Присъда по дело №3487/2015 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

                                                           №……………..

гр. София, 22.01.2019 год.

 

В      И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 28-ми    състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.А.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Н.

                                                Е.Д.

                           

при секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурора Стоил Томов, като разгледа докладваното от съдия А. НОХД № 3487/2015 г., въз основа на доказателствата и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подс. Г.Й.А. - роден на *** г., в гр. Добрич, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи като международен шофьор в „Е.Г.“ ООД, неосъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 13.05.2009 г. до 11.08.2009 г., в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Т.Е.****“ ЕООД, с ЕИК ******* в особено големи размери - в общ размер на 349 109,23 лв., като е потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС за данъчните периоди – месеците април, май, юни и юли 2009 г. и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит на посоченото дружество по Закона за данък добавена стойност в същия размер, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. т. 2 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като го оправдава по обвинението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 от НК, че деянието е извършено и чрез използване на документи с невярно съдържание – описаните в обвинителния акт фактури.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подс. Д.М.Д. - роден на *** г., в гр. Балчик, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, за времето от 10.09.2009 г. до 14.10.2009 г., в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Т.Е.****“ ЕООД, с ЕИК ******* в особено големи размери - в общ размер на 837 540,19 лв., като е потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС за данъчните периоди – месеците август и септември 2009 г., използвал документи с невярно съдържание и като приспаднал неследващ се данъчен кредит на посоченото дружество по Закона за данък добавена стойност в същия размер, поради което и ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 15-дневен срок от днес.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                           2.                                           

 

 

          М    О    Т    И    В    И

                  към присъда по НОХД № 3487/2015 г. на СГС, НО, 28 с-в 

 

Окръжна прокуратура – Добрич е повдигнала обвинения, както следва:

- срещу Г.Й.А. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че през периода м. април 2009 г. - м. юли 2009 г., в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, като потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС, подадени от „Т.Е.****“ ЕООД, с ЕИК ********, като използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органа по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич и приспадал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.       На 13.05.2009 г., в гр. Добрич, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, за данъчен период месец април 2009 г., в особено големи размери – 99 300.00 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08000994757/13.05.2009 г., като използвал следните документи с невярно съдържание - данъчни фактури с номера: № 1024/23.04.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и № 184/14.04.2009 г. с издател „М.К." ЕООД и получател „Т.Е.****" ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - 99 300 лева;

2.       На 10.06.2009 г., в гр. Добрич, в качеството на пълномощник, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец май 2009 г. в особено големи размери – 68 829.73 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08000997373/10.06.2009 г., като използвал следните документи с невярно съдържание - данъчни фактури с номера: № 1092/27.05.2009г. с издател „М.К.***" ЕООД и получател „Т.Е.****" ЕООД и № 240/14.05.2009г. с издател „М.К." ЕООД и получател „Т.Е.****" ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - 68 829.73лева;

3.       На 13.07.2009 г., в гр. Добрич, в качеството на управител, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец юни 2009 г. в особено големи размери – 67 999.50 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08001003103/13.07.2009     г., като използвал данъчна фактура № 1154/30.06.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - 67 999.50 лева;

4.       На 11.08.2009 г., в гр. Добрич, в качеството на управител, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец юли 2009 г. в особено големи размери - 112 980.00 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08001005892/11.08.2009 г., като използвал данъчна фактура № 382/13.07.2009 г. с издател „М.К.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - 112 980.00 лева, като общият размер на неплатените данъчни задължения по ЗДДС и приспаднат неследващ се данъчен кредит е в размер на 349 109.23 лева, представляващи особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК и

          - срещу Д.М.Д. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че през периода м. август 2009 г. - м. септември 2009 г., в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „Т.Е.****“ ЕООД, ЕИК: ********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, като потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органа по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич и приспадал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.       На 10.09.2009 г., в гр. Добрич, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец август 2009 г. в особено големи размери - 518 875.66 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08001010898/10.09.2009 г., като използвал следните документи с невярно съдържание — данъчни фактури с номера: № 428/03.08.2009 г.;    № 438/06.08.2009 г.; №         451/13.08.2009 г.; № 459/17.08.2009 г.; № 468/20.08.2009 г. и № 477/25.08.2009 г. с издател „М.К.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и № 216/05.08.2009 г. с издател „Б.М.Т.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери – 518 875.66 лева;

2.       На 14.10.2009 г., в гр. Добрич, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец септември 2009 г. в особено големи размери - 318 664.53 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08001017472/14.10.2009 г., като използвал следните документи с невярно съдържание - данъчни фактури с номера: № 508/04.09.2009 г.; № 556/25.09.2009 г.; № 560/28.09.2009 г. с издател „М.К.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД, № 220/09.09.2009 г. с издател „Б.М.Т.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД, и № 472/23.09.2009 г. и № 493/30.09.2009 г. с издател „Т.С.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери –      318 664.53 лева, като общия размер на неплатените данъчни задължения по ЗДДС и приспаднат неследващ се данъчен кредит е в размер на 837 540.19 лева, представляващи особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК.

 

Обвинителният акт, с който са били повдигнати обвиненията, първоначално е бил внесен Добричкия окръжен съд, който с разпореждане го е изпратил по реда на чл. 43, т. 1 от ВКС, откъдето делото е изпратено на СГС за образуване и разглеждане по същество.

 

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от доказателствата по делото – показанията на разпитаните свидетели, както и от заключенията на приетите в хода на съдебното следствие експертизи по категоричен начин е установено, че всеки един от двамата подсъдими е извършил вменените им престъпни деяния, като в инкриминираните периоди от време чрез невярно деклариране, използване на документи с невярно съдържание и приспадане на неследващ се данъчен кредит е избегнал установяването и плащането на задължения по ЗДДС в особено големи размери. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и спрямо двамата подсъдими, с налагане на наказания около средния предвиден в закона размер за престъпленията, за които е повдигнато обвинение.

Защитникът на подс. Г.А. излага доводи, че от съдържанието на внесения в съда обвинителен акт е невъзможно да се разберат различни аспекти на повдигнатото обвинение. Поддържа, че в хода на съдебното следствие е установено, че подс. А. не е бил съпричастен към извършването на инкриминираните деяния, тъй като той не е подавал инкриминираните справки-декларации по ЗДДС, същите не са и приложени по делото, като не е установено и подсъдимият да е използвал инкриминираните като документи с невярно съдържание данъчни фактури, като същевременно и по делото е установено, че с тях са документирани реално извършени доставки. Пледира да бъдат кредитирани обясненията на подс. Д.А., че той се е съгласил да бъде управител на дружеството, без да е бил наясно с всички осъществявани от него сделки, при което и не може да бъде ангажирана наказателната му отговорност за неправомерното поведение на предходни неизрядни доставчици. Защитникът на подс. А. моли да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото срещу същия подсъдим обвинение, а ако бъде признат за виновен, за съобразяване на данните за личността му, семейното и настоящето му имуществено положение, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване бъде отложено при условията на чл. 66 от НК.

Защитникът на подс. Д.Д. оспорва тезата на държавното обвинение за неизвършване на доставките, документирани с инкриминираните фактури, като поддържа, че самият факт, че  „Т.Е.****“ ЕООД не е разполагал със складова база, не предпоставя във всички случаи невъзможност за получаване на същите доставки. Счита, че по делото е установено, че подсъдимият Д. не е подписвал инкриминираните в обвинението срещу него две справки-декларации по ЗДДС, както и че той не е знаел отразените в тях фактури да са такива с невярно съдържание, като документиращи сделки, каквито не са били извършвани в действителност. Пледира да бъде постановена присъда, с която подс. Д.Д. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно – при постановяване на осъдителна присъда, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, чието изтърпяване бъде отложено на основание чл. 66 от НК.

Подсъдимият Г.А. дава обяснения, че в периода 1992 – 2011 г. се е занимавал със собствен бизнес, включващ внос и търговия на едро с горива, дистрибуция на цигари, продажба на автомобили, като с оглед на опита му в търговията с горива бил помолен от свид. И.И. да му помогне дружеството „Т.Е.****“ ЕООД да се снабди с банкова гаранция, която да позволи да осъществява внос на гориво. Подс. А. твърди, че след уверения от страна на свид. И.И., че дружеството има свои клиенти и че включването му по никакъв начин няма да му навреди, се съгласил да бъде вписан като управител, след което е нямал отношение към воденото счетоводство на дейността на същото дружество, включително и към инкриминираните фактури. Според обясненията на подс. Г.А., тъй като издаването на необходимата за осъществяване на внос на горива банкова гаранция се забавило, а участието му в това дружество му създавало проблеми за другите дейности, които осъществявал, той поискал от свид. И.И. да напусне „Т.Е.****“ ЕООД и споменал, че като управител може да бъде вписан подс. Д.Д., който си търсел работа по това време. Подс. Г.А. твърди, че след това той разбрал за проблемите с данъчното отчитане на дейността на „Т.Е.****“ ЕООД, като последвало и унищожаване на останалата му търговска дейност. Подс. А. дава обяснения, че понастоящем той издържа семейството си, работейки като международен шофьор, като има и здравословни проблеми. В последната си дума заявява, че не е извършил престъпление.

Подс. Д.Д. дава обяснения, че се познава с подс. Г.А. от времето, когато работил при него като дистрибутор на тютюневи изделия, но впоследствие останал без работа. Според обясненията на подс. Д. при среща с подс. Г.А., последният му предложил да стане управител на „Т.Е.****“ ЕООД, което предложение подс. Д.Д. приел, тъй като имал нужда от доходи. Подс. Д.Д. твърди, че по времето, през което бил вписан като управител на дружеството не е знаел, че има проблеми с дейността му, като за всичко му помагал подс. Г.А.. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или да му бъде наложено условно наказание.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият Г.Й.А. e роден на *** г., в гр. Добрич, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи като международен шофьор в „Е.Г.“ ООД, неосъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д.М.Д. е роден на *** г., в гр. Балчик, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.

Подсъдимият Г.А. се занимавал с търговска дейност, която включвала търговия с петролни продукти и тютюневи изделия.

Свид. И.Т. бил загубил документите си за самоличност, чийто данни били използвани за регистриране без негово знание на търговски дружества от негово име. Такива търговски дружества били „В.К.ОК“ ЕООД и „Т.Е.****” ЕООД.

Последното от посочените дружества – „Т.Е.****“ ЕООД било вписано в Търговския регистър на 10.09.2008 г., с едноличен собственик на капитала и управител свид. И.Т. и със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, ул. „********, офис 1. На същата дата дружеството било регистрирано и в ТД на НАП-Добрич с ЕИК по БУЛСТАТ ******** и служебен номер на НАП ****** с данъчен адрес, който бил идентичен с адреса на управление.

На 12.11.2008 г. в Търговския регистър била вписана промяна по партидата на дружеството, като едноличен собственик на капитала и управител станал подс. Г.А..

Подс. Г.А. възложил счетоводното обслужване на „Т.Е.****“ ЕООД на счетоводната къща „К. К.“, управлявана от свид. Н.К..

По уговорка със свид. Н.К., подс. Г.А. представял в счетоводната къща първичните счетоводни документи за дейността, извършвана от името на „Т.Е.****“ ЕООД или ги изпращал по куриер. Въз основа на така получаваните първични счетоводни документи работещата в счетоводната къща свид. Д.В.Т. изготвяла справките – декларации по ЗДДС и дневниците за покупки на дружеството, които представяла като упълномощено лице ежемесечно пред Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите Варна, офис гр. Добрич.

           След като „Т.Е.****“ ЕООД получило регистрация като търговец на акцизни  стоки, започнало дейност по внос на горива – пропан-бутан и дизелово гориво от Румъния. Така внасяните горива били продавани съответно на дружествата „А.“ ЕООД и „Б. ДМ“ ЕООД.      

За да избегне установяването и плащането на дължимия Данък добавена стойност /ДДС/ от така извършваната търговска дейност на „Т.Е.****“ ЕООД, подс. Г.А. решил да бъдат декларирани в Справките – декларации по Закона за данък върху добавената стойност /СД по ЗДДС/ неизвършвани в действителност доставки към дружеството и по този начин да бъде деклариран и приспадан неследващ се данъчен кредит. По такъв начин се намалявал действително дължимият за плащане от дружеството данък.

За да бъде снабден с фактури, които документирали такива неизвършени в действителност доставки към „Т.Е.****“ ЕООД, подс. Г.А. получил съдействие от своя познат – свид. И.И., който управлявал счетоводна къща „И. 1“, която имала офис в гр. София, ул. „Майор Томпсън“ № 1. В счетоводната къща „И. 1“ се съхранявали печати на регистрирани търговски дружества, които не развивали дейност, както и пълномощни от имената на управителите на същите дружества, които били лица, съгласили се срещу парична сума да бъдат вписани като такива или лица, чийто данни за самоличност били използвани за регистрация на дружества, без те да знаят за това.

В неустановен момент преди началото на месец май 2009 г. свид. И.И. представил подс. Г.А. пред работещите в счетоводна къща „И. 1“ свидетелки Ц.Е., Г.Б. и С.П., като управител на дружество, което ще бъде обслужвано счетоводно. Свид. И.И. дал указания на свидетелките Е., Б. и П., че те следва да съдействат на подс. Г.А., като правят това, което той иска.

На 08.05.2009 г. в Търговския регистър била вписана промяна по партидата на „Т.Е.****“ ЕООД, а именно прехвърляне на собствеността върху дяловете от капитала на дружеството от подс. Г.А. на Д.М.С. /починал в хода на наказателното производство/, като Д.С. бил вписан и като управител на търговското дружество.

Въпреки така вписана промяна, подс. Г.А. продължил да ръководи дейността на дружеството, като комуникирал и със служителите на счетоводна къща „И. 1“, и със свид. Д.В.Т. от счетоводната къща „К. К.“. От служителките на счетоводна къща „И. 1“ свидетелките Ц.Е. и С.П. подс. Г.А. искал да бъдат съставяни фактури за извършени доставки, каквито в действителност не били извършвани, към „Т.Е.****“ ЕООД от дружества, чиято документация и печати се съхранявали в същата счетоводна къща. По така изготвяните фактури свид. Г.Б. отпечатвала касови бележки от касов апарат, намиращ се в същата счетоводна къща. След изготвянето на фактурите и тяхното подпечатване с намиращите се в счетоводната къща „И. 1“ печати на съответните дружества – доставчици, подс. Г.А. ги взимал заедно с отпечатаните касови бележки и ги носил или изпращал до счетоводна къща „К. К.“, където, въз основа на същите документи свидетелката Д.Т. изготвяла месечните справки – декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби на „Т.Е.****“ ЕООД и като упълномощено лице ги внасяла в офиса в гр. Добрич на ТД на НАП – гр. Варна. По този начин били изготвени и внесени следните Справки декларации по Закона за данък добавена стойност /СД по ЗДДС/:

 

- На 13.05.2009 г., в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС с вх. № 08000994757 за данъчен период  1 – 30.04.2009 г.

В така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит били включени сделки към „Т.Е.****“ ЕООД по фактури № 1024/23.04.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД за доставка на магнитни карти и мобилни телефони с данъчна основа 210 000 лв. и ДДС 42 000 лв. и № 184/14.04.2009 г. с доставчик „М.К.“ ЕООД за доставка на палмова мазнина и почистващ препарат с данъчна основа 343 800 лв. и ДДС 57 300 лв.

Така използваните при формирането на подлежащ на приспадане данъчен кредит съгласно посочената СД по ЗДДС фактури не били подписани от лицата, представляващи дружествата – доставчици „М.К.***“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД, като същевременно не били и извършвани в действителност документираните със същите фактури доставки.

Търговското дружество „М.К.***“ ЕООД било регистрирано през 2007 г. с едноличен собственик на капитала и управител свид. Г.Д., който имал планове със свой приятел да извършват строително-монтажни работи. След като развивали такава дейност в период от около два месеца, приятелят на свид. Г.Д. заминал за чужбина, вследствие на което и била преустановена дейността на дружеството. За времето, за което чрез „М.К.***“ ЕООД свид. Г.Д. и неговият приятел развивали дейност, счетоводното обслужване на дружеството било възложено на счетоводна къща „И. 1“. След преустановяване на дейността на дружеството, през есента но 2007 г. свид. Г.Д. уведомил свид. И.И., че има намерение да закрие дружеството, но И. го разубедил, като му казал, че съществуването му не изисква никакви средства. Свид. Г.Д. не знаел за издадената фактура, документираща доставка от страна на „М.К.***“ ЕООД към „Т.Е.****“ ЕООД, нито бил подписвал издадената от негово име фактура с № 1024/23.04.2009 г.

Документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.***“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 1024/23.04.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „Т.Г.2007“, като техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД. От своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД.  

В дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД. „К.“ ООД извършвало дейност, изразяваща се в търговия с играчки и стоки за бита, като упълномощеното от пребиваващия предимно в чужбина управител на дружеството лице – свид. М. Н.не е участвала в сключването на сделки със „З.М.“ ЕООД, нито знаела за сключвани такива, като същевременно не познавала и представители на същото дружество.

„З.М.“ ЕООД било дружество, което към инкриминирания период от време се представлявало от свид. Д.П.. Същият дал съгласието си да бъде вписан като управител и собственик на капитала на дружеството, след като неустановени лица му предложили сумата от 200 лв. за това, което предложение той приел и бил закаран до гр. Велико Търново, където подписал предварително изготвени документи пред нотариус. От Велико Търново свид. Д.П. бил върнат с автомобил, управляван от свид. С.Х., който работил като охранител на счетоводната къща „И. 1“. Свид. Д.П. не знаел за извършвани сделки с участието на „З.М.“ ЕООД.

„Т.Г.2007“ ЕООД било дружество, което било регистрирано от свид. Б.С. с цел изграждане на вилно селище в местността „Елените“, Бургаска област. Счетоводното обслужване на дружеството се извършвало от счетоводната фирма на свид. И.И., който предложил на свид. Б.С. да упълномощи свид. Х.Г. да го представлява като управител на „Т.Г.2007“ ЕООД. Свид. Б.С. подписал такова пълномощно. Свид. Х.Г. извършвал дейност по лична физическа охрана на свид. И.И., като същевременно имало и сключен договор между охранителната агенция, която Г. управлявал „М.С.“ и счетоводната къща „И. 1“ за охрана на къщата. По предложение на свид. И.И. свид. Х.Г. бил пълномощник и на управителите на други търговски дружества, обслужвани от „И. 1“. Нито свид. Б.С., нито свид. Х.Г. са участвали в договарянето на условия по сделки като представители на „Т.Г.2007“.

„В.К.ОК“ ЕООД било дружество, регистрирано с управител и едноличен собственик на капитала свид. И.Т., без негово знание и съгласие. За регистрирането на това дружество били използвани данните от загубени от свид. Т. документи за самоличност. Свид. И.Т. не договарял сключването на сделки от името на посоченото дружество, нито знаел за такива сделки.

„Ю.Т.99“ ЕООД било дружество, за управител и едноличен собственик на капитала, на което, бил вписан през 2007 г. свид. Е.З.. Свид. Е.З. се съгласил за това, след като негов приятел на име Ю.му обещал да му даде сумата от 150 лв., за да се води на негово име посочената фирма и по този начин З. да бъде осигуряван и да получава заплата, а друг, упълномощен от него човек да движи дейността на фирмата. След като свид. Е.З. приел това предложение, бил заведен при нотариус, където се намирали непознати му лица, единият от които му бил представен като адвокат. Свид. Е.З. подписал представени му предварително изготвени документи, между които и пълномощно от 17.07.2007 г., с което, в качеството си на управител на „Ю.Т.99“ ЕООД упълномощил свид. С.Х. да представлява дружеството пред други физически и Ю.дически лица, пред ТД на НАП и други институции. След това свид. Е.З. получил от неговия приятел Ю. сумата от 150 лв. и впоследствие не бил уведомяван за извършвана от дружеството дейност до момент, в който бил потърсен от НАП и там разбрал, че счетоводството на същото е осъществявано от „И.“. Свид. С.Х., в качеството му на пълномощник на свид. Е.З., не знаел за извършвани от „Ю.Т.99“ ЕООД сделки, нито договарял такива.

  Търговското дружество „М.К.“ ЕООД било регистрирано с управител и едноличен собственик на капитала свид. К.М.. В средата на 2008 г. съсед на свид. М. с първо име И. му предложил да бъде регистрирана на негово име фирма, срещу което може да изкара пари. Свид. К.М. се съгласил и на следващия ден бил заведен от И. пред нотариус, но тъй като нотариалната кантора била затворена, отишли пак на другия ден, когато свид. М. подписал представени му документи. Впоследствие свид. К.М. питал няколко пъти какво става с фирмата, но получавал отговор от И., че нещата с нея не са потръгнали. След известно време свид. К.М. разбрал, че дружеството има задължения и бил потърсен от неизвестен му мъж, който се представил като приятел на И.. Неизвестният мъж предложил на свид. К.М. и неговата майка дружеството „М.К.“ ЕООД да бъде прехвърлено на друго лице и след като те се съгласили, обещал да уреди необходимото за такова прехвърляне. След около седмица неизвестното лице завело свид. К.М. при нотариус, където свид. М. подписал предварително изготвени документи за прехвърляне на собствеността на дяловете от капитала на дружеството на С. Н. /починал в хода на наказателното производство/.

И след посоченото прехвърляне на собствеността върху дяловете от капитала на „М.К.“ ЕООД от свид. К.М. на С. Н., и преди това, документите на дружеството се съхранявали в счетоводна къща „И. 1“. В същата счетоводна къща били изготвени фактури за извършени доставки от „М.К.“ ЕООД на „Т.Е.****“ ЕООД, между които и фактура № 184/14.04.2009 г. Същата фактура не била подписана от свид. К.М., който бил посочен като неин съставител, а от свид. Ц.Е..

Документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 184/14.04.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „ВГ Т.“ ЕООД, „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „Т.Г.2007“, като техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД. От своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

Чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 30.04.2009 г., в която са били отразени посочените неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 99 300 лв.

 

- На 10.06.2009 г., в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС с вх. № 08000997373 за данъчен период  1 – 31.05.2009 г.

В така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит били включени сделки към „Т.Е.****“ ЕООД по фактури № 1092/27.05.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД за доставка на мобилни телефони с данъчна основа 135 288,65 лв. и ДДС 27 057,73 лв. и № 240/14.05.2009 г. с доставчик „М.К.“ ЕООД за доставка на палмова мазнина с данъчна основа 208 860 лв. и ДДС 41 772 лв.

Така използваните при формирането на подлежащ на приспадане данъчен кредит съгласно посочената СД по ЗДДС фактури не били подписани от лицата, представляващи дружествата – доставчици „М.К.***“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД, като същевременно не били и извършвани в действителност документираните със същите фактури доставки.

Представляващият „М.К.***“ ЕООД, свид. Г.Д., не знаел за издадената фактура, документираща доставка от страна на същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, нито бил подписвал издадената от негово име фактура с № 1092/27.05.2009 г.

Документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.***“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 1092/27.05.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД, „Т.Г.2007“ и „И. Х. М.Г.“ ЕООД, като техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД. От своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

В дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

„И. Х. М.Г.“ ЕООД било дружество, което било регистрирано с управител и едноличен собственик на капитала свид. К.И.Д. /с предишна фамилия И./. Тази регистрация станала при използване на данни от личната карта на свид. К.И., която тя била загубила. С използване на така направената регистрация било изготвено пълномощно от името на свид. К.И., с което тя, в качеството си на управител на „И. Х. М.Г.“ ЕООД, упълномощавала свид. Х.Г. да представлява дружеството пред други физически и Ю.дически лица, пред ТД на НАП и други институции. Същото пълномощно се съхранявало в счетоводна къща „И. 1“. Нито свид. К.Д., нито свид. Х.Г. са участвали в договарянето на условия по сделки като представители на „И. Х. М.Г.“ ЕООД.

В счетоводна къща „И. 1“ били изготвени фактури за извършени доставки от „М.К.“ ЕООД на „Т.Е.****“ ЕООД, между които и фактура № 240/14.05.2009 г. Същата фактура не била подписана от свид. К.М., който бил посочен като неин съставител, а от свид. Ц.Е..

Документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 240/14.05.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „И. Х. М.Г.“ ЕООД, „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „З.М.“ ЕООД. От своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

Чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 31.05.2009 г., в която са били отразени посочените неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 68 829,73 лв.

 

- На 13.07.2009 г., в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС с вх. № 08001003103 за данъчен период  1 – 30.06.2009 г.

В така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит била включена сделка към „Т.Е.****“ ЕООД по фактура № 1154/30.06.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД за доставка на магнитни карти с данъчна основа 339 997,50 лв. и ДДС 67 999,50 лв.

Така използваната при формирането на подлежащ на приспадане данъчен кредит съгласно посочената СД по ЗДДС фактура не била подписана от лицето, представляващо „М.К.***“ ЕООД, като същевременно не била и извършвана в действителност такава доставка.

Представляващият „М.К.***“ ЕООД, свид. Г.Д., не знаел за издадената фактура, документираща доставка от страна на към „Т.Е.****“ ЕООД, нито бил подписвал издадената от негово име фактура с № 1154/30.06.2009 г.

Документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.***“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 1154/30.06.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „Ю.Т.99” ЕООД и „В.К.ОК“ ЕООД, като техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД. От своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

Чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 30.06.2009 г., в която е била отразена посочената неистинска фактура, която в същото време е и документирала неизвършена в действителност доставка на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 67 999,50 лв.

 

На 22.07.2009 г. в Търговския регистър била вписана промяна по партидата на „Т.Е.****“ ЕООД, като за собственик на капитала и управител бил вписан отново подс. Г.А..

 

- На 11.08.2009 г., в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС с вх. № 08001005892 за данъчен период  1 – 31.07.2009 г.

В така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит била включена сделка към „Т.Е.****“ ЕООД по фактура № 382/13.07.2009 г. с издател „М.К.“ ЕООД за доставка на палмова мазнина с данъчна основа 564 900 лв. и ДДС 112 980 лв.

Така използваната при формирането на подлежащ на приспадане данъчен кредит съгласно посочената СД по ЗДДС фактура не била подписана от лицето, представляващо „М.К.“ ЕООД, като същевременно не била и извършвана в действителност такава доставка.

В счетоводна къща „И. 1“ били изготвени фактури за извършени доставки от „М.К.“ ЕООД на „Т.Е.****“ ЕООД, между които и фактура № 382/13.07.2009 г. Същата фактура не била подписана от свид. К.М., който бил посочен като неин съставител, а от свид. Ц.Е..

Документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 382/13.07.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „И. Х. М.Г.“ ЕООД, Ю.Т.99” ЕООД и „В.К.ОК“ ЕООД, като техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД. От своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

Чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 31.07.2009 г., в която е била отразена посочената неистинска фактура, която в същото време е и документирала неизвършена в действителност доставка на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 112 980 лв.

 

Подс. Д.Д. се познавал с подс. Г.А., тъй като в предходен период от време работил в едно от дружествата, които подс. А. управлявал. През лятото на 2009 г. подс. Г.А., знаейки, че подс. Д.Д. си търси по същото време работа, му предложил да бъде вписан като управител на търговско дружество, като му обещал да му помага. Подс. Д. приел това предложение и на 24.08.2009 г. бил вписан в Търговския регистър като едноличен собственик на капитала и управител на „Т.Е.****“ ЕООД.

