен иск на
Комисията по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), предявим против А. и И., чрез налагането
на поисканите обезпечителни мерки /последните две страници от приложението към
исковата молба в бялата папка/. На Комисияте е определен 3-месечен срок от
налагането на обезпечителните мерки да предяви обезпечения иск.
С решение № 766/26.09.2018г. КПКОНПИ е взела
решение да се внесе искане в ОС-Разград за отнемане в полза на държавата от Р.А.
и Ф.И. на подробно описано имущество, за придобиването на което не е установен
законен източник /л. 29-48 от делото на РзОС/. Както се посочи и по-горе,
исковата молба е изпратена по пощата на 01.10.18г. и образувана в дело в съда
на 02.10.18г.
С оглед на горното следва да се приеме, че
приложимият закон за преценка на допустимостта и основателността на предявения
от Комисията осъдителен иск, е ЗПКОНПИ по арг. от нормата на § 5, ал. 2 от ПЗР на
същия, в редакцията на тази норма след изменението ѝ с ДВ, бр. 1 от
2019г., тъй като проверката и производството пред съда са започнали по ЗОПДНПИ
/отменен, считано от 23.01.18г./, но следва да се довършат по реда на ЗПКОНПИ.
Престъплението, за което ответникът А. е бил
привлечен като обвиняем, попада в предметния обхват на закона, което е
основание за започването на проверката от Комисията - чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ /идентичен на нормата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм.//.
Проверката е приключила в рамките на срока по чл. 112, ал. 1 от ЗПКОНПИ
/идентичен по съдържание на чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм.// и след надлежно
решение на Комисията, в определения от обезпечителния съд 3-месечен срок, е
предявен осъдителния иск за отнемане на незаконно придобито от ответниците
имущество.
Налице са твърдения в искането на Комисията,
че въз основа на направен икономически анализ, е налице изискуемото съгласно
чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ /идентичен на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм.//
значително несъответствие в имуществото
на проверяваните лица, което надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период –
в размер на 205 117.58лв. в исковата молба и в размер на 204 352.64
лв. в уточняващата молба до настоящата инстанция. Освен това от въведените
твърдения в исковата молба, че А. е получавал през всяка от посочените
календарни години на посочени дати парични суми, от конкретно посочени лица и в
посочени размери /чрез възпроизвеждане на мотивите към осъдителната присъда по
НОХД № 5/18г. на РзОС/, за които при направен икономически анализ не е
установено да имат законен източник и да са трансформирани чрез осъществени
вноски по банковите сметки на някой от двамата ответници, а освен това,
изключвайки вноските от двамата им сина и банковите преводи на суми от една
тяхна в друга тяхна сметка, както и заплащането с част от изтеглени пари от
сметка на ответницата И. на покупната цена на едно МПС, следва да се приеме, че
исковата молба на Комисията не е била нередовна в изтъкнатите от ответниците
насоки. Непълнотата в твърденията относно наличието на имущества у ответниците
в началото и в края на проверявания период е попълнена пред въззивната
инстанция с изисканото и депозирано уточнение в тази насока. Налице е и ясен
петитум, съответстващ на твърденията в исковата молба относно незаконност на
придобитото от ответниците през проверявания период имущество, което се
претендира за отнемане, тъй като паричните средства, макар и да не са по
банковите сметки, се считат за налични като равностойност в патримониума на
ответниците, тъй като няма данни да са били изразходвани от тях. Разликата
между посочената стойност на придобитото от ответниците за проверявания период
имущество /в общ размер на 130 910.04лв. – л. 24/ и претендираното за
отнемане /в размер на 127 428.86лв./ се дължи на различната стойност,
посочена за трите МПС, чието отнемане се претендира /стойност към момента на
придобиването им и пазарна стойност към момента на подаването на исковата
молба/. Това различие не съставлява нередовност на исковата молба, а е въпрос
на основателност на предявените искове.
При това положение настоящият състав на съда
намира, че исковата молба е редовна, подадена е от надлежен ищец като
процесуален субституент на държавата и след проведено надлежно производство в
предвидените срокове, при което са взети съответните решения от Комисията.
Поради това съдът дължи произнасяне по нейната основателност.
Предпоставките на приложимия нормативен акт,
за да се уважи искането на Комисията са: за проверявания
период /който може да е 10 години назад, считано от датата на започването проверката
– чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ/ да е налице незаконно придобито имущество. Законът
определя и какво разбира под незаконно
придобито имущество - това е имуществото, за придобиването на което не е
установен законен източник /чл. 5, ал. 1/. Налице е следователно една
оборима презумпция, която разменя тежестта на доказването – в тежест на
ответника е да установи, че имуществото му е придобито чрез законни източници.
Съдът ще се спре по-подробно на въпроса относно законните източници за
придобиване на имущество по-надолу.
Отделно изискване на специалния закон, за да
се уважи осъдителен иск за отнемане на незаконно придобито имущество, е и
наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. А значително несъответствие според закона
е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период /§ 1, т. 3 от ДР на закона/.
Следователно, когата евентуално установено несъответствие не надвишава този
размер, Комисията следва да прекрати проверката, а ако въпреки това вземе
решение и образува производство за отнемане на незаконно придобитото имущество
и сезира съда с такъв иск, последният би се явил неоснователен /в случая съдебният
контрол за законосъобразност на решението на Комисията се осъществява от
гражданския съд, посредством произнасянето по основателността на иска – в този
смисъл виж мотивите на т. 1 от Решение № 2/23.05.13г. по к.д. № 1/13г. на КС на
РБ/.
В имуществото
от една страна се включват всякакъв вид собственост, материална или
нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически
документи, доказващи правото на собственост или други права върху него /§ 1, т.
4 от ДР/, а нетният доход представлява доходи,
приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството
му /§ 1, т. 8 от ДР на закона/. В закона е определено и съдържанието, което
законодателят за целите на този специален закон приема, че могат да съставляват
доходи, приходи и източници на
финансиране: това са възнаграждение, получено от лице по трудово и по
служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от
упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност,
дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за
придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска
дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания,
лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на
имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от
застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица
/§ 1, т. 2 от ДР на закона/.
Според
ЗПКОНПИ обичайни разходи са тези за
издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на
Националния статистически институт /§ 1, т. 9 от ДР/. Очевидно като извънредни
следва да се приемат всички други разходи извън отчитаните като
средностатистически и съобразно фактическата установеност по конкретния случай.
Производството по отнемане на незаконно
придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу
проверяваното лице и свързаните с него лица /чл. 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ/, от което
произтича и основната разлика със ЗОПДИППД /отм./ - връзка между незаконно
придобитото имущество, чието отнемане се претендира от Комисията, и евентуално
извършена престъпна дейност, не се изисква. Наличието на акт за привличането на
лице като обвиняем в извършването на престъпление измежду посочените в чл. 108,
ал. 1 от закона, е само основание за започване на проверката. Отделно от това
проверката започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на
наказателното производство /чл. 108, ал. 4/.
При изясняването на понятието „законен
източник“ по смисъла на този закон, наред с дефинитивната норма на § 1, т. 2 от
допълнителните му разпоредби, следва да се държи сметка и за това, че същият е
специален и е приет с определена цел – да се защитят интересите на обществото
чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него /чл. 2, т. 3 от същия/. Поради това и в закона са
установени условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество, които са подчинени на прокламираната от законодателя цел
на този нормативен акт, което пък предполага, че в понятията му са вложени
точно определени съдържания, които е възможно да се различават от идентични по
наименования понятия, употребени и легално определени в други закони или в
практиката /например в областта на счетоводните операции или понятия от
икономическата наука и практика/.
Наред
с горното, понятието „законен източник“ в действащия ЗПКОНПИ следва да се
преценява и с оглед изясняването на идеите и принципите на ЗОПДНПИ /отм./, извършено в мотивите към
решение № 13/13.10.12г. по к.д. № 6/12г. на на КС на РБ. Това е така, защото действащият
понастоящем ЗПКОНПИ инкорпорира почти без изменения тези идеи и принципи,
предвидените предпоставки, условия и ред за реализиране на отнемането на
незаконно придобитото имущество, вкл. и дефиницията на понятието „законен
източник“ /разликата между дефиницията на съдържанието на понятието в § 1, т. 4
от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и в § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ се състои единствено в
това, че в последната липсва посоченото в първата, че за такива се считат „и
всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране“/.
Според КС, приемането на ЗОПДИППД /отм./, е
бил отговорът на държавата на създалата се обществено-икономическа обстановка,
при която е налице демонстрация на необясним материален просперитет от лица,
които според господстващото мнение извършват тежки посегателства, включително и
с престъпен характер, срещу установения в Конституцията и законите икономически
ред в държавата, на създалата се представа, че свободният пазар не се подчинява
на установените правила, че демократичните институции не могат да ограничат
възможността за забогатяване от незаконни източници за чужда сметка, както и за
сметка на обществото като цяло. С приемането на ЗОПДНПИ /отм./ е премахната обвързаността на т. нар.
гражданска кофискация спрямо развитието и изходът на воденото наказателно
производство. Новите положения в ЗОПДНПИ според КС предопределят и разширеното
понятие за подлежащото на отнемане имущество, за каквото по силата на чл. 1,
ал. 2 от се счита имуществото, за
придобиването на което не е установен законен източник.
Целта на проверката, извършвана от органите
по ЗОПДНПИ, е установяване дали е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство
може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани
източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов
или граждански договор, наследяване и пр. КС е приел, че законните източници на
забогатяване са посочени най-общо в Основния закон и са доразвити по-детайлно в
отрасловото законодателство - свободната стопанска инициатива, упражняването на
свободна професия, възнаграждението за законно положен труд, наследяването и
др. Или, определяйки го по негативен начин това понятие чрез определянето на
незаконен произход на имуществото, КС е приел, че това е произход, който не
може да бъде оправдан с правно допустимите
средства за увеличаване на индивидуалното богатство. И по-нататък в решението
си КС приема, че че целта на предявения от държавата иск пред съда не е
ограничаване или наказване на личността на ответника, а е насочена към
преодоляване на последиците от незаконното придобиване на имущество. Основен
предмет на доказване в съдебния процес при осигурено равенство на страните не е
престъпно деяние по НК или тежко административно нарушение, а чрез изключване
на възможностите за правомерно забогатяване установяване на онова имущество на
ответника/ответниците, за което няма доказателства, че е законно придобито, от
което произтича презумпцията, че пряко или косвено е с незаконен източник.
Отнемането на такова имущество по същината си не съставлява наказание за
извършено престъпление или административно нарушение, а гражданска санкция,
насочена към възстановяване на справедливостта.
