Решение по дело №2057/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 890
Дата: 23 ноември 2020 г.
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20205300502057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 89023.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20205300502057 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. Христо Г.
Данов № 37, чрез юрисконсулт И.К., против Решение № 943 от 16.03.2020 г.,
поправено с решение № 2863 от 07.08.2020 г., постановени по гр.д.№ 7550 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, в частта му, с която дружеството -
жалбоподател се осъжда да заплати на Е. И. К. ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, чрез адв. М.Ц., сумата от 200,00(двеста)лева, представляваща неимуществени
вреди, както и в частта, с която „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
е осъдено да заплати на Е. И. К. сумата от 10,80 лева разноски за заплатена
държавна такса и на адв. М.С.Ц., с адрес: ***, сумата от 60,00 лева разноски.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в обжалваната
част е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и
в нарушение на материалния закон. Оспорва се осъществяването на противоправно
действие от страна на ответника и настъпването на вреда за ищеца и за семейството
му. Поддържа се, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД не е
осъществило деяние, с което да е увредило ищеца. Посочва се, че ответникът не е
знаел за прекъсването на захранването на обекта на ищеца от
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и се възразява, че веднага след уведомяването си
за същото е съдействал за неговото възстановяване. Същевременно се сочи, че към
10.05.2018 г. ответното дружество не е било уведомено за образуваното от ищеца
производство по гр.д.№ 6637/2018 г. на 21 с. на ПРС. Поддържа се, че ищецът не е
провел доказване на претърпените от него вреди, както и за недоказаност на техния
размер. Възразява се и за липсата на виновно поведение. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и за постановяване на решение, с което да се
отхвърли предявения иск, ведно с присъждането на сторените разноски по делото в
двете инстанции. На осн.чл.78, ал.5 ГПК, в случая, че съдът намери обжалваното
1
решение за правилно, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна по делото с искане за неговото намаляване
до минималния размер. Представя списък на разноските.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Е. И. К. , чрез пълномощника по делото адв. М.Ц., с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения по оплакванията в
жалбата, както и доводи за правилността и законосъобразността на
първоинстанционното решение. Посочва се, че адвокатското възнаграждение е
уговорено по чл.38, ал.2 от ЗА, като същото е изчислено в минималния си размер.
Иска се решението да бъде потвърдено, както и да се осъди жалбоподателя да
заплати разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от Застрахователна компания
„УНИКА“ АД - трето лице помагач на ответника, с който жалбата се поддържа
като основателна. Възразява се, че не е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане с довода, че не е налице противоправно поведение от
страна на ответника и вреда за ищеца и семейството му. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част. При извършената служебна проверка съдът намери, че
решението е валидно, но в частта му- предмет на въззивно обжалване е
недопустимо по следните съображения:
В обжалваната част производство е образувано по искова молба от Е. И.
К. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 200 лева - претърпени неимуществени
вреди /неудобства за ищеца и семейството му/ от неправомерното преустановяване
захранването на дома му с електрическа енергия за периода от 10.05.2018 г. до
11.05.2018 г. Изложените в исковата молба твърдения са, че ищецът е собственик
на недвижим имот - апартамент в ***, както и че редовно заплаща всички
консумативи за имота, вкл. за ток. Посочва за извършена от ответника корекция на
заплатените сметки за електроенергия, при която са му начислени 1525, 38 лева,
която е оспорил с предявяването на иска пред ПРС. С решение по гр.д.№6637/018
г. на ПРС било признато, че не дължи претендираната сума от 1525, 38 лева,
потвърдено с решение на ПОС. Твърди се, че въпреки така образуваното гр.дело на
10.05.2018 г. доставката на електричество до дома му е била неправомерно
преустановена в разрез на чл.31, ал.4 от Общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, от което претърпял претендираните неимуществени
вреди. С уточняваща молба по делото ищецът е обосновал насочването на исковата
си претенция към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с договорните си
отношения с дружеството, по силата на които получава електрическа енергия в
дома си.
С оглед на изложеното ищецът основава претенция си на сключения
договор с ответника - обществен снабдител на електрическа енергия, който при
2
възникнал спор относно дължимостта на начислената стойност на електрическата
енергия, е действал в нарушение на чл.31, ал.4 от Общите условия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД като е преустановено електроснабдяването на
жилището му. Съгласно ТР № 4/2012г. от 29.01.2013г. по тълк.д.№ 4/12г. ОСГТК
на ВКС отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато
неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към
договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това
основание може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена
недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
С обжалваната част на решението си районният съд се е произнесъл по
иск с правна квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, изследвал елементите на
фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане и след като
установил осъществяването на фактическия състав на сочената правна норма е
присъдил на ищеца претендираното обезщетение от 200 лева. Така районният съд
се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, тъй като исковата претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на
договорната обвързаност на страните, предвид която неправомерно – в нарушение
на предвидените предпоставки в общите условия към договора, ответникът е
прекъснал електроснабдяването на ищеца.
С оглед на това на основание чл.270, ал.3, пр.3 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск и делото
да се върне на РС Пловдив за произнасяне по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на неизпълнено задължение на ответника по
договор за доставка на електрическа енергия / по аргумент от Решение № 94 от
23.07.2013 г.постановено по т.д.№ 784 по описа за 2010г. на ВКС/.
При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода му
първоинстанционният съд следва да се произнесе и по направените по страните
разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 943 от 16.03.2020 г., поправено с решение №
2863 от 07.08.2020 г., постановени по гр.д.№ 7550 по описа за 2019 г. на Районен
съд Пловдив, в частта му, с която „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 е осъдено да
заплати на Е. И. К. , ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. М.Ц.,
сумата от 200,00(двеста)лева, представляваща неимуществени вреди, както и в
частта, с която „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********
е осъдено да заплати на Е. И. К. ЕГН ********** сумата от 10,80 лева разноски за
заплатена държавна такса и на адв. М.С.Ц., с адрес: ***, сумата от 60,00 лева
разноски.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Пловдив.
3
В останалата си част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е постановено при участие на трето лице -помагач
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД ЕИК *********, в качеството
на трето лице – помагач на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4