Р Е Ш Е Н И Е
гр. Велинград,
08.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 244
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 205 от 16.05.2018 г.
на Директор на Регионална дирекция по горите Пазарджик е наложена глоба в
размер на 50 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.270, чл.275, ал.1,
т.2 от Закона за горите на Н.Г.Т. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.13,
ал.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Н.Г.Т.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа жалбата. Ангажира доказателства и моли да се отмени постановлението.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото с административнонаказателната
преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази
доводите изложени от страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за
това, че в качеството си на управител на „Венита-5“ ЕООД, стопанисващо обект, в
който постъпва, преработва се и се експедира дървесина, регистриран по чл.206
ЗГ, притежаващ производствена марка Н0655, намиращ се в гр. Ракитово, не е
представил в срок до 31.01.2018 г. в РДГ Пазарджик обобщена справка по образец
за количествата постъпила, обработена и експедирана дървесина от обекта за 2017
г. Нарушението е установено от актосъставителя – свидетелят Ю.К.Ю. и колегата
му Б.В.А.. Те приели, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.13, ал.7 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г за контрола и опазването на горските територии и Ю.
му съставил АУАН на 24.04.2018 г. В АУАН е посочил тази дата за дата на
извършеното нарушение, а място на нарушението – гр. Ракитово – РДГ Пазарджик,
обекта на дружеството. Въз основа на АУАН било издадено и процесното
наказателно постановление, в което е посочено, че нарушението е извършено на
24.04.2018 г. в РДГ Пазарджик.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите по делото - актосъставителят Ю.К.Ю. и Б.В.А., които съдът кредитира
изцяло като ясни, категорични и взаимнодопълващи се.
При така установено от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП. Съдът
приема, че макар и жалбата да е подадена на фирмена бланка, то категорично в
нея фигурират името и подпис на жалбоподателя, атакуваното НП, до кого е
адресирана и какво точно се иска с нея.
Разгледана по същество
същата е основателна.
Атакуваното НП не отговаря
на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в него не се
съдържа подробно, ясно и точно описание на нарушението - конкретно датата и
мястото, където то е извършено, както и на обстоятелствата, при които е
извършено.
Видно от посоченото в НП е,
че АНО е приел, че дата на извършване на нарушението е 24.04.2018 г. Посочената
дата обаче категорично не е дата на извършване на нарушението, тъй като на тази
дата служителите на РДГ Пазарджик са съставили единствено АУАН на
жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г за
контрола и опазването на горските територии: „Собствениците и
ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, ежегодно до 31 януари представят в съответната РДГ
обобщена справка по образец за количествата на постъпилата, преработената и експедираната
дървесина“. Тълкувайки я, е видно, че нарушението на жалбоподателя е извършено
на 01.02.2018 г. – четвъртък, присъствен ден. Ето защо в случая съдът
категорично не споделя извода на АНО, че нарушението е извършено именно на
24.04.2018 г. Нарушението се изразява в неизпълнение на законово задължение, за
което изпълнение е даден краен срок – 31.01.2018 г. С изтичането на този срок жалбоподателят
е извършил соченото нарушение, т.е. точната дата на нарушението е 01.02.2018 г.,
тъй като логично е, че на 31.01.2018 г. все още задължението е можело да бъде
изпълнено. Датата 01.02.2018 г. обаче не фигурира никъде в АУАН или НП. На
следващо място е налице съществено процесуално нарушение и по отношение на
мястото на извършване на нарушението. Актосъставителят приема за място на
нарушението гр. Ракитово, където очевидно се намира горепосоченият обект на
дружеството за обработка и експедиране на дървесина, така както именно е и
посочил в АУАН. Нарушението обаче касае неизпълнение на законово задължение за представяне
на документи в РДГ Пазарджик, поради което в НП се сочи, че именно там е
извършено нарушението.
При това положение съдът
счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно
нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква
постановлението да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението на
процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия състав на нарушението.
От една страна не е посочено точно според законовата норма времето на извършване
на нарушението, а от друга страна не е посочено коректно в АУАН и в НП къде
точно е извършено то. Тези пропуски водят до съществено нарушаване на правото
на защита на наказания, тъй като в случая съдът действа само като въззивна
инстанция и не може да променя фактическата обстановка, приета от
административнонаказващия орган в постановлението. Датата и мястото на
извършване на нарушението са задължителен реквизит, както за съставения акт,
така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление, при което
посочването на различни дати или места за извършване на нарушението е в
противоречие с императивните разпоредби на чл.42,
т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи кога
точно и къде е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на извършителя и пряко накърнява
правото му на защита. ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или несъвпадението на тези
данни в АУАН и НП накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя,
а от друга страна води до невъзможност съдът да провери по същество
законосъобразността на проведената административнонаказателна процедура. Следва
да се отбележи, че с оглед формалния характер на административно-наказателното
производство институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е
предвиден от законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция
и не може да променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка.
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП съгласно трайната
и непротиворечива съдебна практика. Недопустимо е едва в съдебната фаза на
процеса пред въззивната инстанция за пръв път
да се представят доказателства, от които би могло да се установят
съществени елементи на вмененото административно нарушение, сред които и датата
и мястото на извършването му. Недопустимо е наказаното лице едва в този етап на
производството да научи кога и къде според наказващият орган е извършило
нарушението.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено.
На жалбоподателя не следва
да се присъждат разноски, каквото искане е направено в хода на делото, тъй като
в административно-наказателното производство по ЗАНН не е допустимо присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя при отмяна на наказателното постановление.
Редът, по който лицето може да реализира претенцията си за разноски, с които се
е ощетило при отмяната на наказателното постановление, в случай, че са налице
предпоставките и основанията за реализиране на отговорността, е друг и е уреден
в ЗОДОВ.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Велинград
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно наказателно
постановление № 205 от 16.05.2018 г. на Директор на Регионална дирекция по
горите Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.270, чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите на Н.Г.Т.
с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.13, ал.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: