Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………/……..............2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четвърти март през 2020
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1773 по
описа за 2012 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.409 от ГПК, вр.пар.2,
ал.14 от ПЗР на ГПК, образувано по молба вх.№ 14.06.2017 г. от М.Ц.П. до
въззивния съд, за издаване на дубликат от първообразния изпълнителен лист,
издаден в негова полза като ищец на 09.07.2012 г. въз основа на въззивното
решение от 26.05.2012 г. по в.гр.д.№ 1773/2012 г. на СГС, ГК, II-Г въззивен
състав преди влизане в сила на въззивното решение, последното влязло в сила та
27.07.2012 г. Твърди, че първообразния изпълнителен лист е бил изгубен заедно с
други негови лични документи, и сега не се намирал в негово държане. Заявява,
че не е образувал изпълнителбни производства за събиране навземането по
изп.лист, нито вземането е прехвърлено на друго лице, нито е погасено по друг
начин.
Длъжникът Г.К.М., ответник по производството, по което е постановено
решението от 26.05.2012 г., чрез назначения й особен представител от съда по
чл.47, ал.6 от ГПК адв.г.н. от САК, оспорва молбата в откритото съдебно заседание ред СГС по чл.409, ал.2 от ГПК, като прави възражение за погасяване вземането по давност. При устните
прения оспорва и да е установено изгубване или унищожаване на издадения
изпълнителния лист.
Длъжникът
по уважения евентуален обратен иск на Г.К.М.-З.Б.и. Ад, не е взел становище по
молбата.
Софийски градски съд като съд, издал
изпълнителния лист по реда на чл.404, т.1, предл.второ от ГПК, като разгледа
молбата, съобрази направените от длъжника възражения, приума от фактическа и правна страна следното:
Молбата по
чл.409, ал.1 от ГПК е допустима. Не е налице изключението по чл.409, ал.5 от ГПК и настоящето производство по чл.409 от ГПК е допустимо, тъй като акткът,
въз основа на който е издаден изпълнителния лист, е запазен-приложена е към
настоящето производство преписката по исковото производство по гр.д.№ 7063/2006
г. на СРС, 43 състав и в.гр.д.№ 1773/2012г. на СГС, II-Г състав, съдържаща оригиналите
на крайните съдебни актове поради унищожаване на делото. От тези съдебни книжа
се установява, че е постановено първоинстанционно решение № I-043-282 от 05.12.2011
г. по гр.д.№ 7063/2006 г. на СРС, 43 състав, с което е осъдена Г.К.М. да
заплати на М.Ц.П. на основание чл.45 от ЗЗД, следните суми : 4000лв. обезщетение за неиумществени вреди от
ПТП, 1200лв. обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху всяко от тези две главници от предявяване на исковата молба до
плащането, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 1959,81 лв. мораторна лихва
върху общия размер на главниците за периода 27.03.2003 г.-24.03.2006 г., и на
основание чл. 64, ал.1 от ГПК/отм./ сумата 791,77 лв. разноски за
производството. За същите суми е осъден ответника по обратния иск З.Б.и. АД / и
помагач на ответницата/ да ги заплати на Г.М.,
след като последната изпълни задължението си за плащането им към ищеца М.П..
С решение № 3686 от 26.05.2012 г. на
СГС, II-г въззивен състав,
по гр.д.№ 1773/2012 г. на СГС, II-Г в.състав, постановено в производство по чл.196 и сл. от ГПК/отм./, е потвърдено изцяло
горепосоченото първоинстанционно решение на СРС, като решението е посочено като
подлежащно на касационно обжлаване. В полза на Марлин П. е бил издаден изп.лист
на 09.07.2012 г. от СГС за сумите, за които е осъдена Габрлиела М. да му плати
по първоинстанционното решение, като е и направено отбелязване порешението на
СГС за това- за издаден изп.лист за 4000лв.+1200лв.+1959,81 лв.+ 791,77 лв. . от М.П., съглансно
ръкописно отразяване на гърба нарешението на СГС, което не е спорно, и самият П.
с молбата си по чл.409, ал.1 от ГПК го твърди.
Събраните
в настоящето производство писмени доказателства удостоверение, издадено от МП, СИС при
РС-София на 18.11.2019 г., писмо със справка от КЧСИ от 06.11.2019 г., и
удостоверение от ЧСИ Н.М. от 04.02.2020
г. по изп.д. № 20178410405506,
установяват, че пред СИС при РС-София, за периода от датата 09.07.2012
г. до 18.11.2019 г. няма данни за образувано изп. дело срещу Г.М. от М.П. въз
основа на изп.лист по гр.д.№ 7063/2006
г. на СРС, както и че няма понастоящем висящо изп.дело пред ЧСИ със същия
предмет.
Съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде
изгубен или унищожен, съдът който го е издал, по писмена молба на молителя
издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. В
това производство молителят следва да докаже изгубването или унищожаването на
изпълнителния лист и да представи изпълнителното основание. Длъжникът може да
се защити, като оспорва условията, при които може да бъде издаден дубликат от
изпълнителния лист или като възрази, че дългът по изпълнителния лист е погасен
/чл. 409, ал. 3 от ГПК/. Длъжникът може да се позовава не само
на плащане, но и на други правопогасяващи факти, вкл. на
погасителна давност.
Според
установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 409, ал. 1 ГПК, в производството по издаване на дубликат
на изпълнителен лист, доказването на отрицателен факт -изгубването на изп.лист,
става чрез ангажиране на доказателства да положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за
сбъдването на отрицателния. Когато е установено, че в продължителен период от
време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по
него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се
приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен /зи
смисъл решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1138/2011 г. на
І г.о.; определение № 1079 от 10.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2014 г. на
ІV г.о.; решение № 134 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1713/2010 г. на
ІV г.о. и др./. Събраните в настоящето производтво писмени доказателства
установяват, че е имало правно основание
за издаване първообраза на изпълнителния лист, издаването на чийто дубликат се
иска, че изпълнителен лист е издаден и предаден на правоимащия ищец, както и
се създава достатъчно убеждение, че в
продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство,
нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин.
Направеното
възражение от длъжника за погасяване вземанията по издадения изпълнителен лист
по давност, съдът намира за
неоснователно. Подаването на молбата за
издаване на дубликат на изпълнителен лист прекъсва погасителната давността, на
основание чл. 116, б. "б. " от ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б.
"ж" от ЗЗД, докато трае особения исков процес по чл. 409 от ГПК
давността спира да тече, тъй като със самото искане за издаване на дубликат на
вече издадения изпълнителен лист, молителят търси начин да защити своето право
на вземане срещу длъжника. Производството по чл.409 от ГПК е специално такова и
представлява процес относно самото
вземане, с участието на кредитора и длъжника, тъй като самия закон (чл. 409,
ал. 3 от ГПК) дава възможност на длъжника да прави погасяващи изпълняемото
право възражения въз основа на факти, настъпили след установяване на
съществуването му (т.е. които не са обхваната от обективните предели на силата на
пресъдено нещо). Възраженията могат да бъдат досежно съществуването на вече
съдебно признатото притезание или до възможността за неговото принудителното
изпълнение. Като след влизане в сила на решението за издаване на дубликата,
длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е
могъл да предяви по време на производството - чл. 409, ал. 4 от ГПК. В
производството по чл. 409 от ГПК съдът има задължението да провери дали все още вземането съществува, или вече е погасено. В съдебната практика се
приема, че решението за издаване на дубликат от изпълнителен лист се ползва със
сила на пресъдено нещо. Тази сила на пресъдено нещо не е пълна, а е частична и
касае само съществуването или несъществуването на изпълняемото право с оглед
наличието или липсата на нововъзникнало основание за погасяване на вземането.
Ето защо, когато молбата бъде уважена, със сила на пресъдено нещо се
установява, че вземането на кредитора съществува и не е погасено на някое от
предвидените в закона правопогасяващи основания. А когато молбата бъде
отхвърлена поради уважаване на наведено от длъжника правопогасяващо възражение,
то със сила на пресъдено нещо се установява, че вземането не съществува и
кредиторът не може впоследствие да иска установяване, че вземането съществува и
издаване на нов изпълнителен лист /в тозисмисъл решение № 33 от 1.04.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5781/2015 г., II г. о., ГК/. С оглед на изложеното съдът
намира, че подаването на молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист
прекъсва погасителната давността, на основание чл. 116, б. "б. " от ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД, докато трае
особения исков процес по чл. 409 ГПК, давността спира да тече.
Вземанията,
за които е бил издаден първообразният изпълнителен лист, са установени със
съдебно решение, при което и съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, 5 годишния давностен
срок започва да тече от влизане в сила на това съдебно решение като момент, от
който който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай това е датата
27.07.2012 г., съгласно направеното отбелязване за влизане в сила на решението,
и изтича на 27.07.2017 г. Преди изтичането й, обаче, е била подадена на
15.06.2017 г. молбата по чл.409 от ГПК за издаване на дубликат от изп.лист,
която молба, както вече беше изложено по-горе, прекъсва давността, и
възражението за погасянаве по давност е неоснователно. Няма доказателства ответника
Г.М. да е погасил паричните си задължения по издадения изп.лист, при което молбата
по чл. 409, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважена, и да се допусне издаването на
дубликат от първообразния изпълнителен лист
със същото съдържание за вземанията по решението на СРС, потвърдено с
решение на СГС.
Разноски в това производство не се
искат от страните и съдът не дължи произнасяне по такива.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ДА
СЕ ИЗДАДЕ на основание чл.409, ал.1 от ГПК, в полза на М.Ц.П. ЕГН **********
***, дубликат на изпълнителен лист, издаден на 09.07.2012 г. въз основа на
решение № 3686 от 26.05.2012 г. по
гр.д.№ 1773/2012 г. на
СГС, ГО, II-Г въззивен състав и решение № I-043-282 от 05.12.2011 г. по гр.д.№
7063/2006 г. на СРС, 43 състав, за осъждане на Г.К.М. ЕГН ********** да му
заплати на основание чл.45 от ЗЗД, сумата 4000лв. обезщетение за неиумществени
вреди от ПТП, сумата 1200лв. обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП,
ведно със законната лихва върху всяко от тези две главници от предявяване на
исковата молба до плащането, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 1959,81 лв.
мораторна лихва върху общия размер на главниците за периода 27.03.2003
г.-24.03.2006 г., и на основание чл. 64, ал.1 от ГПК/отм./ сумата 791,77 лв.
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.