№ 1134
гр. Пазарджик, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
**** година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103465 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Подадена е искова молба от ЕТ “Б. Б. - М.“, ЕИК ***** с.Горно
Драглище, ул."****" №* общ.Р., обл.Б., представлявано от Б. П. Б., с ЕГН
**********, чрез адв.И.Й. Д., личен №*****, служебен адрес и адрес за
призоваване: гр.Р., обл.Б., общ.Р., ул."********" * против П. Н. Б., с ЕГН
**********, с.****, ул."****" №* общ.Р., обл.Б., с адрес за контакт:
гр.Пазарджик, ул."****" №*, ет.*, ап.*, в която ищецът, чрез пълномощника
си, твърди, че е собственик на ЕТ „Б. Б. - М.", ЕИК ***** с.****, ул."****"
№* общ.Р., обл.Б.. Твърди, че фирмата има разплащателна сметка в
„Юробанк България" АД, чрез която извършва плащанията, свързани с
дейността й.
Твърди, че на 30.11.2020г. от банкова сметка №******* в банка
„Юробанк България" АД с титуляр ЕТ „Б. Б. - М.", ЕИК ***** са преведени
10000.00 /десет хиляди/ лв. по банкова сметка №********** в банка „****
инвестиционна банка“ с титуляр П. Н. Б., с ЕГН **********, като за
основание е посочено „погасяване на кредит".
Твърди, че между ЕТ „Б. Б. - М.", ЕИК ***** и П. Н. Б., с ЕГН
1
********** никога и по никакъв начин не е сключван договор за кредит. Т.е.
получените от ответницата средства са получени без основание.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание е длъжен да го върне.
Твърди, че предвид горното за него е налице правния интерес да
предяви следното искане:
Моли съда да осъди П. Н. Б., с ЕГН **********, с.****, ул."****" №*
общ.Р., обл.Б. да върне на ЕТ „Б. Б. - М.", ЕИК ***** с.****, ул."****" №*
общ.Р., обл.Б. сумата от 10000.00 /десет хиляди/ лв., представляваща плащане
без основание, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане
на ИМ в съда до пълното изплащане на сумата, както и сторените от ищеца
съдебни и деловодни разноски, включително и за заплатения адвокатски
хонорар.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който заявява, че
така предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД е неправилен,
незаконосъобразен, необоснован и недоказан.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
по следните съображения:
Възразява, че неправилно и неточно в исковата молба е посочен адрес
за контакт на ответницата в гр.Пазарджик. Твърди, че на ищеца му е
безспорно ясно, че посоченият в исковата молба адрес е настоящият адрес на
ответницата.
Твърди, че ищецът и ответницата са съпрузи и както е видно от
исковата молба постоянният адрес на ответницата и към настоящия момент е
в с.****, ул.“****“ №* общ.Р., обл.Б.. Двамата имат висящо дело за развод
№2677/2020г. по описа на ПРС, което е на фаза размяна на книжа, които
ищецът в настоящия процес и ответник по бракоразводния процес е получил,
като е възразил за подсъдност и от 14.12.2020г. до настоящия момент все още
не е получил частна жалба. Твърди, че нещо повече, ответницата има
основание да се притеснява от поведението на ищеца спрямо нея, като поради
това има и Заповед за незабавна закрила. Отделно от това същият е подал и
жалба в РП - Р. и е образувано пр. пр. 1530/2020г. Твърди, че от действията на
2
ищеца може да се направи извода, че същият има за цел, със завеждането на
множество дела спрямо ответницата да набавя доказателства за себе си, както
и да бави бракоразводното дело.
Сочи, че в исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ЕТ „Б.
Б. - М.“, с ЕИК ***** с.****, ул.“****“ №* общ.Р., обл.Б. и има
разплащателна сметка в „Юробанк България“ АД. Обстоятелство, което е
безспорно. Сочи, че в исковата молба се твърди, че на 30.11.2020г. от
неговата банкова сметка са преведени 10000 лв. в банковата сметка на П.Б.,
като основание било посочено „погасяване на кредит“. Твърди, че няма
пречка да бъде погасен чужд дълг дори и да няма сключен писмен договор
между страните. Това са т.нар. конклудентни действия. Твърди, че за ищеца е
безспорно ясно, че кредитът е изтеглен и сумата от 14000 лв. е предадена
изцяло от ответницата на ищеца за нуждите на търговската му дейност. Освен
това остават непогасени около 4000 лв., които ответницата продължава да
плаща на падежа.
Взема становище по исканията на ищеца. Прави доказателствени
искания.
Претендира сторените по делото разноски.
Предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно
заседание от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи иска изцяло.
Претендира разноските по делото, съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК. Излага подробни съображения по същество на делото.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща свои
представител в съдебно заседание.
Съдът, като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата
молба и с възраженията на ответницата в писмения отговор и като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
От представените, приети и неоспорени писмени доказателства, се
установява, че ищецът е собственик на ЕТ „Б. Б. - М.", ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: с.****, общ.Р., обл.Б.. Едноличният
търговец има разплащателна сметка в „Юробанк България" АД, чрез която
извършва плащанията, свързани с дейността си.
3
На 30.11.2020г. от банковата сметка №******* в банка „Юробанк
България" АД с титуляр ЕТ „Б. Б. - М." е преведена сумата в размер на
10000.00 /десет хиляди/ лв. по банкова сметка №********** в банка „****
инвестиционна банка“ с титуляр П. Н. Б.. Като основание за превода е
посочено: „погасяване на кредит".
В исковата молба ищецът-едноличен търговец твърди, че между него и
ответницата никога и по никакъв начин не е сключван договор за кредит, и че
получените от ответницата средства са без основание.
С писмения отговор на исковата молба ответницата възразява, че няма
пречка да бъде погасен чужд дълг, дори и да няма сключен писмен договор
между страните. Твърди, че за ищеца е безспорно ясно, че кредитът е
изтеглен и че сумата от 14000 лева е предадена изцяло от нея на ищеца за
нуждите на търговската му дейност. Твърди, че са останали непогасени около
4000 лева, които тя продължава да плаща на падежа. Не представи
доказателства във връзка с тези си твърдения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1, предл. 1-во от ЗЗД е
процесуално допустим, а по съществото си основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
На връщане в хипотезите на чл.55 ал.1 от ЗЗД подлежи реално
полученото.
В конкретния случай се установи, а и не е спорно между страните,
извършеното плащане от сметката на ищеца-едноличен търговец в сметката
на ответницата на процесната сума от 10000 лева по приложения към
исковата молба банков документ.
Ответницата, в чиято тежест бе, не установи наличието на твърдяното
от нея в писмения отговор основание за получаване на сумата в размер на
10000 лева от едноличния търговец. Не доказа да е налице изтеглен от нея
кредит в размер на 14000 лева и съответно предаването на такава сума на
4
ищеца за нуждите на търговската му дейност. Не установи наличието на
договорка между нея и ищеца за връщане на сума за погасяване на кредит.
Ответницата не твърди, а и не доказа между нея и ищеца да е бил
сключван договор за кредит.
При тези данни се налага извода, че сумата по процесния платежен
документ е преведена от сметката на ищеца по сметката на ответницата, без
основание. В случая изискуемостта на недължимо платената сума е
настъпила.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява доказан и
основателен и следва да се уважи изцяло.
Обстоятелствата, че страните са съпрузи и че са в процес на развод,
както и че имат заведени други дела, са неотносими към предмета на
настоящия облигационен спор и не променят горните изводи.
Основателна е и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда – 08.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото ответницата дължи на ищеца сторените от
него разноски по делото в размер общо на 1330 лева, с оглед представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.****,
ул."****" №* общ.Р., обл.Б. и с настоящ адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ №*,
ет.*, ап.* да заплати на ЕТ “Б. Б. - М.“, ЕИК ***** с.Горно Драглище,
ул."****" №* общ.Р., обл.Б., представлявано от Б. П. Б., с ЕГН **********, с
пълномощник адв.И.Й. Д., личен №*****, служебен адрес и адрес за
призоваване: гр.Р., обл.Б., общ.Р., ул."********" * сумата от 10000.00 /десет
хиляди/ лв., представляваща плащане без основание, ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на исковата молба в съда –
08.12.2020г. до пълното изплащане на сумата, както и сторените от ищеца
съдебни и деловодни разноски, включително и за заплатения адвокатски
5
хонорар, в общ размер на 1330 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6