№ 11596
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110175097 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Т.С. против В. И. М. с
искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество
сумата от 4973,22 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес
гр. *** ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.08.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, 626,87 лева – законна лихва за
забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 25.07.2024 г. както и
15,15 лева – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2023 г. ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
3,91 лева – законна лихва за забава върху тази главница за периода от
15.09.2021 г. до 25.07.2024 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който
оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационно отношение
между страните. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и размера на
предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, изпраща представител, чрез когото поддържа
исканията си. Ответникът се явява лично и с процесуален представител, също
1
поддържа исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
2
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 144 и л. 145 от
делото), от който се установява, че на тази дата ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот. На основание тези доказателства съдът
намира за доказан факта, че за процесния период тя е била потребител по
смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на
исковата молба за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение.
3
По делото беше прието оспорено от ответника заключение на СТЕ. След
анализ, съдът счита, че не са налице основания това заключение да не бъде
ценено като доказателствено средство. Съображението на ответника за
негодност на тази експертиза, поради наличието на проверени от нея
документи, които не са представени по делото, не се споделя от съда. Обектът
на проверката от страна на вещото лице се определя от самото вещо лице, тъй
като именно то разполага със специалните знания от науката и техниката,
необходими за достигане до обективната истина и е въпрос на негова
дискреция каква информация и каква документация ще му е необходима.
Обхватът на тази проверка не се ограничава единствено до събраните по
делото доказателства, затова и му е възложено да направи проверка, където
сметне за необходимо. При изготвянето на експертизата на вещото лице също
така е известна наказателната отговорност, която носи за представяне на
невярно заключение и съдът счита, че рискът от понасяне на такава
отговорност в достатъчна степен обезпечава добросъвестността на вещите
лица при изготвянето на експертизи. Поради това не намира нередности в
експертизата и я цени като годно доказателство. От същата се установява, че
за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на
имота.
По делото е приета и оспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Същата съдът приема като годно доказателствено средство със
същите съображения, изложени по-горе по отношение на съдебно-
техническата експертиза. Установява, че за процесния период дължимата сума
за топлинна енергия възлиза на 4973,22 лева, а стойността на услуга дялово
разпределение възлиза на 15,15 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема,
че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът
е предявен на 05.08.2024 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Т.С. са периодични по своя
характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по делото общи условия, вземанията
стават изискуеми с изтичането на четиридесет и пет дни от периода за който се
отнасят. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си (поканата) за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от
волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се
отправи от възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни)
възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена
топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е.
погасени по давност се явяват всички задължения на ответника за периода от
01.05.2021 г. до 31.07.2021 г. включително за топлинна енергия и за периода от
01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. за дялово разпределение. Видно от приетите
4
експертизи, погасена по давност е сумата от 234,23 лева – за топлинна енергия
и сумата от 1,23 лева – за дялово разпределение. Т.е. дължими на ищеца са
сумите от 4738,99 лева за топлинна енергия и 13,92 лева – за дялово
разпределение.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Размерът на тази лихва беше установен от
съдебно-счетоводната експертиза. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. с погасяване по давност
на вземанията за главница, се погасяват и вземанията за лихви. Съдът изчисли
служебно размера на лихвата върху погасената по давност главница от 234,23
лева за периода от 15.09.2022 г. до 25.07.2024 г. и установи, че той е 54,73 лева.
Разликата от 572,14 лева не е погасена по давност и се дължи.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска.
От него бяха доказани сторени разноски в размер на 224,76 лева – държавна
такса в заповедното и настоящото производство, 660 лева – депозити за
експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и
заповедното производство, което съдът определя на общо 150 лева. Пълният
размер на интереса на ищеца възлиза на 5619,15 лева, а общата стойност на
уважената част от него – на сумата от 5325,05 лева. Т.е. размерът на
дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете е
980,60 лева. На ответника беше предоставена безплатна правна помощ в
производството, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. М. се
дължи адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, цената на исковете и броя проведени заседания, на процесуалния
представител следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева. Спрямо отхвърлената част от исковете се дължат 52,34 лева. От
ответника също така са сторени разноски в размер на 340 лева – депозити за
експертизи, като съобразно отхвърлената част от исковете му се дължат 17,80
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. И. М., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. *** дължи на Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. ***, на основание чл. 422, ал. 2 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във
вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 4738,99 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва
5
от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 234,23 лева и за периода от 01.05.2021 г. до
31.07.2021 г. като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. И. М., ЕГН: **********, дължи
на Т.С., ЕИК: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 572,14 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.07.2024 г.
върху доставената топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за
сумата от 54,73 лева мораторна лихва върху доставената топлинна енергия
като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. И. М., ЕГН: ********** дължи
на Т.С., ЕИК: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 13,92 лева – главница,
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот с адрес гр. *** ведно със законната лихва
от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 1,23 лева и за периода от 01.07.2021 г. до
31.07.2021 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С., ЕИК: *** против В. И. М., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3,91 лева – законна лихва за забава върху дължимата
сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
25.07.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН: ********** да заплати на Т.С., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 980,60 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК: *** да заплати на В. И. М., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 17,80 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК: *** да заплати на адв. И. А. М., член на САК на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 52,34
лева – адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Д.
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6