Номер 229916.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София15-ти търговски
На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502451 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 19253/13.02.2020 г., подадена от А. П. Л. чрез адвокат И.
И. от САК срещу определение № 1126/17.01.2019 г. по гр. дело № 9530/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е допълнено постановеното по делото определение от 13.11.2019 г.
като: А. П. Л. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 4 920 лв. и на О.
В. В., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство в размер на 1 200 лв.
Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
поради което моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което остави без
уважение молбата на ответниците за присъждане на разноски. Алтернативно, в случай че съдът
приеме претенцията за разноски за основателна, моли размерът на същите да бъде намален до
минимума, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при съобразяване
цената на иска и извършените до момента процесуални действия по делото. Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че по делото били налице данни за заплатени адвокатски
възнаграждения в полза на ответниците-молители. Такива данни по делото липсвали. Също така,
липсвали данни за упълномощаване на адвокатско дружество „Д. и партньори“ АД от „Юробанк
България“ ЕАД за процесуално представителство по делото. Освен това, претендираното от
молителя „Юробанк България“ ЕАД адвокатско възнаграждение било прекомерно завишено.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Юробанк България“ ЕАД чрез адвокат А.
М. от САК е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и по изложените
съображения моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното
определение.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
1
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 407,
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от А. П. Л.
субективно съединени искове срещу Я. В. С., А. С. П., П. И. П., О. В. В. и „Банка Пиреос
България“ АД (с правоприемник „Юробанк България“ АД) с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79 ЗС, с които се претендира да се признае за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на следните недвижими имоти: апартамент № 10 и гараж № 10, находящи се
в гр. ***, ул. *** № *-*
Видно от приложеното по делото удостоверение по чл. 264, ал. ДОПК, данъчната оценка на
процесните имоти е в размер на 110 392 лв.
„Банка Пиреос България“ АД е подала отговор на исковата молба вх. № 28154/28.02.2019 г.
чрез адвокат Н. Т. от САК. По делото са представени договор за правна защита и съдействие от
14.02.2019 г., сключен между банката и адвокатско дружество „Д. и партньори“ АД; 2 бр.
пълномощни – съответно за упълномощаване на адвокатското дружество и на адвокат Н. Т.; както
и фактура и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв. с
ДДС.
Видно от справка в търговския регистър по партидата на „Банка Пиреос България“ АД, на
12.11.2019 г. е вписано преобразуване на дружеството чрез вливането му в „Юробанк България“
АД и съответно заличаването му като търговец.
Ответницата О. В. В. е подала отговор на исковата молба вх. № 24857/22.02.2019 г. чрез
адвокат М. М. от САК, към който са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна
защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 1 200 лв., платимо по банкова сметка. От
приложеното по делото платежно нареждане се установява, че ответницата е заплатила
възнаграждението с банков превод от 26.02.2019 г.
По молба на ищеца от 12.11.2019 г. за оттегляне на исковата молба, с определение на съда №
26652/13.11.2019 г. е прекратено производството по делото на основание чл. 232 ГПК.
Впоследствие, с обжалваното определение № 1126/17.01.2019 г., съдът е уважил молбите на
„Юробанк България“ АД (като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД) от 29.11.2019 г. и
на О. В. В. от 12.12.2019 г. като е допълнил прекратителното определение, осъждайки ищецът да
заплати на тези ответници направените от тях разноски по делото, изразяващи се в заплатени
адвокатски възнаграждения, съответно сумата от 4 920 лв. на банката и сумата от 1 200 лв. на О. В.
В..
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:
С прекратителното определение, първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по
2
разноските, поради което същото подлежи на допълване по реда на чл. 248 ГПК при сезиране на
съда от някоя от страните, каквото в случая е налице с цитираните по-горе молби на ответниците
„Юробанк България“ АД и О. В. В.. Същевременно, всеки един от тези ответници е доказал с
горепосочените доказателства (пълномощни, договори за правна помощ и съдействие, както и
банкови документи), както факта на упълномощаване на съответния адвокат, така и факта на
заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че липсвали данни за
упълномощаване на адвокатското дружество „Д. и партньори“ АД от „Юробанк България“ ЕАД за
процесуално представителство по делото. Такова не е необходимо, предвид че „Юробанк
България“ ЕАД е универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, а освен това,
следва да се има предвид, че процесуални действия, осъществени без представителна власт,
винаги могат да бъдат потвърдени от лицето, от името на което са извършени като в случая към
отговора си на настоящата частна жалба, „Юробанк България“ АД е представило пълномощни за
упълномощаване на адвокатското дружество и преупълномощаване на адвокат, с което
потвърждава всички извършени по делото до момента действия от процесуалния представител на
„Банка Пиреос България“ АД, считани за редовни от момента на извършването им съгласно чл.
101, ал. 2 ГПК.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от
ответника „Банка Пиреос България“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв. В случая,
с оглед цената на иска (110 392 лв. – съобразно данъчната оценка на процесните имоти и чл. 69, ал.
1, т. 2 ГПК), минималният размер на адвокатско възнаграждение е 3 737.84 лв. съгласно чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв. (с ДДС) се явява прекомерно
завишено предвид обема на осъществената защита –единственото извършено процесуално
действие по делото е подаване отговор на исковата молба, което не оправдава заплащане на повече
от 1 000 лв. над минималния размер по наредбата. Поради това, присъдените на „Юробанк
България“ АД разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят на сумата от 3 738 лв.
По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която
е допълнено прекратителното определение като ищецът е осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД сумата от 1 182 лв. (разликата между действително дължимата от 3 738 лв. и
присъдената от градския съд в размер на 4 920 лв.).
В останалата му част, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 1126/17.01.2019 г. по гр. дело № 9530/2018 г. по описа на Софийски
градски съд в частта му, с която е допълнено постановеното по делото определение от 13.11.2019
г. като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК А. П. Л. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД
3
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 182 лв. (разликата между действително
дължимата от 3 738 лв. и присъдената от градския съд в размер на 4 920 лв.).
Потвърждава определение № 1126/17.01.2019 г. по гр. дело № 9530/2018 г. по описа на
Софийски градски съд в останалата му част (с която е допълнено постановеното по делото
определение от 13.11.2019 г. като: А. П. Л. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в
размер на 3 738 лв. и на О. В. В., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 200 лв.).
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването препис от същото на страните по делото.
Председател:
Членове: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4