Р
Е Ш Е
Н И Е № 260159
гр.Хасково, 10.03.2021
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и втори февруари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2524 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „А1 България“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ №1,
против М.Л.И.,***, иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 2852/2018 г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал Заявление
по чл. 410 ГПК, възоснова на което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
установителен иск. Обстоятелството,
възоснова на което била
издадена заповедта за
изпълнение, бил Рамков Договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и продукти № М 4073949/19.04.1014 год. и Договор
№ М 5406274/11.11.2016год. Твърди, че номерата на посочените договори
представляват индивидуални клиентски номера и реферират към услугите,които
ползва абоната.Именно по тези клиентски номера се издавали ежемесечни сметки
/фактури/ за стойността на ползваната услуга.Друг индивидуализиращ признак на
абоната бил ID номер, с
който всеки абонат –клиент се въвежда в системата на оператора. Под този номер
се завеждали и всички договори и приложения,сключени между оператора и
абоната.В тази връзка към Рамковия договор от 19.04.2014 год. е било подписано
Приложение № 1/23.11.2015 год., съгласно което бил избран тарифен план към
телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на 20 лева с
ДДС.Срокът на ползване на тази услуга е бил 24 месеца и изтекъл на 23.11.2017 год. Към посочения
телефонен номер е бил сключен и Договор за продажба между страните от
23.11.2015 год., според който ответницата закупила телефонен апарат марка *****************. Условията за заплащане стойността на тази вещ е за срок от 23 месеца,
като следвало да се направи и една първоначална месечна вноска. Изготвен е бил
и погасителен план за пълното изплащане
на процесната вещ. По-късно към договора от 19.04.2014 год. е било
подписано допълнително споразумение -
приложение № 1 /04.02.2016 год. и избран нов тарифен план за телефонен номер № **********
с месечна абонаментна такса в размер на 30 лева с ДДС, за срок от 24 месеца,
считано от датата на подписването -04.02.2016 год. до 04.02.2018 год. И към този договор е бил
сключен договор за продажба на изплащане със същата дата,според който
ответницата е закупила апарат марка **************., със срок на изплащане 23 месеца, при направена една първоначална
вноска. Към рамковия договор от
19.04.2014 год. бил подписан договор за
електронни съобщителни услуги от 01.09.2016 год. при избрана месечна
абонаментна такса в размер на 15,99 лева с ДДС отново за срок от 24 месеца за
телефонен номер *********. Ищецът
твърди,че и към този телефонен номер е сключен договор за продажба на изплащане
с дата 01.09.2016 год. и ответницата по силата на същия закупила телефонен
апарат марка ***************. Срокът за изплащане стойността на тази покупка отново е уговорен за 23
месеца и една предварителна месечна вноска. За пореден път на 12.10.2016 год.
страните сключили договор за електронни услуги към рамковия договор от
19.04.2014 год. с тарифен план към номер ********* с месечна абонаментна такса
в размер на 33.99 лева с ДДС и срок от 24 месеца.Сключен бил и договор за
продажба на изплащане от същата дата - 12.10.2016 год., като ответницата закупила мобилен апарат марка ***************. На следващо място страните сключили към рамковия договор от 11.11.2016 год.
допълнително споразумение - приложение № 1 от същата дата, с което бил избран
тарифен план за телефонен номер ********* с месечна абонаментна такса в размер
на 9,90 лева с ДДС и срок от 24 месеца.Ищецът изпълнявал своите задължения по
договорите, като предоставял съответните електронни услуги и закупени от
ответницата вещи, но последната от своя страна не заплащала редовно
дължимите абонаментни такси и услуги. За
всеки период ищецът издавал надлежни фактури, като за времето от 20.03.2017
год. до 20.06.2017 год. по Договор № 4073949/19.04.2014 год. били издадени общо
6 броя фактури на обща стойност 1688,24 лева. За периода от 12.05.2017 год. до
12.09.2017 год. по Договор № 5406274/11.11.2016 год. били издадени 5 броя
фактури на обща стойност 49,10 лева.Твърди,че съгласно чл.26.5 от ОУ вземанията
по тези фактури са станали изискуеми след изтичането на 15 дневен срок от
издаването им, като в случай на неплащане събирането им следвало да стане по
принудителен ред. По отношение на договорите за продажба на изплащане ищецът
твърди, че същите се прекратяват в случаите на неплащане в срок на най-малко 2
последователни месечни вноски от страна на купувача. След като ищецът образувал
производство по реда на чл. 410 от ГПК, постъпила сумата от 50 лева от ответницата,
с което обаче не се погасявали всички задължения. Предвид
изложеното ищецът счита, че
е налице правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумите,за които е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2852/2018 год.по описа на РС-Хасково,а именно: Сумата 2692,01 лв. главница; сумата 259,27
лева лихва за забава за периода от 10.04.2017 год. до 29.11.2018 год.,както и законна
лихва,считано от датата на подаването на заявлението пред РС-Хасково-30.11.2018 год. Претендира разноски.
