Р Е
Ш Е Н
И Е № 212
гр. П.,28.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на първи ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при секретаря: И.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 545 по
описа за 2019г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – вреди чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 от
ЗЛОД.
Ищецът – „К. 78“ ЕООД гр.Р.,
представлявано от Б.Н.Д., действащ чрез адв.Р.К. от
ТАК, твърди в исковата си молба, че е земеделски
производител и обработвал
земеделски земи в община П..
През 2018г. засял земеделски имот БЗС №44286-36-2 в
землището с.Л., с обща площ 120.8дка със слънчоглед „Наома".
През юли на 2018г. установил значителни
щети върху засетите площи от диви животни –дивеч, предимно елени и кошути. След
установяване на щетата подал жалба до
директора на ДЛС „Черни лом" П., и в тази връзка била назначена комисия със заповед на
Директора на РДГ Шумен.Комисията
извършила оглед на място, като
протокол от 01.08.2018г.
установила нанесените щети върху
засетите площи. Установила била, че 12.080дка, от посева със слънчоглед или
10.00% от общо засята площ била
унищожена от дивеч. Комисията излязла с решение, че след прибиране на
реколтата ще определи размера на щетата след уточняване на средната
продажна цена и среден добив за района от царевица. При започване на жътва,
ищецът твърди, че многократно търсил представители на ответника за извършване
на контролно замерване на добивите с цел определяне размера на щетата в пари,но
те така и не се отзовали на поканите му.
Ищецът твърди
още, че ответника бил стопанин на дивеча,поради което му дължал обезщетение за претърпените от дивеча имуществени вреди.
Твърди че, средният добив за община П. от слънчоглед през 2018г. бил 265кг/дка, а ищеца добил между 210-220кг/дка от пожънатите и
незасегнати от дивеча посеви. Цената на слънчогледа през 2018г. към момента на
пожънването била 530лв./т., или
пропуснатите ползи от нереализиране на продукция от унищожените посеви за ищеца
била по 53лв./дка и при така определената от комисията щета, общият размер на
щетата била в размер на 1 344.50лв.
На 01.04.2019г. ответника бил поканен писмено от ищеца
да бъде определен размера на щетата му и да бъде възмезден, като и досега
не бил получил отговор на поканата.
Предвид
изложеното, ищецът претендира от ответника да му заплати сумата 1344.50лв.-обезщетение
за нанесени имуществени вреди от дивеч, изразяващи се в нереализиране на добиви от слънчоглед от 12.080дка от земеделски имот
БЗС №44286-36-2, находящ се в с.Л., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на установяване на вредата-01.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендира и за
направените разноски по делото.
С оглед възражение на ответната страна, с
молба от 03.10.2019г., ищцовата страна изрично посочи, че щетата е установена на
15.06.2018г., като внесената от него жалба е на 19.06.2018г..
Редовно призован за с.. се явява процесуален
представите, който поддържа предявеният иск и по
същество пледира за присъждане на
исканото обезщетение.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника
„Сдружение на ловците и риболовците в гр. П.“, представлявано от М.М., с който оспорва
предявения иск като неоснователен. На първо място
се оспорва
протокола на ТП на ДЛС „Черни Лом"П. от 1.08.2018г., приложен
към ИМ, по съдържание, и моли да се откриете производство по оспорването му. Ответникът
твърди още, че като изпълнител по договор за предоставяне на стопанисването на
дивеча, и по силата на закона изпълнил
всички свои задължения за опазването на дивеча, предвидени в ЗЛОД и правилника
за неговото приложение.
Въз основа на
изложените доводи, ответната страна моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен изцяло. Алтернативно твърди, че в случай, че съда приеме ,че имал
вина за настъпилите вреди, то се прави
възражение за съпричиняване, и молят съда да намали
размера на обезщетението със 70 %.
В.с.з. се
явява упълномощен представител-адв.А.Н. от ТАК, който
по същество пледира за отхвърляне на предявеният иск.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че ищецът „К. 78“
ЕООД гр.Р., представлявано от Б.Н.Д.се
занимава със земеделие.
Не се спори и за това, че през 2018г., ищецът обработвал земеделски имот БЗС №44286-36-2, с площ от
120.8дка, в землището на с.Л., който
имот бил засят със слънчоглед.
