№ 693
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100106342 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от К. А.С., с която е предявен
осъдителен иск срещу П. на Р.Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № 2194/2009 г. на
Районен съд - Пазарджик, по което ищецът е частично оправдан.
Ищецът твърди, че срещу него се е водило наказателно производство,
по което е постановена оправдателна присъда в частта по обвинението за
отнемане на лек автомобил Фолксваген с рег. № ****. Твърди, че от
незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени морални страдания и възникване на здравословни проблеми.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице
оправдателна присъда по посоченото наказателно дело, сочи, че по същото
ищецът е признат за виновен с влязла в сила присъда, с която му е наложено
наказание лишаване от свобода, което се изпълнява. Позовава се на
последващи осъждания на ищеца за други деяния. В случай, че е налице
оправдателна присъда по някое от обвиненията по посоченото дело, прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземането, доколкото от
влизане в сила на присъдата до предявяване на исковата молба е изминал
период, превишаващ 5 години. Оспорва заявената претенция и по размер като
прекомерна.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
1
Установява се от приложеното НОХД №2194/2009 г. следното:
На 19.04.2007 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца К. А.С. и други
лица, с който е повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл.
195 и чл.346 НК, включително за това, че на 06-07.04.2006 г. в гр. Стара
Загора в съучастие с други лица, отнел чужда движима вещ – лек автомобил
„Фолксваген“ с рег.№ **** от владението на Н.И.Д.. По обвинителния акт е
образувано НОХД №949/2007 г. на РС-Пазарджик, по което е постановена
Присъда №575/15.12.2008 г., с която ищецът е признат за виновен по част от
повдигнатите му обвинения и за невиновен в това, че на 06-07.04.2006 г. в гр.
Стара Загова в съучастие с други лица, отнел чужда движима вещ – лек
автомобил „Фолксваген“ с рег.№ **** от владението на Н.И.Д., като е
оправдан за това повдигнато обвинение по чл.195, ал.2 НК. С решение
№208/22.10.2009 г. на ОС – Пазарджик по ВНОХД №591/2009 г. е прието, че
при разглеждане на делото от първоинстанционния съд е допуснато
съществено процесуално нарушение и присъдата е отменена и делото е
върнато за ново разглеждане. По образуваното НОХД 2194/2009 г. на РС –
Пазарджик при новото разглеждане на делото е постановена Присъда
№48/04.02.2010 г., с която ищецът е признат за виновен по част от
повдигнатите обвинения и признат за невиновен в това, че на 06-07.04.2006 г.
в гр. Стара Загова в съучастие с други лица, отнел чужда движима вещ – лек
автомобил „Фолксваген“ с рег.№ **** от владението на Н.И.Д., като е
оправдан за това повдигнато обвинение по чл.195, ал.2 НК. По постъпили
жалби и протест е образувано въззивно производство пред ОС – Пазарджик
по ВНОХД №2194/2009 г., по което е постановено решение от 27.05.2010 г., с
което присъдата №48/04.02.2010 г. е изменена в частта по първоначалния
режим за изтърпяване на наказанието на един от подсъдимите (А.Г.), а в
останалата й част, включително отнасяща се до ищеца, присъдата е
потвърдена. С това същата е влязла в сила – считано по постановяване на
окончателното въззивно решение от 27.05.2010 г.
Съгласно т.11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК
на ВКС, обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване
при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. В мотивите на цитираното ТР се приема,
че при частично оправдаване следва да се вземат предвид всички
обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна
присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца
съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между
незаконността на всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай, както бе посочено по-горе, ищецът е признат за
виновен за две от повдигнатите му обвинения за извършени престъпления, за
което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.
Съдебната практика приема, че един обвиняем, респ. подсъдим, търпи
2
обичайно неимуществени вреди, в причинна връзка с повдигане и
поддържане на обвинението, дължащи се на упражняване на процесуална
принуда спрямо обвиняемия (съответно подсъдимия в съдебната фаза),
негативни изживявания, произтичащи от повдигането и поддържането на
обвинение. В случая обаче, когато е налице влязла в сила осъдителна присъда,
с която е наложено наказание „лишаване от свобода“, то негативните
изживявания на ищеца са свързани с правомерно упражнената държавна
принуда срещу осъденото лице. Както се посочва и в т.11 на цитираното по-
горе ТР, в случаите на частично оправдаване обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В настоящия
случай не може презумптивно да се приеме, че вреди са понесени, доколкото
преимуществено негативни последици следва да се свържат с влязлата в сила
осъдителна присъда. Ищецът не е ангажирал доказателства, че именно
вследствие на обвиненията, по които същият е признат за невиновен и
оправдан, са настъпили неимуществени вреди. Ето защо следва да се приеме,
че не се установява претендираното вземане за обезщетение да е възникнало.
За пълнота следва да се посочи, че и направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност е основателно. С цитираното ТР
№ 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС - т.4 се приема
още, че началният момент на погасителната давност за вземането за вреди
възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. Както бе посочено по-горе, присъдата срещу ищеца - в
осъдителната, както и в оправдателната й част, е влязла в сила, считано по
постановяване на окончателното въззивно решение - 27.05.2010 г. От този
момент е започнала да тече погасителната давност за вземането за вреди и
същата е изтекла на 27.05.2015 г. Искът е предявен на 13.05.2021 г., след
изтичане на срока на погасителната давност за вземането. Ето защо
основателно е възражението на ответника за погасяване на претендираното
вземане по давност.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А.С., ЕГН:**********, срещу П.та на
Р.Б., адрес: гр.София, бул. Витоша №2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по
НОХД № 2194/2009 г. на Районен съд - Пазарджик, по което ищецът е
частично оправдан.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
3
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4