№ 106
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Елена П. Г.ева
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК. Образувано е по постъпило саморъчно изготвено от осъдения И. М. С.
искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 83/2022
г. по описа на РС-Царево и ВНОХД № 955/2022 г. по описа на Окръжен съд-
Бургас и за връщане на делото за ново разглеждане.
С депозираният в съда процесуален инструмент, активиращ
производството по реда на глава XXXIII от НПК, макар и не юридически
издържан и формулиран, се релевират доводи за наличие на основанията по
чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за възобновяване на
наказателното производство по посоченото дело. В искането за
възобновяване и в множеството депозирани впоследствие становища, молби и
защити, осъденият твърди, че не е извършил престъплението, за което е
осъден. Твърди, че обясненията му в хода на досъдебното производство, са
били дадени от него в резултат на заплаха за лишаването му от свобода чрез
задържане, извършено от полицейски служител. Упражнената заплаха е
предизвиквала у него страх, поради което е направил самопризнание. Твърди,
че по този начин е опорочен в хода на досъдебното производство
1
процесуалния ред за събиране на доказателствата - неговите самопризнания,
поради което инстанционните съдилища е следвало да ги изключат от
доказателствения материал. Заявява, че като не са направили това,
съдилищата са допуснали съществени процесуални нарушения, израз на
които е незаконосъобразна съдебна оценка на събрания по делото
доказателствен материал. Изтъква се, че изложените нарушения на
процесуалните правила са предпоставили и неправилно приложение на
материалния закон, довело до осъждането му, вместо до неговото
оправдаване. С тези съображения е заявено искане за възобновяване на
наказателното дело.
В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият И. М. С. се явява
лично и със служебно назначения защитник – адвокат от АК-Бургас. Двамата
поддържат искането за възобновяване на делото. В пледоарията си
защитникът доразвива изложените в искането основания за възобновяване по
чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК като добавя и това по т.3 на
ал.1 на чл.348 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание.
Пледира за възобновяване на наказателното дело, отмяна на присъдата и
въззивното решение и постановяване на оправдателна присъда по отношение
на осъдения И. М. С.. Алтернативно претендира връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първата инстанция за изясняване въпроса за
авторството на деянието или изменение на въззивното решение чрез
намаляване на наказанието към минималния предвиден в закона размер.
Осъденият И. С. заявява желанието си да бъде възобновено
наказателното производство и делото да бъде върнато на Районен съд Царево
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Представителят на АП-Бургас изразява становище за
неоснователност на искането на осъдения И. С. за възобновяване на
наказателното дело. Намира, че наведените от осъдения оплаквания за
допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при
постановяване на присъдата и въззивното решение при анализа и оценката на
приобщените по наказателното дело доказателствени източници, не се
подкрепят от данните по делото. Сочи, че съдилищата са изпълнили
задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, на основата на която своя дейност са формирали
2
верни изводи по фактите и правото. Намира, че съдилищата в своите актове
са отговорили подробно и изчерпателно на всички направени пред тях
възражения от защитата и осъдения относно авторството на престъпното
деяние. Счита, че материалният закон е приложен правилно, като приетите за
установени от районния съд факти обосновават както обективна, така и
субективна съставомерност по чл.196 от НК. Пледира искането на осъдения
за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо като подадено
от процесуално легитимирано страна и в законоустановения срок по чл.421,
ал.3 от НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в
чл.419, ал.1 от НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основания
по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С Присъда № 10, постановена на 15.07.2022 г. по НОХД № 83/2022 г.,
Районен съд – Царево e признал подсъдимия И. М. С. за виновен в това, че на
23.01.2022 г. в с. Резово, общ. Царево, при условията на опасен рецидив, чрез
използване на технически средства – отвертка и секретен ключ, отнел от
владението на Г. М. Ч. – кметски наместник на с. Резово, общ. Царево, без
негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими
вещи – банкноти и монети в общ размер на 373 лева, собственост на Община
Царево, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК го е осъдил на
пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието му, от което на основание чл. 59, ал. 1 от НК е
приспаднал времето, през което С. е бил задържан с полицейска заповед по
реда на ЗМВР и с прокурорско постановление по реда на НПК, както и
времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 07.02.2022 г. С присъдата, районният съд
на основание чл. 53, ал. 1, 1 б. „а“ от НК е отнел в полза на Държавата
вещественото доказателство – отвертка-фазомер, като е постановил
унищожаване на вещта с малозначителна стойност.
3
Присъдата е била проверена от въззивния съд, който с решение по
ВНОХД № 955/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас я изменил в частта
за наложеното наказание като е намалил същото по размер от пет години
лишаване от свобода на три години и осем месеца лишаване от свобода. В
останалата част присъдата е потвърдена.
В искането за възобновяване се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5
вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните
актове.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените
основания за възобновяване не могат да бъдат споделени.
Решението на Окръжен съд Бургас и присъдата на Районен съд
Царево не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в искането за
възобновяване.
Двата акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл.305,
ал.3 от НПК (респ. на чл.339, ал.2 от НПК), като са изложени подробни и
логични съображения, за да се приеме наличието на извършено престъпление
от осъдения С.. Отчетен е процесуалният ред, по който е протекло съдебното
производство, а именно – по общия ред.
Направените възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с опорочен процесуалния ред за събиране на
доказателствата и по-конкретно - обясненията на осъдения, дадени от него в
хода на досъдебното производство, както и такива свързани с начина на
формиране на вътрешното убеждение на двете съдебни инстанции по
същество - липса на обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по
делото и неправилна оценка на събраните доказателства, довели до
неправилно приложение на закона с осъждане на И. С. по повдигнатото му
обвинение, са изцяло неоснователни.
При мотивиране на присъдата, първостепенният съд внимателно и
прецизно е анализирал доказателствената наличност по делото, съдържаща
показанията на свидетелите М. М., Х. Р., Г. Ч.в, Й. И. П. И., Й. Стоев, П. М. и
Н. Б., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие и тези
от тях, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на оснчл.281 от НПК;
4
обясненията на подс.С., дадени в хода на ДП и прочетени от съда на
основание чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.3 от НПК, както и обясненията на подс.С.,
дадени в хода на съдебното следствие; писмените доказателства - Протокол за
оглед на местопроизшествие от 25.01.2022 г. и фотоалбум към него;
Експертна справка от изследване на дактилоскопна следа ведно с иззета
следа, Протокол за оглед на веществени доказателства от 09.02.2022 г.;
Трудов договор № Т3-10-45 от 05.11.2019 г.; Справка за неотчетени приходни
квитанции от кметство село Резово, община Царево към 26.01.2022 г. ведно с
копия на самите приходни квитанции; Протокол за доброволно предаване от
09.02.2022 г.; криминалистична характеристика на И. С. към 26.01.2022 г.;
справка за съдимост; удостоверение обр.УП-8 от 20.05.2022г. на НОИ ТП-
Бургас за получени суми от пенсии и добавки, както и веществени
доказателства по делото. Обсъдил е събраните по делото доказателства както
поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и корелативност, като е дал
положителна оценка относно тяхната процесуална издържаност. Взел е
отношение касателно възражението на осъдения С. и неговата защита относно
авторството на престъпното деяние. Съдът е извършил и проверка на всички
твърдяни от осъдения оневиняващи тези, свързани с наличието на постоянна
работа и доходи, като по съответния законов ред е установил, че всички те не
отговарят на истината. Така, при стриктно спазване на законовото изискване
по чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът е изложил своите съображения защо приема и
гради своите изводи на едни от доказателствата, а други отхвърля. Правилно
в тази посока е установено от съда от първата инстанция, че показанията на
посочените свидетели са напълно изчерпателни, логични, безпротиворечиви и
взаимно допълващи се по релевантните обстоятелства, свързани с главния
факт на доказване. Поради това и са в пълна корелация помежду си и с
писмените доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и
да е начин при съотнасянето им едни с други. Съдът е подходил с нужното
внимание към годността на доказателствения източник - обясненията на
осъденият И. С., дадени от него в хода на досъдебното производство в
присъствието на защитник и правилно е приел, че същият не следва да бъде
изключен от доказателствената маса по делото, т.к. събирането му не
противоречи на изискванията на процесуалния закон.
Установените по реда на закона фактически положения по делото, в
напълно достатъчна степен са мотивирали решаващият съд да приеме, че
5
осъденият И. С. е извършил престъплението - предмет на обвинението.
Извършената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност по делото не
търпи критика в насоката, в която искателят претендира, тъй като не се
отклонява от правилата, регламентирани в НПК. В съдебният си акт,
първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и задълбочено и на
всички направени пред него възражения от защитата.
Извън направените по-горе констатации, отнасящи се до оспорваната
доказателствена дейност на първата инстанция по същество, самостоятелната
проверка на проведеното въззивно производство, законосъобразността на
което също се оспорва от искателя, не установява твърдените от него
нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, чл.339, ал.2 от НПК. За да постанови
съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на
атакуваната присъда и след собствен анализ на доказателствените източници,
е потвърдил правилността и обосноваността на установените от първата
инстанция фактически и правни положения. Съобразявайки изискването по
чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният съд е дал мотивиран отговор на всички
възражения на защитата, сред които и на тези касаещи авторството,
възпроизведени в искането за възобновяване, с което е изпълнил
процесуалните предписания на закона. Въззивният съд в своето решение е
отговорил напълно логично и задълбочено и на възраженията, свързани с
годността на обясненията, дадени от осъдения в хода на досъдебното
производство. Съобразявайки изложеното, настоящият състав на съда не
констатира да са налице претендираните от осъдения С. и защитника му
нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до накърняване на
правото му на защита. Не са допуснати процесуални пропуски, не се
установяват нарушения на правата на осъденото лице нито като обвиняем на
досъдебното производство, нито като подсъдим в първоинстанционното и
възивното производства.
Освен горното, следва да се посочи изрично, че по делото липсват
доказателства в подкрепа на твърденията на осъдения и защитата, че
самопризнанията на С., дадени от него на досъдебното производство, са били
взети чрез заплаха за лишаването му от свобода чрез задържане, извършено
от полицейски служител. Напротив, посочените обяснения са събрани по
реда, предвиден в НПК, поради което и не са били налице основания
6
съдилищата да ги изключат като негодни от наличната доказателствена маса.
Процесуалните права на подсъдимия са били гарантирани на досъдебното
производство и от присъствието на защитник - адвокат, в чието именно
присъствие осъденото лице е направило пълни самопризнания за
извършеното от него престъпление, като е дал подробни обяснения относно
механизма на извършването, използваните средства и предмета на
престъплението. В конкретиката на случая, обвинителната теза не е основана
единствено и само на направените самопризнания, а на всички посочени по-
горе доказателства - свидетелски показания, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване на отвертка от
осъденото лице, с пояснения, че именно това е средството за извършване на
престъплението. Свидетелските показания на свидетелите Ч.в - кметски
наместник, Р. и М. потвърждават изцяло съобщеното от осъдения в
обясненията му, свързано с начина на извършване на престъплението. Както
беше вече посочено, решаващият и въззивния съд са извършили проверка на
направените от осъдения опити да представи други, оневиняващи тези,
свързани с наличието на постоянна работа и доходи, като последните са
оспорени както от официалната справка от НОИ, така и от разпитаните по
делото свидетели И., Б. и Илиев. С оглед това, настоящият състав на съда
приема за неоснователен довода на осъдения за допуснато в хода на
досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила,
свързано с процесуалния ред за събиране на доказателства - неговите
обяснения.
При правилно изяснена фактическа обстановка инстанционните
съдилища са направили напълно обосновани правни изводи, като са приели,
че осъденият И. С. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. При липса на пороци
при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по
фактите, спрямо установеното от фактическа страна, материалният закон е
приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка, в
рамките на повдигнатото срещу осъдения обвинение, обуславя
законосъобразността на съдебните актове.
Доколкото сред оплакванията на осъдения, заявени в искането му за
възобновяване и множеството последващи негови молби, становища и
7
защити, не се съдържат такива, насочени към наложеното наказание и
начинът на индивидуализирането му, а такива се инкорпорират едва в
пледоарията на защитника, съдът ще се ангажира само да отбележи, че в
отмерения от окръжния съд вид и размер, както и начин на изтърпяване,
наказанието е съответно на изискването за справедливост и на закона. Всички
налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства са били
адекватно отчетени, като извода, направен от въззивния съд, че те не са
многобройни, нито пък някое от тях е изключително, се споделя от
настоящият апелативен състав. Поради това и въззивното решение не търпи
корекция в посока определената от него наказателна санкция.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав не установи
наличие на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК,
в какъвто обхват искателят е направил своите възражения, поради което и
прие, че искането за възобновяване на наказателното производство следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. С. с ЕГН
********** за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
83/2022 г. по описа на РС-Царево и ВНОХД № 955/2022 г. по описа на
Окръжен съд-Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8