РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Елка Русева Добрикова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100601286 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр.
чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Красимира Астакова от АК
– Бургас, като служебен защитник на осъдения А. М. Й. с ЕГН **********,
против Определение № 81 от 10.11.2021 г. на Районен съд – Карнобат,
постановено по ЧНД № 279/2021 г. по описа на същият съд.
С обжалваният съдебен акт, на осъдения А. М. Й. с ЕГН ********** е
определено общо наказание от три години и шест месеца лишаване от
свобода по НОХД № № 100/2020 г. и 53/2021 г. – всички по описа на Районен
съд – Карнобат.
Със същото определение, на основание чл. 24 от НК, първостепенният
съд е увеличил така определеното общо наказание „лишаване от свобода” с
още осем месеца „лишаване от свобода” и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.
1
„Б“ от ЗИНЗС е постановил така определеното и увеличено общо наказание
от четири години и два месеца „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Със същото определение, първоинстанционният съд е приспаднал от
определеното и увеличено общо наказание времето, през което осъденият Й. е
търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в
съвкупността присъди, а също и времето, през което осъденият е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, считано от 24.10.2019 г. или е бил
задържан по ЗМВР, респ. НПК, считано от 21.10.2019 г., по която и да е от
присъдите, включени в съвкупността.
Недоволен от постановеният съдебен акт, служебният защитник на
осъденият Й. го обжалва като незаконосъобразен, необоснован и неправилен
само в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК. В жалбата се твърди,
че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за решението си да
приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, както и че не е отчел липсата на
доказателства, разкриващи осъдения като личност с висока степен на
обществена опасност. Според защитника, предвид младата възраст на
осъдения, обстоятелството, че трябва да се грижи за малолетно дете, както и
изразеното от него съжаление за стореното и добрите му характеристични
данни, можело да се приеме, че осъдения Й. ще се поправи и превъзпита и с
налагането на по-кратък срок на наказанието „лишаване от свобода“. Моли за
изменение на атакуваното съдебно определение чрез отмяната му в
обжалваната част. Алтернативно предлага, ако въззивният съд все пак
приеме, че следва да увеличи определеното на осъдения Й., това да стане с
по-кратък срок от осем месеца. С въззивната жалба не се правят
доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Според него, първоинстанционният съд е мотивирал решението си,
като е отчел всички обстоятелства, относими към приложението на чл. 24 от
НК, включително и упоритото престъпно поведение на осъдения Й., имайки
предвид осъжданията му и като непълнолетен, липсата на каквито и да е
обстоятелства, сочещи, че осъденият ще се поправи и превъзпита в бъдеще.
Според прокурора, съдът е направил задълбочен анализ на обстоятелствата по
2
делото и правилно е преценил, че извършените от Й. престъпления са
допринесли сериозно до нарушаване на обществения ред, поради което и
генералната превенция при такива престъпления трябва да има предимство.
Поради тези съображения предлага обжалваното определение да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован
се явява и поддържа жалбата като моли определеното му общо наказание да
не бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК. Защитникът му моли
обжалваното съдебно определение да бъде отменено в атакуваната му част,
като се аргументира с доводите, изложени във въззивната жалба. Според
защитника, деянията, включени в определената от първостепенният съд
съвкупност, са били извършени от осъдения за сравнително кратък времеви
период. Възразява срещу извършената от съда оценка на съдимостта на Й.,
като се аргументира с това, че предходните му осъждания са били вече
отчитани при правната квалификация на деянията, за които е наказан, а
самото наложено ефективно наказание е било преценено, че в достатъчна
степен ще допринесе за постигне превантивната, предупредителната и
превъзпитателна функция на наказанието. Наред с това, защитникът твърди,
че не са събрани доказателства за наличието на обстоятелства, водещи до
извод за завишена степен на обществена опасност на осъдения Й.. Ето защо
изразява становище, че липсва законово и/или морално основание спрямо
него да се предприеме по-интензивна репресия, поради което моли
постановеното определение да бъде отменено в обжалваната му част.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните
доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от
страна в производството, имаща обоснован правен интерес да иска проверка
на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че А. М. Й. с ЕГН
********** осъждан многократно за престъпления против собствеността,
като първата присъда влязла в сила спрямо него е по НОХД № 61/2004 г. по
3
описа на РС – Карнобат, с която му е било наложено наказание три месеца
лишаване от свобода с три години изпитателен срок за кражба, извършена
като непълнолетен през 2003 г. Следват нови влезли в сила присъди, за
престъпления, извършени в изпитателния срок на посочената по-горе
присъда, поради което това наказание е било приведено в изпълнение. С
определение по ЧНД № 397/2011 г. на РС – Карнобат, влязло в сила на
07.12.2011 г. по отношение на част от постановените до този момент присъди
спрямо Й., а именно по НОХД №№ 407/2010 г., 168/2011 г. и 211/2011 г. – и
трите на РС –Карнобат, е определено едно общо наказание в размер на две
години и десет месеца лишаване от свобода при строг режим, увеличено по
реда на чл. 24 от НК с още десет месеца. Видно от приложената по делото
справка за съдимост, това наказание е било изтърпяно на 12.03.2014 г.
С нова присъда по НОХД № 337/2015 г. на Окръжен съд – Бургас,
влязла в сила на 02.06.2015 г., на осъдения Й. е било наложено наказание в
размер на три години лишаване от свобода за извършено на 25.12.2014 г.
престъпление по чл. 199 от НК. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, това наказание е изтърпяно на 07.06.2017 г.
С присъда № 260003 от 28.10.2020 г. на РС – Карнобат, постановена по
НОХД № 100/2020 г. по описа на същия съд, отменена частично с решение №
20 от 29.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 1296/2020 г. по описа на ОС-
Бургас, влязла в законна сила на 29.03.2021 г., А. М. Й. е осъден, за деяние
извършено на неустановена дата през периода 20.10.2019 г. – 21. 10.2019 г.
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, предл. първо, вр. чл. 195, ал.1, т.3, предл.
първо, т.4, предл. първо и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1,
вр. чл. 29, ал.1, буква „а“ от НК, във връзка с чл. 54 от НК на три години и
шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
„СТРОГ” режим. На основание чл. 59, ал.1, вр. ал. 2 от НК от това наказание
е било приспаднато времето през което Й. е бил задържан по ЗМВР, считано
от 21.10.2019 г. и по отношение на него е била взета МНО „Задържане под
стража”, считано от 24.10.2019 г.
С присъда № 260003 от 29.03.2021 г. на РС – Карнобат, постановена по
НОХД № 53/2021 г. по описа на същия съд, изменена с Решение № 119 от
04.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 459/2021 г. по описа на ОС-Бургас,
влязла в законна сила на 04.10.2021 г., А. М. Й. е осъден за деяние извършено
4
на 25.12.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, т.5,
вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК, вр. чл. 54 от
НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК на две години и осем месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
С оглед установената и изложена по-горе фактическа обстановка,
настоящият въззивен състав намира обжалваното съдебно определение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди.
Правилна е преценката, направена от първоинстанционния съд относно
приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. На групиране по този ред в обща
съвкупност подлежат единствено посочените по-горе влезли в сила присъди
по НОХД №№ 100/2020 г. и 53/2021 г. – двете на РС -Карнобат, доколкото
престъпленията, за които Й. е бил признат за виновен с тези присъди, са били
извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от
тях. Същевременно, тези деяния са извършени от осъдения след като вече е
бил осъждан с присъдите, включени в съвкупността, определена по реда на
чл. 25 от НК с определението по ЧНД № 397/2011 г. на РС – Карнобат по
описа на РС – Карнобат, както и след влизането в сила на присъдата по НОХД
№ 337/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, поради което посочените от
прокуратурата, в предложението й, присъди не могат да се включат в
образуваните вече предходни съвкупности, а следва да се групират в нова
съвкупност.
Правилно първоинстанционният съд е определил като общо
наказанието „лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца,
наложено на осъдения А.Й. с влязла в сила присъда по НОХД № 100/2020 г.
по описа на Районен съд – Карнобат, тъй като същото се явява най-тежко
измежду наложените му с присъдите, включени в новообразуваната
съвкупност.
Неоснователно е оплакването на осъдения и неговия защитник относно
приложението на чл. 24 от НК.
Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението на
разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и единствено
когато определеното общо наказание се явява несправедливо и несъответно
на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това наказание не
5
могат да се постигнат целите на наказателната репресия (вж. напр. Р 500-93-І,
Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др.). В конкретният случай, видно от
приложената по делото справка за съдимост, може да се направи извод, че
налаганите на осъдения Й. наказания не са постигнали своя превантивен и
превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени трайни престъпни
навици, като доказателство за този извод е факта, че след изтърпяване на
предходните си наказания, които са били и тежки по своя размер, Й. е
подновил престъпната си деятелност. Това обстоятелство сочи, че у осъдения
вече е формирано трайно нежелание да спазва законите в страната ред като
демонстрира трайно противоправно поведение в обществото, т.е., налице е
утвърден модел на поведение, заради който спрямо осъдения следва да се
подходи строго при налагане на наказателната репресия. Действително,
предходните осъждания на Й. вече са били отчетени при определяне на
правилната правна квалификация на деянията, за които е наказан, а за
наложените ефективни наказания е било преценено, че те в достатъчна степен
ще допринесат за постигне превантивната, предупредителната и
превъзпитателна функция на наказанието, но касателно приложението на чл.
24 от НК следва да се отчита значението на всяка една от постановените
присъди за характера на цялата престъпна деятелност на осъдения и за
изводимата от това негова лична обществена опасност. Както бе посочено по-
горе, от значение е не само фактът, че престъпленията, за които е осъден с
включените в новата съвкупност присъди, са извършени в условията на
опасен рецидив, но и фактът, че преди тези деяния, Й. е бил осъждан за още
поне десет престъпни деяния, чиято обществена опасност не е била по-ниска
от тази на новите престъпления. Осъденият не е реабилитиран по тях, поради
което същите следва да бъдат взети под внимание. Не е без значение и
фактът, че въпреки ефективното изтърпяване на тежки по размера си
наказания лишаване от свобода, Й. е продължил с престъпната си деятелност,
като извършването на следващите престъпления е след непродължителен срок
от време след излизането на осъдения от затвора. Нещо повече - внимателния
анализ на обстоятелствата, свързани с престъпленията, за които Й. е бил
санкциониран с присъдите, обединени сега в нова съвкупност, и по-
специално касателно датите на извършването им, сочи за престъпна
упоритост и за трайно пренебрежителното му отношение към налаганите му
наказания. За това свидетелства фактът, че престъплението, за което е осъден
6
с влязла в сила присъда по НОХД № 100/2021 г. на РС - Карнобат, е
извършено през месец октомври 2019 г., когато Й. вече е знаел, че срещу него
се води наказателно производство за извършено на 25.12.2018 г. друго
престъпление, за което по-късно е санкциониран с присъдата по НОХД №
53/2021 г. Фактът, че въпреки наличието на образувано досъдебно
производство срещу него, Й. е извършил нови престъпни деяния,
квалифицирани и като продължавано престъпление, наред с другите
обстотяелства по делото, сочи, че у Й. са формирани и са утвърдени трайно
престъпни нагласи и навици, които налагат прилагането спрямо него на
наказателна репресия, по-голяма от досегашната. В тази връзка, направеното
от първостепенният съд увеличение на общото наказание лишаване от
свобода с осем месеца се явява напълно съответстващо на посочените цели.
При определяне на първоначалния режим, при който осъдения А.Й.
следва да изтърпи определеното му общо наказание по формираната
съвкупност, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е
съобразил с изискванията на чл. 57 ал.1, т. 2 б.Б от ЗИНЗС – включените в
съвкупността присъди касаят умишлени престъпления, извършени от Й.
преди да са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията (в
случая това е наказанието по НОХД № 337/2015 г. на Окръжен съд – Бургас,
което е било изтърпяно от осъдения на 07.06.2017 г.).
Не търпи критика решението на първостепенният съд да приспадне от
определеното и увеличено общо наказание времето, през което осъденият Й. е
търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в
съвкупността присъди, а също и времето, през което осъденият е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, считано от 24.10.2019 г. или е бил
задържан по ЗМВР, респ. НПК, считано от 21.10.2019 г., по която и да е от
присъдите, включени в съвкупността.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 81 от 10.11.2021 г. на Районен
7
съд – Карнобат, постановено по ЧНД № 279/2021 г. по описа на същият съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8