№ 91
гр. Харманли, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20235630101182 по описа за 2023 година
Производството е образувано по депозирана искова молба oт А. А. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Харманли, ***, обл.Хасково чрез адв.Р.Н. -АК-София
против Х. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Харманли, ул. *** с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с нот. акт № 143, том IV, рег. № 7819, дело
№ 673 от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК с район на действие РС
— гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 63, том IV, дело № 764/2002 г. дядо й Х. Б. И. и
майка й Б. Х.ва са й дарили следния техен съсобствен недвижим имот: урегулиран поземлен
имот с площ от 510 кв.м., съставляващ парцел XVII-3170 /седемнадесети, отреден за имот
планоснимачен номер три хиляди сто и седемдесет/ по плана на гр. Харманли, заедно с
построените в този имот жилищна сграда и гараж, находящ се на ул. *** № 7 при граници и
съседи на имота: от една страна ул. ***, Г.К., наследници на Г.М. и наследници на Г.П. като
дарителите си запазиха право на ползване върху целия имот. Понастоящем дарените имоти
са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли като поземлен
имот с идентификатор 77181.16.120, сграда с идентификатор 77181.16.120.1 /жилищна
сграда/ и сграда с идентификатор 77181.16.120. З /гараж/.
В поземления имот били налични още четири постройки с идентификатори
77181.16.120.2, 77181.16.120.4, 77181.16.120.5, 77181.16.120.6. всички те представлявали
второстепенни спомагателни постройки и не били самостоятелен обект на правото на
собственост, тъй като са строени без строителни книжа и за тях не било издавано
удостоверение за търпимост по реда на параграф 16 от ЗУТ. Представляват подобрения и
приращения, неразделна част от поземления имот по смисъла на чл. 92 ЗС, поради което
счита, че са нейна собственост по силата на нот. акт за дарение № 63, том IV, дело №
764/2002 г., по силата на който придобила собствеността върху поземления имот, в който са
изградени.
Ищцата твърди, че единствената причина да не бъдат описани в нотариалния акт
за дарение в нейна полза било, че тогава /към момента на съставянето му/ на
1
прехвърлителите ми било обяснено от нотариуса и служителите в общината, че са
незаконни, защото няма строителни документи за тях и не могат да бъдат узаконени, защото
са строени на регулационната граница със съседните имоти без съгласие на собствениците
на тези имоти. Прехвърлителите били напълно наясно с тези обстоятелства и че прехвърлят
постройките като неразделна част от земята. Затова с изненада установила, че дядо й Х. Б.
И. се е сдобил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 193, том VI,
рег. № 5940, дело № 1085 от 2013 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на
действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 17, том 21, дело № 1613 от 2013 г., с
който е признат за собственик на основание давностно владение, наследство и прекратена
3
СИО на /4 идеални части от следните недвижими имоти: СГРАДА с идентификатор
77181.16.120.2 на един етаж, цялата със застроена площ от 29 кв.м., с предназначение
селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор 77181.16.120.4 на един етаж, цялата със
застроена площ от 38 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда.
Ищцата счита, че е придобила тези постройки по силата на нотариалния акт за
дарение в нейна полза като приращения и подобрения към собствения й поземлен имот.
Отделно посочва, че те никога не са били владени или ползвани от Х. И.. Малко след
смъртта на баба й А. И.а през 2001 г. той напуснал имота, заживял при друга жена и
последните му посещения на имота били през 2003-2004 г., за да прибере всичките си вещи
оттам и оттогава до момента не бил посещавал имота, не го ползвал, не го поддържал, не
плащал данъци и такси за него, не държал свои вещи там, дори нямал достъп до него.
Ищцата твърди, че имотът се ползвал и поддържал единствено от родителите й Б.
С. и А.С., като двете постройки, за които е съставен констативният нотариален никога не са
били с предназначение селскостопански постройки. Сграда с идентификатор 77181.16.120.2
била пригодена за жилищно ползване — състояща се от кухня и стая. Сграда с
идентификатор 77181.16.120.4 представлявала незавършена постройка без възможност за
ползване по каквото и да било предназначение, без врата, за да се приеме, че някой я владее
и препятства владението от друг. В сграда с идентификатор 77181.16.120.2 до 2015 г. с
разрешението на родителите й живяла единствено прабаба й А.В. и дядо й никога не е имал
достъп до нея.
Ищцата посочва, в случай че съдът приеме, че процесните постройки са
самостоятелен обект на правото на собственост, счита, че ги е придобила на основание чл.
79, ал. 1 ЗС по давност, като е упражнявала фактическа власт върху тях от 2002 г. и до
момента — до навършване на пълнолетието й чрез нейните законни представители
родителите й Б. и А.С.и, а впоследствие — отново чрез тях като упълномощени от нея да
стопанисват имота й.
Ищцата в заключение обобщава, че процесните сгради с идентификатори
77181.16.120.2 и 77181.16.120.4 са изключително нейна собственост по силата на
прехвърлителната сделка дарение, извършена с нот. акт № 143, том IV, рег. № 7819, дело №
673 от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК с район на действие РС —
гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 63, том IV, дело № 764/2002 г. като приращение към
придобития от нея поземлен имот с идентификатор 77181.16.120.
Ищцата твърди, че дори Х. И. да е придобил някакви права, те не са в размер на
3
/4 идеални части от процесните постройки. Сградите били построени от прадядо й и
прабаба й И. и А. В. преди 1993 г. На 24.12.1993 г. с нот. акт № 753, том 1, дело №
1268/1993 г. те са дарили на баба й А. И.а поземления имот с построените в него сгради и
всички те са станали нейна лична собственост, не били придобивани по възмезден начин
или построени по време на брака й с Х. И. и върху тях не е възниквала СИО и в този случай
1
Х. И. би могъл да получи най-много /2 идеална част от постройките по наследство от
съпругата си.
2
Ищцата предвид всичко изложено, моли съдът след като докажат твърденията си,
да се уважат предявени искове, като се произнесете с решение, с което:
На основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се приеме за установено спрямо Х. Б. И., ЕГН:
**********, че ищецът е собственик на ¾ идеални части от сграда с идентификатор
77181.16.120.2 на един етаж, цялата със застроена площ от 29 кв.м., и ¾ идеални части от
сграда с идентификатор 77181.16.120.4 на един етаж, цялата със застроена площ от 38 кв.м.
чрез правна сделка — дарение, извършено с нот. акт № 143, том IV, рег. № 7819, дело № 673
от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК с район на действие РС — гр.
Харманли, вписан в СВ под акт №63, том IV, дело №764/2002 г., като приращение към
дарения ми поземлен имот на основание чл. 92 ВС, като моли да се прогласи нищожността
на нотариален акт по обстоятелствена проверка №193, том VI, рег. №5940, дело №1085 от
2013 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС — гр.
Харманли, вписан в СВ под акт № 17, том 21, дело № 1613 от 2013 г., поради липса на
предмет. Постройките, описани в него не могат да бъдат самостоятелен обект на
собственост, поради незаконното им построяване и да бъдат придобивани самостоятелно
нито чрез правна сделка, нито по давност. Алтернативно ищцата моли съдът да приеме, че
ги е придобила по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС по давност чрез непрекъснато
необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, считано от 2002г. до
момента и да обезсилите нотариален акт по обстоятелствена проверка №193, том VI, рег.
5940, дело № 1085 от 2013 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на
действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт 17, том 21, дело 1613 от 2013 г.; както и
да се приеме за установено спрямо Х. Б. И., ЕГН: **********, че запазеното в негова полза с
нот. акт № 143, том IV, рег. №7819, дело № 673 от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д.,
рег. № 419 на НК с район на действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 63, том
IV, дело № 764/2002 г. право на ползване е погасено на основание чл. 59, ал. 3 ЗС поради
неупражняването му повече от 5 години.
Ищцата с исковата прави доказателствени искания за изискване от нотариус М.Д.,
рег. № 419 на НК с район на действие РС — гр. Харманли пълната нотариална преписка по
издаването на Нот. акт по обстоятелствена проверка № 193, том VI, рег. № 5940, дело №
1085 от 2013 г. по нейния опис, вписан в СВ под акт № 17, том 21, дело № 1613 от 2013 г.;
да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане, чрез чийто разпит ще
установяват твърдените в настоящата искова молба обстоятелства и факти; да бъде издадено
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър със скици на сгради с идентификатори 77181.16.120.2 и
77181.16.120.4; както и да й бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди от общ. Харманли, дирекция „Общински приходи“ с удостоверения за данъчна
оценка на сгради с идентификатори 77181.16.120.2 и 77181.16.120.4.
Ищцата моли съдът да се осъди ответника да им заплати всички направени
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Х. Б. И., с който заявява, че
признава напълно иска и моли съдът да постанови решение при признание на иска.
В съдебно заседание, проведено на 13.05.2024г. ищцата не се явява и не се
представлява.
С писмена молба с вх.№4295/10.05.2024г от А. А. С., моли съда да се даде ход на
делото и същото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба, няма
възражения против доклада на съда. Моли съдът да уважи предявения иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК, като я признае за собственик на ¾ ид.ч. от процесните
постройки. Предвид депозирания от ответника отговор на исковата молба, съдържащ
изрично признание на иска, моли съда да прекрати съдебното дирене по делото и да се
3
произнесе с решение при условията при признаване на иска. Претендират се разноските по
делото. Към молбата е приложен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника
обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на
процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен.
В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска – ответникът е заявил изрично в първото
по делото съдебно заседание, че признава предявения иск, а ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са налице
процесуалните пречки (отрицателните предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или
да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
На следващо място, правното основание на иска е чл. 124, ал. 1 ГПК,
следователно претенцията не е от категорията на тези искове, за които законодателят
изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по
брачни искове – чл. 324 ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за
поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с
което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо
да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на
признанието на исковете. Оттук следва, че съдът постановява съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и без да прави собствени фактически и правни изводи по предмета
на спора, а постановява решение, с което уважава иска.
С оглед изхода на делото и искане от страна на ищеца за разноски, то такива се
дължат съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК, представен от ищеца в размер на
130,00 лева за държавна такса и 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Б. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Харманли, ул. *** че А. А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Харманли, *** е собственик на ¾ идеални части от сграда с идентификатор №
77181.16.120.2 на един етаж, цялата със застроена площ от 29 кв.м. и ¾ идеални части от
сграда с идентификатор № 77181.16.120.4 на един етаж, цялата със застроена площ от 38
кв.м. разположени в поземлен имот с идентификатор № 77181.16.120 находящ се в гр.
Харманли, ул. *** № 7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със
Заповед № РД-18-9/23.,3.2006г. на Изпълнителния директор на АК- София с площ от 494 с
номер по предходен план №3170, квартал №39,парцел №17 при граници на имота : ПИ №
77181.16.138- улица ***; № 77181.16.134 на наследниците на Г.П.; № 77181.16.121 на
наследниците на Г.М.; № 77181.16.119 на наследниците на Г.К.,ведно със отстъпеното право
на строеж върху мястото.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за
правото на собственост върху недвижим имот придобит по давност №193, том VI, рег.
4
№5940, дело №1085 от 2013 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на
действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 17, том 21, дело № 1613 от 2013 г.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на А. А. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Харманли, *** против Х. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Харманли, ул. ***че вещното право на ползване,учредено с нотариален акт акт № 143,
том IV, рег. №7819, дело № 673 от 29.11.2002 г. по описа на нотариус М.Д., рег. № 419 на
НК с район на действие РС — гр. Харманли, вписан в СВ под акт № 63, том IV, дело №
764/2002 г в полза на Х. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Харманли, ул. „***“
№7 е погасено по давност.
ОСЪЖДА Х. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Харманли, ул. *** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на А. А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Харманли, ул. *** сумата в общ размер на 1630,00 лева разноски поделото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5