РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Силистра, 24.01.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 139 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 375 / 25.10.2019 г. по АНД № 605 / 2019 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 39-0000067 / 05.06.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Силистра.
Касаторът „Поларис-8“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ул. „Петър Райчев“ № 12, офис № 3, моли съда да отмени горепосоченото решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.
Ответникът Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 39-0000067 / 05.06.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Силистра, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., на основание чл. 98б, т. 3 ЗАвП, за нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗАвП. Административнонаказващият орган е описал нарушението, както следва: „[...] на: 25.03.2019 г. около 08:00 часа „Поларис-8“ ООД товародателят е допуснал да претовари композиция от влекач с две оси и полуремарке с три оси над допустимата максимална маса, определена от МРРБ и отразена в свидетелствата за регистрация на състава от превозни средства, която е 40000 кг; нарушението е извършено, като е пренатоварил състав от: товарен автомобил, марка „Мерцедес Актрос“, с рег.№ ***, [...] с прикачено полуремарке с три оси, с рег.№ ***, управлявано от водача Д.М., като товарът на състава е 50360 кг – надвишено с 10360 кг“.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Неоснователни са доводите на активно легитимираната страна за неправилност на въззивното решение. 1/ СРС е отказал да кредитира показанията на свидетелите Й. и Р. в частта им относно датата на нарушението, тъй като само в тази част те противоречат на писмените доказателства. При това положение логично е да се кредитират писмените доказателства, които, за разлика от човека, „не забравят“ факти, особено като се има предвид, че самите свидетели (първият от тях в качеството на актосъставител, а вторият – в качеството по чл. 42, т. 7 ЗАНН) са участвали в изготвянето на документ – акт за установяване на административно нарушение, – изписвайки в последния дата на нарушението, съответстваща не на показанията им пред съда, а на другите приложени по делото документи. 2/ В конкретния случай местоизвършването на нарушението е без съществено значение за установяване състава на самото нарушение, поради което въпросното местоизвършване би могло да се релевира единствено във връзка с местната подсъдност. С оглед на това, неотразяването на местоизвършването в наказателното постановление и в акта за установяване на административно нарушение следва да се квалифицира като несъществен порок. 3/ Експедиционна бележка № 280023 / 25.03.2019 г. надлежно удостоверява товара на процесното моторно превозно средство. При наличието на този документ, от който е видно, какъв е товарът, немислимо е да се обосновава тезата, че актосъставителят е длъжен също да извърши претегляне. Колкото до довода, че експедиционната бележка удостоверява разполагането на товара само върху влекача, но не и върху полуремаркето, трябва да се отбележи, че това по никакъв начин не може да обоснове липсата на претоварване. 4/ Освен непълната нормативна препратка, изразена посредством фразата „допустимата максимална маса, определена от МРРБ“, в наказателното постановление е посочено, че въпросната максимална маса е „отразена в свидетелствата за регистрация на състава от превозни средства, която е 40000 кг“. И след като това е записано в свидетелствата за регистрация на превозните средства, не би могло да се твърди, че е накърнено правото на защита на касатора. Защото е нарушено правилото на чл. 56, ал. 2 ЗАвП, което визира пряко не някакъв норматив на МРРБ, а „[...] допустимата максимална маса, отразена в свидетелството [...] за регистрация“. 5/ Максималната допустима маса, отразена в процесните свидетелства за регистрация, е възпроизведена пред въззивния съд посредством свидетелски показания (това е допустимо, доколкото непреките доказателства не са забранени в процеса). Ако касаторът е смятал, че тези показания са неверни, достатъчно е било да представи самите свидетелства във въззивно производство. Това обаче не е било сторено, поради което оплакванията в тази насока не следва да се уважават от касационния съд. 6/ Необосноваността не фигурира в списъка с касационни основания по чл. 348 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това, настоящата инстанция не разполага с правомощието да преценява нито дали районният съд правилно е избрал да кредитира дадени доказателствени средства и да игнорира други, нито дали правилно е извлякъл фактите от кредитираните доказателствени средства. Поради тази причина в касационното производство е недопустимо да се ревизират фактическите констатации на предходната инстанция, а напротив – касационният съд е обвързан от тези фактически констатации и единствено спрямо тях извършва контрол за материална законосъобразност (чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН). Предвид на това, не следва да се обсъжда оплакването, че районният съд неправилно е кредитирал експедиционна бележка вместо товарителница. 7/ По всички останали въпроси настоящият състав препраща – на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН – към мотивите на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 375 / 25.10.2019 г. по АНД № 605 / 2019 г. на Силистренски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.