№ 326
гр. Враца, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500249 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изп. директор Ал. А. и председателя на управителния съвет
И.И.Е., чрез юрк. Дарина Кирчева, срещу определение № 582/12.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 236/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е обезсилена заповед за
изпълнение № 372/21.01.2022 г., издадена след заявление от жалбоподателя по ч.гр.д. №
236/2022 г. по описа на Районен съд – Враца срещу длъжниците Р. Т. СТ., ПЛ. Г. П. и В. Г.
П..
В жалбата първо е описана хронологията на събитията. Посочено е, че по заявление
на „Топлофикация София“ ЕАД на 21.01.2022 г. районният съд в гр. Враца е издал заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу за неплатени задължения за доставка на топлинна
енергия от заявителя спрямо длъжниците - в качеството им на потребители на топлинна
енергия - Р. Т. СТ., ПЛ. Г. П. и В. Г. П., възлизащи в общ размер на 1451,17 лева и дължими
при условията на разделност от всеки един от тях при квота от 1/3 за всеки. Срещу
издадената заповед длъжниците депозирали възражение за извършени плащания, за което
заповедният съд уведомил заявителя. „Топлофикация София“ ЕАД подала в срок
становище, в което плащанията от тримата длъжници били потвърдени частично, като
останал непогасен остатък от главницата в размер на 74,44 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение. При тази хронология заповедният съд, с атакуваното определение,
обезсилил изцяло издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение. Постановеното
определение се оспорва като неправилно с довода, че е останал непогасен остатък от
главницата, който не се покрива от направеното плащане, предмет на възражението.
1
Жалбоподателят се позовава и на разпоредбите, уреждащи типизирани образци за подаване
на заявлението, считайки, че реквизитие му задължават да се посочи вида на отговорността
на длъжниците – „разделна или солидарна“, но не и при какви квоти отговарят в условията
на разделност. Затова жалбоподателят счита, е изпълнил стандарта при подаване на
заявлението, посочвайки не само вида на отговорност, но и квотите спрямо всеки един от
длъжниците. По тази причина жалбоподателят оспорва като необоснован мотива на съда за
обезсилване на заповедта поради неяснота каква част от оставащата непогасена главница от
кого се дължи. Оспорва се обезсилването на заповедта за изпълнение и в частта на
разноските с довода, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, а след това е погасил
само част от него, поради което разноски се дължат.
При тези съображения се иска обжалваното определение да бъде отменено в цялост и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставена заповедта за изпълнение.
Претендира се присъждането на направените в настоящото производство разноски.
Частната жалба е връчена на ответниците по нея - Р. Т. СТ., ПЛ. Г. П. и В. Г. П.,
които в указания им срок не са подали писмен отговор.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, уточнено с молба вх. № 2085/10.02.2022 г, от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу длъжниците Р. Т. СТ., ПЛ. Г. П. и В. Г. П. за парично вземане в общ размер на
3582,55 лева главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до м.04.2020г.; 590,43
лева лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021
г.; 37,62 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м. 04.2020 г.
и 8,56 лева лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
22.10.2021 г.; ведно със законната лихва, считано от завеждане на заявлението в съда -
03.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, или поотделно спрямо всеки един
от длъжниците спрямо припадащата им се част от 1/3 от вземането, възлизащо в
размер на 1194,18 лева - главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до
м.04.2020г.; 196,81 лева лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 22.10.2021 г.; 12,54 лева – главница за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м. 04.2020 г. и 2,85 лева лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г.; ведно със законната лихва, считано от завеждане на
заявлението в съда - 03.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Със
заявлението са претендирани и направените в заповедното производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В т. 12 от заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от доставена
топлинна енергия през периода 05.2018 г до 04.2020 г на топлоснабден имот, находящ се на
адрес в гр. София, ж.к. "Банишора", бл. 28, вх. Б, ет. 9, ап. 92, инсталация **********/аб.№
2
8207, за което не били заплатени месечните суми за доставяната топлинна енергия,
стойността н аизравнителните сметки и сумата за дялово разпределение.
Районен съд – Враца е издал заповед № 372/21.01.2022 г за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК спрямо всеки един от длъжниците за 1/3 от общото задължение
или за следните суми: 1194,18 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.
05.2018г. до м.04.2020г.; 196,81 лева лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г.; 12,54 лева – главница за дялово разпределение за периода
от м.10.2018 г. до м. 04.2020 г. и 2,85 лева лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г.; ведно със законната лихва, считано от завеждане
на заявлението в съда - 03.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
направените в заповедното производство разноски в размер на 28,12 лева държавна такса и
сумата от 16,67 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е била връчена на Р.С. на 16.02.2022
г, който в срок е подал писмено възражение вх. № 2451/16.02.2022 г, в което като
доказателства е посочил и представил с депозирането му разписка №
0200014989999296/16.02.2022 г на стойност от 1457,64 лева. От приложената към
възражението разписка е видно, че по сметка на заявителя длъжникът Р.С. е превел сумата
от 1451,17 лева с основание "заповед 372/21.01.2022 г.".
Заповедта за изпълнение на парично задължение е била връчена на П.П. на
04.03.2022 г, който в срок е подал писмено възражение вх. № 3219/04.03.2022 г, в което е
посочил, че не дължи вземането, защото е платено. Към възражението е представено
платежно нареждане, от което е видно, че по сметка на заявителя длъжникът П.П. е превел
сумата от 1451,17 лева с основание "ЧГД 20221420100236 заповед н. 372".
Заповедта за изпълнение на парично задължение е била връчена на В.П. на 28.02.2022
г, който в срок е подал молба вх. № 3963/17.03.2022 г, в която е посочил, че е внесъл
дължимата сума. Към молбата е представена вносна бележка, от която е видно, че по сметка
на заявителя длъжникът В.П. е превел сумата от 1451,17 лева с основание "съгл. заповед
372".
Районният съд е разпоредил препис от възраженията на длъжниците, ведно с
приложените към тях доказателства, да бъдат изпратени на заявителя за становище. В
указания срок са депозирани три становища, имащи идентично съдържание, а именно, че
има постъпили плащания от всеки един от длъжниците в размер от по 1451,17 лева, с която
сума вземането е частично погасено.
Постъпила е и молба от заявителя „Топлофикация София“ ЕАД вх. № 5041/05.04.2022
г., в която е посочено, че на 17.03.2022 г. по банков път към дружеството е постъпило
плащане в размер на 1451,17 лева от В. Г. П., както и че са налице още две плащания по
банков път на 17.02.2022 и на 04.03.2022 г в общ размер на 2902,34 лева или общо платената
3
сума възлизала в размер на 4353,15 лева. Посочено е, че с тази сума е погасено частично
задължението, като е останала неизплатена главница в размер на 74,44 лева и
юрисконсултко възнаграждение.
С определението, чиято отмяна се иска, районният съд е обезсилил издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. За да постанови този резултат, решаващият
състав е приел, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение спрямо всеки от
длъжниците е за заплащане от всеки един от тях в условията на разделност на заявителя
„Топлофикация София“ ЕАД парично вземане в общ размер от 1451,17 лева, включващо
главница, лихва върху главницата, главница за дялово разпределение, държавна такса и
юрисконсултко възнаграждение. Констатирал е, че срещу издадената заповед всеки един от
длъжниците е подал възражение, прилагайки към него доказателства за плащане на дълга.
Посочил е, че заявителя е взел становище по направените възражения, в което е навел довод,
че е останала неплатена главница в размер на 74,44 лева и юрисконсултско възнаграждение.
При тези факти, от правна страна решаващият състав е заключил, че заявителят не е
конкретизирал от кого се дължи твърдяната непогасена сума. Освен това е изложил мотиви,
че извършените от длъжниците плащания са погасени в цялост паричните задължения по
издадената заповед, поради което е приел, че в полза на заявителя не съществува повече
парично вземане по същата заповед, в това число посочения от заявителя остатък.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по
смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение
правилно, по следните съображения:
Възражението по чл. 414а ГПК се основава на твърдение за частично или цялостно
плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. Чрез разпоредбата се цели да се
провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно, а също така да се
разреши окончателно спора между страните, вкл. в частта за сторените в производството
разноски.
От представените по делото доказателства е видно, че тримата длъжници са платили
на заявителя вземането така, както то е посочено във връчената им заповед за изпълнение,
включително присъдените и направени от заявителя разноски в заповедното производство.
Наведеното възражение, че вземането не е изцяло погасено не може да се приеме за
основателно видно от приложените към делото платежни документи. Освен това, заявителят
сам не е конкретизирал защо след като приема извършените плащания счита, че има останал
непогасен остатък от тях. Не е посочено и защо за неплатен остатък от вземането и то за
главница.
При анализа на доказателствата, както се посочи, следва да се приеме направеното
4
възражение за плащане като основателно, както е направил и районният съд видно от
мотивите му. След приемането на възражението за плащане се поставя въпроса следва ли да
бъде обезсилена заповедта или следва да бъде отказано издаването на изпълнителен лист.
По този въпрос има различни становища. Доктрината и част от съдебната практика, сред
която определение № 260114/29.10.2020 г по т. д. № 492 по описа за 2020 г на Варненски
апелативен съд, застъпват становището, че във втората хипотеза на чл. 414а, ал. 4 ГПК,
когато заявителят е подал становище в срок, както е в случая, съдът следва да се произнесе
по възражението и постъпилото становище. Считат, че това произнасяне предполага
постановяване на акт за решаване на материалноправния спор, чрез проверка на
твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Посочват, че ако се
приеме, въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмените
доказателства, че плащане е налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да
приеме възражението по чл. 414а ГПК. В случай, че го приеме, заповедният съд следва да се
произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение като следва да го остави без уважение, поради липса на
изпълняемо право до размера на платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза
защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането за
изпълнителен лист /арг. чл. 407 ГПК/. Но, ако съдът приеме, че възражението не е доказано,
следва да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като в този
случай постанови издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя съгласно заповедта за
изпълнение, която е влязла в сила и в тази част. За длъжника в този случай ще е налице
аналогична защита по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист.
Друга част от съдебната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, и
сред която е Определение № 1732 от 18.06.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1133/2020
г, приема, че при установяване на извършено плащане, заповедният съд следва да приеме
като основателно възражението по чл. 414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение
/изцяло или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането/,
както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично/, като съобрази станал
ли е причина длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл. 414а,
ал. 2 ГПК, както и евентуално направено възражение за прекомерност. И в двата случая
заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по чл. 414а ГПК с изричен
диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по чл. 414а
ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои части. Както се
посочи, този въззивен състав застъпва второто становище, в който случай намира за
правилно като следствие от приемането на възражението да бъде обезсилена издадената
заповед за изпълнение.
След като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния, се налага
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд – Враца,
5
в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 582/12.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
236/2022 г. по описа на Районен съд – Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6