№ 35038
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110150527 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1, вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 50527/12.09.2023 г., подадена на
04.09.2023 г. от Е. Д. М., с която срещу Прокуратурата на РБ е предявен
осъдителен иск за сумата от 24 000 лева, представляваща неимуществени вреди от
противоправно деяние на ответника, изразяващо се в липса на предприети
действия по произнасяне по искането на ищеца за незабавното му освобождаване
като незаконно задържано лице, осъдено по непредявени обвинения по КНОХД
1018/2019 г. по описа на ВКС. В тази връзка ищецът поддържа, че е подал жалба с
№ 3233/09.05.2023 г. в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е
отправил искане за незабавното му освобождаване.
С исковата молба ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си
да го освободи незабавно, с което е нарушил правата му. Поддържа, че е
незаконно лишен от свобода, тъй като е бил осъден по непредявени обвинения, за
това че:
- Е. М. заплашил с автомат Калашников О. Б., казал му да даде чантата с
парите 136 072 лева, сбил се с Б., дърпал чантата с парите, после го ударил с
пистолет по главата и отнел лично чантата с парите от пострадалия;
- Е. М. извършвал охранителна дейност, докато Н. Г. извършвал грабежа от
12.03.2010 г. на сумата 136072 лева от пострадалия Б.;
- Е. М. заплашил с автомат Калашников неотразено в обвинението лице К.
К.ов;
- Е. М. заплашил с автомат Калашников О. Б. и отнел пистолет Байкал, а за
отнемането на пистолет Байкал е бил обвинен Е. П.;
- Е. П. и Л. Л. заплашили с пистолет О. Б. и му казали да падне на земята,
след което неотразено в обвинението лице Н. Ц. Г. отнел чанта с пари /136072
лева/ от пострадалия О. Б.;
- Д. Г., неотразено в обвинението лице, намерил краден автомобил
Фолксваген и превозил при извършване на грабежа от 12.03.2010 г. от кв. Надежда
1
до кв. Люлин неотразено в обвинението лице Н. Г. и Е. М.;
- Е. М. бил превозен от Д. Г. заедно с Н. Ц. до жилището на също неотразено
в обвинението лице Е. Л.а, където били поделили помежду си сумата 136 072
лева, като дял са получили и трите неотразени в обвинението лица.
Поддържа се, че ответникът целенасочено не изпълнил законовите си
задължения, с което е причинил на ищеца неимуществени вреди, като счита, че
сумата от 24 000 лева би репарирала същите.
С разпореждане № 117016/23.09.2023 г. с оглед задължението на съда да
следи служебно за допустимостта на производството и за целите на извършване
на проверка дали е налице процесуална пречка за развитие на същото, е изискана
информация относно страните, предмета и етапа на производството по гр.д. №
50524/2023 г. по описа на СРС, 43 състав.
Установява се от съдържанието на изискваните документи, че посоченото
производство е образувано въз основа на идентична искова молба, като
единствената разлика, която настоящият съдебен състав констатира, е номерът на
документа, с който ищецът твърди да е сезирал ответника с искане за
предприемане на действия по освобождаването му като незаконно осъдено лице.
Установява се още, че двете искови молби ищецът претендира обезщетения
за едни и същи неимуществени вреди в размер на суми от по 24 000 лева от едно и
също поведение на ответника – проявено бездействие и непредприемане на
действия от страна на Прокуратурата на РБ за освобождаването му като осъден
въз основа на непредявени обвинения на лишаване от свобода.
Следва да се посочи, че с определение № 31903/13.09.2023 г., постановено по
гр.д. № 50524/2023 г., съдът е приел, че с оглед предмета на спора делото не му е
подведомствено и същото следва да бъде разгледано от АССГ. Производството е
прекратено през този съд и е препратено по компетентност на административния
съд. На ищеца е указано, че може да обжалва същото.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно
заведено, следва да бъде прекратено.
С тази разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от
съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на
които се търси идентична съдебна защита при това независимо дали
производствата са образувани в един и същ или в различни съдилища. Целта на
забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни
решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно
право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с
противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е
образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след
като констатира недопустимостта на предявения иск.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно, а съгласно ал. 2 ако съдът прецени, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за
висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд,
2
като извършените от последния действия запазват силата си.
Съдът приема, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1
ГПК. Установено е от служебно приобщената в настоящото производство
информация, преписи от книжа и приложени съдебни актове, че преди депозиране
на исковата молба, по която настоящото производство е образувано, ищецът е
предявил идентична претенция, както и сезирал съда с идентична искова молби,
приети в СРС с входящ номер, предхождащ входящия номер на исковата молба,
послужила за образуване на производството пред настоящия състав.
Обстоятелството, че производството по гр.д. № 50524/2023 г. по описа на СРС е
прекратено пред този съд с невлязо в сила определение и делото е изпратено по
компетентност на АССГ е без значение, доколкото по арг. от чл. 118, ал. 2 ГПК
висящността по този спор се запазва и производството се счита образувано от
деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд.
Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото
производство и посоченото по-горе производство - това по гр.д. № 50524/2023 г., е
установен по несъмнен начин. Исковете са предявени срещу един и същ ответник,
в обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също основание на
претенцията – бездействия от страна на Прокуратурата да предприеме действия
по произнасяне по искането на ищеца да бъде освободен като незаконно осъдено
по непредявени обвинения на лишаване от свобода лице. Идентитет е налице и по
отношение на заявеното искане – да се присъди обезщетение за едни и същи
неимуществени вреди в размер на сума от по 24 000 лева по всяко дело. По
отношение на посочените в исковите молби периоди, за които се претендира
присъждането на обезщетение, настоящият състав на първоинстанционния съд
приема, че с оглед принципа за присъждане на генерално /интегрално/
обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на
период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ
претенцията му белег.
Да се приеме, че отличителен белег на исковите претенции на ищеца е
входящият номер на жалбите, подадени до ответника с едно и също искане или
посочването различен на период, за който се претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, означава да се предостави на волята на
ищеца пораждането на фактическия състав на непозволеното увреждане, т.е. това
да зависи от неговите собствени действия. Ако хипотетично се допусне, че
ищецът подаде в един и същи ден до конкретен държавен орган 10, 100 или 1000
искания да се извърши определено действие, означава ли това, че органът ще
дължи произнасяне по всяко едно от тях, респ. непроизнасянето по същите /или по
някое от тях/ ще съставлява по отношение на ищеца отделно непозволено
увреждане, пораждащо за него право да претендира последиците от проявеното
неправомерно бездействие. Според настоящият съдебен състав отговорът на този
въпрос е отрицателен.
Такова становище е застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по
к.гр.д. №2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, 5-ти с-в, постановено по
идентичен на настоящия случай. Със същото съставът на Касационния съд е
възприел, че увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди
причиняването на вреди, е едно и също. Въпросът с кое точно писмо,
3
респективно колко пъти главният прокурор е бил сезиран с едно и също
искане, е относим към размера на дължимото обезщетение, не и към
правопораждащите отговорността факти. С цитираното определение ВКС не
е допуснал касационно обжалване на определение №.4011/28.03.2023 г. по ч.гр.д.
№.2678/2023, СГС, VІ-Ж с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Е.
Д. М. срещу определение от 02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 46805/2022 г.
на СРС, 43 състав, с което производството по делото е прекратено на основание
чл. 126, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет
между настоящото и най-рано образуваното в СРС производство /известно на
настоящия докладчик/, а именно това по гр.д. № 50524/2023 г. по описа на СРС,
43 с-в, с оглед което производството по гр.д. № 50527/2023 г. по описа на СРС, 41
с-в, следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. №
50527/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца с частна жалба , по която не се
дължи държавна такса, доколкото ищецът е освободен от внасянето на такава по
реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Препис да се връчи на ищеца чрез Затвора в гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4