Въпреки така вписаната промяна по партидата на „Т.Е.****“ ЕООД подс. Г.А. продължил реално да управлява дейността на дружеството. Подсъдимият А. продължил лично да контактува със свид. И.И., както и да дава указания на работещите в счетоводната къща „И. 1“ относно съдържанието на фактурите, които те изготвяли за извършвани доставки към посоченото дружество. Подс. Г.А. продължавал и да контактува със свидетелите Н.К. и Д.Т. по повод воденето на счетоводството на „Т.Е.****“ ЕООД и изготвянето и подаването на месечните СД по ЗДДС. Подс. Д.Д. няколко пъти носил в счетоводната къща „К. К.“ документи, които били във връзка с воденото счетоводство на дружеството, но когато се нуждаели от допълнителна информация или разяснения във връзка със същите документи свидетелите К. и Т. се обръщали към подс. Г.А..

 

- На 10.09.2009 г., в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС с вх. № 08001010898 за данъчен период  1 – 31.08.2009 г.

В така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит били включени сделки към „Т.Е.****“ ЕООД по фактури с издател „М.К.“ ЕООД, както следва: № 428/3.08.2009 г. за доставка на палмова мазнина с данъчна основа 86 100 лв. и ДДС 17 220 лв., № 438/6.08.2009 г. за доставка на сухо мляко с данъчна основа 365 000 лв. и ДДС 73 000 лв., № 451/13.08.2009 г. за доставка на суроватка, масло и сухо мляко с данъчна основа 353 880 лв. и ДДС 70 776 лв., № 459/17.08.2009 г. за доставка на сирене Гауда с данъчна основа 319 498,32 лв. и ДДС 63 899,66 лв., № 468/20.08.2009 г. за доставка на сухо мляко с данъчна основа 350 000 лв. и ДДС 70 000 лв. и № 477/25.08.2009 г. за доставка на сухо мляко с данъчна основа 345 000 лв. и ДДС 69 000 лв. и с издател „Б.М.Т.“ ЕООД № 216/5.08.2009 г. за доставка на палмова мазнина с данъчна основа 774 900 лв. и ДДС 154 980 лв.

Така използваните при формирането на подлежащ на приспадане данъчен кредит съгласно посочената СД по ЗДДС фактури не били подписани от лицата, представляващи дружествата – доставчици „М.К.“ ЕООД и „Б.М.Т.“ ЕООД, като същевременно не били и извършвани в действителност документираните със същите фактури доставки.

В счетоводна къща „И. 1“ били изготвени фактури за извършени доставки от „М.К.“ ЕООД на „Т.Е.****“ ЕООД, между които и фактури с № 428/3.08.2009 г, № 438/6.08.2009 г., № 451/13.08.2009 г., № 459/17.08.2009 г., № 468/20.08.2009 г. и № 477/25.08.2009 г. Същите фактури не са били подписани от свид. К.М., който бил посочен като техен съставител, а от свид. Ц.Е..

Документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираните с фактури с № 428/3.08.2009 г, № 438/6.08.2009 г., № 451/13.08.2009 г., № 459/17.08.2009 г., № 468/20.08.2009 г. и № 477/25.08.2009 г. доставки от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „И. Х. М.Г.“ ЕООД, „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „З.М.“ ЕООД. От своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

Дружеството „Б.М.Т.“ ЕООД било регистрирано с едноличен собственик на капитала и управител И.Д.Д. /починал в хода на наказателното производство/. С пълномощни, нотариално заверени на 26.06.2007 г. и на 19.11.2009 г. свид. Х.Г. бил упълномощен от И.Д. да го представлява в качеството му на управител на „Б.М.Т.“ ЕООД пред други физически и Ю.дически лица, както и пред институции, включително и пред НАП. Пълномощните се съхранявали в счетоводна къща „И. 1“ ЕООД.

Фактура № 216/05.08.2009 г. с издател „Б.М.Т.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД не е била подписана от посочения като неин издател И.Д., а от друго лице, като са налице съвпадащи графически признаци на така положения подпис с почерка на свид. Ц.Е..

Документално, предходен доставчик по фактура № 216/05.08.2009 г., издадена от „Б.М.Т. “ ЕООД било дружеството „И. Х. М.Г.” ЕООД , а негов предходен доставчик – „Д.Б.. инк“ САЩ.

През същия данъчен период „Т.Е.****“ЕООД е декларирало осъществяване на вътрешнообщностни доставки към „В.International“ Румъния на палмова мазнина по 80 фактури, документиращи износ на общо 1 809,99 тона от тази стока.

По веригата между фирмите, по издадените от тях фактури не е било извършено реално разплащане. Взаимоотношенията между страните били уредени чрез подписване на договор за цесия от 20.10.2009 г., съгласно  който „Т.Е.****” ЕООД прехвърлило вземането си към „В.International” S.R.L Румъния на „Б.М.Т.” ЕООД. Съгласно договора, цесионерът се съгласил да придобие вземането на цедента към 20.10.2009 г. в размер на 978 331,20 лв. срещу цена от 5 000 лв., платима в брой.

Съгласно изготвените документи за изпълнението на сделката, доставката на палмова мазнина от „Т.Е.****“ЕООД към „В.International“ Румъния е осъществена с румънски превозни средства. Част от посочените в тези документи транспортни средства са били спрени от движение, а друга част били с посочени регистрационни номера, каквито никога не били издавани за нито едно транспортно средство.

 Следните транспортни средства били спрени от движение:

-         В48НКО         - Citroen L LCKFU’ С4,         шаси VF7LCKFUC74282145,

регистрирано на 10.01.2006 г. и спряно от движение на 03.02.2010 г.;

-         B62RPC - Renault FC07BF/Kangoo, шаси VF1FC07BF34503642,

регистрирано на 16.11.2006 г. и спряно от движение на 22.04.2009 г.;

-         B71CFU          - Volkswagen 1F EOS, шаси WVWZZZ1FZ8V011944,

регистрирано на 15.10.2007 г. и спряно от движение на 28.09.2009 г.;

-         GL03SPO – Dacia 1310 TLE, шаси UU1R11700М2389862, регистрирано на 05.03.1998 г. и спряно от движение на 17.02.2000г.

 

Част от посочените в същата документация превозни средства били индивидуализирани с регистрационни номера, каквито в действителност не били издавани. Това били следните регистрационни номера: № ***** № ****; №****; № ****; № *****.

От посочените в документацията превозни средства, като такива, с които били превозени стоките, предмет на износа от „Т.Е.****“ ЕООД, само за два автомобила имало регистрирани данни за преминаване на границата, според информационните масиви на Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ, ГД „ Гранична полиция“ и Управление „Пътни такси и разрешителни“. Това били автомобил с регистрационен № B******с данни за преминаване през границата на 30.07.2009 г., 04.08.2009 г., 21.08.2009 г., 27.08.2009 г. и на 31.08.2009 г., и автомобил с рег. № ***** на дата 27.08.2009 г.

 Нито „Т.Е.****” ЕООД, нито неговите доставчици по сделките, предхождащи документираната вътрешнообщностна доставка, са притежавали необходимата за осъществяване на сделките материална обезпеченост: сгради, собствени или наети складови помещения за съхраняване на стоките, предмет на тези сделки между техните препродажби.

Съгласно записванията във фактурите за продажби от „Т.Е.****“ ЕООД на „В. International“ S.R.L, мястото на сделката било Добрич, без в цената да е калкулиран транспорт и същият бил за сметка на купувача. Същевременно в товарителниците, в т. 3, било записано „Товарене на стоките Добрич, Държава България” и съответната дата, като е установено, че в същия град не са ползвани складове помещения нито от „Т.Е.****” ЕООД, нито от неговите предходни доставчици.

Чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 31.08.2009 г., в която са били отразени посочените неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 518 875,66 лв.

 

- На 14.10.2009 г., в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС с вх. № 08001017472 за данъчен период  1 – 30.09.2009 г.

В така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит били включени сделки към „Т.Е.****“ ЕООД по фактури, както следва: с издател „М.К.“ ЕООД: № 508/4.09.2009 г. за доставка на сухо мляко и масло с данъчна основа 150 280 лв. и ДДС 30 056 лв., № 556/25.09.2009 г. за доставка на различни стоки с данъчна основа 735 000 лв. и ДДС 147 000 лв. и № 560/28.09.2009 г. за доставка на сухо мляко с данъчна основа 110 000 лв. и ДДС 22 000 лв.; с издател „Б.М.Т.“ ЕООД № 220/9.09.2009 г. за доставка на стоки с данъчна основа 40 376 лв. и ДДС 8 075,20 лв.; с издател „Т.С.“ ЕООД № 472/23.09.2009 г. за доставка на сухо мляко и сирене Гауда с данъчна основа 226 000 лв. и ДДС 45 200 лв. и № 493/30.09.2009 г. за доставка на сухо мляко и сирене Гауда с данъчна основа 331 666,63 лв. и ДДС 66 333,33 лв.

Така използваните при формирането на подлежащ на приспадане данъчен кредит съгласно посочената СД по ЗДДС фактури не били подписани от лицата, представляващи дружествата – доставчици „М.К.“ ЕООД, „Б.М.Т.“ ЕООД и „Т.С.“ ЕООД, като същевременно не били и извършвани в действителност документираните със същите фактури доставки.

В счетоводна къща „И. 1“ били изготвени фактури за извършени доставки от „М.К.“ ЕООД на „Т.Е.****“ ЕООД, между които и фактури с № 508/4.09.2009 г, № 560/28.09.2009 г., № 556/25.09.2009 г. Същите фактури не са били подписани от свид. К.М., който бил посочен като техен съставител, а от свид. Ц.Е..

Документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираните с фактури с № 508/4.09.2009 г, № 560/28.09.2009 г., № 556/25.09.2009 г. доставки от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „И. Х. М.Г.“ ЕООД, „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „З.М.“ ЕООД. От своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

Фактура № 220/09.09.2009 г. с издател „Б.М.Т.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД не е била подписана от посочения като неин издател И.Д., а от друго лице, като са налице съвпадащи графически признаци на така положения подпис с почерка на свид. Ц.Е..

Документално, предходен доставчик по фактура № 216/05.08.2009 г., издадена от „Б.М.Т. “ ЕООД било дружеството „И. Х. М.Г.” ЕООД , а негов предходен доставчик – „Д.Б.. инк“ САЩ.

Дружеството „Т.С.“ ЕООД било регистрирано с едноличен собственик на капитала и управител свид. С.К.. Той бил накаран от свид. И.И. да се подпише пред нотариус на предварително изготвени документи, като му било казано, че това е подписка за подкрепа на човек да бъде избран за народен представител. За това, че свид. К. подписал представените му документи, той получил сумата от 100 лв. След това свид. С.К. не се занимавал с управление на дейността на „Т.С.“ ЕООД, нито знаел за сключвани сделки от името на дружеството до момент, в който научил за проблеми с него. Тогава свид. С.К. се свързал със свид. И.И. и свид. С.Х. и поискал да прехвърли дружеството на друго лице. Със съдействието на свидетелите И.И. и С.Х. свид. С.К. прехвърлил собствеността върху дяловете от капитала на „Т.С.“ ЕООД на свид. Ф.А..

Фактурите с № 472/23.09.2009 г. и с № 493/30.09.2009 г., с които били документирани извършени доставки от „Т.С.“ ЕООД към „Т.Е.****“ ЕООД не са били подписани от свид. С.К., а от друго лице, с опит да се възпроизведе неговия подпис.

Документирано било, че предходен доставчик на „Т.С.“ ЕООД по фактура № 472/23.09.2009 г. е „INTERFOOD POLSKA” Полша. Тази предходна доставка е оформена като вътрешнообщностна такава по инвойс № 941042/0001/15.09.2009 г., издадена от посоченото дружество на името на „Т.С.” ЕООД и ЧМР. Съгласно така съставените документи, предмет на доставка е сухо мляко 22 000 кг. от по 1,5750 евро/кг. В ЧМР в графата - „Стоката е получена“ бил поставен само подпис с дата 18.09.2009 г. и място на получаване гр. Варна. Също така било документирано, че транспортът е за сметка на „Т.С.” ЕООД, за което била издадена фактура от превозвача „Т.” ООД № 802/19.09.2009 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200 лв.

В действителност стока, идентична с предмета на доставката, документирана с фактура №472/23.09.2009 г., а именно сухо мляко в съответното количество, е била натоварена в Полша и доставена директно в гр. Варна, в завода на фирмата за сладоледи „Нестле“.

Също така било документирано, че предходни доставчици по фактура № 493/30.09.2009 г., издадена от „Т.С. “ ЕООД на „Т.Е.“ 2008 са:

- „Plomex” Полша с инвойс 64/2009/WDT с получател „Т.С.“ ЕООД и ЧМР от 25.09.2009 г., с предмет на вътрешнообщностна доставка сухо мляко 22 000 кг. от по 1,595 евро/кг. В ЧМР от 24.09.2009 г., в графата „Стоката е получена“, бил поставен само подпис с дата 26.09.2009 г. и място на получаване гр. Варна. Транспортът бил за сметка на „Т.С.” ЕООД, за което била издадена фактура от превозвача „Ю.Т.” ЕООД с № 1562/28.09.2009 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200 лв.

- „INTERFOOD POLSKA” Полша с инвойс № 941051в/0001/25.09.2009 г. с получател „Т.С.” ЕООД и ЧМР от 25.09.2009 г. с предмет на вътрешнообщностна доставка сухо мляко 22 000 кг. от по 1,6650 евро/кг. В ЧМР от 24.09.2009г., в графата „Стоката е получена”, бил поставен само подпис, не била посочена дата и място и нямало печат на получател. Транспортът бил за сметка на „ Т.С.” ООД, за което била издадена фактура за транспорт № 1565/01.10.2009 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200 лв.

- „Plomex” с Полша с фактура № 65/2009/WDT с получател „Т.С.” ЕООД и ЧМР от 25.09.2009 г. с предмет на вътрешнообщностна доставка сухо мляко 22 000 кг. по 1,80 евро. В ЧМР от 25.09.2009 г., в графата „Стоката е получена”, бил поставен печат и подпис на „М.П.” ООД Пловдив с дата 30.09.2009 г. Транспортът бил за сметка на „Т.С.” ЕООД, за което била издадена фактура от превозвача „ВБК.” ЕООД № 2367/30.09.2009 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200лв.

Въпреки, че свид. В. Б., управител на „ВБК.“ ООД потвърждава извършените транспортни услуги по заявка на „Т.С.“ ЕООД, получаването на стоките, предмет на горепосочените доставки от лицата, по отношение на които са документирани последващи доставки от страна на същото дружество, не е установено.

Дружеството „М.П.“ ООД не е имало търговски отношения с „Т.С.“ ЕООД, като през месец септември 2009 г. всичките получавани доставки са били от „М.Г.“ ООД гр. София.

„ М.Г.“ ЕООД била документирала с фактура 15146/30.09.2009 г. извършена доставка към „М.П.“ ООД - гр. Пловдив. Предходен доставчик на „М.Г.“ ЕООД на стоката, предмет на посочената фактура било дружеството „Ц. 09” ЕООД.

„Ц. 09“ ЕООД било дружество, регистрирано с управител и едноличен собственик на капитала свид. Ц.С.. Свид. Ц.С. дала съгласието си да бъде вписана като управител на посоченото дружество по предложение на своята майка, свид. М.С.. От своя страна, свид. М.С. била помолена да посочи човек, който да бъде назначен за управител на фирма от своя познат свид. А.С., срещу което да получава месечно сумата от 200 лв. Свид. Ц.С. не извършвала дейност по управление на дейността на „Ц. 09” ЕООД , нито знаела за извършвани сделки с участие на същото дружество.

-                     „Eximo” Германия, с инвойс № 9728521/17.09.2009 г. с получател „Т.С.” ЕООД и ЧМР от 17.09.2009 г. с предмет на вътрешнообщностна доставката сирене „Гауда” 20 287,35 кг. от по 2,17 евро. В ЧМР от 17.09.2009 г.,       в графа изпращач, било посочено „MEIEREI BARMSTEDT EG”, в графа получател – „KIARA” София, в графата „Стоката е получена” бил поставен само подпис и дата - 21.09.2009 г., без посочено място и без печат на получател. Транспортът бил за сметка на „Т.С.” ЕООД, за което била издадена фактура от превозвача „NNMR” Македония с № 23/18.09.2009 г. на обща стойност 600 евро.

Сухото мляко, предмет на доставка по фактура № 493/30.09.09 г., с предходен произход вътрешнообщностна доставка от Полша, съгласно съпроводителния транспортен документ – ЧМР, е било получено от различно от „Т.С.“ ЕООД лице, доколкото в графата „Стоката е получена” е поставен печат и подпис на „М.П.” ООД Пловдив с дата 30.09.2009 г.

Сиренето „Гауда“, предмет на доставка по фактура № 472/23.09.09 г. и по фактура № 493/30.09.09 г., с предходен произход вътрешнообщностна доставка от Германия, съгласно съпроводителния транспортен документ - ЧМР от 17.09.2009 г., също е било получено от различно от „Т.С.“ ЕООД лице, доколкото в графата „Получател“ е посочена фирма „KIARA” София, а в графата „Стоката е получена” е поставен само подпис и дата, без посочено място и без печат на получател.

Чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 30.09.2009 г., в която са били отразени посочените неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 318 664,53 лв.

 

 

По доказателствата:

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, съдът обсъди събраните в хода на производството по делото доказателства: обясненията на подсъдимите Г.А. и Д.Д., дадени в съдебно заседание; показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: К.М. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Е.З. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Д.Д., С.Х., Ф.А. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Х.Г., Ц.Е. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Г.Б. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, С.П. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, А.С., И.И., Е.П., Ц.Б., К.Д., А.С., М.С. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Б.Р., В.Т., Д.Д., П.П., В.Н. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Н.Н., Г.Д., Д.М. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, С.К. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Д.Щ., Р.Ж. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Б.Х., В.Б., Е.В., С.С., И.Ч., Й.Ч. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Р.Г., П.Г., С.С., И.Ч., И.Т., В.Т., Н.М. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/,  Г.З. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Б.С. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Т. И., показанията на разпитаните по делегация свидетели М.С.А., С.С.А., Ж.Д.Ж., С.К.К. и Е.И.Е., приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания от досъдебното производство на свидетелката Ц.С., приобщените по реда на чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1 от НПК показания от досъдебното производство на свидетелите: Н.К., Д.Т. и С.С.; заключенията на приетите в хода на съдебното следствие: комплексна графическа експертиза /л. 18 – 106, т. 23 от д. п./, програмно-техническа експертиза /л. 3 – 12, т. 23 от д. п./, съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./; протоколите за извършени действия по разследването и приложените по делото писмени документи.  

 

По категоричен и несъмнен начин от обясненията на подсъдимите Г.А. и Д.Д., от показанията на свидетелите Н.К., Д.Т., С.С., Т. И., както и приложените по досъдебното производство писмени доказателства, се установяват обстоятелствата, че преди инкриминирания период от време подсъдимият Г.А. се занимавал с търговска дейност, която включвала търговия с петролни продукти и тютюневи изделия. По еднопосочен и безпротиворечив начин от обясненията на двамата подсъдими се установява и че подс. Д.Д. е работил като дистрибутор на тютюневи изделия, разпространявани от фирма на подс. Г.А..

Съдът кредитира, като последователни, логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, показанията на свид. И.Т.,  че същият бил загубил документите си за самоличност, чийто данни били използвани за регистриране без негово знание на търговски дружества от негово име, като такива дружества били и „В.К.ОК“ ЕООД и „Т.Е.****” ЕООД. По делото няма събрани доказателства, които да опровергават показанията на свид. Т., че тези дружества са били регистрирани без негово знание и съгласие, както и че той е нямал отношение към дейността им, напротив, събрани са доказателства, че по сходен начин е била извършена и регистрация на друго търговско дружество, което е било използвано в едни и същи вериги от документирани доставки, които са използвани за приспадане на данъчен кредит по Данък добавена стойност /ДДС/, а именно дружеството „И. Х. М.Г.“ ЕООД. По делото не е установено и свид. И.Т. да е имал какъвто и да е икономически интерес от дейността на „Т.Е.****“ ЕООД, както и да е бил съпричастен към развиваната от името на същото дружество търговска дейност.

Събраните по делото доказателства по еднопосочен и последователен начин сочат, че такъв интерес е имал подс. Г.А. и в този смисъл се явяват опровергани дадените от същия подсъдим обяснения, според които неговото участие в органите на управление на дружеството било в резултат на отправена към него молба от свид. И.И. да се включи временно, за да помогне, на базата на своя опит, в започването на бизнеса с горива на „Т.Е.****“ ЕООД и снабдяването на същото дружество с необходимите за осъществяване на такава дейност банкови гаранции, след което това участие да бъде преустановено.

Обясненията на подс. Г.А. в посочената част се опровергават на първо място от показанията на свидетелите Н.К. и Д.Т., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1 от НПК (свид. К. - Том 18, л.74-75, свид. В. – Т. - Том 18, л. 129-130). Показанията на свидетелите Н.К. и Д.Т. по еднопосочен и взаимно допълващ се начин сочат, че подсъдимият Г.А., още от ангажирането на счетоводната къща „К. К.“ и през цялото време на счетоводното обслужване от страна на същата, с всички свои действия е демонстрирал, че е действителен собственик на „Т.Е.****“ ЕООД, дори и в периодите, през които други лица са били вписани като управители и еднолични собственици на дяловете от капитала на дружеството. От показанията на свидетелите К. и Т. се установява, че преимуществено подс. Г.А. е бил лицето, което им е представяло първичните счетоводни документи, необходими за водене на счетоводната отчетност на дружеството и за съставянето на СД по ЗДДС, а в случаите, когато това е правил подс. Д.Д., след вписването му като управител и собственик на капитала на същото дружество, подс. А. е давал разяснения и указания, когато е имало нужда от такива във връзка с воденото счетоводство на „Т.Е.****“ ЕООД.

На следващо място, от приобщените по делото писмени доказателства /т. 72 – 74 от д. п./, както и от заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и комплексна графическа експертиза /л. 18 – 106, т. 23 от д. п./, се установява, че в периода от време след 12.11.2008 г., първото вписване на подс. Г.А. като едноличен собственик и управител на „Т.Е.****“ ЕООД, дружеството е осъществявало търговска дейност в значителен обем, при която именно подс. А. е подписвал съответните търговски и първични счетоводни документи. Тази дейност след регистрирането на „Т.Е.****“ ЕООД като търговец на акцизни стоки /л. 11, т. 54 от д. п./ се е изразявала и в осъществяване на внос на горива – пропан-бутан и дизелово гориво от Румъния и тяхната последваща продажба на дружествата „А.“ ЕООД и „Б. ДМ“ ЕООД. Такава търговска дейност е осъществявана от „Т.Е.****“ ЕООД през целия инкриминиран период от време, както по обвинението срещу подс. Г.А., така и по това срещу подс. Д.Д., а именно от м. април до м. септември 2009 г. В този смисъл и се явяват опровергани обясненията на подс. А., както в частта, в която той отрича да е бил действително ангажиран в управлението на „Т.Е.****“ ЕООД, така и в частта, в която обяснява своето участие в органите на управление и собствеността на дяловете от капитала на дружеството с отправена към него покана от свид. И.И. да съдейства със своя опит и авторитет в сферата на търговията с горива само до снабдяването на дружеството с необходимите за осъществяване на такава дейност банкови гаранции.

Обясненията на подс. Г.А. в посочените части се опровергават и от показанията на свидетелите Ц.Е., Г.Б. и С.П. /дадени в съдебно заседание на 20.02.2017 г., включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 или т. 2 от НПК/. По еднопосочен и последователен начин свидетелките Е., Б. и П. сочат, че след като подс. Г.А. им е бил представен от свид. И.И., като управител на дружество, което ще бъде обслужвано от счетоводна къща „И. 1“, свид. И. е дал указания на трите свидетелки и че те следва да съдействат на подс. Г.А., като правят това, което той иска. Също по еднопосочен и взаимно допълващ се начин свидетелките Ц.Е. и С.П. сочат, че в действителност подс. Г.А. им е давал указания относно съдържанието на съставяни от тях фактури за доставки към „Т.Е.****“ ЕООД. В това отношение показанията на посочените свидетелки се подкрепят и от заключението на приетата по делото комплексна графическа експертиза /л. 18 – 106, т. 23 от д. п./, което е установило конкретни фактури, документиращи доставки към „Т.Е.****“ ЕООД да са били подписани от свид. Ц.Е., а не от посочените като съставили ли ги лица, като представители на съответните доставчици, които конкретни примери ще бъдат посочени по-долу. По категоричен и еднопосочен начин от показанията на свидетелките Ц.Е., Г.Б. и С.П., както и от съдържанието на приложените в т. 66 от досъдебното производство документи се установява, че в счетоводна къща „И. 1“ са се съхранявали печати на търговски дружества, от името на които са се издавали фактури, както и са отпечатвани от свид. Г.Б. касови бележки от съхраняваните на същото място касови апарати. От приложените в посочения т. 66 от досъдебното производство документи е видно, че в същата счетоводна къща са се съхранявали и пълномощни от имената на управителите на същите дружества, за които дружества от показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени по-долу е установено, че не са извършвали в действителност търговска дейност.

 Съвкупният анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, на приобщените по делото писмени доказателства и на заключенията на назначените в хода на досъдебното производство комплексна графическа и съдебно-счетоводна експертизи води до категоричен извод, че в рамките на инкриминирания период от време подс. Г.А. действително е ръководил осъществяваната от името на „Т.Е.****“ ЕООД търговска дейност, като за да избегне установяването и плащането на дължимия ДДС  от така извършваната търговска дейност на „Т.Е.****“ ЕООД, подс. А. е организирал включването в СД по ЗДДС на неизвършвани в действителност доставки към дружеството и по този начин е бил деклариран и приспадан неследващ се данъчен кредит, с което е бил намаляван действително дължимият за плащане данък.

Съдът формира тези изводи въз основа на събраните по делото доказателства, установяващи използване на еднотипен механизъм за използване на неистински фактури, документиращи неизвършени в действителност доставки към „Т.Е.****“ ЕООД и включени в подадените в инкриминирания период от време от името на същото дружество СД по ЗДДС, като формиращи подлежащ на приспадане данъчен кредит. По делото беше установено, че за всеки един от данъчните периоди от месеците април, май, юни, юли, август и септември 2009 г. в подадените от името на „Т.Е.**** г.“ ЕООД СД по ЗДДС и в приложените към тях дневници за покупки са били включени фактури, документиращи доставки към дружеството от еднаГ.а дружества – преки и предходни доставчици, с документи, съставяни в счетоводна къща „И. 1“, като съответните фактури не са били подписани от лицата, посочени като техни съставители, а дружествата са били регистрирани или с използването на данните от загубени документи за самоличност на лицата, вписани като техни управители и собственици на дяловете от капитала, или срещу дадено съгласие от страна на съответните вписани за управители лица формално да бъде извършено такова действие срещу парична сума, без впоследствие те реално да ръководят извършваната от името на съответното дружество дейност.