С оглед на горното, настоящият състав на съда
приема, че законните източници и по см. на ЗПКОНПИ не са изчерпателно изброени
в дефинитивната му норма на § 1, т. 2 от ДР /така, както се приема и в мотивите
на решение № 147/16.09.19г. по гр.д. № 1998/18г. на ВКС, ІV г.о./. И в тази
връзка в решението си КС сочи, че незаконно придобито имущество по см. на
ЗОПДНПИ се свързва с неговия източник – правните субекти не следва да се
обогатяват с имущество, придобито от дейност, намираща се извън закона.
Законните източници обаче, както приема и КС, са конституционно признатите и
нормативно регламентираните, поради което и тежестта на доказването в закона е
обърната чрез оборимата презумпция – тя е върху ответника, който следва да
установи чрез каква правнорегламентирана дейност или уреден от действащото
право способ, е придобил имуществото си. В тази насока КС е обобщил: „Поначало
законовите презумпции, включително и необоримите, не съставляват необичайно
явление в действащата правна система. Те дават възможност да се достигне до
истината относно релевантния юридически факт на базата на установяването на
друг факт, който е по-лесен за доказване. В случая презумпциите по ЗОПДНПИ са
оправдани, защото съставляват пропорционално средство за постигане на
конституционно защитимата цел на закона. След като източниците на правомерно
обогатяване могат да се извлекат от Конституцията и законите, неустановяването
на такива източници, което по същество е равносилно на тяхната липса, логически
води до заключение за незаконен произход на съответното увеличение в
имуществото на проверяваните лица. Последните обаче имат пълната възможност в
производството пред гражданския съд да се противопоставят на иска, доказвайки
законността на източника на своето обогатяване“.
Поради това и в предмета на доказване в
производството по отнемане на незаконно придобитото имущество не се включва
установяването на конкретен незаконен източник на претендираното за отнемане
имущество, а това дали е установен от ответника конкретен законен източник на
придобиване на претендираното от Комисията за отнемане имущество.
Преди да се пристъпи към произнасяне по
основателността на предявения по настоящото дело осъдителен иск следва да се изложат
съображения и относно начина на определянето на значителното несъответствие в имуществото на проверяваните лица и
придаденото му от законодателя значение в приложимия закон, както и относно отнемането на липсващо имущество.
Както се посочи и по-горе, за целите на този
специален закон е предвидено в общата хипотеза на чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ като основание за образуване на производството от Комисията и за
уважаване на иска за отнемане на незаконно придобито имущество, наличието на
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което е
презумптивната предпоставка, за да се приеме, че дадено имущество е незаконно
придобито. Значителното несъответствие според ЗПКОНПИ е налице ако размера на
несъответствието между установеното имущество, придобито от проверяваното лице
за целия проверяван период (като се отчете неговото преобразуване
/трансформации/) и нетния му доход за целия период, надхвърля размер от
150 000 лв. за този период. Тук е важно да се акцентира, че законът изисква
наличието на несъответствие, а не
разлика между две положителни величини и това произтича именно от неговата
специална цел - да се преодолеят последиците от неоправданото /необясненото чрез
законните източници/ забогатяване за сметка на други лица или обществото като
цяло.
В този смисъл действащият ЗПКОНПИ е още
по-стриктен спрямо лицата, заемащи висши публични длъжности, съдиите,
прокурорите и следователите, при които е предвидено проверката от Комисията да
започва при установяване на несъответствие (след анализ на подадената информация
чрез декларациите за имущество и интереси на тези лица), в размер на не
по-малко от 20 000 лв., а при наличието на установен с влязъл в сила акт
конфликт на интереси, както и при неподаване в срок на декларация по чл. 35, ал.
1, т. 2 или 4 (освен ако неподаването се дължи на причини, за които лицето не
отговаря ) - несъответствие дори не се изисква /чл. 108, ал. 5 във вр. с чл.
46, ал. 4 и 5 и чл. 106, ал. 2, т. 2, както и чл. 108, ал. 6/. В закона е
предвидено и още, че проверката по чл. 107, ал. 2 започва въз основа на
уведомление от административнонаказващия орган, когато има административно
нарушение, установено с влязъл в сила акт, което е от естество да създава
облага на стойност над 50 000 лв. към момента на придобиването й, и същата не
може да бъде отнета по друг ред /чл. 109, ал. 1/. КС в цитираното по-горе
решение от 13.10.12г. определя основанията за сезиране на Комисията, като
законен повод за образуване на производството от същата и за извършване на
проверката.
Следва да се отбележи, че употребата на
еднакви понятия в един и същ нормативен акт следва да се разбират по еднакъв
начин.
Следователно, изискването за наличието на
несъответствие между имуществото и нетния доход в определена величина на
паричната му съизмеримост /като стойност/, е предвидено от една страна като
основание за започване на проверката /в разглежданите по-горе хипотези/, а от
друга страна – като презумпционна предпоставка за предвиденото в правната норма
правно следствие на оборимата презумпция при установяването на незаконно
придобито имущество.
На отнемане в полза на държавата обаче
подлежи незаконно придобито имущество, за
което законът не изисква да е в размер поне на 150 000 лв. - чл. 141
от ЗПКОНПИ. Отнема се онова незаконно придобито имущество, което е налично в края на проверявания период
/което се притежава от лицето/, а ако същото не може да бъде отнето като
обособено имущество, липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за
което ответникът няма вина) или е отчуждено – отнема се паричната му
равностойност /чл. 142, ал. 1 и чл. 151 от ЗПКОНПИ, идентични по
съдържание съответно на чл. 63, ал. 1 и
чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм.//.
При извършено друго тълкуване на закона
/например, че имуществото, което подлежи на отнемане като незаконно придобито
следва не само да е налично в края на проверявания период, но и неговата
стойност като актив да е над 150 000 лв./, би обезсмислило основната цел
на закона. Този санкционен по своята същност закон е инструмент за защита на
основните конституционно признати ценности като справедливостта по смисъла на
преамбюла на Основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1,
принципа на равенството на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 1 и принципа на
законовото гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност по чл.
19, ал. 2 /така и в решение № 13/12г. по к.д. № 6/12г. на КС/. Тези ценности
биха били накърнени ако се приеме, че при наличен в края на проверявания период
актив например от 149 000 лв., с който лицето се е обогатило по незаконен
начин /при предварително установено значително несъответствие за целия
проверяван период над 150 000 лв./, същият не следва да бъде отнет, а
следва да му бъде оставен, за да реализира по-добър стандарт на живот или да
осъществи дори законно предприети последващи стопански инициативи.
И още нещо, ако се установи увеличаването на
патримониума на проверяваното лице с активи, за които няма законен източник на
средства, а същевременно няма доказателства тези активи да са напуснали
патримонума на лицето или да са разходвани, но не могат да бъдат открити
физически /като движими вещи и най-вече тези, които съставляват средство за
разплащане (пари) или материализират права (ценни книги) или накити от
благородни материали и др./, то логично би следвало да се приеме, че са налични
и да се отнеме тяхната парична равностойност, както е предвидено в закона.
В обобщение следва да се посочи, че този
начин на тълкуване на значението на понятието „значително несъответствие“
/което безспорно като редакция на дефиницията е несъвършено, както са
несъвършени и другите определения на понятията в този закон/, е в унисон с
целите на специалния закон, а предвиденият състезателен процес пред гражданския
съд, в който са допустими всички доказателствени средства и способи за доказване
на правнорелевантните факти и обстоятелства по реда на ГПК, е гаранцията, че ще
бъдат защитени основните права на правните субекти, установени в Конституцията.
Становището на съдиите от настоящия състав на
съда по посочените по-горе правни въпроси по тълкуването на материалния закон,
съвпада с преобладаващата и многобройна задължителна практика на ВКС по
приложението на ЗОПДНПИ /отм./. Същата няма да бъде цитирана, а само следва да
се отбележи, че на настоящият съд е известна и по-новата практика на състави от
ВКС в различен от изложения по-горе смисъл – Решение № 97/18.05.18г. по гр.д. №
3224/17г. на ВКС, ІV г.о. /относно дефиниране на съдържанието на понятията на
закона: приходи и разходи, доходи, източници на финансиране и източници на
забогатяване, придобито и отчуждено имущество, обособимо и необособимо
имущество, притежавано и непритежавано (в това число липсващо или отчуждено
имущество), законни и незаконни доходи, значително несъответствие/; Решение №
147/16.09.19г. по гр.д. № 1998/18г. на ВКС, ІV г.о. /относно значението на
порочното основание за придобиване на дохода и конкретно – дали получените суми
чрез системи за бързи разплащания от лица в чужбина представляват незаконен
доход по см. на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ или законен такъв по см. на § 1,
т. 4 от ДР на този закон/, определение № 425/31.05.19г. по гр.д. № 171/19г. на
ВКС, ІІІ г.о.
Горното от една страна е доказателство за
несъвършената редакция на приложимия материален закон, а от друга страна може
да послужи като основание за преценка относно наличието на противоречива
съдебна практика и необходимостта от нейното уеднаквяване от ВКС.
По конкретно установените по настоящото дело
факти:
Ответниците не спорят, че за проверявания
период от 15.01.08г. до 15.01.18г. са били във фактическо съжителство на
съпружески начала, както и че имат две общи деца, които през посочените и от
ищеца части от процесния период са били непълнолетни и са живели в
общо домакинство с родителите си до навършването на пълнолетие /Е. И. - р. на 24.09.1990г. и навършил пълнолетие на
24.09.2008г. и К. И., р. на 24.09.1991г. и навършил пълнолетие на
24.09.1991г./.
Видно от постановената по отношение на ответника
Р.А. влязла в сила на 01.03.18г. присъда № 6/13.02.2018г. по НОХД № 5/18г. на
РЗОС, че същият е признат за виновен в това, че през периода от 01.01.2012г. до
30.04.2017г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в
качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от ЗДДФЛ
е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери,
като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от ЗДДФЛ:
- за времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г.
- за придобиване на доходи през 2011г. в размер на 1 329,96 лв.;
- за времето от 01.01.2013г. до 30.04.2013г.
- за придобиване на доходи през 2012г. в размер на 410,72 лв.;
- за времето от 01.01.2014г. до 30.04.2014г.
- за придобиване на доходи през 2013г. в размер на 3 000 лв.;
- за времето от 01.01.2015г. до 30.04.2015г.
- за придобиване на доходи през 2014г. в размер на 20 379,75 лв.;
- за времето от 01.01.2016г. до 30.04.2016г.
- за придобиване на доходи през 2015г. в размер на 8 234,05 лв.;
- за времето от 01.01.2017г. до 30.04.2017г.
- за придобиване на доходи през 2016г. в размер на 10 268,11 лв.,
в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, за
облагаемите си доходи на основание чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ и чл. 36 от ЗДДФЛ,
както следва: за данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. за данък в
размер на 122,36 лв.; за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. за
данък в размер на 37,79 лв.; за данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.
за данък в размер на 276 лв.; за данъчен период от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.
за данък в размер на 1 874,94 лв.; за данъчен период 01.01.2015г. до
31.12.2015г. за данък в размер на 757,53 лв.; за данъчен период от 01.01.2016г.
до 31.12.2016г. за данък в размер на 944,67 лв., като данъчните задължения са в
големи размери – 4 013,28лв. и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в
бюджета заедно с лихвите на 12.02.2018г., с което е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 255, ал. 4 от НК във вр. с чл.
255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Ответникът е освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а НК и му е наложено административно
наказание.
За да постанови осъдителната си присъда,
наказателният съд в мотивите към същата изцяло е възприел фактическата
обстановка, отразена и в обвинителния акт, относно датите на получаване от
ответника А. на паричните преводи чрез системите за бързи плащания „Уестърн
Юниън“ за периода от 2011г. до 2016г. вкл., размерите на получените средства,
имената на лицата-изпращачи и държавата, както и фирмата, изплатила конкретната
сума. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от
деянието, в частта ѝ относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Тъй като чрез размера на получените и недекларирани доходи чрез паричните преводи
за посочените години се формира правният извод за наличието на данъчните
задължения в големи размери /признак,
определящ наказателната съставомерност на деянието/, относно които не са
били подадени данъчни декларации от ответника А., с което деяние е прието, че е
осъществен състава на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК, то следва да се приеме, че гражданският съд е обвързан и от установените
от наказателния съд размери на
получените парични преводи от конкретни лица от чужбина /само превода на
23.04.13г. е от лице от България/, по
години и на конкретни дати,
възлизащи общо на 43 622.59 лв.
Ответниците не са навели никакво твърдение
относно основанията за предоставяните от третите лица парични суми, които
ответникът А. е получил чрез системите за бързи плащания. Както се посочи и
по-горе ответниците, а не Комисията според приложимия закон, следва да установи
за всеки свой доход какъв законоустановен
източник има. Не може да се изисква
от Комисията да посочва основанието, на което третите лица са предавали на
ответника парични суми, респективно върнати ли са те или части от тях и дали
същите са били изразходвани по предназначението на основанието за тяхното
предаване, както се поддържа от ответниците. Посочените обстоятелства няма как
да са известни на друг освен на самите тях, чиято е доказателствената тежест за
доказване на собствените им твърдения. Поради това и следва да се приеме, че за
същите не е налице законен източник на средствата.
В тази връзка следва да се отбележи, че
заплащането върху тези получени суми на данък, не ги прави доходи от законни
източници. Вярно е друго – ако обложените с данък върху доходите на ФЛ суми
бъдат отнети като незаконно придобито имущество, то вероятно би било налице
плащане на данъчната тежест без основание, но това не е предмет на настоящото
производство.
Съобразно
допълнителното заключение на СИЕ /таблицата към т. 16 на л. 179/, за
проверявания период доходите на ответниците от възнаграждения за положен труд,
от платени от държавата социални помощи и пенсии, както и предоставени парични
средства от синовете им /в размер на 211 лв. за 2012г., 202.50 лв. през 2014г.
и 100 лв. през 2017г./, възлизат на общо 7346.74
лв. Ведно с наличната парична сума по банкова сметка ***.01.08г., възлизаща
в размер на 1052.14лв., същите са имали на разположение за задоволяване на своите
нужди сумата от 8 398.88 лв. с
установени законни източници на средствата.
През 2010г. и 2016г.
ответникът А. е признат за собственик на два недвижими имота /УПИ в гр. Завет и
УПИ в гр. Завет, ведно построената в имота жилищна сграда/ въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност за първия и придобивна давност и
наследяване – за втория. Няма данни по делото за извършени разходи във връзка с
придобиването на имотите, нито пък има твърдения и доказателства за осъществени
доходи от използването на тези имоти за проверявания период, поради което
наличието им в патримониума на ответника А. не влияе върху изследването на
неговото имущество за целите на настоящото производство.
Същевременно
обичайните разходи, посочени от вещото лице съобразно данните на НСИ /съответно
на § 1, т. 9 от ДР на ЗПКОНПИ/ и отчитайки броя на членовете на семейството на
ответниците /определен съобразно § 1, т. 19 от ДР на ЗПКОНПИ/ за проверявания
период, възлиза на общо 79 023 лв. Наред с горното, като извънредни разходи
вещото лице е посочило и заплатените от всеки от ответниците банкови такси по
откриването и поддържането на сметки в посочените банки, възлизащи в общ размер
на 416.53лв. /т. 8 от заключението –
л. 177/. Или общият размер на обичайните и извънредни разходи е определен на 79 439.53 лв., посочен по години.
В тази връзка
ответниците твърдят, че техните разходи за издръжка са в пъти по-ниски от
определените от ищеца по този начин и посочен от вещото лице чрез данните на
НСИ /така в отговора на исковата молба/. В тази връзка те са ангажирали гласни
доказателства за установяване на твърденията си, че се подпомагат при
издръжката си чрез отглеждането на зеленчуци и животни.
От показанията на св.
Огнян Исаков /съпруг на племенницата на ответника А., поради което и същите
съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК/ се установява, че
ответниците продължават да живеят с по-малкия си син и с майката на Р.. В
градината си имат парник и някакви животни в двора, но свидетелят не знае какви
точно. Същиятт предполага, че като са идвали на гости, родителите на
ответницата са давали „парички“ на своите внуци. Р. работи в строителството, а Ф.
не работи. Не са ходили на почивки. Същевременно счита, че ответниците
подпомагат майката на Р. в нейната издръжка.
В показанията си
вторият свидетел А. И. /племенник на ответника А., поради което и преценката от
съда на същите се извършва отново съобразно нормата на чл. 172 от ГПК/ сочи, че
въпреки, че е пенсионер, чичо му пак работи на частно. Леля му не е добре и е
домакиня. Този свидетел допуска, че родителите на двамата ответници са им
помагали, тъй като са се занимавали с животновъдство. Майката на Р. пък
отглежда в двора им кокошки и патки, а в градината – домати и пипер, и с това
те се издържат.
От гласните
доказателства не се установяват твърденията на ответниците, че основна част от
необходимата им издръжка за нормален живот през процесния период, е осигурявана
от производството на собствена селскостопанска продукция. Свидетелските показания
на първо място са твърде общи – първият свидетел, който познава ответниците от
своето детство и живее през две-три улици от дома им, не знае какви животни
имат и предполага даването на „парички“ на децата от техните баба и дядо.
Вторият свидетел пък сочи, че родителите на ответницата са ги подпомагали чрез
животновъдството си, а същевременно майката на А. отглежда зеленчуци и животни
в двора им. Още по-малко пък има конкретика по отношение на обем на
произвежданите продукти, за да се определи и в каква степен могат същите да
задоволяват ежедневните нужди на домакинството, респективно – каква е
стойността на така осигуряваната в натура издръжка.
Същевременно ответниците пък твърдят, че
получените от трети лица парични суми и извършените от тях парични вноски по
банковите им сметки /81 747.84 лв. + 43 622.59 лв./, са били вложени за
задоволяване нуждите на семейството, дори и те да са в размер на 82 537
лв. и за покупка на имущество в размер на 4 911.66 лв. /така във въззивната
жалба/. Този общ размер от 125 370.43 лв. пък надхвърля по размер
обичайните разходи, определени според данните на НСИ, който както се посочи и
по-горе е 79 023 лв.
Налице са взаимно
противоречиви твърдения на ответниците относно размера на действителната им
издръжка за проверявания период – от една страна се сочи, че те са в пъти
по-ниски от тези по данните на НСИ, а от друга страна – че ги надвишават.
Поради това и при липсата на доказателства за значително занижени средства,
изразходвани за издръжката им за процесния период /чрез поддържан изключително
занижен стандарт на живот и оскъден начин на съществуване/, а от друга страна –
за поддържане на луксозен начин на жимот, следва да се приеме, че обичайната
издръжка на ответниците е съответна на средните претеглени стойности, отчетени
от НСИ за периода. Това се подкрепя и от данните относно задграничните
пътувания на ответниците за проверявания период, като за А. те са общо 18
отчетени излизания през Дунав мост, а за И. – общо 7 такива напускания на
страната /справката от ОД на МВР-Варна е на л. 248-249 от приложенията към
искането, приложени в бялата папка/. Отделно от това от представения на л.
62-63 от същата бяла папка договор за покупко-продажба на употребявано МПС,
сключен на 12.03.11г. в гр. Бергкамен, Германия, се установява, че ответникът А.
е участвал в сделката лично, т.е. отново е бил в чужбина, което също е индиция
за наличието на финансови възможности за осъществяване на задгранично
пътуване.
От допълнителното
заключение на СИЕ се установява, че общият размер на извършените от ответника А.
парични вноски по банковите му сметки за проверявания период, възлиза на сумата
от 16 478.50 лв., а тези, извършени от ответницата Ф. по нейните банкови
сменки – на 66 022.04 лв. /по години и размери – таблицата в т. 11 – л.
178/. Общият размер на извършените парични вноски от двамата ответници възлиза
на 82 500.54 лв. Ответниците не
са посочили конкретните източници за придобиване на всяка от сумите, които са
внасяли в банковите си сметки на посочените дати, но твърдят най-общо, че това
са трансформирани суми от изтеглени преди това наличности по банковите им
сметки, които наличности са от други банкови вноски /така в отговора на
исковата молба/. Не сочат обаче при липсата на достатъчно средства със законен
източник, какви са източниците на тези значителни по размер и първоначално
извършени вноски, при условие, че лихвите, плащани от банките за вложените
парични суми са пренебрежително ниски, т.е. самите парични средства не
кумулират допълнителен финансов ресурс.
Освен това по банковите сметки на А. са налице
и парични вноски в общ размер на 756.86
лв., извършени от трети лица – през 2013г. на сумата от 360 лв. от Ерол И.
и през 2014г. – 182.66 лв. от М. С. и 214.20 лв. от Н. С. /т. 12 от
заключението – л. 178/. Основание за плащане и получаване на тези парични суми
също не е посочено нито при извършване на банковите операции, нито от
ответниците. Следва да се приеме, че същите нямат законен източник поради
непосочването и недоказването на такъв от ответниците.
В таблицата към т. 14 от допълнителното
заключение на СИЕ са посочени извършените вноски по банкови сметки по години от
самите ответници, вноските от трети лица, получените парични преводи от чужбина
чрез системите за бързи плащания. Вещото лице сочи, че в тези суми не са
включени никакви „дублирания, в смисъл превод от сметка в сметка“. Вещото лице
е съобразило в заключението си преобразуване на две суми от 3 000лв. и
200лв., които Ф.И. е прехвърлила между свои сметки и съответно тези суми са
приспаднати от общия сбор на имуществото.
Същевременно ако се съпоставят датите на
извършване на паричните вноски от всеки един от ответниците по техните сметки,
вкл. и съпоставено с датите на получаване в брой на парични суми чрез системите
за бързи преводи на парични суми от чужбина от А., вкл. и с датите на извършени
тегления на сумите чрез ПОС терминали или на каса /след което се изключат и
признатите от Комисията трансформации на суми чрез преки трансфери или внасяне
на непосредствено преди това изнеглени парични суми – стр. 10 от исковата
молба/, следва да се отбележи, че между тях съществуват големи периоди от време
в рамките и на една календарна година. Поради това не може да се установи,
както претендират ответниците, че с някои от изтеглените суми са извършвани
последващи парични вноски или пък ответникът А. е внасял получените в брой от
чужбина суми в банковата си сметка или е предоставял такива суми на
ответницата, за да ги внесе тя по собствените си банкови сметки. Така например
при получени пари от чужбина на 21.12.11г. в размер на 1 329.96 лв. от А.,
направените вноски по банковите сметки на двамата възлизат на общо
16 641.70 лв., направени много преди това през същата календарна година. Произходът
на тази голяма парична сума е неясен. Получаваните от А. парични суми чрез
международните системи за плащания в брой са в различни и понякога твърде малки
по размери. Така например през 2012г. те възлизат на общо 410.72 лв. и са суми
в размер на 35 евро, 160 евро и 15 евро, получени през м. 08.12г. Същевременно
направените от ответниците вноски възлизат на общо 1609 лв. за 2012г. /609 лв.
от А. и 1 000 лв. от И./, като вноските от ответника са извършени преди м.
08.12г., а вноската от ответницата – на 13.12.12г. Връзка не може да се
установи. По същия начин е и за следващите години.
Така констатираните несъответствия като
размери и времеви периоди /извън признатите от Комисията и потвърдени от вещото
лице трансфери и трансформации/ и при липсата на предприето пълно и главно
доказване от ответниците на техните твърдения, дават основание на настоящия съд
да приеме, че извършените вноски от двамата ответници по банковите им сметки в
общ размер на 82 500.54 лв. представляват самостоятелно придобито от тях
имущество, за което също не са установили законен източник. Прибавени и
паричните вноски от третите лица в размер на 756.86 лв., общият размер на
придобитото имущество, показано чрез извършените вноски на парични суми по
банковите сметки, възлиза на 83 257.40 лв. Съобразявайки се с твърденията
на Комисията в исковата молба, съдът ще приеме по-изгодния за ответниците факт,
че тези средства от придобитото и показано чрез извършени парични вноски по
сметките на ответниците имущество, възлиза на общо 82 375.79 лв. /81 747.84 лв. парични вноски, извършени от
ответниците и 627.95 лв. – извършени от трети лица по техните сметки/.
Ответниците не спорят, а и от доказателствата
по делото се установява /л.л. 58-63 от бялата папка/, че на 04.03.10г. А. е
закупил л.а. марка „Рено Еспейс“, рег. № РР9338АМ за сумата от 1 000 лв.,
равна на застрахователната му стойност. На 12.03.11г. А. е закупил в Германия
л.а. марка „Рено Еспейс“, с № на рамата VF1JKOHA629720651 /с получен на 05.04.11г. рег. № в България
РР1894АТ/ за сумата от 2000 евро. На 19.03.11г. А. е закупил л.а. марка „Фиат
Пунто“, рег. № РР0543АР за сумата от 400 лв., равна на застрахователната му
стойност.
От заключението на назначената от
първоинстанционния съд съдебна автотехническа оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на първия закупен автомобил към датата на
придобиването е 1 414лв., тази на втория е 4968 лв. и на третия е в размер
на 1574 лв., също към датите на тяхното закупуване.
За целите на определянето на размера на
несъответствието в имуществото на проверяваните лица и съобразно нормата на чл.
148, ал. 2 от ЗПКОНПИ, за придобитите от ответника А. превозни средства, за
които няма данни да са отчуждени, следва да се съобрази пазарната им стойност
към момента на тяхното придобиване. Същевременно обаче, тъй като Комисията е
посочила за първия и втория автомобил по-ниски пазарни стойности за настоящата
цел /1 000 лв. за първия автомобил и
3 911.66 лв. за втория/, то
същите следва да се приемат и от съда при определянето на имуществото, тъй като
това би било по-благоприятно за ответниците. Относно третия автомобил пък
следва да се приеме отново посочената от Комисията пазарна стойност в размер на
1600 лв., която макар и да е
по-висока от посочената от вещото лице, то същата следва да се приеме за
действителната пазарна стойност, заплатена от ответника, тъй като са налице
доказателства, че тази сума има за източник парични средства, изтеглени на
19.03.11г. от банкова сметка *** Ф.И.. Поради наличието на трансформация обаче,
в стойността на имуществото на ответниците тази стойност от 1600 лв. следва да
се отчете само чрез стойността на закупения автомобил.
С оглед на всичко гореизложено следва да се
приеме, че за посочения период придобитото от ответниците имущество възлиза на
общата стойност от 130 910.04 лв.
/сбора от 80 775.79 лв. представляващи извършените от ответниците и от три
физически лица парични вноски по банковите им сметки, които не са били
преобразувани; 43 622.59 лв., представляващи получените от А. парични суми
в брой от трети лица чрез системите за бързи плащания; 1000 лв. пазарната
стойност на лек автомобил, 3 911.66 лв. пазарната стойност на другия лек
автомобил и 1600 лв. пазарната стойност на третия лек автомобил/.
Нетният доход на ответниците за целия
проверяван период е равен на получените доходи със законен източник в размер на
8398.88 лв., от който се изважда размера на обичайните и извънредни разходи,
възлизащи на 79 439.53 лв., или същият е равен на минус 71 040.65 лв.
Настоящият
случай е показателен как физически лица без особена квалификация, без нито един
ден трудов стаж и при доказани минимални средства от законоустановени
източници, поддържат нормален за средния гражданин на страната стандарт на
живот и разполагат със значителни парични суми, за които дори и не сочат
източник на средствата.
В такъв случай несъответствието в имуществото
на ответниците за проверявания период представлява величина в размер на общо 201 950.69 лв. /размера на
придобитото от ответниците имущество от 130 910.04 лв. и стойността на
онези необходими доходи, които са били нужни и
които следва да се приеме, че са били осигурени, за да е налице нормалното
живеене на ответниците за проверявания периода по данните на НСИ, след като са
взети предвид и получените от тях законни доходи – възлизащо на отрицателната
величина от 71 040.65лв./. При това положение е налице значително
несъответствие в имуществото на ответниците за проверявания период по см. на §
1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
На осн. чл. 141 от ЗПКОНПИ в полза на държавата следва да се отнеме незаконно придобитото от
ответниците имущество, което включва личното имущество на проверяваното лице
/ответника А./ и имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във
фактическо съжителство /ответницата И./, на осн. чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗПКОНПИ.
Както се посочи и по-горе, макар и паричната
сума от общо 43 622.59 лв., получена от ответника А. в брой от трети лица,
да не е намерена фактически, то по делото не се доказа същата да е разходвана,
преобразувана или напуснала патримониума на ответника, поради което същата
следва да се отнеме в полза на държавата. А ако се приеме, че същата липсва –
отново следва да се отнеме паричната ѝ равностойност.
Дори и да се приеме за вярно твърдението на
ответниците, че А. е упълномощил трети лица да ползват автомобилите, то
доказателства за това, че впоследствие същите са погинали, не са представени.
Следва да се отнемат от ответника закупените от него три автомобила, за които
няма данни да са напуснали неговия патримониум.
Действително към края на проверявания период
по банковите сметки на А. е налична сума само от 421.43 лв., а по тези на
ответницата сума в размер на 2 927.84 лв. Изтеглените парични суми от
банковите им сметки обаче няма данни да са били разходвани или отчуждени. Това
означава, че са налични в техните патримониуми. Но дори и това да не е така, на
осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се
отнема паричната му равностойност. Ето защо исковата претенция е основателна и паричните
суми в посочените в петитума на искането стойности също подлежат на отнемане от
двамата ответници.
Решението на първоинстанционния съд,
инкорпориращо горните изводи следва да се потвърди изцяло.
На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ въззивникът
А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на настоящия съд сумата от 1270.14 лв., а въззивницата И. – сумата
от 1278.44 лв., представляващи
дължимите от всеки от тях държавни такси за въззивното обжалване, съобразно
обжалваемия интерес.
Настоящият състав на
съда намира, че в полза на Комисията, която се представлява пред съда от
служител с юридическа правоспособност на осн. чл. 156, ал. 2 от ЗПКОНПИ, следва
да се присъди възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като по същество
е осъществена функцията по процесуално представителство на юридическото лице,
която законодателят е имал предвид в посочената норма на процесуалния закон.
Съобразно представения списък възнаграждението следва да се определи в размер
на 450 лв., което съответства и на
нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй
като е налице защитаван материален интерес над 10 000 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 152/26.07.19г.,
по гр.д. № 256/18г. на
ОС-Разград.
ОСЪЖДА Р.И.А. ЕГН **********, адрес *** да заплати по
сметка на Апелативен съд-Варна сумата в размер на 1270.14 /хиляда двеста и седемдесет лева и четиринадесет ст./лв.,
представляваща дължимата държавна такса за въззивното обжалване, на осн. чл.
157, ал. 2 от ЗПКОНПИ.
ОСЪЖДА Ф.Х.И. ЕГН **********, адрес ***
да заплати по сметка на Апелативен съд-Варна сумата в размер на 1278.44 /хиляда двеста седемдесет и осем
лева и четиридесет и четири ст./лв., представляваща дължимата държавна
такса за въззивното обжалване, на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ.
ОСЪЖДА Р.И.А. ЕГН ********** и Ф.Х.И. ЕГН ********** ***, да заплатят в полза на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Г.С.Раковски” № 112, сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им
представители/, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: