Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 14.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В.Русева и с участие на прокурор Е.Янчева от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 181 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ц.Х.Ц., депозирана против Решение №
74/22.08.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
429/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0323-000653/10.11.2021г., издадено от началник на РУ - гр.
Велики Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на Ц.Х.Ц., за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 50 /петдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца, и за нарушение по
чл. 119, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста лева/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че процесното НП е издадено от некомпетентен орган. Сочи също, че
актосъставителят също не е разполагал със съответната компетентност. Счита, че в
акта и в НП фактите не са описани коректно, при което неправилно в един акт са
описани две нарушения. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния
акт и на потвърденото с нето наказателно постановление. Депозира и писмени
бележки, като претендира присъждане на разноски за осъществено процесуално
представителство от адвокат Д.С.от Адвокатска колегия – Варна. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, началник
на РУ – Велики Преслав, представя молба чрез главен юрисконсулт Ив. С., в която
навежда аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, редовно и
своевременно призован, не се явява и се представлява от юрисконсулт В.Д.,който
поддържа становището за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за неоснователна и
пледира за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.10.2021г. около
07.00 часа, в с. Веселиново, общ. Смядово, обл. Шумен по ул. „Брестова“
жалбоподателят управлявал л.а. ***** с номер на рама 1J8G8E8272Y115959 с рег.
табели - *****, британски такива. В автомобила пътувала и свидетелката Р.А..
Като приближил до
пешеходната пътека, която се намирала в близост до дом № 84 на същата улица,
жалбоподателят видял, че има спрян пред него товарен автомобил пред пешеходната
пътека. Вместо да се увери, че няма препятствие за движението или да изчака
тръгването на автомобила пред него, жалбоподателят предприел маневра
заобикаляне, като поради несъобразената си скорост и липса на видимост блъснал
преминаващото през пешеходната пътека дете М.М..
Жалбоподателят
задействал спирачната система на автомобила, спрял и се оттеглил в страни, в
близост до спирката. Отишъл при пострадалото дете, попитал го как се чувства и предложил
да го откара в ЦСМП, но детето отказало и се разплакало. С М. бил неговият братовчед
В.А.. След удара В.А. се обадил на бащата на детето и на тел.112 и останал да
чака на спирката в непосредствена близост, заедно с М..
Водачът Ц. се прибрал в
автомобила и също се обадил на телефон 112. През това време бащата на детето – А.А.се
насочил към автомобила на жалбоподателя с дървен предмет – прът или бухалка, но
свидетелката Й.Д.успяла да го успокои и да предотврати нападението. А.А.и В.А.
– братовчед на пострадалото дете, започнали да викат на водача да слезе от
автомобила, за да се саморазправят с него.
След като Ц. не слязъл и
докато телефонирал на тел.112, В.А. отворил врата на водача на автомобила,
крещейки агресивно му нанесъл удар отстрани на скулата. От удара телефона на
жалбоподателя изхвърчал в колата, заедно със зъбната му протеза. Свидетелката Д.отишла
до автомобила на жалбоподателя и препятствала понататъшна агресия. Д.останала
да изчака органите на реда пред автомобила на жалбоподателя, като била застанал
отпред в ляво.
Свидетелката А. заявила
на жалбоподателя да тръгва, за да се махнат от там. Жалбоподателят веднага
предприел маневра потегляне, при която блъснал свидетелката Д.и тя паднала на
земята, след което дал назад и напуснал мястото. Водачът и спътничката му отпътували
към гр. Пловдив.
Поради напускането на местопроизшествието с
пострадали лица, полицейските служители предприели издирването му. Едва в
късния следобед, след проследяване по камерите на АПИ, поставени на
републиканската пътна мрежа, автомобилът бил спрян за проверка край гр. Шумен,
идващ от посока гр. Търговище.
След установяване на
фактическата обстановка мл. автоконтрольор М.В. при ОД на МВР – Шумен, РУ –
Велики Преслав, съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №
19434/17.11.2021г. и рег. № 19441/17.11.2021г.
След откриване на
нарушителя, за установените нарушения М.В. на 14.10.2021г. съставил на
жалбоподателя АУАН Серия GA бл. № 366167 за административни нарушения по чл. 119,
ал. 2 и по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗДвП. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното НП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи хода
му. Въззивната инстанция извела и решаващия си извод относно безспорната
установеност на приписаните на водача нарушения, поради което потвърдила
атакувания пред нея правораздавателен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че
съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
състав.
Настоящата касационна инстанция се
солидаризира със становището на районния съд относно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Актът,
противно на твърденията на касатора, е изготвен от надлежно оправомощено лице –
младши автоконтрольор към РУ – Велики Преслав, който съгласно приложената
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, разполага с
правомощия да извършва контролна дейност по ЗДвП и да съставя съответните
актове за установяване на нарушения на този нормативен акт. Не се споделят и
твърденията за липса на компетентност в наказващия орган. Той също бива
оправомощен по силата на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. да издава НП за
нарушение на ЗДвП, като от приложеното пред настоящата инстанция Удостоверение
се установява, че издателят на НП е заемал длъжността „началник на РУ- Велики
Преслав“ от 29.07.2021г. и до настоящия момент, което опровергава с
категоричност твърденията на касатора.
Напълно се споделят и мотивите на
районния съд относно безспорната установеност на приписаните на Ц. нарушения,
като обстоятелството, че в акта са описани две простъпки по никакъв начин не
налага извод за порочност на наложените му административни наказания за всяко
едно от тях. Приобщените писмени и гласни доказателства сочат с категоричност,
че на инкриминираната дата водачът и касатор в настоящото производство е управлявал
посоченото в акта и в НП превозно средство със скорост, която не му е позволила
да спре, за да пропусне преминаващите пешеходци по пешеходната пътека, като в
резултат на това е блъснал детето М.М.. Осъществяването на тази простъпка е доказано
по категоричен начин от наличните многобройни писмени и гласни доказателства. В
хода на касационното производство е изискано представяне на информация и от
Многопрофилна болница за активно лечение „Шумен“ АД, от която е видно, че на
датата, посочена в акта и в НП, на пострадалия М. е извършен преглед и
рентгенография на дясна глезенна става, както и ехография на коремни органи, с
оглед настъпилото ПТП. Съобразявайки установената фактическа обстановка,
касационният съд заключава, че водачът, не е спазил предписанието на чл. 119,
ал. 2 от ЗДвП при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно
средство да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да
пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, като поради несъобразената
си скорост и липса на видимост е блъснал преминаващото през пешеходната пътека
дете, с което виновно е осъществил приписаното му нарушение, санкционирано
закономерно по реда на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.
По безспорен начин е доказано и виновното
реализиране на втората простъпка, вменена на касатора. След настъпилото ПТП,
водачът не е останал на място до пристигане на компетентните органи, дори
напротив – наложило се е да бъдат предприети допълнителни действия по
издирването му и едва в резултат на тях органите на МВР са съумели да съставят
съответният АУАН. Действително, установява се, че близки на пострадалото дете
са направили опит да се саморазправят с водача, който е напуснал
местопроизшествието, без обаче след това да е направил опит да установи
последващ контакт с органите на МВР във връзка със случилото се. От тази
позиция, касационният състав намира, че касаторът е действал виновно, като не е
съобразил поведението си с изискването на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
До аналогичен извод е достигнал и районният съд.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Велики Преслав като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 74/22.08.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 429/2021г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
Ц.Х.Ц., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 14.12.2022 г.