 

Съдът прие за установени следните конкретни обстоятелства по подадените в инкриминирания период от време СД по ЗДДС от името на „Т.Е.****“ ЕООД:

 

По несъмнен начин от приложената в т. 71, л. 193 и сл. от д. п. справка – декларация с вх. № 08000994757/13.05.2009 г. се установява, че на същата дата, в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС за данъчен период  1 – 30.04.2009 г.

Съдът прие за установено по категоричен начин, че въпреки вписаната на 08.05.2009 г. в Търговския регистър промяна по партидата на „Т.Е.****“ ЕООД, а именно прехвърляне на собствеността върху дяловете от капитала на дружеството от подс. Г.А. на Д.М.С. /починал в хода на наказателното производство л. 614/ и вписването на Д.С. като управител на същото търговско дружество, подс. А. е продължил реално да управлява дейността на дружеството. От показанията на свидетелките Ц.Е., Г.Б. и С.П. не се установява да е имало период от време, в който друго лице, освен подс. Г.А. да им е бил представян като управител на „Т.Е.****“ ЕООД и вместо него да е давал указания относно съдържанието на изготвяните в счетоводната къща „И. 1“ първични счетоводни документи за извършени към същото дружество доставки. В показанията на свидетелите Н.К. и Д.Т. се сочи категорично, че дори и след като на мястото на подс. Г.А. за управител на дружеството е било вписано друго, непознато им по име лице, същият подсъдим е продължил да представя в Счетоводна къща „К. К.“ необходимите за воденето на счетоводната отчетност на „Т.Е.****“ ЕООД и за изготвянето на СД по ЗДДС първични счетоводни документи, както и че подс. Г.А. е давал допълнителни разяснения по съдържанието на тези документи, когато това се е налагало.

От приобщените по делото писмени доказателства /в т. 71 и т. 72 – 74 от д. п./, както и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ по несъмнен начин се установява, че в така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит били включени сделки към „Т.Е.****“ ЕООД по фактури № 1024/23.04.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД за доставка на магнитни карти и мобилни телефони с данъчна основа 210 000 лв. и ДДС 42 000 лв. и № 184/14.04.2009 г. с доставчик „М.К.“ ЕООД за доставка на палмова мазнина и почистващ препарат с данъчна основа 343 800 лв. и ДДС 57 300 лв., каквито доставки в действителност не били извършвани.

Съдът кредитира, като последователни, логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства показанията на свид. Г.Д. /дадени в с. з. на 28.09.17 г./ относно обстоятелствата по регистрацията на търговското дружество „М.К.***“ ЕООД и намеренията на неговия управител и едноличен собственик на капитала свид. Д. да развива чрез дружеството строително-монтажна дейност; преустановяването на същата след заминаването в чужбина на приятел на свид. Г.Д., с когото са планирали да извършват такава дейност; възлагането на счетоводното обслужване на дружеството, по времето на извършването на дейността му, на счетоводна къща „И. 1“; промяната на намеренията на свид. Г.Д. да закрие дружеството след дадения му съвет от свид. И.И. да не прави това; липсата на знание у свид. Г.Д. за издадената фактура с № 1024/23.04.2009 г., документираща доставка от страна на „М.К.***“ ЕООД към „Т.Е.****“ ЕООД, както и неподписването от негова страна на същата фактура. Последното обстоятелство – че различно от свид. Г.Д. лице е подписало от името му посочената фактура се установява по категоричен начин и от заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23 от д. п./.

Съдът кредитира, като обосновано и напълно съответстващо на приложените по досъдебното производство писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, според което във веригата от доставки, предхождащи документираната с фактура № 1024/23.04.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, са участвали търговските дружества „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „Т.Г.2007“ с предходен доставчик дружеството „З.М.“ ЕООД, към което е била документирана доставка от „К.“ ООД. 

Съдът счита, че по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и от показанията на свид. М. Н./разпитана по делегация, протокол, приет по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 16.02.2018 г./, се установяват обстоятелствата, че в дневника за продажбите на „К.“ ООД не са били отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД, нито сделка с това дружество е била сключвана от упълномощената представителка на управителя на „К.“ ООД свид. Н..

Съдът кредитира, като последователни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства показанията на  свид. Д.П. /с. з. на 26.01.2017 г./ относно начина, по който същият, срещу предложена му от неустановени лица сума от 200 лв., се е съгласил да бъде  вписан като управител и собственик на капитала на „З.М.“ ЕООД; закарването на свидетеля до гр. Велико Търново, където подписал предварително изготвени документи пред нотариус; връщането му от там с автомобил, управляван от свид. С.Х.; неучастието на свид. Д.П. в договарянето на сделки, по които е страна посоченото дружество, нито знание от негова страна за сключването на такива сделки. По категоричен начин от показанията на свид. С.Х. /с. з. на 26.01.2017 г./, както и от приложените в т. 66 от д. п. документи се установява, че същият свидетел е работил в счетоводна къща „И. 1“ като охранител и че по предложение на свид. И.И. е бил пълномощник на управителите на различни дружества, обслужвани от счетоводната къща.

Съдът кредитира, като последователни, логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, показанията на свид. Б.С. /дадени при разпита му в с. з. на 22.11.2018 г. и показанията му от досъдебното производство, приобщени в същото съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/ относно първоначалната цел на регистрацията на „Т.Г.2007“ ЕООД; възлагането на счетоводното обслужване на същото дружество на счетоводна фирма на свид. И.И.; упълномощаването от страна на свид. Б.С. на свид. Х.Г. да го представлява като управител на „Т.Г.2007“ ЕООД, направено по предложение на свид. И.И.; неучастието на свид. Б.С. в договарянето на условия по сделки със страна „Т.Г.2007“. По категоричен начин от показанията на свид. Х.Г. /с. з. на 20.02.2017 г./ се установява, че същият е извършвал дейност по лична физическа охрана на свид. И.И., и че по предложение на свид. И.И. свид. Х.Г. бил пълномощник и на управителите на други търговски дружества, обслужвани от „И. 1“. От показанията на свид. Х.Г. се установява и че той също, като свид. Б.С., не е участвал в договарянето на условия по сделки като представител на „Т.Г.2007“.

Съдът кредитира, като логични и неопровергани от други доказателства по делото, показанията на свид. И.Т. /с. з. на 30.03.2018 г./, според които „В.К.ОК“ ЕООД било дружество, регистрирано с управител и едноличен собственик на капитала свид. Т., без негово знание и съгласие, като за регистрирането на това дружество били използвани данните от загубени от същия свидетел документи за самоличност. Също така от показанията на свид. И.Т. се установява, че той не е договарял сключването на сделки от името на посоченото дружество, нито знаел за такива сделки.

Съдът кредитира, като логични, последователни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и показанията на свид. Е.З. /с. з. на 26.01.2017 г., д. п. т. 19, л. 2/ относно обстоятелствата, при които той е бил вписан като  управител и едноличен собственик на капитала на „Ю.Т.99“ ЕООД; че това е станало след направено предложение и дадено му обещание от негов приятел на име Ю. да му даде сумата от 150 лв., а впоследствие и свид. З. да бъде осигуряван и да получава заплата, а друг, упълномощен от него човек да движи дейността на фирмата. Съответстващи на приложените в т. 66 от д. п. са и показанията на свид. Е.З., че след като приел това предложение, той бил заведен при нотариус, където в присъствие на непознати му лица, единият от които му бил представен като адвокат, подписал представени му предварително изготвени документи, между които и пълномощно от 17.07.2007 г., с което, в качеството си на управител на „Ю.Т.99“ ЕООД упълномощил свид. С.Х. да представлява дружеството пред други физически и Ю.дически лица, пред ТД на НАП и други институции. Неопровергани от други доказателства по делото и последователни са и показанията на свид. Е.З., че след като получил от своя приятел Ю. сумата от 150 лв., той впоследствие не бил уведомяван за извършвана от дружеството дейност и не знаел за извършвани от „Ю.Т.99“ ЕООД сделки до момент, в който бил потърсен от НАП и там разбрал, че счетоводството на същото е осъществявано от „И.“.

Съдът формира фактически изводи въз основа на показанията на свид. К.М. /с. з. на 26.01.2017 г., д. п. л. 94 – 96, т. 18/ относно обстоятелствата, при които в средата на 2008 г., след отправено му от негов съсед с първо име И. предложение да бъде регистрирана на негово име фирма, срещу което може да изкара пари, се съгласил да бъде регистрирано търговското дружество „М.К.“ ЕООД, на което той да бъде вписан като управител и едноличен собственик на капитала. Показанията на свид. К.М. са последователни и логични, както за тези обстоятелства, така и за това, че след като свид. М. подписал пред нотариус представени му документи, впоследствие питал няколко пъти какво става с фирмата, но получавал отговор от И., че нещата с нея не са потръгнали, а впоследствие и след като разбрал, че дружеството има задължения, със съдействието на непознат мъж, подписал предварително изготвени документи за прехвърляне на собствеността на дяловете от капитала на дружеството на С. Н. /починал в хода на наказателното производство – л. 664 от съдебното дело/.

Съдът прие за установено, че и след прехвърлянето на собствеността върху дяловете от капитала на „М.К.“ ЕООД от свид. К.М. на С. Н., и преди това, документите на дружеството се съхранявали в счетоводна къща „И. 1“, доколкото такива са налични сред намиращите се в т. 66 д. п. Съдът намери за установено по категоричен начин и че в същата счетоводна къща били изготвени фактури за извършени доставки от „М.К.“ ЕООД на „Т.Е.****“ ЕООД, между които и фактура № 184/14.04.2009 г., която не е била подписана от свид. К.М., посочен като неин съставител, а от свид. Ц.Е., като кредитира заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23/ и показанията на самата свид. Е. и на свидетелките Г.Б. и С.П..

Съдът кредитира приложените по досъдебното производство писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, за да приеме за установено, че документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 184/14.04.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, като предходни доставчици от тази верига били използвани търговските дружества „ВГ Т.“ ЕООД, „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „Т.Г.2007“, техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД, а от своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и от показанията на свид. М. Н./разпитана по делегация, протокол, приет по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 16.02.2018 г./, съдът прие за установено, че в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

По категоричен и съответстващ на останалите събрани по делото доказателства начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ се установява, че чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 30.04.2009 г., в която са били отразени посочените неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 99 300 лв.

 

По несъмнен начин от приложената в т. 71, л. 193 и сл. от д. п. справка – декларация с вх. № 08000997373/10.06.2009 г. се установява, че на същата дата, в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС за данъчен период  1 – 31.05.2009 г.

Както вече съдът посочи, от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че въпреки вписаната на 08.05.2009 г. в Търговския регистър промяна по партидата на „Т.Е.****“ ЕООД, а именно прехвърляне на собствеността върху дяловете от капитала на дружеството от подс. Г.А. на Д.М.С. /починал в хода на наказателното производство л. 614/ и вписването на Д.С. като управител на същото търговско дружество, подс. А. е продължил реално да управлява дейността на дружеството, като е давал указания на свидетелките Ц.Е., Г.Б. и С.П. относно съдържанието на изготвяните в счетоводната къща „И. 1“ първични счетоводни документи за извършени към „Т.Е.****“ ЕООД доставки. Подс. Г.А. е продължил и да представя в Счетоводна къща „К. К.“ необходимите за воденето на счетоводната отчетност на „Т.Е.****“ ЕООД и за изготвянето на СД по ЗДДС първични счетоводни документи, както и да дава на свидетелите Н.К. и Д.Т. допълнителни разяснения по съдържанието на тези документи, когато това се е налагало.

От приобщените по делото писмени доказателства /в т. 71 и т. 72 – 74 от д. п./, както и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ по несъмнен начин се установява, че в така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки, като сделки, формиращи данъчен кредит, били включени доставки към „Т.Е.****“ ЕООД по фактури № 1092/27.05.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД за доставка на мобилни телефони с данъчна основа 135 288,65 лв. и ДДС 27 057,73 лв. и № 240/14.05.2009 г. с доставчик „М.К.“ ЕООД за доставка на палмова мазнина с данъчна основа 208 860 лв. и ДДС 41 772 лв., каквито доставки в действителност не били извършвани.

По категоричен начин, от показанията на свид. Г.Д. /с. з. 28.09.17 г./ и от заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23 от д. п./ се установява, че в качеството си на представляващ „М.К.***“ ЕООД, свид. Д., не е знаел за издадената фактура, документираща доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, нито бил подписвал издадената от негово име фактура с № 1092/27.05.2009 г.

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.***“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 1092/27.05.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД, „Т.Г.2007“ и „И. Х. М.Г.“ ЕООД, техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД, което, от своя страна, било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и от показанията на свид. М. Н./разпитана по делегация, протокол, приет по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 16.02.2018 г./, съдът прие за установено, че в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

Съдът кредитира, като последователни, логични и неопровергани от други доказателства по делото, показанията на свид. К.Д. /с предишна фамилия И.//с. з. 20.06.2017/, според които „И. Х. М.Г.“ ЕООД било дружество, регистрирано с управител и едноличен собственик на капитала същата свидетелка, без нейно знание и с използване на данни от личната й карта, която тя била загубила. Също така от показанията на свид. К.Д. и от приложените по делото писмени доказателства /т. 66 от д. п./ се установява, че с използване на така направената регистрация било изготвено и пълномощно от името на същата свидетелка, с което тя, в качеството си на управител на „И. Х. М.Г.“ ЕООД, упълномощавала свид. Х.Г. да представлява дружеството пред други физически и Ю.дически лица, пред ТД на НАП и други институции, което пълномощно се съхранявало в счетоводна къща „И. 1“. От показанията на свид. К.Д. и от показанията на свид. Х.Г. /с. з. на 20.02.2017 г./ по еднопосочен начин се установява и че нито един от двамата е участвал в договарянето на условия по сделки като представители на „И. Х. М.Г.“ ЕООД. .

По категоричен начин, от показанията на свид. К.М. /с. з. на 28.09.17 г./ и от заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23 от д. п./ се установява, че фактура № 240/14.05.2009 г. не е била подписана от свид. К.М., който бил посочен като неин съставител, а от свид. Ц.Е..

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 240/14.05.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „И. Х. М.Г.“ ЕООД, „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „З.М.“ ЕООД, а „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и от показанията на свид. М. Н./разпитана по делегация, протокол, приет по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 16.02.2018 г./, съдът прие за установено, че в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

По категоричен и съответстващ на останалите събрани по делото доказателства начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ се установява, че чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 31.05.2009 г., в която са били отразени посочените неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 68 829,73 лв.

 

По несъмнен начин от приложената в т. 71, л. 193 и сл. от д. п. справка – декларация с вх. № 08001003103/13.07.2009 г. се установява, че на същата дата, в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС за данъчен период 1 – 30.06.2009 г.

Както вече съдът посочи, от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че въпреки вписаната на 08.05.2009 г. в Търговския регистър промяна по партидата на „Т.Е.****“ ЕООД, а именно прехвърляне на собствеността върху дяловете от капитала на дружеството от подс. Г.А. на Д.М.С. /починал в хода на наказателното производство л. 614/ и вписването на Д.С. като управител на същото търговско дружество, подс. А. е продължил реално да управлява дейността на дружеството, като е давал указания на свидетелките Ц.Е., Г.Б. и С.П. относно съдържанието на изготвяните в счетоводната къща „И. 1“ първични счетоводни документи за извършени към „Т.Е.****“ ЕООД доставки. Подс. Г.А. е продължил и да представя в Счетоводна къща „К. К.“ необходимите за воденето на счетоводната отчетност на „Т.Е.****“ ЕООД и за изготвянето на СД по ЗДДС първични счетоводни документи, както и да дава на свидетелите Н.К. и Д.Т. допълнителни разяснения по съдържанието на тези документи, когато това се е налагало.

От приобщените по делото писмени доказателства /в т. 71 и т. 72 – 74 от д. п./, както и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ по несъмнен начин се установява, че в така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит била включена сделка към „Т.Е.****“ ЕООД по фактура № 1154/30.06.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД за доставка на магнитни карти с данъчна основа 339 997,50 лв. и ДДС 67 999,50 лв., каквито доставки в действителност не били извършвани.

По категоричен начин, от показанията на свид. Г.Д. /с. з. 28.09.17 г./ и от заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23 от д. п./ се установява, че в качеството си на представляващ „М.К.***“ ЕООД, свид. Д., не е знаел за издадената фактура, документираща доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, нито бил подписвал издадената от негово име фактура с № 1154/30.06.2009 г.

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.***“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 1154/30.06.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД. Като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „Ю.Т.99” ЕООД и „В.К.ОК“ ЕООД, като техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД, а от своя страна, „З.М.“ ЕООД било посочено като получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и от показанията на свид. М. Н./разпитана по делегация, протокол, приет по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 16.02.2018 г./, съдът прие за установено, че в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

По категоричен и съответстващ на останалите събрани по делото доказателства начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ се установява, че чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 30.06.2009 г., в която е била отразена посочената неистинска фактура, която в същото време е и документирала неизвършена в действителност доставка на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 67 999,50 лв.

 

По несъмнен начин от приложената в т. 71, л. 193 и сл. от д. п. справка – декларация с вх. № 08001005892/11.08.2009 г. се установява, че на същата дата, в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС за данъчен период 1 –31.07.2009 г.

От приложените по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че на 22.07.2009 г. в Търговския регистър била вписана промяна по партидата на „Т.Е.****“ ЕООД, като за собственик на капитала на дружеството и управител бил вписан отново подс. Г.А.. От събраните по делото доказателства по еднопосочен начин е установено и че подс. Г.А. реално е управлявал дейността на дружеството, като е давал указания на свидетелките Ц.Е., Г.Б. и С.П. относно съдържанието на изготвяните в счетоводната къща „И. 1“ първични счетоводни документи за извършени към „Т.Е.****“ ЕООД доставки. Подс. Г.А. също така е представял в Счетоводна къща „К. К.“ необходимите за воденето на счетоводната отчетност на „Т.Е.****“ ЕООД и за изготвянето на СД по ЗДДС първични счетоводни документи, както и да дава на свидетелите Н.К. и Д.Т. допълнителни разяснения по съдържанието на тези документи, когато това се е налагало.

От приобщените по делото писмени доказателства /в т. 71 и т. 72 – 74 от д. п./, както и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ по несъмнен начин се установява, че в така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит била включена сделка към „Т.Е.****“ ЕООД по фактура № 382/13.07.2009 г. с издател „М.К.“ ЕООД за доставка на палмова мазнина с данъчна основа 564 900 лв. и ДДС 112 980 лв., каквито доставки в действителност не били извършвани.

По категоричен начин, от показанията на свид. К.М. /с. з. на 28.09.17 г./ и от заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23 от д. п./ се установява, че фактура № 382/13.07.2009 г. не е била подписана от свид. К.М., който бил посочен като неин съставител, а от свид. Ц.Е..

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираната с фактура № 382/13.07.2009 г. доставка от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „И. Х. М.Г.“ ЕООД, Ю.Т.99” ЕООД и „В.К.ОК“ ЕООД, като техен предходен доставчик било дружеството „З.М.“ ЕООД, а същото дружество документално било получател по доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и от показанията на свид. М. Н./разпитана по делегация, протокол, приет по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 16.02.2018 г./, съдът прие за установено, че в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

По категоричен и съответстващ на останалите събрани по делото доказателства начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ се установява, че чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 31.07.2009 г., в която е била отразена посочената неистинска фактура, която в същото време е и документирала неизвършена в действителност доставка на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 112 980 лв.

 

По еднопосочен начин от обясненията на двамата подсъдими се установява, че подс. Д.Д. се познавал с подс. Г.А., тъй като в предходен период от време подс. Д. работил в едно от дружествата, които подс. А. управлявал.

Съдът кредитира обясненията на подс. Д.Д., че през лятото на 2009 г. подс. Г.А., знаейки, че подс. Д.Д. си търси по същото време работа, му предложил да бъде вписан като управител на търговско дружество, като му обещал да му помага. Обясненията на подс. Д. в тази им част съотвестват на показанията на свидетелите Ц.Е., Г.Б., С.П., Н.К. и Д.Т., както и на приложените по делото писмени доказателства, които по еднопосочен и взаимнодопълващ се начин установяват, че именно подс. Г.А. е бил ангажиран във фактическото управление на дейността на Т.Е.****“ ЕООД, включително и в периодите от време, в които други лица формално са били вписани като собственици на капитала и управители на дружеството, съответно и след като на 24.08.2009 г. подс. Д.Д. бил вписан в Търговския регистър като едноличен собственик на капитала и управител на същото дружество. В този смисъл и се явяват опровергани от останалите събрани по делото доказателства обясненията на подс. Г.А., според които не по негова инициатива, а по молба на свид. И.И. подс. Д.Д. бил вписан като собственик на дяловете от капитала и управител на „Т.Е.****“ ЕООД.

Както съдът посочи, събраните по делото писмени доказателства /т. 71 – 74 от д. п./, заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23 от д. п./ и показанията на свидетелите Ц.Е., Г.Б., С.П., Н.К. и Д.Т. по еднопосочен и категоричен начин установяват, че и след вписаната на 24.08.2009 г. промяна по партидата на „Т.Е.****“ ЕООД подс. Г.А. продължил реално да управлява дейността на дружеството, а не подс. Д.Д.. Подсъдимият А. продължил лично да контактува със свид. И.И., както и да дава указания на работещите в счетоводната къща „И. 1“ относно съдържанието на фактурите, които те изготвяли за извършвани доставки към посоченото дружество. Подс. Г.А. продължавал и да контактува със свидетелите Н.К. и Д.Т. по повод воденето на счетоводството на „Транс Енерсжи 2008“ ЕООД и изготвянето и подаването на месечните СД по ЗДДС. От показанията на свидетелите К. и Т. беше установено по еднопосочен и последователен начин, че ролята на подс. Д.Д., след вписването му като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството се е изразявала в това, че няколко пъти той е носил в счетоводната къща „К. К.“ документи, които били във връзка с воденото счетоводство на дружеството, но когато се нуждаели от допълнителна информация или разяснения във връзка със същите документи свидетелите К. и Т. се обръщали към подс. Г.А..

Допълнително изводът, че и след вписването на подс. Д.Д. като управител и едноличен собственик на капитала на „Т.Е.****“ ЕООД, подс. Г.А. е продължил реално да ръководи дейността на дружеството се подкрепя и от приложеното по досъдебното производство /т. 27, л. 79/ пълномощно от 31.08.2009 г., с което подс. Д. е упълномощил подс. А. да го представлява пред различни лица и институции, в качеството му на управител на същото дружество.

 

По несъмнен начин от приложената в т. 71, л. 193 и сл. от д. п. справка – декларация с вх. № 08001010898/10.09.2009 г. се установява, че на посочената дата, в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС за данъчен период  1 – 31.08.2009 г.

От приобщените по делото писмени доказателства /в т. 71 и т. 72 – 74 от д. п./, както и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ по несъмнен начин се установява, че в така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит били включени сделки към „Т.Е.****“ ЕООД по фактури с издател „М.К.“ ЕООД, както следва: № 428/3.08.2009 г. за доставка на палмова мазнина с данъчна основа 86 100 лв. и ДДС 17 220 лв., № 438/6.08.2009 г. за доставка на сухо мляко с данъчна основа 365 000 лв. и ДДС 73 000 лв., № 451/13.08.2009 г. за доставка на суроватка, масло и сухо мляко с данъчна основа 353 880 лв. и ДДС 70 776 лв., № 459/17.08.2009 г. за доставка на сирене Гауда с данъчна основа 319 498,32 лв. и ДДС 63 899,66 лв., № 468/20.08.2009 г. за доставка на сухо мляко с данъчна основа 350 000 лв. и ДДС 70 000 лв. и № 477/25.08.2009 г. за доставка на сухо мляко с данъчна основа 345 000 лв. и ДДС 69 000 лв. и с издател „Б.М.Т.“ ЕООД № 216/5.08.2009 г. за доставка на палмова мазнина с данъчна основа 774 900 лв. и ДДС 154 980 лв., каквито доставки в действителност не били извършвани.

По категоричен начин, от показанията на свид. К.М. /с. з. на 28.09.17 г./ и от заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23 от д. п./ се установява, че фактури с № 428/3.08.2009 г, № 438/6.08.2009 г., № 451/13.08.2009 г., № 459/17.08.2009 г., № 468/20.08.2009 г. и № 477/25.08.2009 г. не са били подписани от свид. К.М., който бил посочен като техен съставител, а от свид. Ц.Е.. / л. 18 - 102, т. 23/

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираните с фактури с № 428/3.08.2009 г, № 438/6.08.2009 г., № 451/13.08.2009 г., № 459/17.08.2009 г., № 468/20.08.2009 г. и № 477/25.08.2009 г. доставки от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, като предходни доставчици на „М.К.“ ЕООД били използвани търговските дружества „И. Х. М.Г.“ ЕООД, „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „З.М.“ ЕООД, което било получател по документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и от показанията на свид. М. Н./разпитана по делегация, протокол, приет по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 16.02.2018 г./, съдът прие за установено, че в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

От приложените по досъдебното производство писмени доказателства /т. 66 от д. п./ се установява по категоричен начин, че „Б.М.Т.“ ЕООД е било регистрирано с едноличен собственик на капитала и управител И.Д.Д. /починал в хода на наказателното производство  - л. 570 от с. з. /, като с пълномощни, нотариално заверени на 26.06.2007 г. и на 19.11.2009 г. свид. Х.Г. бил упълномощен от И.Д. да го представлява в качеството му на управител на „Б.М.Т.“ ЕООД пред други физически и Ю.дически лица, както и пред институции, включително и пред НАП. Наличието на пълномощните сред приложените в т. 66 от д. п. материали по несъмнен начин установява и че цитираните пълномощни са се съхранявали в счетоводна къща „И. 1“ ЕООД.

От заключението на комплексната графическа експертиза /л. 102, т. 23 от д. п./, което съдът кредитира като обосновано и неопровергано от доказателствата по делото, се установява, че Фактура № 216/05.08.2009 г. с издател „Б.М.Т.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД не е била подписана от посочения като неин издател И.Д., а от друго лице, като са налице съвпадащи графически признаци на така положения подпис с почерка на свид. Ц.Е..

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че документално предходен доставчик по фактура № 216/05.08.2009 г., издадена от „Б.М.Т. “ ЕООД било дружеството „И. Х. М.Г.” ЕООД , а негов предходен доставчик – „Д.Б.. инк“ САЩ.

Съответстващо на събраните по делото писмени доказателства е заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и относно обстоятелствата по деклалирани за същия данъчен период от страна на „Т.Е.****“ЕООД на осъществени вътрешнообщностни доставки към „В.International“ Румъния на палмова мазнина по 80 фактури, документиращи износ на общо 1 809,99 тона от тази стока. Съдът кредитира, като обосновано и подкрепящо се от писмените доказателства по делото, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, за да приеме за установено, че по веригата между фирмите, по издадените от тях фактури не е било извършено реално разплащане.

Фиктивността на документираните вътрешнообщностни доставки от „Т.Е.****“ЕООД към „В.International“ е видна от договора за цесия от 20.10.2009 г., съгласно  който „Т.Е.****” ЕООД прехвърлило вземането си към „В.International” S.R.L Румъния на „Б.М.Т.” ЕООД, което вземането в размер на 978 331,20 лв. е прехвърлено срещу цена от 5 000 лв., платима в брой.

От събраните по делото писмени доказателства, включително и от постъпилите официални документи от Румъния в отговор на изпратените по досъдебното производство молби за правна помощ е установено, че част от посочените в изготвената документация по изпълнението на доставката на палмова мазнина от „Т.Е.****“ЕООД към „В.International“ румънски превозни средства са били спрени от движение, а друга част били с посочени регистрационни номера, каквито никога не били издавани за нито едно транспортно средство, като само за два автомобила имало регистрирани данни за преминаване на границата, според информационните масиви на Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ, ГД „ Гранична полиция“ и Управление „Пътни такси и разрешителни“.

Съдът кредитира, като съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, както и на показанията на свид. Н.К. за проведени в тази насока от него разговори с подс. Г.А., заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, според което нито „Т.Е.****” ЕООД, нито неговите доставцици по сделките, предхождащи документираната вътрешнообщностна доставка, са притежавали необходимата за осъществяване на сделките материална обезпеченост: сгради, собствени или наети складови помещения за съхраняване на стоките, предмет на тези сделки между техните препродажби.

Фиктивността на съставените фактури за продажби от „Т.Е.****“ ЕООД на „В. International“ S.R.L се установява и от обстоятелсвото, че според записванията в тях, мястото на сделката било Добрич, без в цената да е калкулиран транспорт и същият бил за сметка на купувача, а същевременно в товарителниците, в т. 3, било записано „Товарене на стоките Добрич, Държава България” и съответната дата, като е установено от доказателствата по делото, че в същия град не са ползвани складове помещения нито от „Т.Е.****” ЕООД, нито от неговите предходни доставчици.

Съдът кредитира, като обосновано и съотвестващо на събраните по делото доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, според което чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 31.08.2009 г., в която са били отразени посочените неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 518 875,66 лв.

 

По несъмнен начин от приложената в т. 71, л. 193 и сл. от д. п. справка – декларация с вх. № 08001017472/14.10.2009 г., се установява, че на посочената дата, в качеството си на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, свид. Д.Т. *** на ТД на НАП – Варна СД по ЗДДС за данъчен период  1 – 30.09.2009 г.

От приобщените по делото писмени доказателства /в т. 71 и т. 72 – 74 от д. п./, както и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ се установява по категоричен начин, че в така подадената СД по ЗДДС и приложения към нея дневник за покупки като сделки, формиращи данъчен кредит били включени сделки към „Т.Е.****“ ЕООД по фактури, както следва: с издател „М.К.“ ЕООД: № 508/4.09.2009 г. за доставка на сухо мляко и масло с данъчна основа 150 280 лв. и ДДС 30 056 лв., № 556/25.09.2009 г. за доставка на различни стоки с данъчна основа 735 000 лв. и ДДС 147 000 лв. и № 560/28.09.2009 г. за доставка на сухо мляко с данъчна основа 110 000 лв. и ДДС 22 000 лв.; с издател „Б.М.Т.“ ЕООД № 220/9.09.2009 г. за доставка на стоки с данъчна основа 40 376 лв. и ДДС 8 075,20 лв.; с издател „Т.С.“ ЕООД № 472/23.09.2009 г. за доставка на сухо мляко и сирене Гауда с данъчна основа 226 000 лв. и ДДС 45 200 лв. и № 493/30.09.2009 г. за доставка на сухо мляко и сирене Гауда с данъчна основа 331 666,63 лв. и ДДС 66 333,33 лв., каквито доставки в действителност не били извършвани.

По категоричен начин, от показанията на свид. К.М. /с. з. на 28.09.17 г./ и от заключението на комплексната графическа експертиза /л. 18 - 102, т. 23 от д. п./ се установява, че фактури с № 508/4.09.2009 г, № 560/28.09.2009 г., № 556/25.09.2009 г. не са били подписани от свид. К.М., който бил посочен като техен съставител, а от свид. Ц.Е.. / л. 18 - 102, т. 23/

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че документално в счетоводната къща „И. 1“ били фактурирани и отразени в счетоводните документи на „М.К.“ ЕООД верига от доставки, предхождащи документираните с фактури с № 508/4.09.2009 г, № 560/28.09.2009 г., № 556/25.09.2009 г. доставки от същото дружество към „Т.Е.****“ ЕООД, като страни по доставките от тази верига били използвани търговските дружества „И. Х. М.Г.“ ЕООД, „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „З.М.“ ЕООД, като към „З.М.“ ЕООД била документирана доставка от „К.“ ООД. 

Както вече беше посочено, въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и от показанията на свид. М. Н./разпитана по делегация, протокол, приет по реда на чл. 283 от НПК в с. з. на 16.02.2018 г./, съдът прие за установено, че в дневника за продажбите на „К.“ ООД нямало отразени фактури с получател „З.М.“ ЕООД.

От заключението на комплексната графическа експертиза /л. 102, т. 23 от д. п./, което съдът кредитира като обосновано и неопровергано от доказателствата по делото, се установява, че Фактура № 220/09.09.2009 г. с издател „Б.М.Т.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД не е била подписана от посочения като неин издател И.Д., а от друго лице, като са налице съвпадащи графически признаци на така положения подпис с почерка на свид. Ц.Е..

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че документално предходен доставчик по фактура № 216/05.08.2009 г., издадена от „Б.М.Т. “ ЕООД било дружеството „И. Х. М.Г.” ЕООД , а негов предходен доставчик – „Д.Б.. инк“ САЩ.

По еднопосочен и взаимнодопълващ се начин от показанията на свид. С.К. /с. з. 28.09.2017 г., д. п. – л. 28, 29, т. 20/ и на свид. Ф.А. /с. з. 20.02.2017 г./ се установяват обстоятелствата, при които е било регистрирано дружеството „Т.С.“ ЕООД, първоначално с едноличен собственик на капитала и управител свид. С.К.; за това, че свид. К. е бил накаран от свид. И.И. да се подпише пред нотариус на предварително изготвени документи, като му било казано, че това е подписка за подкрепа на човек да бъде избран за народен представител, след което получил сумата от 100 лв.; за липсата на ангажираност на свид. С.К. в управлението на дейността на „Т.С.“ ЕООД, нито знание от негова страна за сключвани сделки от името на дружеството до момент, в който научил за проблеми с него; за обстоятелствата, при които със съдействието на свидетелите И.И. и С.Х. свид. С.К. прехвърлил собствеността върху дяловете от капитала на „Т.С.“ ЕООД на свид. Ф.А..

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства, заключението на комплексната графическа експертиза /л. 102, т. 23 от д. п./, според което фактурите с № 472/23.09.2009 г. и с № 493/30.09.2009 г., с които били документирани извършени доставки от „Т.С.“ ЕООД към „Т.Е.****“ ЕООД не са били подписани от свид. С.К., а от друго лице, с опит да се възпроизведе неговия подпис.

Съответстващо на събраните по делото писмени доказателства е заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и относно обстоятелствата по документиране на предходен доставчик на „Т.С.“ ЕООД по фактура № 472/23.09.2009 г. - дружеството „INTERFOOD POLSKA” Полша, чрез съставяне на фактура за вътрешнообщностна доставка – инвойс № 941042/0001/15.09.2009 г., издадена от посоченото дружество на името на „Т.С.” ЕООД и ЧМР, съгласно които документи, предмет на доставка е сухо мляко 22 000 кг. от по 1,5750 евро/кг. с отбелязване в ЧМР, в графата - „Стоката е получена“, само на подпис с дата 18.09.2009 г. и място на получаване гр. Варна. От същото заключение и приложените по досъдебното производство писмени доказателства се установява и по категоричен начин, че е било документирано, че транспортът е за сметка на „Т.С.” ЕООД, за което била издадена фактура от превозвача „Т.” ООД № 802/19.09.2009 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200 лв.

Също от заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и документите, приобщени в хода на досъдебното производство по категоричен начин се установява, че в действителност стока, идентична с предмета на доставката, документирана с фактура №472/23.09.2009 г., а именно сухо мляко в съответното количество, е била натоварена в Полша и доставена директно в гр. Варна, в завода на фирмата за сладоледи „Нестле“.

Съответства на събраните по делото писмени доказателства заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, че предходни доставчици по фактура № 493/30.09.2009 г., издадена от „Т.С. “ ЕООД на „Т.Е.“ 2008 са:

- „Plomex” Полша с инвойс 64/2009/WDT с получател „Т.С.“ ЕООД и ЧМР от 25.09.2009 г., с предмет на вътрешнообщностна доставка сухо мляко 22 000 кг. от по 1,595 евро/кг., като в ЧМР от 24.09.2009 г., в графата „Стоката е получена“, бил поставен само подпис с дата 26.09.2009 г. и място на получаване гр. Варна; транспортът бил за сметка на „Т.С.” ЕООД, за което била издадена фактура от превозвача „Ю.Т.” ЕООД с № 1562/28.09.2009 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200 лв.

- „INTERFOOD POLSKA” Полша с инвойс № 941051в/0001/25.09.2009 г. с получател „Т.С.” ЕООД и ЧМР от 25.09.2009 г. с предмет на вътрешнообщностна доставка сухо мляко 22 000 кг. от по 1,6650 евро/кг., като в ЧМР от 24.09.2009г., в графата „Стоката е получена”, бил поставен само подпис, не била посочена дата и място и нямало печат на получател; транспортът бил за сметка на „ Т.С.” ООД, за което била издадена фактура за транспорт № 1565/01.10.2009 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200 лв.

- „Plomex” с Полша с фактура № 65/2009/WDT с получател „Т.С.” ЕООД и ЧМР от 25.09.2009 г. с предмет на вътрешнообщностна доставка сухо мляко 22 000 кг. по 1,80 евро, като в ЧМР от 25.09.2009 г., в графата „Стоката е получена”, бил поставен печат и подпис на „М.П.” ООД Пловдив с дата 30.09.2009 г.; транспортът бил за сметка на „Т.С.” ЕООД, за което била издадена фактура от превозвача „ВБК.” ЕООД № 2367/30.09.2009 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200лв.

Съдът кредитира, като обосновано и съотвестващо на събраните по делото доказателства заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и относно това, че получаването на стоките, предмет на горепосочените доставки от лицата, по отношение на които са документирани последващи доставки от страна на същото дружество, не е установено.

От показанията на свидетелите И.Ч. /с. з. 30.03.2018 г./ и Г.З. (с. з. 20.06.2018 г. и т. 22, л. 34-35 от д. п./ се установява по еднопосочен начин, че дружеството „М.П.“ ООД не е имало търговски отношения с „Т.С.“ ЕООД, като през месец септември 2009 г. всичките получавани доставки са били от „М.Г.“ ООД гр. София.

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, според което  М.Г.“ ЕООД била документирала с фактура 15146/30.09.2009 г. извършена доставка към „М.П.“ ООД - гр. Пловдив, като предходен доставчик на „М.Г.“ ЕООД на стоката, предмет на посочената фактура било дружеството „Ц. 09” ЕООД.

По еднопосочен и взаимнодопълващ се начин от показанията на свид. Ц.С. /дадени по досъдебното производство т. 22, л. 118 и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК/ и на свид. М.С. /с. з. на 20.06.2017 г. и д. п. т. 22, л. 126/ се установяват обстоятелствата, при които е било регистрирано дружеството „Ц. 09” ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала свид. Ц.С., както и липсата на участие от страна на свидетелката в управлението на дейността на дружеството, нито знание от нейна страна за извършвани сделки с участие на същото дружество.

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, според което „Eximo” Германия е било издател на инвойс № 9728521/17.09.2009 г. с получател „Т.С.” ЕООД и ЧМР от 17.09.2009 г. с предмет на вътрешнообщностна доставката сирене „Гауда” 20 287,35 кг. от по 2,17 евро, като в ЧМР от 17.09.2009 г., в графа изпращач, било посочено „MEIEREI BARMSTEDT EG”, в графа получател – „KIARA” София, в графата „Стоката е получена” бил поставен само подпис и дата - 21.09.2009 г., без посочено място и без печат на получател, като транспортът бил за сметка на „Т.С.” ЕООД, за което била издадена фактура от превозвача „NNMR” Македония с № 23/18.09.2009 г. на обща стойност 600 евро.

Съответства на събраните по делото писмени доказателства заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и в частта, според която сухото мляко, предмет на доставка по фактура № 493/30.09.09 г., с предходен произход вътрешнообщностна доставка от Полша, съгласно съпроводителния транспортен документ – ЧМР, е било получено от различно от „Т.С.“ ЕООД лице, доколкото в графата „Стоката е получена” е поставен печат и подпис на „М.П.” ООД Пловдив с дата 30.09.2009 г.

Обосновано и съответстващо на останалите доказателства по делото е заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./ и в частта, според която сиренето „Гауда“, предмет на доставка по фактура № 472/23.09.09 г. и по фактура № 493/30.09.09 г., с предходен произход вътрешнообщностна доставка от Германия, съгласно съпроводителния транспортен документ - ЧМР от 17.09.2009 г., също е било получено от различно от „Т.С.“ ЕООД лице, доколкото в графата „Получател“ е посочена фирма „KIARA” София, а в графата „Стоката е получена” е поставен само подпис и дата, без посочено място и без печат на получател.

Съдът кредитира, като обосновано и съответстващо на събраните по делото доказателства, заключението на съдебно-счетоводна експертиза /л. 1а – 144, т. 25 от д. п./, според което чрез така подадената справка – декларация по ЗДДС за данъчния период 1 – 30.09.2009 г., в която са били отразени посочените неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 318 664,53 лв.

 

 

 

Правни изводи:

При така установената по делото фактическа обстановка подс. Г.Й.А. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. т. 2 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и оправдан по обвинението, повдигнато му от СГП по т. 6 от ал. 1 на чл. 255, вр. ал. 3 от НК.

Подсъдимият Г.А. за времето от 13.05.2009 г. до 11.08.2009 г., в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Т.Е.****“ ЕООД, с ЕИК ********1 в особено големи размери - в общ размер на 349 109,23 лв., като е потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС за данъчните периоди – месеците април, май, юни и юли 2009 г. и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит на посоченото дружество по Закона за данък добавена стойност в същия размер, както следва:

1.       На 13.05.2009 г., в гр. Добрич, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, за данъчен период месец април 2009 г., в особено големи размери – 99 300.00 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08000994757/13.05.2009 г., относно действителността на доставките, документирани с данъчни фактури с номера: № 1024/23.04.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и № 184/14.04.2009 г. с издател „М.К." ЕООД и получател „Т.Е.****" ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - 99 300 лева;

2.       На 10.06.2009 г., в гр. Добрич, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец май 2009 г. в особено големи размери – 68 829.73 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08000997373/10.06.2009 г., относно действителността на доставките, документирани с данъчни фактури с номера: № 1092/27.05.2009г. с издател „М.К.***" ЕООД и получател „Т.Е.****" ЕООД и № 240/14.05.2009г. с издател „М.К." ЕООД и получател „Т.Е.****" ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - 68 829.73лева;

3.       На 13.07.2009 г., в гр. Добрич, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец юни 2009 г. в особено големи размери – 67 999.50 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08001003103/13.07.2009          г. относно действителността на доставката, документирана с данъчна фактура № 1154/30.06.2009 г. с издател „М.К.***“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - 67 999.50 лева;

4.       На 11.08.2009 г., в гр. Добрич, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период месец юли 2009 г. в особено големи размери - 112 980.00 лева, като потвърдил неистина в подадена пред органа по приходите по приходите ТД на НАП-Варна, офис гр. Добрич - Справка декларация, вх. № 08001005892/11.08.2009 г. относно действителността на доставката, документирана с данъчна фактура № 382/13.07.2009 г. с издател „М.К.“ ЕООД и получател „Т.Е.****“ ЕООД и приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - 112 980.00 лева, като общият размер на неплатените данъчни задължения по ЗДДС и приспаднат неследващ се данъчен кредит е в размер на 349 109.23 лева, представляващи особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК

Всяко едно от така описаните 4 отделни деяния осъществява престъпление по основния състав по чл. 255, ал. 1,  т. т. 2 и 7 от НК или на квалифицирания такъв по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. т. 2 и 7 от НК, в зависимост от размера на данъчните задължения, чието установяване и плащане е избегнато. Деянията са извършени в представляващ една цялост период от време, ежемесечно за времето от м. май до м. август 2009 г., в такава последователност и при такава обстановка, че се явяват всяко следващо – от обективна и субективна страна, продължение на предходното.

Подсъдимият Г.А. е годен субект на престъплението по чл. 255 от НК, съгласно задължителните указания по прилагане на закона, дадени в т. 3 от ТР № 4/12.03.2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС. В част от процесния период от време – до 8.05.2009 г. и от 22.07.2009 г. до 24.08.2009 г. подс. Г.А. е бил управител и упражняващ представителната власт на „Т.Е.****“ ЕООД. В останалата част от инкриминирания период от време, макар и други лица да са били управители и представители на дружеството – свид. Д.С. и подс. Д.Д., по делото беше установено, че фактически именно подс. Г.А. активно и лично е управлявал както дейността на търговското дружество, така и е ръководил непосредствено работата на счетоводителите на дружеството, каквито са се явявали свидетелите Н.К. и Д.Т. и им е представял необходимите за осчетоводяване документи, а в същото време е направлявал и дейността по изготвяне на първичните счетоводни документи за извършени доставки към „Т.Е.****“ ЕООД, каквато е било извършвана в счетоводната къща „И. 1“ от свидетелките Ц.Е., Г.Б., С.П.. В този смисъл и подс. Г.А. и в периодите, в които не е бил вписан като управител и представляващ дружеството е продължавал да бъде годен субект на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съобразно указанията на цитираното Тълкувателно решение.

Въз основа на представяните от подс. Г.А. документи и като упълномощено лице свид. Д.Т. е извършвала техническата дейност по изготвяне и представяне от името на „Т.Е.****“ ЕООД пред данъчната администрация на справки-декларации по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби, счетоводни справки.

По делото беше установено по категоричен начин, че освен за документиране на осъществените реални доставки на стоките и извършените услуги, получени от „Т.Е.****’’ЕООД, в инкриминирания период от време пред данъчните органи от името на дружеството са били използвани фактури издадени от името на „М.К.***” ЕООД и „М.К.” ЕООД с отразени в тях неверни обстоятелства, относно получени доставки на стоки или услуги. По делото беше установено, че предходните доставчици на двете дружества по така издадените фактури са били дружества, които не са извършвали в действителност документираните като предходни доставки, а именно дружествата „Ю.Т.99” ЕООД, „В.К.ОК“ ЕООД и „Т.Г.2007“, „И. Х. М. Труп“ ЕООД, „ВГ Т.“ ЕООД, „З.М.“ ЕООД, „К.“ ООД. Фактурите, издадени от името на „М.К.***” ЕООД и „М.К.” са били предавани от подс. Г.А. на свид. Д.Т., която от своя страна извършвала счетоводните операции по прихода и разхода, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и въз основа на фактурите, отразяващи неизвършени в действителност доставки, са били осчетоводявани неизвършени в действителност разходи през съответните отчетни периоди и по този начин неоснователно бил приспадан данъчен кредит по ЗДДС и ощетяван държавния бюджет. Издаваните от посочените две дружества фактури, които отразявали неверни обстоятелства относно доставките на стоки или услуги, са били използвани като формално основание за приспадане на данъчен кредит от страна на „Кайлъка 2001’’ЕООД и съответно чрез фактурите за доставки на стоки или услуги от „Т.Е.****’’ЕООД са намалявани задълженията по ЗДДС за съответния отчетен период и по този начин дружеството е избегнало плащането на данъчни задължения в особено големи размери. По делото обаче беше установено, че същите фактури са били и неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, доколкото не са били подписани от лицата, посочени като техни съставители – свидетелите К.М. и  Г.Д., а от други лица. В този смисъл и при установената неистинност на инкриминираните фактури, без самостоятелно правно значение се явява осъщественото с тях лъжливо документиране /т. 6 от Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС/, за каквото е повдигнато обвинение на подс. Г.А. по т. 6, пр. 1 от ал. 1 на чл. 255, вр. ал. 3 от НК. В този смисъл и подс. Г.А. следва да бъде оправдан по това обвинение, като установените по делото обстоятелства, че инкриминираните фактури, освен неистински, са документирали и неизвършени в действителност доставки към „Т.Е.****“ ЕООД, следва да бъде отчетено, като допълнително установяващо лъжливото деклариране в инкриминираните СД по ЗДДС относно осъществяването на доставките, които са били включени в същите справки-декларации. Липсата на повдигнато обвинение срещу подс. Г.А. по т. 6, пр. 2 от ал. 1 на чл. 255, вр. ал. 3 от НК е пречка същият да бъде признат за виновен по този текст, при установените по делото обстоятелства за използване на неистински документи при отчетността на „Т.Е.****“ ЕООД пред данъчната администрация.

От субективна страна, като ангажиран лично в управлението на търговската дейност на „Т.Е.****“ ЕООД, както и в направляването на счетоводната отчетност на дружеството, подс. Г.А. е знаел, че в действителност не са осъществени, нито платени документираните доставки в издадените от името на „М.К.***” ЕООД и „М.К.” ЕООД фактури, осчетоводени в представените в инкриминирания период от време справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки. Подсъдимият е съзнавал, че чрез осчетоводяването на същите фактури в месечните справките-декларации по ЗДДС и дневниците за покупки се създава невярно основание за приспадане на данъчен кредит и се препятства установяването и плащането на действителните задължения на управляваното от него дружество по ЗДДС.

Всички действия на подсъдимия Г.А., разгледани в тяхната последователност, обуславят несъмнения извод, че чрез направляването на фактическите действия на свид. Д.Т. по изготвянето през инкриминирания период от време въз основа на предавани й от подсъдимия първични счетоводни документи справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки, подсъдимият е целял да бъде избегнато установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Т.Е.****“ ЕООД в особено големи размери, чрез потвърждаването на неистина и приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС.

 

При така установената по делото фактическа обстановка подс. Д.М.Д. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

По делото беше установено по категоричен начин, че чрез справка – декларация по ЗДДС с вх. № 08001010898/10.09.2009 г., подадена в офиса в гр. Добрич на ТД на НАП – Варна от свид. Д.Т., в качеството й на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, за данъчния период 1 – 31.08.2009 г., в която са били отразени неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 518 875,66 лв., както и че чрез справка – декларация по ЗДДС с вх. № 08001017472/14.10.2009 г., подадена в офиса в гр. Добрич на ТД на НАП – Варна от свид. Д.Т., в качеството й на упълномощено лице на „Т.Е.****“ ЕООД, за данъчния период 1 – 30.09.2009 г., в която са били отразени неистински фактури, които в същото време са и документирали неизвършени в действителност доставки на „Т.Е.****“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се на дружеството данъчен кредит в размер на 318 664,53 лв.

По делото беше установено, че подс. Д.Д. е бил годен субект на престъплението по чл. 255 от НК, съгласно задължителните указания по прилагане на закона, дадени в т. 3 от ТР № 4/12.03.2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС. В процесния период от време – от 24.08.2009 г. до  14.10.2009 г., а и след това подс. Д.Д. е бил управител и упражняващ представителната власт на „Т.Е.****“ ЕООД.

По делото обаче беше установено, че в инкриминирания период от време ролята на подс. Д.Д. е била формална – той е бил вписан като управител и едноличен собственик на капитала на „Т.Е.2008“ ЕООД, без реално да е ръководил и направлявал дейността на дружеството, включително и тази по изготвяне на необходимите за счетоводната отчетност документи и тяхното осчетоводяване за целите на подаваните ежемесечно СД по ЗДДС и дневници за покупки. По делото по категоричен начин беше установено, че в инкриминирания по обвинението срещу подс. Д.Д. период от време реално управлението на дейността на „Т.Е.****“ ЕООД е била осъществявана от подс. Г.А., който също така е организирал изготвянето на неистинските и лъжливо документиращи фактури за осъществени доставки към дружеството в офиса на счетоводна къща „И. 1“ и последващото им представяне в счетоводната къща „К. К.“ за съставяне на СД по ЗДДС. По делото беше установено, че подс. Д.Д. е осъществявал единствено действия по представяне на първични счетоводни документи в офиса на последната счетоводна къща, като при възникнала необходимост от допълнителни уточнения или разяснения, свидетелите К. и Т. са се обръщали към подс. Г.А..

При така установените обстоятелства по делото не могат да бъдат формирани категорични и несъмнени изводи за това, че подс. Д.Д. е знаел, че инкриминираните фактури, документиращи доставки към „Т.Е.****“ ЕООД са били издадени без в действителност такива доставки да са били осъществени. По делото не могат да бъдат формирани категорични фактически изводи и че подс. Д. е съзнавал, че чрез използването на същите фактури в месечните СД по ЗДДС се потвърждава неистина, по този начин се приспада неследващ се данъчен кредит и се избягва установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството в особено големи размери. При неустановяването на наличието на елементите от субективна страна на вмененото му престъпление, подс. Д.Д. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

По наказанието:         

За извършеното от подс. Г.А. престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. т. 2, 6 и 7 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита значителното надвишаване на критерия „данъчни задължения в особено големи размери” от общо избегнатото за плащане укрито данъчно задължение. Отегчаващи обстоятелства са и усложнената форма на престъпна дейност, представляваща продължаваното престъпление, както и извършването на престъплението чрез две от формите на изпълнителното деяние по основния състав по чл. 255, ал. 1 от НК.

Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия Г.А. обстоятелства съдът отчита чистото му съдебно минало, усложненията на здравословното му състояние, за наличието на каквито бяха представени доказателства в хода на съдебното следствие и изтеклият продължителен период от време от довършване на престъплението до постановяване на първоинстанционната присъда. Последното обстоятелство съдът отчита като смекчаващо такова от изключителен характер, доколкото периодът, в който е продължило наказателното производство се явява несъобразен с изискванията на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 22 от НПК за провеждане на производството в разумен срок. Със своето поведение подс. Г.А. не е допринесъл за продължителността на наказателното производство. Значителна част от периода от време на провеждане на производството е преминала в досъдебната фаза, а друга, също значителна част – в съдебната фаза, където дълго време не е бил даден ход на делото от друг съдебен състав, който накрая се е отвел по причини, които също не могат да се вменят на подс. А. и неговата защита. При така отчетеното изключително по своя характер смекчаващо отговорността на подс. Г.А. обстоятелство и най-лекото предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, поради което следва наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под предвидения минимум.

Като взе предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Г.А. обстоятелства съдът счете, че справедливо спрямо него се явява наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на наложеното наказание, както и изтеклия продължителен срок от извършване на престъплението, съдът счете, че за изпълнение на целите на наказанието не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, доколкото поправяне на подс. А. и превантивно действие ще бъде постигнато и с отлагането на наказанието за изпитателен срок, в който подсъдимият ще следва да се въздържа от извършване на други престъпления, под страх от привеждане в изпълнение на наказанието. Като взе предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че следва да определи изпитателен срок от пет години за който да бъде отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.

 По делото, в досъдебната му фаза, не са извършени процесуални действия за установяване на имущественото състояние на подс. Г.А. и не е установено наличието на имущество, върху което да бъде наложено предвиденото за престъплението кумулативно наказание „конфискация“ на част или на цялото имущество на подсъдимия, поради което и такова наказание не беше наложено.

 

По приложението на 189, ал. 3 от НПК съдът ще се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК след влизане в сила на присъдата.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: