Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на седемнадесети септември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Евгения Русева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 542 по описа на Плевенски окръжен съд за
2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение от 10.06.2020г по гр. дело № 8154/2019 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Л.Е.Г.
с ЕГН ********** *** против „***“ ООД ЕИК ***
гр.Плевен ул.***№160, представлявано от управителя П.Р.иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението със Заповед №
10/30.10.2019г. на управителя на *** ООД за незаконно и за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛИЛ е също
така предявения от Л.Е.Г. с ЕГН ********** *** против „***“ ООД ЕИК *** гр.Плевен ул.***№160,
представлявано от управителя П.Р., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за
възстановяване на длъжността „технически сътрудник офис”с код по НКПД 4110 2005
заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛИЛ е също така предявения от Л.Е.Г.
с ЕГН ********** *** против „***“ ООД ЕИК ***
гр.Плевен ул.***№160, представлявано от управителя П.Р., иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 30.10.2019г. – 30.04.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от Л.Е.Г. , в която се възразява, че решението е
незаконосъобразно. Възразява се, че съдът не е изложил мотиви относно
разграничението на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 328 ал. 1 т. 6 и т. 11 от КТ. Навеждат се доводи, че и двете основания
включват провяна във всички изисквания за длъжността, вкл. образование и
квалификация. Според въззивницата ако се приеме, че т.11 касае всички останали
изисквания за длъжността освен образование и квалификация, то това би означавало да се да се изключи
възможността да се прекрати ТД, сключен
при начална липса на съответните
изисквания. Претендира се отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго такова, с което да се
уважат предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, взема становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС
следва да се потвърди. Пред въззивния съд е представено писмено становище, в което се
твърди, че работодателят има право да променя изискванията в длъжностната
характеристика за заемане на длъжността досежно образование и квалификация, налице
е преструктуриране на управлението на предприятието, другата страна не отговаря на изискванията за заемане на
длъжността. Преценка на работодателя е какво да бъде изискването за
образование, а другата страна не е оспорвала, че не притежава техническо
образование. Претендира се потвърждаване на решението.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят какво се включва в посоченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т. 6 и т.11 и налице ли са условия за прекратяване
на трудовото правоотношение с въззивницата
РС –
Плевен е приел ,че се
установява се от представения по делото трудов договор, че ищцата работи при
ответника на длъжност „технически сътрудник в офис“, считано от 27.09.2012г. с
място на работа гр.Плевен. По делото е била представена длъжностна
характеристика за длъжността, подписана от ищцата, в която подробно са описани
задълженията и. Представено е допълнително споразумение по делото, от което се
установява, че считано от 01.01.2015г. трудовото и възнаграждение било изменено
от 565 лева на 590 лева.
Представено
е било предизвестие от работодателя, връчено на ищцата на 30.10.2019г., с което
работодателят я уведомил, че трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на
основание чл.328 ал.1 т.6 КТ.
Представена
е и длъжностна характеристика от 28.09.2012г. за длъжността „технически
сътрудник офис“, в която подробно са описани задълженията на служителя. Ищцата
е запозната със съдържанието й, което се удостоверява от подписа на същата. Представена
е и длъжностна характеристика от 09.09.2019г., в която е налице изискване за
висше техническо образование.
По
делото са били представени длъжностно щатно разписание и поименно щатно разписание от 01.01.2019г. и длъжностно
щатно разписание и поименно щатно
разписание от 01.11.2019г. При съпоставка на двете щатни разписания се
установява,според РС, че и в двете
длъжностни разписания съществува длъжност „технически сътрудник офис“ с Код по
НКП 41102005. При съпоставка между двете длъжностни характеристики се
установява, че е налице разлика в изискванията за заемане на длъжността. Докато
в длъжностната характеристика от 28.09.2012г. в т.2 Функционални и длъжностни
изисквания липсва изискване за висше образование, то в длъжностната
характеристика от 09.09.2019г. за заемане на длъжността задължително се изисква
висше образование от Технически университет. Въпреки, че в двете длъжностни
характеристики са налице значителни разлики в задълженията на служителя,
съдът е приел, че се касае за една и
съща длъжност, тъй като от една страна това обстоятелство не е оспорено от
страните (в исковата молба ищцата твърди „През месец септември 2019г.
работодателят е извършил промени в изискванията за заемане на длъжността ми, а
именно висше технически образование“), и от друга кодът по НКПД и в двете
характеристики е един и същ.
За
да се изясни законосъобразна ли е оспорената заповед,според РС следва да се отговори на въпроса подлежи ли на контрол
правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация и
трябва ли да се доказва в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ обективна необходимост от извършената
промяна. По този въпрос, според РС, съдебната практика категорично и еднозначно
приема, че при проверка законосъобразността на уволнението на това основание,
извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху преценката на
работодателя за необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование
и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност – с оглед нуждите на
работата – трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност.
Също в практиката на ВКС (Решение
№321/31.10.2011г. по гр. дело №13/2011г. на ІІІ-то г.о. на ВКС) се приема,според
РС, че само при наведен от ищеца довод
за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши
проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на
работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в
съответствие с чл.8,
ал.1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай
обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
В този смисъл е и Решение
№239/21.05.2012г. по гр. дело №799/2011г. на ІV г.о. на ВКС, където е прието, че съдът има
задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при
извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на
определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в
преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът –
работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи. В случая, според РС, ищецът не е
навел такива доводи, не е посочил такива обстоятелства в исковата молба, нито е
представил доказателства в тази насока.
След като такива доводи не са наведени от страна на ищеца, съдът е приел, че този въпрос не трябва да се
изследва по делото. Това е прието и в Решение №
248/23.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 254/2009г., IV г. о., съгласно което с оглед спецификата на работата и нуждите
на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за
образование или квалификация за заемане на определена длъжност. Решението на
работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена
длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен
контрол.
Неоснователно е, според РС, твърдението за незаконосъобразност на
заповедта поради наличие на закрила при уволнение по чл.344 КТ. В хипотезата на
чл.328 ал.1 т.6 КТ, работникът или служителят не се ползва със закрила при
уволнение, тъй като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в
чл.328 ал.1 т.6 КТ не е сред предвидените такива в чл.333 КТ. Предвид горното съдът
намира, че предявеният иск по чл.344, ал.1 от КТ е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2- за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен по отношение на иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и
като такъв, според РС, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Същото се отнася и по отношение на предявения иск
с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение.
РЕШЕНИЕТО е правилно и
законосъобразно като краен резултат.
РС – Плевен е изложил мотиви, които се
споделят в по – голямата си част от въззивния съд и като такива не следва да се
преповтарят във вида, в който са изложени.
Следва обаче да се посочи, че въззивният съд
констатира, че действително има промяна
в длъжностната характеристика за посочената длъжност на въззивницата и ищца
пред РС – Плевен и в актуалния й вариант е посочено при изискването за образование
дословно следното – „висше образование – технически университет, висше
магистър“. В този смисъл въззивният съд приема, че е посочен вида на учебното заведение, но не и вида на
изискуемото се образование, тъй като е ноторно известно наличието на
широкоспектърно обучение във всички
видове ВУЗ. Ищцата притежава висше образование с магистърска степен, но не
от технически университет. Едновременно
с това в графата за препоръчителни специалности за длъжността са посочени
„Управление на проекти „ и/или „Публична администрация“, които специалности не
могат да се възприемат като технически. Тези разсъждения на въззивния съд обаче
са само за пълнота на изложението, тъй като в исковата молба и никъде по
делото не са налице оплаквания от ищцата
пред РС – Плевен в този смисъл, а съдът
е обвързан от оплакванията на същата.
Неоснователни са
оплакванията относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ
и необходимостта от приложение на чл. 328 ал.1 т. 11 от КТ. Константна е
съдебната практика относно факта, че при промяна в изискванията за заемане на
длъжността относно образованието и професионалната квалификация трудовото
правоотношение следва да се прекратява на осн. На чл. 328 ал.1 т.6 от КТ. Има
промяна в длъжностната характеристика по преценка на работодателя и мотивите на
РС – Плевен в този смисъл са правилни и адекватни доколкото в исковата молба и
след това от ищцата пред Пл РС се е подържало становището, че тя не притежава
образование съобразно променените изисквания и липсват други оплаквания, освен Чл.
328 ал. 1 т.11 от КТ следва да се приложи тогава, когато са променени някои от
другите изисквания за заемане на съответната длъжност с изключение на
образование и професионална квалификация. Такова друго изискване например може
да бъде изискване за някакъв трудов стаж или владеене на чужд език. При начална
липса на изискуемо образование, каквито доводи има от въззивницата, според
въззивния съд ще се касае за
недействителност на трудовия договор. Това обаче е хипотеза, която не е налице
и не следва да се обсъжда.
Предвид гореизложеното следва
да се потвърди атакуваното решение на Плевенски районен съд. При този изход на
делото следва да се присъдят на въззиваемата страна направените по делото
разноски за един адвокат в размер на 960 лв. Липсва възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ от 10.06.2020г по гр. дело № 8154/2019 г по описа
на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Л.Е.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „***“ ООД ЕИК *** гр.Плевен ул.***№160, представлявано от управителя П.Р.деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 960 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280
от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :