Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр. В., 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви
състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при
участието на секретаря Р. М.
като
разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.
№1020/2019 г. по описа на
ВрРС
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Й.Т.,***-0967-000432/08.04.2019
г., издадено от началник група към ОДМВР В., сектор ПП В., с което за нарушение
по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, на жалбоподателката е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 750,00 лв., а за нарушение
по чл.150 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП й е наложена глоба в размер
на 100 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното
НП следва да се отмени, тъй като е издадено извън предвидените в чл.34 ЗАНН
срокове, а именно след изтичането на повече от 3 месеца от откриване на
нарушителя.
В с.з. жалбоподателката се
представлява от адв. М. Г., която поддържа жалбата и препращайки към изложените
в жалбата доводи, прави искане за отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена
административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания акт.
Като прецени събраните по
делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 05.04.2018 г., около 09:40
часа, в гр. В., ул. ***, до №**с посока на движение към ул. ***, се движел
автомобил БМВ 740 Д с рег. №***. С техническо средство TFR1-M 611 било отчетено, че автомобилът се движи със скорост от 107 км/ч. при
ограничение за населено място от 50 км/ч. Отчетеното било записано от техническото
средство и въз основа на записа е установено, че собственик на автомобил е
жалбоподателката Т..
С оглед констатираното нарушение,
на 14.02.2019 г., на жалбоподателката е изпратена покана за явяване за
съставяне на АУАН №3630/611, която й е връчена на 13.02.2019 г. В поканата е
посочено, че в случай, че жалбоподателката не е управлявала автомобила, то
същата разполага с 14-дневен срок, в който да декларира това и да предостави
данни за водача на автомобила на процесната дата.
На 15.03.2019 г., след изтичането
на указания в поканата срок, в отсъствието на жалбоподателката, е съставен АУАН
№689201, с който жалбоподателката е обвинена в извършването на нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДвП и по чл.150 ЗДвП. АУАН е оформен като връчен при отказ на
26.03.2019 г. с подпис на свидетел на отказа.
На 08.04.2019 г., въз основа на съставения
АУАН №689201, при идентично словесно описание на нарушенията и субсумирането им
под нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП и по чл.150 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1,
т.6 ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 750,00 лв., а на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 лв.
Съгласно Удостоверение №10.02.4835,
издадено от Председателя на БИМ, мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване вписано под №4835, като
срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.02.2020 г. В протокол за проверка №4-13-17/19.10.2017 г. е
посочено, че мобилната система е преминала последваща проверка и отговаря на
метрологичните изисквания.
Изложената фактическа обстановка
се установява от приложените по делото справка за собственост на процесния
автомобил, снимков материал и разпечатка от паметта на техническо средство TFR1-M 611, покана №3630/611 от 14.01.2019 г., Удостоверение
№10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка №4-13-17/19.10.2017
г. и др. От доказателствения материал безспорно се установява датата на
извършване на деянията, обстоятелствата при които същите са извършени и как са
констатирани, както и това, че заснетия с мобилната система TFR1-M 611 автомобил е собственост на жалбоподателката. Установяват се и обстоятелствата
около съставянето на АУАН. Доколкото обаче доказателствената маса е
безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира
по-подробното й обсъждане за не необходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като
такава следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира следното:
По обвинението по чл.21, ал.1 ЗДвП:
АУАН е съставен
при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено
съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от
външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в
АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно
подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина
на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация,
както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по
никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какви именно
нарушения да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на съставите на административните нарушение.
Съдът не
споделя изложените от защитата доводи, че АУАН е съставен извън предвидените в
чл.34, ал.1 ЗАНН срокове. Видно е, че автомобилът на жалбоподателката е заснет
на 05.04.2018 г., като на 14.01.2019 г. на жалбоподателката е изпратена покана
за съставянето на АУАН. При това, доколкото нарушението се установява не на
база проверка към момента на извършване на нарушението с обвинение по чл.150 ЗДвП, а въз основа на запис от техническо средство, съдът приема, че
собственикът на превозното средство е установен към датата на изпращането на
поканата за съставяне на АУАН, а именно 14.01.2019 г. Отделно от това е видно,
че в поканата е отразено, че в случай, че водач на автомобила към момента на
извършване на нарушението с обвинение по чл.150 ЗДвП не е бил собственикът,
същият разполага с възможност да посочи данни за действителния водач в
14-дневен срок. Това от своя страна означава, че установяването на извършителя
е било възможно да стане и след
изтичането на 14-дневния срок от получаване на поканата. АУАН от своя страна е
съставен на 15.03.2019 г., до когато считано от 14.01.2019 г. не са изтекли 3
месеца. Не е изтекъл и предвидения в чл.34, ал.1 ЗАНН едногодишен срок от
извършване на нарушението. При това, съдът приема, че и АУАН и НП са съставени
в предвидените в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН срокове и наведените в тази насока в
жалбата доводи са неоснователни.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от кредитираните
доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че на
посочената в НП дата и час водачът на процесния автомобил не е изпълнил
задължението си при избиране на скоростта на движение да не превишава
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч. Действителната скорост, с
която се е движел е 107 км/ч, която скорост е установена с годно техническо
средство. При движението с отчетената скорост ограничението от 50 км/ч е превишено
с 57 км/ч, при което е осъществен от обективна страна състава по чл.21, ал.1 ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: за населено място за ППС от категория В – 50
км/ч”.
Налице е и субективната страна на
нарушението, тъй като управляващият автомобила е съзнавал, че се движи със
скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал
последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 57 км/ч (искал
е настъпването на последиците).
Съгласно санкционната норма на
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, „Водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.”.
Жалбоподателката е санкционирана за превишаване на разрешената максималната скорост
в населено място с 57 км/ч, при което размера на глобата й от 750 лв. е
правилно определен.
По изложените до момента
съображения, съдът намира, че НП като правилно и законосъобразно в тази му част
следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
По
обвинението по чл.150 ЗдвП:
И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. В хода на
производството обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на санкционираното лице и водещо до отмяна на санкционния
акт, а именно:
Жалбоподателката
е обвинена, че е извършила и нарушение по чл.150 ЗДвП, за което на основание
чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв. Съдът намира, че НП в тази му част следва да се отмени по следните
съображения:
На първо място
по делото не фигурира каквото и да е доказателство, че жалбоподателката е
неправоспособен водач, съответно не притежава СУМПС или е лишена от
правоуправление. Единствено в АУАН и НП е отразено, че това е установено на
база справка АИС БДС, каквато справка не е приложена към
административно-наказателната преписка.
На следващо и
по-важно място съдът констатира, че обвинението на жалбоподателката в АУАН е за
„непритежаване
на СУМПС“, с юридическо обвинение по чл.150 ЗДвП. Нарушение по чл.150 ЗДвП, обаче, би било налице когато МПС се управлява от „неправоспособен водач“, а не при „непритежаване на СУМПС“ - „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач…“. Обвинението
на жалбоподателката, че „не притежава
СУМПС“ е разписано в чл.150а, ал.1 ЗДвП – „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство…“.
При това е видно, че фактическото и юридическото обвинение в АУАН не си
кореспондират, което е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт в
тази му част.
Съдът
констатира също, че с НП жалбоподателката е обвинена и санкционирана не за
„непритежаване на СУМПС“, а за това, че е управлявала „без да е правоспособен водач“, което
правилно е субсумирано под чл.150 ЗДвП, но влиза в противоречие с фактическото
обвинение по АУАН. Това също е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй
като затруднява правото на защита на санкционираното лице и прави невъзможна
извършването на въззивен контрол. В крайна сметка наказващият орган следва да
прави ясно разграничаване между понятията „непритежаващ СУМПС“ и
„неправоспособен водач“ и да не допуска смесването на фактическите и юридически
състави на чл.150 ЗДвП и чл.150а, ал.1 ЗДвП. Такова смесване в процесния случай
е налице, което редом с недоказаността на обвинението и неправилността на АУАН възпрепятства
пораждането на правните последици на НП в тази му част.
По изложените доводи ВрРС приема,
че атакувания НП в частта по обвинението по чл.21, ал.1 ЗДвП следва да се
измени, а в частта по чл.150 ЗДвП следва да се отмени.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0967-000432/08.04.2019 г., издадено от началник
група към ОДМВР В., сектор ПП В., В
ЧАСТТА, с която за нарушение по чл.150 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, на М.Й.Т.,***, е наложена глоба в размер на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №19-0967-000432/08.04.2019 г., издадено от началник
група към ОДМВР В., сектор ПП В., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: