№ 55
гр. гр.Велинград, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200430 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Eтно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ж.к.к.к. Златни пясъци,
сп „Журналист“, СБР-Варна, офис № 1 против Наказателно постановление №
13-002913/18.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 415, ал. 1
от КТ, за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи се, че е опорочена процедурата по
установяване на нарушението. Налице е порок на формата на дадените
задължителни предписания, доколкото принудителните административни
мерки се налагат с нарочна писмена заповед, каквато в случая не била
издавана. Изтъква се, че незаконосъобразно за неизпълнението на всяко едно
1
от дадените предписания са съставени отделни актове за установяване на
нарушения, въз основа на които са издадени отделни НП, без да са изложени
мотиви за това. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като в НП не се съдържа пълно, точно и ясно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Неправилно като
санкционна норма била приложена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ,
вместо чл. 413, ал. 2 от КТ. При условията на евентуалност, твърди се, че е
налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Формулирано е искане за
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „Eтно“ ЕООД, редовно
призовано, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е
депозирано писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. Д.Д. – АК – Пазарджик, в което поддържа жалбата и
моли за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пазарджик, чрез юрк. Мирослава Шотева, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното НП. Депозира писмени
бележки, в които излага доводи за правилност и законосъобразност на НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пазарджик – свид. Г. Т. С. – главен инспектор и Г. ИВ. Й. – главен инспектор
извършили проверка за спазване на изискванията на трудовото
законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд в обект на контрол: Балнео комплекс „Панорама“, находящ се в гр.
Велинград, ул. „Николай Хрелков“ № 32, стопанисван от жалбоподателя
„Етно“ ЕООД. При проверката на място и при преглед на наличната
документация проверяващите органи констатирали общо единадесет броя
нарушения. Едното от се изразявало в това, че в предприятието, независимо
2
от периодичните прегледи, осъществявани от компетентните органи за
поддържане, ремонтиране и преустройство на асансьорни уредби, не се
извършвали и необходимите технически прегледи от страна на ведомството, в
съответствие с разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване (обн. ДВ, бр. 88 от 1999 г.). Това
създавало риск от злополука. В деня на проверката един от асансьорите в
обекта на контрол бил пропаднал, поради което била застрашена
безопасността, както на работещите в обекта, така на посетителите в него,
сред които имало и деца. Констатациите били обективирани в т. 2 от
Протокол № ПР 2105398/10.05.2021г. С този протокол, на основание чл. 404,
ал.1, т. 1 КТ, било дадено задължително предписание № 2 – в предприятието,
независимо от периодичните прегледи, осъществявани от компетентните
органи за поддържане, ремонтиране и преустройство на асансьорни уредби,
да се извършват и необходимите технически прегледи от страна на
ведомството, в съответствие с разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ, бр. 88
от 1999 г.), със срок на изпълнение до 10.06.2021 г. Протокол № ПР
2105389/10.05.2021 г. за извършената проверка бил връчен на пълномощника
на дружеството – лицето Анета Льотева-Стоилова на 12.05.2021г. В
протокола било посочено пред кои органи и в какви срокове подлежат на
обжалване дадените предписания. Предписанията не били обжалвани по
административен или съдебен ред в указаните срокове, поради което влезли в
сила, т.е. станали задължителни за изпълнение.
На 14.06.2021 г. в обект на контрол: Балнео комплекс „Панорама“ била
извършена последваща проверка за изпълнение на дадените с Протокол № ПР
2105389/10.05.2021 г. предписания, при която било установено, че дадените с
визирания протокол предписания не са изпълнени. На дружеството-
жалбоподател била дадена допълнителна възможност да представи на
18.06.2021г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик
доказателства за изпълнение на предписанията. Такива обаче не били
представени.
На 09.07.2021 г., в присъствието на представител на жалбоподателя, бил
съставен Констативен протокол за извършена проверка № ПР
3
2119851/09.07.2021 г. за неизпълнение на задължителните предписания,
дадени с Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г., в т.ч. и цитираното по-горе
предписание № 2 - в предприятието, независимо от периодичните прегледи,
осъществявани от компетентните органи за поддържане, ремонтиране и
преустройство на асансьорни уредби, да се извършват и необходимите
технически прегледи от страна на ведомството, в съответствие с разпоредбата
на чл. 204, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване (обн. ДВ, бр. 88 от 1999 г.), със срок на изпълнение до
10.06.2021 г.
На същата дата свид. Г.С. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 13-002913/09.07.2021 г. за това, че
„Етно“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ,
не е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ), приложена от
гл. инспектор Г.С. по т. 2 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г., със срок
на изпълнение до 10.06.2021 г. Прието е, че с това е нарушен чл. 415, ал. 1 от
КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 11.06.2021г. - един ден след
изтичане на ПАМ в гр. Велинград и е установено на 14.06.2021 г. при
извършване на проверка на място в Балнео комплекс „Панорама“, намиращ се
в гр. Велинград, като не са представени доказателства за изпълнение на ПАМ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в
което нарушението е описано по идентичен начин. С НП на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ, за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Разпитана като свидетел актосъставителят Г.С. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира
показанията на свид. Г.С., както и приетите писмени доказателства по делото,
тъй като намира същите за достоверни, логични, взаимно допълващи се и
4
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. Г.С., заемаща длъжността „главен
инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик.
Компетентността на административнонаказващия орган следва от
представеното по делото заверено копие на Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Видно от т. 4 от визираната заповед, на директорите на Дирекции
„Инспекции по труда“ са делегирани правомощия да издават наказателни
постановления по актове за установяване на административни нарушения,
издадени от инспектори или от съответните длъжностни лица на Дирекции
„Инспекции по труда“, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно чл. 416,
ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят
от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал.1 от КТ са
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и нейните
подразделения, включително Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик,
чийто служител е свид. Г.С., съставила АУАН. Компетентността на
актосъставителя от своя страна произтича директно от разпоредбата на чл. 21,
ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
5
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което
е санкциониран жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Спазени са и
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН – АУАН е съставен в
присъствието на Анета Льотева – Стоилова – пълномощник на дружеството-
нарушител, надлежно упълномощена с пълномощно с рег. № 1351/23.02.2021
г. на Нотариус Фани Шутова, рег. № 511 по регистъра на НК и на свид. Г. ИВ.
Й., който е присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан
от актосъставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от
пълномощника му.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10 000 лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че от страна на дружеството-жалбоподател не са представени
доказателства за изпълнение на предписанието, дадено в т. 2 от Протокол №
ПР 2105398/10.05.2021г. Дадените от контролните органи предписания по КТ
са задължителни за техните адресати, какъвто в случая е санкционираното
дружество. Няма данни така даденото предписание да е изпълнено в срок до
10.06.2021 г. Жалбоподателят не оспорва неизпълнението на даденото от
контролните органи предписание в т. 2 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021
г., в указания срок, а именно до 10.06.2021 г.
Субект на нарушението е дружеството-жалбоподател, което в
качеството си на работодател, е адресат на задължението да осигури
здравословни и безопасни условия на труд в стопанисвания от него обект
6
Балнео комплекс „Панорама“, като спазва стриктно законодателството,
регламентиращо изискванията за поддържане, ремонтиране и преустройство
на асансьорните уредби, намиращи се в този обект и изпълнява дадените в
тази връзка предписания за извършване на необходимите технически
прегледи на асансьорните уредби в Балнео комплекс „Панорама“ с цел
осигуряване безопасната им експлоатация. Обстоятелството, че
жалбоподателят е натоварил друго лице с изпълнение на тези задължения не
изключва отговорността на работодателя, която произтича пряко от закона -
чл. 275, ал. 1 от КТ. В този ред на мисли без значение за съставомерността на
деянието е представената по делото Заповед № 02/01.05.2021 г. на Управителя
на „Етно“ ЕООД.
Издаденото задължително предписание е индивидуален
административен акт, чиято законосъобразност дружеството е можело да
оспори пред съда. Не може да бъде споделено релевираното във въззивната
жалба възражение за незаконосъобразност на атакуваното НП, тъй като е
налице порок на формата на дадените задължителни предписания, доколкото
принудителните административни мерки се налагали с нарочна писмена
заповед, каквато в случая не била издавана. Задължителното предписание е
принудителна административна мярка, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ,
производството по издаването на която не е част от
административнонаказателното производство, поради което не е в
правомощията на съда да упражнява контрол за неговата законосъобразност,
ако то не е обжалвано по предвидения за това ред и е влязло в сила, какъвто е
процесният случай. Съображения относно законосъобразността на дадените
предписания, са могли да бъдат повдигнати в производство по оспорване на
индивидуален административен акт, която възможност дружеството не е
използвало и задължителното предписание е влязло в сила. Поради това
неизпълнението му води до приложение на санкционната разпоредба на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Санкцията на чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидена за проявено от страна на
задълженото лице бездействие, водещо до неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В
случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател е проявило такова
бездействие, като не е изпълнило в срок даденото предписание по т. 2 от
7
Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г., в указания срок, а именно до
10.06.2021 г. Поради това правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл.
415, ал. 1 от КТ.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в КТ не
регламентиран изрично вида на акта, с който следва да се наложи тази
принудителна административна мярка, т.е. дали следва да се наложи с
изрична заповед или с някакъв друг вид акт. Доколкото принудителните
административни мерки са индивидуални административни актове,
приложима се явява разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК, която в случая е
спазена.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение, че
нарушението следва да се субсумира под правната норма на чл. 413, ал. 2 от
КТ. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, за което е предвиден самостоятелен
състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, независимо от хипотезата на чл.
413, ал. 2 от КТ. Безспорно такава принудителна мярка представлява
даденото с т. 2 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г. предписание на свид.
Г.С., поради което за неизпълнението му жалбоподателят следва да носи
отговорност именно по този законов текст.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП, поради това, че за всяко констатирано
неизпълнение на дадените с Констативен протокол № ПР 2105398/10.05.2021
г. предписания са съставени отделни актове за установяване на
административни нарушения и въз основа на тях са издадени отделни
наказателни постановления. От преценката на актосъставителя и
административнонаказващия орган зависи начинът, по който ще обективират
волята си в хода на производството по ЗАНН, т.е. дали за всяко отделно
нарушение да се състави отделен АУАН и да се издаде отделно НП или за
всички извършени нарушения да се състави един АУАН и да се издаде едно
НП. За да е законосъобразно НП е необходимо да е спазено изискването на
чл. 18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение да се наложи предвиденото в
закона наказание, което в случая е сторено.
8
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 415в, ал.
1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно тази
правна норма нарушение, което е отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на
същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2. В случая нарушението не е отстранено след установяването
му в дадения срок. Предписанието не е изпълнено и към момента на
последващата проверка. Бездействието от страна на жалбоподателя е
индиция, че работодателят игнорира обективираните в Протокол № ПР
2105398/10.05.2021 г. задължителни предписания, дадени от служителите на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, продължавайки да осъществява
дейността си, несъобразявайки се с разпоредбите на българското
законодателство. Нарушението е формално и осъществяването му винаги
застрашава обществените отношения, гарантиращи контрола по спазване на
здравословните и безопасни условия на труд. Ето защо налагането на санкция
на дружеството-работодател за конкретното нарушение е справедливо и
адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Степента на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение е типичната за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от КТ, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. В този смисъл неоснователно е релевираното от жалбоподателя
възражение, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Правилно
административнонаказващият орган не е квалифицирал извършеното
нарушение като маловажно. При определяне размера на санкцията
административнонаказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от
ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и
законосъобразно е наложил на жалбоподателя наказание в предвидения от
закона минимум от 1500 лв. за съответното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
9
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. По аргумент от чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58 д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Въззиваемата страна
своевременно е поискала присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото съдебно производство. Съдът не е обвързан
от претендирания от страната размер на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 лв. до 120 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност -производството е разгледано в едно съдебно заседание,
разпитан е един свидетел. Ето защо съдът счита, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено и присъдено в минималния
размер от 80 лева в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр. София, доколкото Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик
е структурно звено към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ и няма статут на самостоятелно юридическо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002913/18.10.2021
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
„Eтно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Приморски, ж.к.к.к. Златни пясъци, сп „Журналист“, СБР-
Варна, офис № 1, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл.
416, ал. 5 от КТ вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Eтно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Приморски, ж.к.к.к. Златни пясъци, сп
„Журналист“, СБР-Варна, офис № 1 да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в размер на 80 лв. (осемдесет
10
лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11