От приложените от РДГ-Шумен документи, се
установява, че на 15.06.2018г., ищецът
депозирал жалба до директора на ДЛС „Черни лом“ гр.П., вх.№2029/15.06.2018г., с
която уведомил ДЛС за нанесени щети от диви животни на засети от него площи в с.Л.,
в т.ч. и в имот, в местността „Курамулии“, с площ от 120 дка, засят със слънчоглед. Тъй
като посочените от ищеца земеделски площи попадали в райони стопанисвани от СЛР
гр.П., ДЛС „Черни лом“ гр.П. препратило
жалбата до РДГ-Шумен и СИДП гр.Шумен, с писмо
изх.№2080/19.06.2018г., която следвало
да назначи комисия, съгл.чл.82 от ЗЛОД. Видно от приложеното писмо същото е входирано в РДГ-Шумен на 26.06.2018г., вх.№3805. В отговор на жалбата на ищеца ДЛС„Черни лом“ гр.П., дал отговор, с писмо изх.№2081/19.06.2018г.
След постъпване на жалбата в РДГ-Шумен, била издадена заповед
№РД05-0004/10.07.2018г., с която е определена комисия за оглед на нанесените
щети на селскостопанската продукция в имоти стопанисвани от ищеца, която
комисия следвало да извърши оглед на имотите до 27.07.2018г., и да изготви
протокол до 03.08.2018г..
Тъй като
междувременно ищеца не бил уведомен за извършените до този момент действия,
същия депозирал жалба до Министъра на
МЗХ и Директора на РДГ-Шумен, входирана в МЗХ под №94-1887/25.07.2018г., ИАГ под
№14819/26.07.2018г. и в РДГ-Шумен под №516/25.07.2018г. Съответно така
депозираната жалба е била препратена до РДГ-Шумен за предприемане на действия и
доклад. След постъпването й в РДГ-Шумен,
с отговор, изх.№Рд16-00646/31.07.2018г.
ищецът било уведомен за извършените до този момент действия.
От приложения
по делото констативен протокол от 01.08.2018г. (приложен и ръкописно на л.67 от делото), се установява, че назначената със заповед
№РД05-0004/10.07.2018г. на Директора на РДГ-Шумен, комисия е извършила
оглед на посочените от ищеца земеделски
имоти, в които били нанесени щети от
диви животни, в т.ч. и на земеделски имот БЗС №44286-36-2, с площ от 120.8дка,
в землището на с.Л.-т.3 от протокола. От
този протокол се установява, че блока е засят със слънчоглед „Н.“, и по
слънчогледовата култура имало нанесени щети. След направените измервания на
прехапаните растения (прегризани пити) установената щета била в размер на 10%,
или 12.08дка. Отбелязано е, че комисията
ще направи контролно замерване по време на жътва, както и че района се
стопанисва от СЛР гр.П.. така приложения
протокол е подписан от всички членове на комисията без възражения.
От приложеното по делото заявление, вх.№41/01.04.2019г., се
установява, че ищецът поискал от ответното сдружение да бъде обезщетен по
надлежния ред.
Съгласно
приложения по договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на
ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, от 07.08.2009г., се установява, че
землището на с.Л. попада в ЛСР „Л.“-т.1.1.26.
Съгласно чл.1 от този договор възложителят -ДЛС „Черни лом” възлага, а изпълнителя – СЛР приема да извършва
стопанисването и ползването на дивеча в
посочените ЛСР, сред които и „Л.”, за срок
до 2024г.
От страна на
ответника са представени 4 броя фактури
№16/31.10.2017г., №1653/02.11.2017г.,
№771/19.10.2017г. и №285/13.10.2017г., с които фактури се установява, че през 2017г., СЛР гр.П. е осигурило царевица
за изхранване на дивите животни, които стопанисва.
От изисканата
информация от ДЛС „Черни лом“ гр.П. се, че ПЛСР на с.Л. се дели на две-ДЛСР и
ПЛСР, предоставен на СЛР-П.. Установява се, че в землището на с.Л. има 3
бр.дивечови ниви в размер на 175 дка,
които се стопанисвали от ДЛС, като добива от тези ниви се използвал за
изхранване на дивеча в района. В приложеното по делото писмо се уведомява съда,
че района на с.Л. системно се обхожда от
горски стражар, като към момента нямало констатирани нарушения. За 2018г.,
съгласно приложения протокол от 15.10.2018г. и фактура №182/15.10.2018г.,
сдружението е осигурило царевица за изхранване на животните в размер на 2
тона. От писмото се установява още, че в
СЛР гр.П. има назначени щатни служители за охрана на дивеча, а в ЛРД с.Л. има
избрани на общи събрания ръководители по охрана на дивеча. В заключение ДЛС
„Челни лом“ гр.П. уведомява съда, че храненето и охраната на дивеча е
задължение на стопанисващия дивеча
От приложената
по делото фактура №33/22.10.2018г. се установява, че ищецът през 2018г. е продал слънчоглед, на единична
цена от 530лв./т.
От извършената
съдебна експертиза се установява, че средния добив на слънчоглед през 2018г. за
землището на с.Л. е 236кг/дка, а на Община П. е 268 кг/дка. Пазарната стойност
на слънчогледа за 2018г. до края на
календарната година е бил 530-550лв./т., а след Нова година 610 лв./т. От
допълнителната експертиза се установява, че ищецът е добил слънчоглед през
2017/2018г. в размер от 52,542т., като среден добив от декар е в размер на 172,836кг., а цената на реализацията е в
размер на 530лв./т. Или предполагаемия добив от увредената площ би била в
размер на 2087 кг, като при посочената продажна цена щетата възлизала в размер
на 1106,53лв.
По делото са
разпитани свидетели и на двете страни. От показанията на св.М.Василев се
установява, че през въпросната 2018г.,
ищецът обработвал процесния земеделски имот,
който бил голям масив от около 500дка,
като само част се обработвала от ищеца. През тази стопанска година същия засял
в този блок слънчоглед. По негови данни,
в тази местност, както и в други местности имало постоянно нанесени
поражения от дивеча. Конкретно през
2018г., ищецът имал нанесени вреди от
елени и кошути. Тъй като свидетелят
присъствал на огледа, който извършила комисията, и установила вредата, според него тя била
навсякъде, като щетата била не по-малко от 30%. По негови данни на място се
виждали пресни увреждания, както и такива, когато е пониквал слънчогледа. По отношение опазване на този блок свидетелят
заяви, че е невъзможно спрямо същия да
се вземат специални мерки. Макар и да било
възможно този блок да се огради, същото
е нерентабилно, тъй като за този
имот се извършва всяка година комасация. Взетите
мерки както от него, тъй като също бил земеделски производител, така и от ищеца
били периодично да се хвърлят „димки“ и „пиратки“, както и да се стреля с газово оръжие,
но те били крайно неефективни. По данни на свидетеля, в района нямало полска охрана. Същото заяви и св.С.С., който е също земеделски производител в района. По
негови данни имало изисквания към
земеделските стопани да си подсигурявали плашила, миризми, спрейове, които
спазвали, но същите били неефективни, и
това било заради увеличената
популация на дивите животни. Според този
свидетел таксацията на животните се подменяла. Конкретно за 2018г. този
свидетел заяви, че ищеца претърпял вреди от диви животни-елени, на нива посята
със слънчоглед, тъй като му помагал при жътвата. Тогава свидетеля видял, че
имало много щети по нивата, имало много съборени растения и прегризани
пити. Това обстоятелство се установява и
от показанията на св.Г.Р.-агроном и лице присъствало на проверката, видно от
приложения ръкописен протокол от 01.08.2018г. По негови данни имало нанесени щети от дивеч върху слънчогледовата култура
на ищеца, тъй като слънчогледа
било специфично растение, на което като се прекъснело върха, не растяло
повече. Точно това правили и животните-прояждали върховете на растенията, и
те не можели да достигнат техническа
зрялост. По данни на свидетеля щетата
през тази година била към 30%. Независимо от това, ищецът се съгласил с констатациите на комисията, и подписал
протокола. И този свидетел заяви, че
имало както пресни увреждания,
така и по-стари. По отношение на взетите
мерки от ищеца за опазване на растенията, този свидетел заяви, че управителя на
дружеството по принцип ползвал „димки“ и „пиратки“,
но те били неефективни. Според този свидетел всяко ново нещо, което е различно
за дивото животно би било ефективно за няколко дни, докато то привикне с
него. А ограждане на нивите създавали проблеми, с хората от
селото, тъй като в нивите, и покрай тях
имало полски пътища.
Според
показанията на св.С.Д., който работи в СЛР гр.П., като ловен надзирател, всяка
година, на всички ловни дружинки се представяли необходимото количество фураж, на
база на таксацията на животните. По данни на този свидетел таксацията на
животните се прави чрез целогодишно наблюдение от ловните дружинки,
горския, от служители на СЛР, които записвали
преброените от тях животни в тефтери, след което се обобщавали. Поради
тази причина таксацията на животните не била точна, и никой не можел да каже
колко точно елена има в едно или друго землище. Приблизителна цифра можела да
се даде за цялото стопанство, но не и за такива малки райони. По отношение на
мерките за защита на нивите, този свидетел заяви, че следва същите да са
комплексни, и периодично да се сменя вида им, за да могат да имат ефект.
От показанията на св.Н.А., който е председател
на ловната дружинка в с.Л., се установи, че СЛР гр.П.,
през 2018г. е предоставило на дружинката фураж за
подхранване на дивите животни, който фураж обаче се използвал за изхранване на
животните само през зимния период, тъй като
предоставения им фураж нямало да стигне и за лятото. По данни на свидетеля полска охрана в селото нямало, а нивите покрай гората не било възможно да се
оградят, тъй като били големи площи.
Съдът не намира основания да не кредитира, или
изключи от доказателствения материал по делото
дадените и описани по-горе свидетелски
показания, тъй като същите са
последователни, логични, взаимно свързани, непротиворечащи помежду си, както и
кореспондиращи, с останалия приобщен доказателствен
материал по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЛОД.
Съгласно
разпоредбата на чл.50 ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се намира едно животно, отговарят за вредите, причинени от него. Отговорността
по чл.50 ЗЗД е безвиновна - те отговарят не поради
свои виновни действия, а само защото лицето е собственик на животното, респ.
защото животното се намира под надзор на съответното лице. А съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от
ЗЛОД- обезщетенията за щети,
нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски
култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се
заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЛОД -дивечът в Република България е частна държавна собственост, и се стопанисва по ловностопански
райони
на популационен принцип, от следните визирани в чл.34
от ЗЛОД лица: от държавните ловни
стопанства, държавните горски стопанства, лицата по чл. 11 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31, ал. 1 ЗЛОД, регистрирани по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел и др. ЮЛ отговарящи на чл.9 и чл.36
от ЗЛОД .
Не се спори, а и от представените
доказателства се установява, че ответника е
ловно сдружение с нестопанска цел.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗЛОД, ловните
сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в
ловно-стопанските райони съгласно договори, сключени с държавното ловно или
горско стопанство, съгласно нормата на чл.
36, ал.3 от ЗЛОД във вр. с чл.
29, ал. 8 от ППЗЛОД. Точно на
това основание е и сключен договора от
2009г., съгласно който СЛР в П. е приело
да стопанисва и дивеча в ЛСР „Л.“, в който район попада и
землището на с.Л.. По силата на този
договор ответника осъществява надзор над дивеча в посочените ЛСР, като има
задължение освен да го стопанисва и полза, така и да опазва и охранява животните.
Безспорно
установено по делото е обстоятелството, че през стопанска 2017/2018г., ищецът
обработвал земеделски имот БЗС №44286-36-2, с площ от 120.8дка, върху който е
имало засята слънчогледова култура. Не
се спори, че този земеделски блок е в
близост до ЛСР „Л.”, стопанисвано от ответника. Не се спори по делото, че през тази стопанска година е установена вреда
върху посевите на ищеца, нанесена от
диви животни. Стъпкването на растенията
и прояждането на върховете на
слънчогледовите растения води до
това да не могат същите да израстат, и да образуват пити, оттам и невъзможност да се получи продукция. В този
смисъл са показанията на св.Василев и св.Райков. Възражения за това
обстоятелство от страна на ответника не са направени. Не се спори и за това, че по повод тази вреда
е образувана преписка, съгласно изискванията на чл.117 от ППЗЛОД. Няма спор и
за това, че по тази преписка е назначена
комисия, която с протокол от
01.08.2018г. е установила вреда в имота на ищеца в размер на
10% от засятата площ, или 12.080дка.
Протоколът от
констатациите на комисията от 01.08.2018г.
бе оспорен от ответника с възражения,
на първо място, че не е спазен
срока от страна на ищеца, визиран в разпоредбата на чл.117 от ППЗЛОД, и на второ място по отношение на процента на установените от комисия увредени
площи, тъй като същия бил за цялата
пролет, доколкото пораженията били
целогодишно. Ответната страна
оспорва още, че вредата била
по-малка от 5%, дотолкова, доколкото ставало въпрос за периодични навлизания на
животните, и в този смисъл процедурата била нарушена, тъй като нямало
разграничение на обема на уврежданията
Т.е. спорът в настоящия
случай касае кога е настъпила тази вреда, и в тази връзка спазена ли е била
административната процедура.
След съвкупна преценка на писмените и гласни
доказателства по делото съдът намира, че няма
опорочаване на адм.процедура визирана в чл.82 от ЗЛОД
във вр. с чл.117
ППЗЛОД.
Съгласно тези правни норми щетите, причинени от
дивеча, се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на
държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство, след подаване
на заявление от ощетеното лице. Съгласно чл.117, ал.2 от ППЗЛОД заявлението
по първата алинея се подава в деня на откриването на щетата или в
първия следващ работен ден, при условие че може да се установи наличие на
причинна връзка между увреждането и щетата.
Посочено е в тази разпоредба, че назначената комисия извършва оглед и
изготвя протокол за нанесените
щети, в който протокол се определя и размера на щетата. При така
посоченото съдът намира, че в изпълнение
на тази разпоредба, ищеца като увредено лице
е депозирал заявление в деня, в който е открил щетата, а това е
бил денят-15.06.2018г. Съгласно представените писмени доказателства, именно на
този ден ищеца е открил последната
вреда, и на този ден е входирал жалба до Директора на
ДЛС „Черни лом“ гр.П. и до ОДЗ-Търговище.
Дори и вредата да е настъпила
по-рано или по-късно, за да не се преклудира възможността на увредените лица, да подават
заявления и да търсят обезщетения за нанесените им вреди от диви животни,
закона определя друг срок- от деня на откриване на вредата, който ден може да
не съвпадне с деня на самото увреждане, както е и напълно възможно да е ден
много след него. Затова съдът намира, че в случая е без значение кога точно е
настъпила вредата-дали през м.юни, тогава когато растението е младо и расте, или през м.юли, когато е достигнало
своята зрялост, след като
самата вреда като такава е факт, който не се оспорва от ответната
страна. Без значение е и обстоятелството кога и как е назначена комисията,
както и кога същата е извършила оглед на процесния
земеделски блок. В крайна сметка ищеца съвсем добросъвестно след откриване на
вредата, на 15.06.2018г., още същия ден е подал жалба до компетентните органи.
А това, че същите са си препращали жалбата от една институция в друга, докато в
крайна сметка се назначи комисия, едва
на 10.07.2018г., и същата е извърши
оглед седмици по-късно, на 01.08.2018г.,
не може да води до извод, че ищеца
не е спазил законовата процедура, съотв.няма и право да търси обезщетение
Затова съдът
приема, че първото възражение за опорочаване на тази процедура не е налице.
След откриване на вредата от ищеца и
уведомяване на всички възможни компетентни органи-ДЛС „Черни
лом” гр.П.,ОДЗ-Търговище, РДГ гр.Шумен, та дори и МЗХ, е назначена комисия, с включени лица визирани в чл.117, ал.4 от
ППЗЛОД. Съгласно изискванията на чл.117, ал.3 от ППЗЛОД, с протокола по ал. 1,
комисията определила както щетата, така
и увредените площи. Комисия при
извършения оглед на място установила, че
по слънчогледовите растения на ищеца има нанесени щети от диви животни,
установени чрез замерване на прехапаните
растения. Още тогава, на място тази комисия установила и засегнатите площи от тези увреждания- 10% от
цялата площ на обработвания от ищеца
земеделски блок. В конкретния случай при
огледа не е било възможно да се определи точната стойност
на тази вреда, тъй като е бил поставен в
зависимост от едно бъдещо събитие-предстояща жътва и установяване на добиви от
нея. Именно във връзка с това е отбелязано, че по време на жътва следва да се
извърши контролно замерване. Такова обаче очевидно не е извършено. Именно
поради тази причина е предявен и настоящия иск. Но така, или иначе вредата като
вреда е установена и то от комисия назначена по съответния ред. Установени са и колко са засегнатите площи, а те към
момента на проверката са били 10%. Следва да
се отбележи, че съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, протоколът на комисията по чл.82 от ЗЛОД е официален свидетелстващ
документ и има обвързваща доказателствена сила
относно пряко възприетите факти при
огледа относно характера, вида и размера на нанесените щети, като констатациите са оборими
и могат да бъдат опровергани с други доказателства. Опровергаване обаче на тези констатации на
комисията, от ответната страна не бе
сторено. Напротив доказателствата по
делото напълно потвърждават направените от комисията констатации относно характера,
вида и размера на настъпилата вреда.
В действителност се установява от
свидетелските показания, че по време на огледа е имало както пресни, така и
по-стари увреждания върху растенията, които стари увреждания отговарят да са
получени именно по време на откриване на вредата-15.06.2018г. От тези показания
се установява още, че към момента на проверката увредената площ на имота е била около 30%, но така или иначе протокола е
подписан от всички членове на комисията в т.ч. и от представителите на ищеца и
ответника, поради което съдът приема, че
увредените площи са 10% . Съвсем
отделен въпрос е, че комисията е назначена почти месец, след откриване на
вредите, и при огледа не е отделила пресните
и старите увреждания, а като цяло е
определила засегнати площи, като
процент. Факт е също така, че този оглед от комисията е извършен месец и половина след откриване на вредата съотв.след подаване на жалбата до компетентните органи.
Очевидно е ,че органите отговарящи за
лова и дивеча са забавили самата
процедура, но от това няма как да се направи извод, че процедурата е
нарушена, и то именно от ищеца по делото, тъй като както се посочи и по-горе в
мотивите, същия е изпълнил законовото си задължение да уведоми ДЛС за
настъпилата вреда, и то в определението в чл. 117 от ППЗЛОД срокове. Оттам насетне кога и как сформирана комисия и последната
кога е извършила оглед е ирелевантно за спора. Релевантни са констатациите, които е
направила, а те са, че и в имота на ищец има нанесени вреди от диви животни, и
засегнатите площи са 10%.
С оглед на
изложеното съдът намира, че в конкретният случай няма нарушения на адм.
процедура, предвидена в чл.82 от ЗЛОД във вр. с
чл.117 от ППЗЛОД и настъпването на конкретната вреда-унищожаване на посеви от слънчоглед, обработвани от ищеца, е установено по надлежен начин при спазване
на установените правила за констатиране произходът, видът и обема на
щетите, нанесени от диви животни /дивеч/.
Освен това, съдът намира за
необходимо да отбележи, че след като в комисията е участвал представител на
ответника, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският
съд не може да се произнася по законосъобразността на административната
процедура
Но независимо
от горното съдът намира, че наличието на специален административен
ред, предвиден в ЗЛОД
и ППЗЛОД, не изключва правото на пострадалото лице да търси
обезщетение за причинени имуществени вреди, нанесени от дивеч, от
лицата, стопанисващи дивеча, в чиито ловностопански район е причинена вредата, по общия
исков ред, по който са допустими всички процесуални средства за доказване на
твърденията и обстоятелствата по делото.
Това е така, тъй като специалните нормативни актове определят реда за установяване на щети и
тяхното обезщетяване от дивеч при липса на спор между заинтересованите страни,
тогава когато тази адм.процедура улеснява установяването на вредите и съотв. обезщетяване на увреденото лице.Тогава когато обаче
такъв спор е възникнал и за него
е сезиран съда, двете страни
могат да установяват твърденията си и да доказват обстоятелства и факти значими и относими
към предмета на делото, с всички
допустими от ГПК доказателства, вкл. иска да се опира, или защита да оборва
тази адм. процедура. В конкретният случай ищецът
макар да основава своя иск на
проведената адм.
процедура, ангажира и доказателства, в подкрепа на това, което са установили и
констатирали членовете на комисията, а
именно, че е налице увреждане на посевите му, че тази вреда е нанесена от диви животни,
стопанисвани от ответника. Затова съдът приема за доказан факта, че вредата е нанесена от диви животни,
които се намират под наздор на ответника по
делото, съгласно договора от 07.08.2009г. Затова, че вредата е настъпила точно през м.юни са и свидетелските показания на
св.В., св.С. и св.Р., които свидетели заявиха, че в нивата имало прегризани
пити,т.е. когато растението е било младо и расте, след което същото спира да
израства, съотв.добива от това растение е под
очаквания.
Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилата вреда.
Особеното при отговорността за вреди от вещи/животни е това, че вредата презумира,
както причинната връзка, така и вината.
След като е настъпила вредата, така както посочи и по-горе съда, то означава,
че собственика на вещта противоправно е бездействал, освен ако не докаже друго. Това
означава, че ответника не е
осъществил необходимия надзор и не е
положил достатъчно грижи, така че вещта/животното му да не уврежда
другиго. Именно ответника следваше да докаже, че е извършил всички необходими действия и е положил
всички необходими грижи, за да не
увреди животно над което осъществява
надзор другиго. Същият има вменено задължение по чл.78, ал.1 от ЗЛОД, съгласно
която разпоредба, лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча. В случаят
ловностопански план с мероприятия за ограничаване на щети от дивеча не е представен, за да може да се
прецени какви мероприятия са предвидени,
съотв. осъществени ли са и в каква степен.
Представени са фактури за осигуряване на храна (царевица) на дивите животни,
която храна съгласно показанията на св.Дянков се предоставяла на база таксация
на животните. От показанията обаче на
св.Н.А. се установи, че предоставената от СЛР гр.П. храна е достатъчна за
изхранване на дивите животни само през зимата. Т.е. предоставената им храна е
недостатъчна за изхранване на животните
целогодишно, и то именно поради
неправилно извършваната таксация на животните. Така както се установи от
показанията на св.Д. таксацията на животните
в района се извършва чрез наблюдения от дружинките,
горския, служителите на СЛР, които записвали в тефтери установените от тях
животни, след което се обобщавали. Но както и самия той заяви по този начин
таксацията е неточна. Или с други думи
органите, които осъществяват надзор
над дивеча нямат точни и ясни
данни относно популацията на едно или друго животно, от където идва и
невъзможността им да осигурят фураж, толкова, колкото е необходим за
изхранването им целогодишно. Предвид изложеното настоящия състав на съда
намира, че мерките, които ответното
сдружение е взело за ограничаване на щетите от дивеч са недостатъчни, и в този
смисъл не е положил дължимата грижа, и не е осъществил
необходимият надзор над животните си.
Предвид изложените
съображения съдът приема, че са нанесени
имуществени вреди на ищеца, причинени от диви животни, стопанисвани от
ответника. Същият е пропуснал да получи
имуществено благо-паричната равностойност на реколтата, която би получил, ако
не бяха увредени посевите.Съдът намира, че се касае се за пропуснати ползи,
които сигурно, реално биха получени от ищеца, ако не е било увреждането. Размерът на унищожените площи е установен. Касае
се за унищожени посеви- 10% от
общата площ на земеделския блок, на който е направен оглед на място, или
унищожените посеви, в обработваните от ищеца земи са 12.080дка дка.
От заключението на в.л. се установява, че
ищецът е добил слънчоглед през 2017/2018г. в размер от 52,542т., като среден
добив от декар е в размер на 172,836кг.,
а цената на реализацията е в размер на 530лв./т. Или предполагаемия добив от
увредената площ би била в размер на 2087 кг, като при посочената продажна цена
щетата възлиза на 1106,53лв., и в този размер следва да бъде уважен иска.
По отношение
на възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил мерките по чл. 78, ал.
2
от ЗЛОД, и в
този см. е налице съпричиняване, което пък от своя страна да води да освобождаване от отговорност, или
до намаляване на претендиранато обезщетение, съдът намира същото за
неоснователно.
Съдът
намира, че предвид възможностите, с
които е разполагал ищеца е предприел необходимото и възможното да ограничи
вредите и не е налице хипотезата на чл. 80, т.3 ЗЛОД,
на която се позовава ответната страна. Абсолютно всички свидетели заявиха в с.з., че
не е възможно ограждане на зем.площ,
обработвана от ищеца. Поставянето на ограда, включително електронен пастир, макар и подходяща,
не е адекватна мярка, поради обстоятелството, че земеделският производител не е
собственик и ползва различни площи всяка стопанска година, съгласно чл.
37в и сл. от ЗСПЗЗ, поради което няма как тези площи да бъдат ограждани. Освен това поставянето на
ограда ще създаде затрудненията за
достъп на техниката, необходима за извършване на агро-техническите
мероприятия, както и за достъп до общински пътища в площите, които следва да се
ползват от всички. Това е общоизвестен факт.
В
конкретния случай, полска охрана в посоченото населено място не е организирана
от кметството, като лично управителя на ищцовото дружество обикаляйки нивата, правил опити за отстраняване на дивеча, чрез
сплашването му с гърмежи от т.нар.“пиратки“ и „димки“.
Посочените методи не са ефективен, според свидетелските показания, тъй като
дивечът привиквал с гърмежите. Пак според
показанията на свидетелите и човешкото присъствие под форма на охрана също не
би могло да спре дивите животни и подобна мярка също би се оказала неефективна, тъй като първо масива
е голям, и хората трудно могат да се прогонят дивите животни
от нивата, и на следващо място животните привиквали и с хората. Не без значение е и
обстоятелството, че земеделските стопани нямат право сами да унищожават
вредителите. Поради което взимат мерки, съобразно своите възможности за
опазване на реколтата си.
Затова съда приема, че ищецът като земеделски стопанин е положил усилия и грижи по отглеждане и опазване на реколтата си,
поради което не е налице съпричиняване от негова страна ищеца, е не са налице основания
и предпоставки за намаляване, или
изключване на отговорността на ответника
за нанесените вреди от дивите животни върху посевите на ищеца.
Въз основа на
изложеното съдът намира иска за обезщетение за имуществените вреди, представляващи
пропуснати ползи за основателен, и следва да бъде уважен до размера установен от вещото лице-1106.53лв., и за тази сума следва да бъде осъден
ответника, като за разликата над 1106.53лв. до предявените 1344.50лв. иска
подлежи на отхвърляне.
Предвид основателността на главният иск,
основателен се явява и акцесорния такъв за присъждане
на лихва за забава от деня на увреждането. При вреди от непозволено увреждане лихвата за
забава не е мораторна,
а компесаторна и се дължи от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата. По
този въпрос съдебната практика константна. Приема се, че лихвата е компесаторна, тъй като при непозволено увреждане длъжника
се смята в забава и без покана, съгласно
чл. 84, ал.3 ЗЗД Приема се, че
макар и компесаторна, размера на лихвата се определя по правилото на чл. 86 ЗЗД - в размера на
законната лихва, тъй като вземането е парично.
Ето защо съдът намира, че тъй като вземането от непозволено
увреждане е изискуемо от деня на установяване на вредата -01.08.2018г., и следва
ответника по делото да бъдат осъден да заплати
и лихви за забава именно от този момент до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
При този изход
на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него разноски, съобразно уважената част на иска, в размер
на 538.08лв. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи
на ответника също разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а именно в
размер на 60.18лв.
След извършено
прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях ответника следва да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 477.90лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в П.”, Булстат ***, адрес и
седалище на управление-гр.П ***, представлявано от М.Г.М., ДА ЗАПЛАТИ НА „К. 78“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление- гр.Р ***, представлявано от Б.Н.Д., СУМАТА 1106,53лв. (хиляда сто и шест лева и 53ст.), представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от диви
животни, изразяващи
се в нереализиране на добиви от слънчоглед от 12.080дка от земеделски имот
БЗС №44286-36-2, находящ се в с.Л., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на установяване на вредата-01.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 1106.53лв. до претендираната с исковата молба сума за пропуснати ползи в
размер на 1344.50лв.
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в П.”, Булстат ***, адрес и
седалище на управление-гр.П ***, представлявано от М.Г.М., ДА ЗАПЛАТИ НА „К. 78“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление- гр.Р ***, представлявано от Б.Н.Д., СУМАТА 477.90лв. (четиристотин седемдесет и седем лева и 90ст.) – разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: