Р Е Ш Е Н И Е
№ 703/8.4.2021г.
Град Пловдив, 08.04.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1814 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Бергин“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001619006203-091-001
от 06.04.2020 г., издаден от Т.В.П., началник сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложил ревизията, и С.С.К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на
НАП, ръководител на ревизията, който ревизионен акт с решение № 288 от 22.06.2020 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП е
потвърден в частта на допълнително установените задължения, както следва: за корпоративен
данък за 2012 г. в размер на 243,94 лева и 173,83 лева лихви, за лихви върху
авансови вноски за 2012 г. в размер на 16,73 лева, за корпоративен данък за
2015 г. в размер на 417,72 лева и 170,25 лева лихви, за корпоративен данък за
2016 г. в размер на 203,07 лева и 62,71 лева лихви, за корпоративен данък за
2017 г. в размер на 137,26 лева и 28,10 лева лихви, за ДДС за периода
01.12.2012 г. – 31.12.2017 г. в размер на 20 813,69 лева и 7 734,34
лева лихви; и е изменен в частта на допълнително установените задължения, както
следва: за корпоративен данък за 2013 г. от 2 261,19 лева на 0,08 лева и
лихви от 1 381,60 лева на 0,05 лева, за корпоративен данък за 2014 г. от 197,83
лева на 20,24 лева и лихви от 100,77 лева на 10,31 лева, за лихви върху авансови
вноски за 2014 г. от 337,87 лева на 255,96 лева.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е неправилен
и необоснован, издаден при липса на доказателства за фактическите констатации
на приходните органи. Оспорва се извършването на ревизията по реда на чл.122 ДОПК, тъй като не са налице основанията за такава ревизия. Иска се отмяна на
обжалвания ревизионен акт и присъждане на сторените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претедира юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в
депозираната на 18.03.2021 г. писмена защита.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат
на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен
акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин
неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган.
Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването
на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод за
нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619006203-020-001
от 25.09.2019 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001619006203-020-002 от 11.12.2019 г., № Р-16001619006203-020-003 от 23.12.2019 г., № Р-16001619006203-020-004
от 22.01.2020 г., и обхваща установяване на задълженията за корпоративен данък за
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2017 г. и за данък върху добавената стойност за
периода 01.12.2012 г. – 31.12.2017 г. (л.786-801). Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001619006203-092-001 от 12.03.2020 г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001619006203-091-001 от 06.04.2020 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностни лица, надлежно
упълномощени въз основа на заповеди (л.5-30) на директора на ТД Пловдив на НАП,
а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК такива. Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото
доказателства (л.31-33 и л.6450) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването
на електронните документи. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са били съобщени на представляващия дружеството. Следователно
на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на
защита в пълен обем.
Ревизията
е повторна във връзка с решение № 521 от 10.09.2019 г. на директора на ДОДОП
Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001618006910-091-001 от
08.07.2019 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Новата
ревизия е извършена по реда на чл.122 ДОПК поради установено наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК.
Ревизиращият
екип е установил, че в счетоводството на „Бергин“ ООД за ревизираните периоди не
са намерили отражение фактури, издадени от „Хайков“ ЕООД, „Деливъри“ ЕООД, „Мол
2“ ЕООД, „Табако трейд Пловдив“ ООД, „Табак логистик груп“ ООД, „Експрес логистика
и дистрибуция“ ЕООД, „Бибъл комерс“ ООД, „Деликатес 2“ ООД, „Нова трейд“ ЕООД,
„Рива трейд“ ЕООД, „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, „Фронери България“ ЕООД
и „Нестле България“ АД. Констатирано е, че издадените фактури не са налични в
счетоводството на ревизираното лице, съответно закупените стоки – цигари,
хранителни стоки, напитки и други – не са заведени в счетоводните регистри по
сметка 304 и не са отчетени приходи от продажби на тези стоки. На така
посочените доставчици в хода на първата ревизия са извършени насрещни проверки
и/или изпратени искани яза представяне на документи и писмени обяснения от
трети лица, като в отговор са представени както копия на издадени към
жалбоподателя фактури, така и счетоводни разпечатки, пътни листове, писмени
обяснения и др.
При
новата ревизия в изпълнение на решение № 521 от 10.09.2019 г. на директора на
ДОДОП Пловдив ревизиращият екип е изследвал само онези фактури, за които са
събрани доказателства за получаване на стоките от „Бергин“ ООД – фактури и
други придружаващи документи, съдържащи подписи на получател. На доставчиците,
издали тези фактури, а именно „Деливъри“ ЕООД, „Мол 2“ ЕООД, „Табако трейд
Пловдив“ ООД и „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, са извършени нови
насрещни проверки, изпратени са искания за представяне на документи и писмени
обяснения от трети лица, в отговор на които са представени отново процесните
фактури, писмени обяснения, както и свидетелства за регистрация на МПС, пътни
листове и трудови договори на шофьорите, извършили доставките.
При
формиране на данъчната основа по чл.122 ДОПК и определяне на дължимите преки и
косвени данъци ревизиращият екип е включил само подписаните от получател
фактури, издадени от „Деливъри“ ЕООД, „Мол 2“ ЕООД, „Табако трейд Пловдив“ ООД
и „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД. Тъй като стоките по тези фактури не
са заприходени като стоки или материални запаси, а получените от тяхната
продажба приходи не са осчетоводени и са укрити, то е прието, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за определяне на данъчната основа
за преки и косвени данъци по реда на чл.122, ал.2 ДОПК.
На
дружеството е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК. Извършен е анализ на
относимите обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1-4, 6, 8 и 15 ДОПК. При определяне
размера на неотчетените приходи от продажби на хранителни стоки ревизиращите
органи са приели, че те са равни на покупната стойност на стоките по
неосчетоводените фактури, увеличени с търговска надценка от 12 %, определена
въз основа на справка за средния процент надценка по години, представена от
ревизираното дружество на 22.04.2019 г. А неотчетените приходи от продажби на
цигари е определена по фиксираната им стойност. Органите по приходите са
приели, че получените стоки по неосчетоводените фактури са реализирани към края
на всяка от ревизираните години, като реализацията представлява приходи по
смисъла на СС Приходи и доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС, която е облагаема
съгласно чл.12, ал.1 ЗДДС, т.е., за ревизираното дружество възниква задължение
за отчитане на приходите по ЗСч. и за начисляване на ДДС. При това положение
органите по приходите са начислили задължения по ЗДДС и ЗКПО, като са приели за
установено следното:
По
ЗДДС.
„Бергин“
ООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 03.02.2009 г. С оглед на това, че
дейността на дружеството е търговия с хранителни стоки и цигари, е приложена
нормата на чл.67, ал.2 ЗДДС, като е прието, че данъкът се смята за включен в
договорената цена.
На
основание чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, във връзка с чл.122, ал.2 ДОПК е
определена данъчната основа за облагане с ДДС на облагаемите доставки за
процесните данъчни периоди на база декларираните от лицето извършени продажби и
установените при ревизията неотчетени продажби на стоки на 31.12. за всяка една
от ревизираните години. Средната надценка на стоките без цигари е определена на
база на декларирани от лицето данни, а при цигарите е прието, че цената е
фиксирана с включен ДДС. Прието е, че извършените доставки на стоки – различни
по вид хранителни стоки, напитки и цигари – са облагаеми съгласно чл.12, ал.1 ЗДДС и за тях се дължи ДДС. Дължимият ДДС не е начислен от ревизираното лице,
поради което и на основание чл.86, ал.1 и 2 ЗДДС допълнително е начислен ДДС за
всеки един от данъчните периоди в размер общо на 20 534,97 лева. Начислени
са и прилежащите лихви за забава.
При
съпоставка на декларираните продажби в СД по ЗДДС – 200 190,63 лева, и
декларираните по ГДД по чл.92 ЗКПО приходи – 201 536,13 лева, е
констатирана разлика от 1 345,50 лева, дължаща се на неотчетена в дневник
продажби фактура № 707 от м.05.2016 г. с получател „Рейнбоу България“ ЕООД, за
която е отчетена продажба чрез дебитиране на счетоводна сметка 411 на
счетоводна сметка 703/2 със сумата 1345,50 лева. Отчетено е и плащане от
„Рейнбоу България“ ЕООД чрез кредитиране на счетоводна сметка 411 на счетоводна
сметка 501 Каса в лева със сумата 1345,50 лева. В тази връзка и на основание
чл.86 ЗДДС допълнително е начислен ДДС в размер на 269,10 лева върху данъчната
основа по горецитираната фактура съгласно чл.66 ЗДДС. Начислени са и прилежащите
лихви за забава.
При
съпоставка на декларираните продажби в СД по ЗДДС – 244 242,60 лева, и
декларираните по ГДД по чл.92 ЗКПО приходи – 244 290,70, лева е установена
разлика от 48,10 лева, която се дължи на неотчетена в дневник продажби фактура
№ 720 от м.01.2017 г. с получател Община Хисаря, за която е отчетена продажба
чрез дебитиране на счетоводна сметка 411 на счетоводна сметка 703/1 със сумата
48,10 лева и счетоводна сметка 453/2 с 9,62 лева. В тази връзка и на основание
чл.86 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 9,62 лева върху данъчната основа по така
издадената фактура съгласно чл.66 ЗДДС. Начислени са и прилежащите лихви за
забава.
Начислена
е също така и лихва за забава в размер на 8,56 лева за деклариран в данъчен
период м.11.2017 г. ДДС за внасяне в размер на 867,08 лева, който не е внесен
от ревизираното лице в срока по чл.89, ал.1 ЗДДС.
По
ЗКПО.
За
ревизирания период 01.01.2012 г. – 31.12.2017 г. са установени покупки на
цигари, хранителни стоки, напитки и други стоки от други регистрирани лица,
които не са отразени в счетоводните регистри на „Бергин“ ООД със стойност,
както следва: от неотчетени покупки на стоки с фиксирани цени: за 2012 г. общо
в размер на 156,75 лева, за 2013 г. – 12,12 лева, за 2014 г. – 3 542,98
лева, за 2015 г. – 62 553,08 лева, за 2016 г. – 30 071,60 лева и за
2017 г. – 20 177,12 лева; от неотчетени покупки на хранителни стоки,
напитки и други: за 2017 г. – 55,66 лева. Прието е от органите по приходите, че
неосчетоводените цигари са реализирани по фиксирани цени, а хранителните стоки,
напитките и другите стоки са реализирани с надценка, прилагана от дружеството в
размер на 12 % за 2017 г. Констатирано е, че от дружеството не са отчетени
приходи от продажба на цигари през 2012 г. общо за 177 лева, за 2013 г. – 12,90
лева, за 2014 г. – 3 745,40 лева, за 2015 г. – 66 088,12 лева, за
2016 г. – 31 801,35 лева и за 2017 г. – 21 323 лева, а неотчетените
приходи от продажба на хранителни стоки през 2017 г. са установени в размер на
62,34 лева.
С
оглед констатираното обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, ревизиращите
органи са определели данъчна печалба по реда на чл.122, ал.2 ДОПК по години,
както следва:
За
2012 г. – данъчна печалба в размер на 5 759,72 лева и дължим корпоративен
данък 575,97 лева. Деклариран и внесен данък 332,03 лв. Допълнително начислен
корпоративен данък за 2012 г. – 243,94 лева.
За
2013 г. (при съобразяване с изменителната част на решение № 288 от 22.06.2020
г. на директора на ДОДОП Пловдив) – данъчна печалба в размер на 91 206,95
лева и дължим корпоративен данък 9 120,70 лева. Отстъпка по чл.92, ал.5 ЗКПО – 91,21 лева. Деклариран и внесен данък 9 029,41 лева. Дължим
корпоративен данък за 2013 г. – 0,08 лева.
За
2014 г. (при съобразяване с изменителната част на решение № 288 от 22.06.2020
г. на директора на ДОДОП Пловдив) – данъчна печалба в размер на 47 332,23
лева и дължим корпоративен данък 4 733,22 лева. Отстъпка съгласно чл.92,
ал.5 ЗКПО – 47,13 лева. Деклариран и внесен данък 4 665,85 лева. Дължим
корпоративен данък за 2014 г. – 20,24 лева.
За
2015 г. – данъчна печалба в размер на 28 910,12 лева и дължим корпоративен
данък 2 891,01 лева. Деклариран и внесен данък 2 473,29 лева. Допълнително
начислен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 417,72 лева.
За
2016 г. – данъчна печалба в размер на 4 808,10 лева и дължим корпоративен
данък в размер на 480,81 лева. Деклариран и внесен данък 277,74 лева.
Допълнително начислен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 203,07 лева.
За
2017 г. – данъчна печалба в размер на 2 021,26 лева и дължим корпоративен
данък в размер на 202,13 лева. Деклариран и внесен данък 64,87 лева.
Допълнително начислен корпоративен данък за 2017 г. в размер на 137,26 лева.
На
„Бергин“ ООД са определени и дължими авансови вноски за корпоративен данък на
основание чл.83 и чл.89 ЗКПО за 2012 г. в размер на 16,73 лева и за 2014 г. (при
съобразяване с изменителната част на решение № 288 от 22.06.2020 г. на
директора на ДОДОП Пловдив) в размер на 255,96 лева, доколкото е констатирано,
че такива не са били внесени.
На
основание чл.175 ДОПК са определени и прилежащите лихви за просрочие.
В
хода съдебното производство по искане на ответника е допуснато извършването на съдебно-графологична
експертиза. В заключението си вещото лице е изследвало фактурите, посочените от
ответника в молба от 03.12.2020 г. (л.6669) и за всяка една е установило налице
ли е подпис на някое от назначените на трудов договор през ревизирания период
лица и/или на някой от управителите на дружеството-жалбоподател. Дори и да се
кредитира като компетентно и безпристрастно, основано на събраните по делото
писмените доказателства, това заключение не установява нови факти от значение
за правния спор, защото подписът нито на издателя, нито на получателя по
фактурата представляват задължителни елементи от нейното съдържание съгласно
чл.6, ал.1 ЗСч. Правнорелевантният факт е действителното осъществяване на
доставките по издадените фактури, който факт не може да се докаже със
заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, защото само
липсата на подпис за получател или наличие на подпис от лице, което не работи в
дружеството-жалбоподател, в каквато насока е заключението на съдебния експерт по
някои от фактурите, не е обстоятелство, изключващо осъществяването на
доставките.
От
друга страна, фактурата като първичен счетоводен документ е носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на
данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити,
винаги трябва да се прави преценка дали има достатъчно данни за осъществена
стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и дали е начислен
данък. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ осъществено данъчно събитие, облагаема доставка и начислен данък,
който се издава от доставчика.
В
тази връзка и по отношение на заявеното от жалбоподателя оспорване истинността
на представените от доставчиците „Деливъри“ ЕООД, „Мол 2“ ЕООД, „Табако трейд
Пловдив“ ООД и „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД фактури и
приемо-предавателни протоколи, следва да се посочи, че доколкото в случая само
са изброени определени частни документи, без да е конкретизирано от кого
изхождат и като не е съобразил, че същите са издадени от търговците в кръга на
осъществяваната от тях търговска дейност, съдът приема, че по същество липсва
оспорване на тяхната истинност по смисъла на чл.193 ГПК, във връзка с чл.144 АПК. Това е така, защото истинността е родово понятие – включва автентичност
(авторството на изявлението) и вярност (съответствие на удостовереното в
документа с действителността). Затова оспорването на истинността на документите
по реда на чл.193 ГПК може да има за предмет: оспорване автентичността на
всички видове документи – официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни,
или оспорване верността на свидетелстващите официални документи, които имат
обвързваща материална доказателствена сила.
В
случая са оспорени само подписани частни, свидетелстващи документи. Оспорените
документи нямат материална доказателствена сила, тъй като не удостоверяват
неизгодни за издателя си факти (например разписка, че стоката по фактурите не е
реално получена или предоставена на купувача). В правната теория се поддържа,
че производството по чл.193 ГПК намира приложение само при оспорване на
авторството, а не и на съдържателната (удостоверителната) част на
свидетелстващите документи. Частният свидетелстващ документ, ако е подписан,
има само формална доказателствена сила. Следователно, не е необходимо да се
открива производство по чл.193 ГПК, за да се установи несъответствие на
изявлението с обективната действителност, защото съдът е свободен да прецени
съответните факти по вътрешно убеждение, без да е обвързан от обективираното в
частния документ. Подписаният частен документ се ползва с формална
доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК – съставлява доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако
подписът е неистински, документът е неистински като цяло и не доказва нищо.
Обратното
обаче не е вярно. Възможно е подписът под документа да е автентичен, но въпреки
това изявлението в него да не принадлежи на автора на подписа. Такъв е случаят,
когато съдържанието на текста е било подправено след съставяне на документа,
както и при полагане на подпис под бял лист (бланкет), който впоследствие е бил
попълнен от другиго с текст, несъответстващ на действителната воля на лицето
(например, белият лист е подписан с цел да бъде попълнен като молба до съда или
администрацията, но впоследствие се оформя като разписка). По делото обаче
липсват такива възражения.