Ответницата оспорва иска и моли съда да отхвърли същия.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна
следното:
По делото са представени Общи условия на „Мобилтел” ЕАД, Договор № ********* с дата на подписване
19.04.2014г., Приложение № 3 към него, Приложение № 1 към него, Приложение № 3
към Договора от 23.11.2015г., Договор за продажба на изплащане № ********* от
23.11.2015г., Договор № ********* с дата
на подписване 04.02.2016г. в Мтел магазин Хасково с абонат М.Л.И., Приложение №
3 към Договор № ********* от 04.02.2016г., Договор за продажба на изплащане №
********* от 04.02.2016г., сключен между „Мобилтел” ЕАД гр.София и М.Л.И., Приложение № 2 към Договор за
продажба на изплащане: ********* от 04.02.2016г. Погасителен план, Договор №
********* с дата на подписване 01.09.2016г. в Мтел магазин Хасково с абонат М.Л.И.,
Приложение № 1 към Договор № ********* от 01.09.2016г. Условия за ползване на
тарифни планове Мтел безкрай S, M, L и XL (Срок - 1 или 2 години) с дата на подписване
01.09.2016г. в Мтел магазин Хасково с абонат М.Л.И., Допълнение към Приложение
№ 1 към Договор № ********* от 01.09.2016г., Договор за продажба на изплащане №
********* от 01.09.2016г.,
сключен между „Мобилтел” ЕАД гр.София и М.Л.И., Договор № ********* с дата на
подписване 12.10.2016г.
в Мтел магазин Хасково с абонат М.Л.И., Приложение № 1 към Договор № *********
от 12.10.2016г. Условия за ползване на тарифни планове Мтел
безкрай 2XL и
Мтел безкрай 3XL (Срок - 1 или 2 години) с дата на подписване 12.10.2016г. в Мтел магазин
Хасково с абонат М.Л.И., Допълнение към Приложение № 1 към Договор №
********* от 12.10.2016г. Избор и условия на роуминг тарифен план Mtel Europe Unlimited с
дата на подписване 12.10.2016г. в Мтел магазин Хасково с абонат М.Л.И., Договор
за продажба на изплащане № ********* от 12.10.2016г., сключен между „Мобилтел”
ЕАД гр.София и М.Л.И., както и издадените фактури, и от тях е видно, че имат описаното в исковата
молба и посочено по-горе
съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално,
като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
От материалите,
съдържащи се в Ч. гр. д. № 2852/2018г. по описа на Районен съд-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че
възоснова на заявление, вх. № 22453/30.11.2018г. в полза на ищеца
срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение № 1287/03.12.2018г. за
сумата от 2742.01 лева – главница и 259.27 лева – лихва за забава за периода от
10.04.2017г. до 29.11.2018г., дължими по Договор № М4073949 от 19.04.2014г. и
по Договор № М5406274 от 11.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 28.11.2018г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски в размер на 61.03 лева за държавна такса. Посочено е, че
вземането произтича от незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 09.07.2019г. на ищеца е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният
е сторил това.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1, чл.92
и чл.205 от ЗЗД,
който
иск е процесуално допустим. Това е така,
защото изхожда
от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед
за изпълнение относно процесното вземане при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен, относно сумата за главница,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, както и
за сумата за лихва за забава, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че едно от основните
възражения на процесуалния представител на ответницата по делото е, че тя не е
сключвала процесните договори и приложения към тях, респ. не е полагала
собственоръчно подписа си в същите. Единствено не се оспорва, че ответницата е
подписала само Договора от 19.04.2014г. за абонатен номер **********. Съгласно
чл.193, ал.3, изр.1 от ГПК, тежестта за доказване на неавтентичността на
документите пада върху ответната страна, която в случая ги оспорва и която
формално ги е подписала. Същата обаче, въпреки изричните указания на съда, не
предприе съответните процесуални действия в тази насока. Ето защо, съдът приема,
че от представените договори и допълнителни споразумения, сключени между
страните, се установява наличието на облигационни отношения между тях. Във
връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по сключените договори на ответницата
са издадени фактури за абонаментните такси и потребените услуги.
По искане на ищеца съдът назначи съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че процесните фактури са
осчетоводени и отразени в счетоводната система на „А1 България“ ЕАД.
Ответницата е заплатила сумата от 50 лева, както следва: по фактура №
*********/20.04.2017г. е заплатена сумата 44.02 лева и по фактура № *********/20.03.2017г.
е заплатена сумата 5.95 лева. Вещото лице посочва, че общият размер на
задължението на ответницата към ищеца е: 1 737.34 лева – главница; 954.67
лева – неустойка и 259.27 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
10.04.2017г. до 30.11.2018г., или общо сумата от 2 951.28 лева. Именно
тези суми се твърди, че ответницата не е погасила в съответните срокове. Изцяло
в нейна тежест е да установи извършено плащане на процесните суми, като в тази
връзка ответната страна не представи доказателства, от които да се установи, че
е изплатил дължимата сума за абонаментни такси, потребени мобилни услуги и
лизингови вноски в размер на 1 737.34 лева, поради което така предявения
установителен иск за тези суми се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло. Представените договори за лизинг също са подписани от
ответницата и от тях се установява, че между страните е съществувало и второ
облигационно правоотношение. Съдържанието му е уредено в тези договори, като
според съда няма спор, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение, а и
в самите договори /Приложение № 1 – приемо-предавателен протокол/
лизингополучателят изрично е декларирал, че е получил устройствата без
забележки. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответнцата е
възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни лизингови вноски
в сроковете и размерите, съобразно договорните клаузи. Безспорно е и че тя не
ги е изпълнявала надлежно, тъй като от ответната страна по делото нито се твърди,
нито са ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми
задължения на ответницата. По изложените съображения съдът намира иска за
основателен и доказан и в тази му част.
Съдът счита за уместно да
отбележи още, че намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответницата, че фактурите не са подписани от ответницата, тъй
като по категоричен начин се установи от твърденията на ищеца, че процесните
суми се претендират възоснова на договорите, сключени между страните, а не на
основание издадените фактури. Още повече, че неполучаването на фактура от
длъжника не е основание да се откаже извършване на плащане на поетото с
договора задължение. Вземанията са дължими с поисканата законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е било образувано Ч.гр.д. № 2852/2018г. по описа на
Районен съд-Хасково – 28.11.2018г., до
окончателното изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
Поради неизпълнение в срок на задълженията на
ответницата, същата дължи на ищеца обезщетение за забава, считано от датата,
следваща датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите - 10.04.2017г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.11.2018г. От
заключението на вещото лице се установи, че размерът на лихвата за забава въру
главницата от 1 737.34 лева за периода от 10.04.2017г. до 30.11.2018г.
възлиза на сумата от 259.27 лева, поради което и в тази му част иска следва да
се уважи в пълния предявен размер.
Изцяло недоказана по основание и
размер обаче остана претенцията на ищеца относно неустойката, поради което иска
в тази му част следва да се отхвърли. Твърденията относно нея са, че е за
предсрочното прекратяване на договорите. По делото липсват издадени фактури за
неустойката, като вместо това, ищецът представи копия от Сметки от датите:
01.06.2017г., и 02.10.2017г., издадени от него на името на ответницата за суми
за неустойка. От същите не става ясно към кой точно договор се отнася всяка от
сметките, както и действително бил ли е прекратен. Сами по себе си тези писмени
доказателства не могат да обосноват извод за дължимостта на неустойката по
основание и размер. Независимо от горните съображения, в случай че се приеме,
че претенцията на неустойка се основава действително на сочените от ищеца
договори между страните – съдът намира за нищожна процесната клауза за
неустойка, като противоречаща на добрите нрави, според критериите по
задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили - в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите
условия, операторът има право да получи неустойка в размер на месечните такси,
дължими от абоната до изтичане на посочения в договора срок. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД,
тъй като съществено нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Това противоречие е налице още при сключването на договорите, при
което не е налице валидно неустоечно съглашение, според чл.26, ал.1, вр.ал.4 от ЗЗД, и в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея.
Клаузата от процесните договори относно неустойката е нищожна и на още едно
основание - като неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146
ал.1, вр. чл.143, т.5 от ЗЗП, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, които разпоредби са
приложими и за настоящия случай. Съдът има предвид, че следва да следи служебно
и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите
нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на
Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., и др./. С оглед изложеното,
следва иска за неустойка в размер на 954.67 лева да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата е
дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент,
а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността й за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2852/2018г.
по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 61.03 лева
за платена държавна такса, но съобразно установените по
делото размери на спорните
вземания, следва да бъдат намалени на
41.30 лева.
С оглед изхода на делото
и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 304.20 лева, съразмерно на уважената част от исковете и предвид представения списък по
чл. 80 ГПК.
Ответницата не е направила
своевременно искане за присъждане на разноски, поради което такива не са й
дължими от ищеца.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.И., ЕГН **********,***, че дължи на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район
„Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, сумата от 1 737.34 лева за неплатени месечни
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по Договор №
М4073949 от 19.04.2014г., Договор № М5406274 от 11.11.2016г., Договори
за продажба на изплащане от 23.11.2015г., 04.02.2016г., 01.09.2016г., и от
12.10.2016г., ведно със законната лихва от 28.11.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 259.27 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 10.04.2017г. до 30.11.2018г., за които суми е издадена Заповед № 1287/03.12.2018г.
по Ч.гр.д. № 2852/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, като иска да се
признае за установено по отношение на М.Л.И., ЕГН **********,***, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ №1,
сумата от 954.67 лева – неустойка, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Л.И., ЕГН **********,***, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
Район „Илинден“, ул.“Кукуш“ №1, направените в заповедното и в настоящото
производство разноски в размер общо на 345.50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М. С.