РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Велики Преслав, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200097 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от А. П. Я. с
ЕГН ***, срещу Наказателно постановление № 2/17.02.2022 г. издадено от
Кмета на Община Смядово, с което за извършено нарушение на чл.17, ал.6,
пр.1-во от Наредба за реда и условията за отглеждане на селскостопански
животни на територията на Община Смядово, му е наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 100,00 лв.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и неправилно, аргументи за което се
сочат, както, че жалбоподателят не е административно-наказателноотговорно
лице, така и че същият не е субект на извършеното нарушение,
незаконосъобразно позоваване на актосъставителя на целия текст на
разпоредбата на чл.17, ал.6 от Наредба за реда и условията за отглеждане на
селскостопански животни на територията на Община Смядово, а така и
допуснати нарушения при съставянето на АУАН в разрез с правилата на
чл.40, от ЗАНН и нередовно връчване на същия в нарушение на чл.43, ал.1 от
ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от
пълномощник, който изцяло поддържа жалбата на посочените в същата
основания, които допълва с това, че в случая се касае за отклоняване на
животни от стадото, незабелязани от пастирите, и открити в с.Кълново.
Изтъква и че видно от проведения разпит на актосъставителя – св.В., същата е
съставила акта без да разполага с информация относно получаването на
изпратената към нарушителя покана да е получена. Претендират се и
разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че
1
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и
моли съда да потвърди същото. Сочи, че не са допуснати твърдените от
жалбоподателя нарушения при съставянето на АУАН, като действително
отправената покана към нарушителя е получена един ден след съставяне на
самия АУАН, но посоченото обстоятелство не счита за съществено, поради
това, че видно от административнонаказателната преписка нарушителят се е
възползвал от предоставените му възможности за защита на своите
процесуални права и от правото си да обжалва издаденото наказателно
постановление. Възразява в частта на претендираните от процесуалния
представител на въззивника транспортни разходи.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 07.07.2021 г., около 15,50 ч., инспектори от Общинско предприятие
„Чистота, озелевяване, благоустройство и охрана“към Община Смядово -
св.С.П. и С. С. установили, че в чертите на с.Кълново, има две говеда,
оставени без надзор. Същите били локализирани на кръстовището на
ул.“Добри Войников“ и ул.“Панайот Волов“, до плодни дървета, като при
пристигането им, животните пасели и се разхождали свободно, без да бъдат
придружавани, като наоколо се виждали техни екстременти. Едното животно
имало ушна марка - №039865. Бил съставен Констативен протокол
№4/07.07.2021 г., а след установяване на собственика на животните –
жалбоподателят А. П. Я., на 31.08.2021 г. св. И. В. –старши специалист
„Общинска собственост и туризъм“ към Община Смядово съставила Акт за
установяване на административно нарушение № 06/31.08.2021 г. на
жалбоподателя, за нарушение на чл.17, ал.6 от Наредба за реда и условията за
отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Смядово,
в отсъствието на нарушителя. Като свидетели в акта били вписани М. Г. и
св.С.П..
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя за посоченото нарушение, прецизирано с приложимост на
предл.1 от чл.17, ал.6 от от Наредба за реда и условията за отглеждане на
селскостопански животни на територията на Община Смядово, а именно – за
нарушение на забраната за оставяне на животни без надзор, била наложена
„Глоба“ в размер на 100.00лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетел – св.В., св.П.
са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка
помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства,
установяващи всички релевантни обстоятелства, а именно - времето, мястото,
ситуирането на двете животни в селото, тяхното поведение и съотв. техният
собственик. Поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът
възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели
считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени
източници.
2
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
В случая, съдът намира, а и по делото няма спор относно собствеността
на процесните говеда – с ушна марка - №039865 и това без такава, а именно –
на жалбоподателя А.Я., населеното място в което са локализирани –
с.Кълново, обстоятелството, че същите са били на посоченото място без лице,
което да осъществява надзор над тях, както и датата на констатираното от
св.П., а именно – 07.07.2021 г. При това положение и доколкото чл.17, ал.6 от
Наредба за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на
територията на Община Смядово, приета с Решение № 119 по Протокол
№9/29.10.2020 г. на Общински съвет – Смядово /нормативен акт, в
съответствие с чл.37,ал.3 от ЗНА, публикуван на интернет страницата на
Община Смядово/ предвижда, че се забранява „оставянето на животните без
надзор, както и свободното им придвижване /без придружител/“, правилно
наказващият орган е приел, че описаното е съставомерно по чл.17, ал.6 ,
предложение първо от посочената разпоредба, за което съгласно чл.21, ал.1
от същата на нарушителите се налага глоба от 50 до 500 лв., а при повторно
нарушение от 150 до 1000 лв. и е наложил глоба от 100,00 лева на
жалбоподателя.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и съотв. приложил съответната административно-наказателна
разпоредба, прецизирайки максимално цифровото изписване на същата в НП,
съобразно своите правомощията по чл.52, ал.2 от ЗАНН, преценявайки в
случая приложимост на чл.17, ал.6, пр.първо от Наредбата релевантна към
констатираното нарушение с обективните признаци на извършено такова
именно по отношение оставени без надзор животни, собственост на
жалбоподателя, като в този смисъл и несъстоятелни са направените
възражения от страна на проц.представител на жалбоподателя за
незаконосъобразно позоваване на актосъставителя на целия текст на
разпоредбата на чл.17, ал.6 от Наредба. Противно и на посоченото от него,
съдът намира и че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
именно като техен собственик, както и определен размера на наложената
санкция, с оглед индивидуализиращите характеристики на нарушението
описани в НП.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че обжалваното пред
настоящия съд НП, следва да бъде отменено, като за да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото в административно-наказателното производство е да се
3
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно. За да бъде
едно деяние административно нарушение, са необходими, сагласно чл. 6 от
ЗАНН три предпоставки: това деяние да нарушава установения ред на
държавно управление; да е извършено виновно; да е обявено за наказуемо с
административно наказание, като липсата на която и да е от тях предпоставя и
съотв. липсата на административно нарушение, водещо като резултат и до
отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Същевременно, следва да бъдат спазени и всички законови изисквания
относно процедурата по издаване на наказателното постановление,
респ.АУАН като неспазването на въведените процесуални изисквания е
абсолютна положителна предпоставка за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
В този смисъл и от съществена важност е в хода на
административнонаказателната процедура да не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - по съставянето на НП, досежно
реквизитите на същия или да са спазени сроковете за реализиране на
административнонаказателната отговорност.
При служебна проверка за законосъобразност на НП, настоящият състав
обсъди същия първо от процесуално правна страна. В резултат на същата, се
констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в законоустановения,
съгласно чл. 34 от ЗАНН срок, в надлежната писмена форма, но при
издаването му ,съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, опорочаващи административнонаказателното
производство.
ЗАНН предписва с императивни норми задължителни правила, по които
следва да се реализира административнонаказателното производство като
гаранция за неговото законосъобразно протичане, при съблюдаване
процесуалните права на засегнатите правни субекти.
Актът за установяване на административно нарушение е основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на
законосъобразното образуване на самото производство. Процесуалните
правила по съставяне на АУАН са формални, като стриктното им спазване се
явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта
наказателно постановление. Към тези правила се отнася и редът за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение, и в частност,
изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя. Цитираната разпоредба въвежда правилото, че
актът се съставя в присъствието на нарушителя, като възраженията му, като
първа гаранция за реализиране на правото му на защита, се вписват в
съставения акт. Задължение на оправомощените да съставят актове лица е да
издирят нарушителя и да предприемат всички необходими законови действия
с цел осигуряване на присъствието му. Изключение се допуска единствено
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не
се яви за съставяне на акта.
В конкретния случай, с оглед установеното по делото, съдът намира, че
са нарушени императивните норми на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на нарушителя,
4
респективно не е предявен и връчен на това лице.
Действително, с оглед горепосоченото, в хипотезата на чл.40, ал.2 от
ЗАНН се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя, но
единствено при условия, спазването на които не накърняват законността при
образуването на административнонаказателното производство, а именно -
досежно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото отсъствие
в два случая: когото той е известен, но не може да се намери или когато е
поканен за съставянето на акта и не се яви. Само тогава, законът позволява
актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Конкретиката на делото
сочи за липсата и на двете горепосочени хипотези, даващи основание на
актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя.
Ето защо, в процесния случай, съставянето на АУАН, въз основа на
който е издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, а именно в
отсъствие на жалбоподателя, респективно не е предявен и връчен на това
лице, се явява в разрез със законовите предпоставки на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. В случая, подлежащото на санкция лице е било установено, след
изпратено писмо до Директора на ОБДХ-Шумен, видно от получен отговор,
входиран на 30.07.2021 г. в Община Смядово. До посоченото в отговора лице,
в чийто собствен животновъден обект е било регистрирано процесното говедо
с ушна марка - №039865, а именно – А.Я., на 20.08.2021 г. е била отправена
надлежна покана за явяване за съставяне на АУАН на посочена в нея дата –
31.08.2021 г. Същата е била получена от жалбоподателя на 01.09.2021 г. и
съотв. производно на това, същият не се е явил на 31.08.2021 г. в Община
Смядово, като АНО е пристъпил към съставяненото на АУАН в условията на
чл.40, ал.2 от ЗАНН.
По този начин съдът намира, че незаконосъобразно актосъставителят, е
съставил АУАН в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, с
което е допуснал съществено нарушение свързано с неговото му правото на
защита.
Подписването на акта от страна на нарушителя е не само формален, но
и съдържателен елемент. Именно тук стои въпроса за предварителната
защита, която включва, първо, правото на възражение още при съставянето на
акта за нарушение и второ, правото на възражение непосредствено след това
/чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. След като административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си да връчи акта по предвидения от закона ред на
нарушителя, то той е лишил последния от гарантираната му със закона
възможност да възрази против констатациите, съдържащи се в акта и да ги
опровергае. Последващото връчване на вече съставения акт по никакъв начин
не преодолява допуснатия пропуск, като изтъкнатите от страна на
въззиваемата страна доводи, свързани с изтичане на законоустановените
срокове в ЗАНН за съставяне на АУАН и виновно бездействие от страна на
жалбоподателя, съдът намира за изцяло несъстоятелни.
Изискването чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с
другите лица още в началния момент на задвижване на наказателната
репресия има особено съществено значение за
административнонаказателното производство, с оглед изясняване на
обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято
отговорност ще бъде ангажирана. Допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН в началото на административнонаказателното производство е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Касае се
5
за различни независими етапи от санкционната процедура, всеки със своето
самостоятелно процесуално значение, първостепенно място сред които заема
именно надлежното известяване на субекта за отпочналата срещу него
репресивна мярка и осигуряването му на възможност да присъства при
съставяне на акта, с произтичащото от това следствие да отрази писмените си
възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на правото
му на защита. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е императивна и
спазването й гарантира правото на нарушителя да разбере какво нарушение
му се вменява още в този ранен момент, както и да направи своите
възражения /Решение № 48 от 28.02.2022 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
306/2021 г. Решение № 274 от 16.11.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
259/2021 г./
В допълнение следва са се посочи и че въпреки съдържащите се по
преписката данни, сочещи за предяваване на съставения АУАН на
жалбоподателя на 21.09.2021 г. , за което са налице и лични негови
изявления, то посоченото не е отразено надлежно в акта, в който липсва
подпис на нарушителя на съответното, обозначено в същия за това място,
обективиращ неговото получаване
Предвид изложеното, обсъденото тук съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като дискредитира напълно процесното НП, като
санкционен и правораздавателен акт, и валиден такъв, постановен от органа
при стриктно изпълнение изискванията на ЗАНН, само на това основание
подлежи на отмяна, като незаконосъобразен от процесуалноправна страна.
Поддържаното в тази насока възражение с жалбата е основателно и следва да
се уважи.
По делото са претендирани разноски от страна на жалбоподателя. С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива
следва да му се присъдят, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният
представител на въззивника е представил списък на разноски с посочени в
същия такива – 300,00 лева за адвокатско възнаграждение и 100,00 лева за
транспортни разходи, като по отношение на последните е направено
възражение от въззиваемата страна.
Съдът намира, че в случая заплатеният, съгласно предоставения
Договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г. адвокатски хонорар
от 300, 00 лева, доколкото се явява минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да бъде възложен в полза на жалбоподателя.
Същевременно съдът намира за основателно възражението на въззиваемата
страна, че направените транспортни разходи не са доказани, като за същите и
счита, че няма законово основание за присъждането им, доколкото подобни
разходи като пътуване на адвоката не съставляват съдебноделоводни
разноски и не могат да се претендират.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2/17.02.2022 г. издадено от
Кмета на Община Смядово, с което за извършено нарушение на чл.17, ал.6,
пр.1-во от Наредба за реда и условията за отглеждане на селскостопански
6
животни на територията на Община Смядово на А. П. Я. с ЕГН *** е
наложено административно наказание „Глоба" в размер на 100,00 лв.
ОСЪЖДА Община Смядово ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Я.
с ЕГН *** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7