Различен
е случаят, когато обективираното в документа изявление действително принадлежи
на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на
обективната действителност (например, когато външно заявената от страните по
договора воля е привидна, респ., че стоката по фактурите е предадена). Такъв
документ е истински по смисъла на чл.193 ГПК, но е с невярно съдържание по
смисъла на чл.164, ал.1, т.6 ГПК. Следователно, има разлика между понятията
„истинност на документа” и „вярност на съдържанието на документа“.
Неистински
по своето съдържание може да е само официалният свидетелстващ документ (а
оспорените в настоящото производство документи не са официални, а частни),
който на основание чл.179, ал.1 ГПК обвързва съда да приеме, че удостоверените
от длъжностното лице факти са се осъществили така, както е посочено в
документа.
Частният
свидетелстващ документ по правило не се ползва с материална доказателствена
сила (с изключението за неизгодните факти), поради което неговата вярност, т.е.,
съответствието на материализираното в него изявление с обективната
действителност, не може да се оборва по реда на чл.193 ГПК. Автентичността на
документа се свързва не просто с авторството на подписа, а с авторството на
подписаното изявление.
След
като жалбоподателят е оспорил истинността на документите, макар и да е уточнил,
че съдържат подправени подписи, които не принадлежат на представляващ „Бергин“
ЕООД, то с оглед на изложеното по-горе, следва да се приеме, че това оспорване
е само и единствено по отношение на тяхната автентичност, а не и по отношение
верността на съдържанието им. Но когато липсват твърдения за авторството на
оспорения документ, т.е., кой фактически е правният субект, от когото този
документ изхожда, то и оспорването е бланкетно, т.е., липсва валидно оспорване
по смисъла на чл.193 ГПК (то е без правна стойност, доколкото няма предмет за
проверка) и съдът не дължи производство по проверка истинността на документите
(чл.194 ГПК). Последното е особено производство в рамките на процеса,
приключващо с нарочно определение или с диспозитив в решението. Именно, защото
такова производство не следва да бъде провеждано, съдът не се произнася с
нарочно определение или с диспозитив в решението си.
В
същия смисъл настоящият съдебен състав не изключва оспорените от жалбоподателя документи, а формира правните си изводи по
съществото на спора, като ги цени в съвкупност с останалия доказателствен
материал по делото.
В
настоящия случай са налице обяснения от доставчиците, дадени в отговор на
извършените им насрещни проверки, както в хода на първоначалната, така и в хода
на повторната ревизия, които сочат как са осъществявани доставките, как е
извършвано разплащането, от кой обект, с какви транспортни средства и от кого
са управлявани МПС, кой е получателят на стоките от страна на
дружеството-жалбоподател. Представени са извадки на счетоводните книги, данни
за обезпечеността на доставчиците за извършване на процесните доставки. От
доставчика „Деливъри“ ЕООД в хода на настоящата ревизия освен процесните
фактури са представени писмени обяснения, посочен е шофьорът, извършил
доставките (л.215-236), а в хода на първата ревизия с писмените обяснения са
представени и счетоводни разпечатки (л.771 и сл.). От „Мол 2“ ЕООД в хода на
процесната ревизия с придружително писмо са представени единствено процесните
фактури (л.651-749), но в хода на предходната ревизия наред с фактурите са
представени счетоводни разпечатки, пътни книжки и обяснения, от които се установя
механизмът на извършване на доставките (л.1606 и сл.). От доставчика „Табако трейд
Пловдив“ ООД наред с фактурите са представени както пътни листове, така и
свидетелства за регистрация на МПС, с които е доставената стоката, в т.ч.
трудови договори на шофьорите, извършили доставката, счетоводни разпечатки,
както в хода на първата, така и в хода на повторната ревизия (л.237-394 и
л.2315 и сл.). От „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД като придружаващи
процесните фактури са представени счетоводни справки, свидетелства за
регистрация на МПС, GPS разпечатки, договори за наем на МПС,
ведно с обяснителна записка (л.3063 и сл.).
С
включването на процесните фактури в дневниците за продажби и
справките-декларации на съответните търговци се установява по безспорен начин,
че същите са декларирали задължение за ДДС и приход от продажбите, затова
обясненията на търговците, които потвърждават данните по процесните фактури,
следва да се разглеждат като частни свидетелстващи документи, съдържащи
неизгодни за тях факти и обстоятелства, поради което се ползват с материална
доказателствена сила, която не беше оборена.
При
тези доказателства съдът намира, че в настоящия случай са налице
обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на ревизия по
особения ред. Събраните по делото доказателства налагат категоричен извод за
укрити приходи за процесните периоди. С оглед наличието на обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК важи презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК –
фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на
противното в производството по неговото обжалване. Т.е., доказателствената
тежест е обърната и дружеството-жалбоподател е страната в процеса, която трябва
да обори презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния
акт, което в настоящия случай не беше сторено.
След
като е доказано наличието на укрити приходи, ревизиращият екип е приложил
правилно материалния закон и е издал законосъобразен ревизионен акт в процедура
по чл.122 ДОПК в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 20 534,97
лева.
Неоснователни
и недоказани са възраженията на дружеството-жалбоподател за недължимост на ДДС
по процесните доставки, защото наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.2
и 4 ДОПК прави обоснован и правилен извода на органите по приходите, че
доставките по процесните фактури са реално извършени по начина, документиран
във фактурите и съпътстващите документи. При реално осъществени доставки (преки
и последващи), след като данъкът за извършените облагаеми доставки не е
начислен от самия търговец, този данък на основание чл.86 ЗДДС е дължим и е
начислен при ревизията.
В
конкретния случай намира отражение и тълкуването, обективирано в Решение на
Съда на ЕС (седми състав) от 5 октомври 2016 година по дело C-576/15, съгласно
което липсата на счетоводна отчетност, която би позволила прилагането на ДДС и
контрола върху него от данъчната администрация, и липсата на осчетоводяване на
издадените и изплатени фактури могат да възпрепятстват правилното събиране на
данъка и следователно да застрашат доброто функциониране на общата система на
ДДС. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат
такива пропуски за част от данъчна измама. В същото решение се посочва още: „45.
В настоящия случай от становищата на Директора и на българското правителство
следва, че без да се изключва извършването на проверки от запитващата
юрисдикция, член 122 от ДОПК съставлява способ за предотвратяване на измама,
който при укриване на доставки или доходи, както и при липсата или
непредставянето на данъчната администрация на отговаряща на изискванията на
националната правна уредба счетоводна документация има за цел установяването на
данъчните задължения и определянето на данъчна основа, която е максимално
близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна
престация, въз основата на известни на администрацията обстоятелства като вида
и характера на фактически осъществяваната дейност, документите с достоверни
данни, търговското значение на мястото, където се извършва дейността, брутните
приходи и доходи, както и други относими доказателства. 48. Всъщност ясно е, че
разглежданата в главното производство национална правна уредба има за цел
определянето на данъчна основа, която е максимално близка до действително
получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, в случаите, в които
не могат да се получат обективни данни за датите на облагаемите доставки, за
техните получатели, както и за облагаемите доходи на данъчнозадълженото лице
поради измамливото му поведение, и по-специално поради факта, че то не е
изпълнило задължението си да води надлежна счетоводна отчетност, като позволява
на компетентните национални органи да възстановят положението въз основа на
информацията, с която разполагат, като вземат предвид всички относими към съответното
лице обстоятелства“.
Фактът
на подписване на процесните фактури от ревизирания данъчен субект, установен от
вещото лице-графолог за част от доставките по неосчетоводените фактури, разгледан
в съвкупност с обясненията на доставчиците „Деливъри“ ЕООД, „Мол 2“ ЕООД,
„Табако трейд Пловдив“ ООД и „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, с
представените от тях доказателства от счетоводните им регистри и с механизма на
доставките (разносна търговия), както и в съвкупност с обстоятелството, че
въпросните доставчици са и обичайни доставчици на „Бергин“ ЕООД, с които са
налице трайни търговски отношения, обуславя извод за доказаност реалността на
доставките по всички процесни неосчетоводени фактури.
При
това положение и като съобрази, че съгласно диспозитива на цитираното по-горе
съдебно решение на Съда на ЕС по дело С-576/15, член 2, параграф 1, буква a),
член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като
разглежданата в главното производство, по силата на която, когато в склада на
данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с
тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото
лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице
впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната
основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са й
известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената
директива, настоящият съдебен състав приема, че по процесните фактури, издадени
от доставчиците „Деливъри“ ЕООД, „Мол 2“ ЕООД, „Табако трейд Пловдив“ ООД и „Експрес
логистика и дистрибуция“ ЕООД, е доказан фактът на получаване на стоката в
обекта на дружеството-жалбоподател.
Изложеното
обосновава извод, че доколкото съдът приема, че стоките по неосчетоводените
фактури, са постъпили в обекта на „Бергин“ ЕООД, то следва да се приеме и че
процесните стоки са реализирани – продадени и респективно са налице укрити
приходи/доходи, поради което и всички наведени от жалбоподателя възражения в
тази насока, са неоснователни и недоказани.
По
отношение на останалите определени задължения по ЗДДС, а именно в размер на
269,10 лева по фактура № 707 от м.05.2016 г. с получател „Рейнбоу България“
ЕООД и 9,62 лева по фактура № 720 от м.01.2017 г. с получател Община Хисаря, както
и по отношение на начислените лихви в размер на 8,56 лв. за деклариран и
невнесен ДДС в срок, от страна на жалбоподателя не са изложени възражения и не
са ангажирани доказателства. Не се констатира и доставките са били надлежно
отчетени, съответно по тях да е бил заплатен дължимият ДДС, поради което и
правилно органите по приходите са начислили процесните задължения. По идентичен
начин стои въпросът и с лихвата в размер на 8,56 лв., доколкото не се
установява декларираното задължение да е било внесено в срок. Ето защо и в тази
част констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни.
Доказването
на наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК прави обосновани
и правилни изводите на ревизиращия екип и по отношение на допълнително
определените задължения за корпоративен данък, който произтича от увеличаването
на данъчната основа за всяка от ревизираните години с приходите от продажбите
на стоките по процесните фактури, както и от установените неотчетени фактури
през 2016 г. и 2017 г. Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател
за неправилно определяне на данъчната основа, тъй като за определяне на
продажната цена (при последващите продажби) на стоките по процесните фактури,
които именно се явяват укрити приходи, органите по приходите са ползвали
размери на търговските надценки за различните видове стоки, посочени от самото
дружество, като е взета най-ниската (т.е., най-благоприятната) надценка за
всички ревизирани години, а по отношение
на цигарите – фиксираните цени с включен ДДС.
Във
връзка с определените лихви за невнесени в срок авансови вноски, от страна на
жалбоподателя не са наведени конкретни възражения. Няма данни, а и не се твърди
ревизираното лице да е внесло въпросните авансови вноски. Отделно от това,
съдът констатира, че лихвите са вярно изчислени, поради което в тази част
жалбата (доколкото ревизионният акт се оспорва изцяло в частта, потвърдена с
решението на директора на ДОДОП) също се явява неоснователна.
Въз основа на всичко изложено съдът намира,
че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на сторените по делото разноски, същото като основателно следва
да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП
сумата в размер на 2 438,65 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и внесен депозит за вещо лице. Затова и на
основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Бергин“
ЕООД против ревизионен акт № Р-16001619006203-091-001 от 06.04.2020 г., издаден
от Т.В.П., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и С.С.К.,
главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, който
ревизионен акт с решение № 288 от 22.06.2020 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при
ЦУ на НАП е потвърден в частта на допълнително установените задължения,
както следва: за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 243,94 лева и 173,83
лева лихви, за лихви върху авансови вноски за 2012 г. в размер на 16,73 лева,
за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 417,72 лева и 170,25 лева лихви,
за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 203,07 лева и 62,71 лева лихви, за
корпоративен данък за 2017 г. в размер на 137,26 лева и 28,10 лева лихви, за
ДДС за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2017 г. в размер на 20 813,69 лева и
7 734,34 лева лихви; и е изменен в частта на допълнително установените
задължения, както следва: за корпоративен данък за 2013 г. от 2 261,19
лева на 0,08 лева и лихви от 1 381,60 лева на 0,05 лева, за корпоративен
данък за 2014 г. от 197,83 лева на 20,24 лева и лихви от 100,77 лева на 10,31
лева, за лихви върху авансови вноски за 2014 г. от 337,87 лева на 255,96 лева.
ОСЪЖДА „Бергин“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Старосел, община
Хисаря, област Пловдив, ул. „Георги Димитров“ № 52, представлявано от
управителите Г.Д.Б.и И.И.Б., да заплати на Националната агенция по приходите
сумата 2 438,65 (две хиляди четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет и пет
стотинки) лева, разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: