№ 8
гр. Карнобат, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно
наказателно дело № 20222130200442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл.
38, ал. 1 от Закон за национална система за спешни повиквания с Единен европейски
номер 112 (ЗНССПЕЕН – 112).
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 454а-32 от 21.09.2022 г. на
началника на РУ Сунгурларе към ОД на МВР Бургас, с което на С. М. А. с ЕГН
**********, с адрес в с. Д., общ. Карнобат чрез адв. Я. С., на основание чл. 38, ал. 1,
вр. с чл. 28, ал. 1 от Закона за за Националната система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ е наложена глоба в размер на 2000 лв.
за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с
аргументи за това че в наказателното постановление липсвало „място“ на извършване
на нарушението, като в АУАН и НП било посочено „от личния си тел. №********“,
което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, пряко
рефлектиращо върху правото на защита на нарушителя. На следващо място се твърди,
че не може да участва в административнонаказателната преписка и в издаването на НП
лице, което е заинтересовано от изхода на административното производство, като
същевременно жалбоподателят бил подал жалби срещу Г. К. Д. и И. С. С. –
полицейски служители към РУ Сунгурларе, поради което актосъставителят и
началникът на Ру Сунгурларе следвало да си направят отвод като лица, свързани с
тези, срещу които са подадени жалбите до ОДМВР Бургас и до Инспектората към
МВР. Възразява и по отношение на това, че АНО не бил изпълнил задължението си за
разследване на спорните по случая обстоятелства, като не бил разпитал свид. Н. М. А.
– брат на жалбоподателя, присъствал на процесния случай, като по възраженията му
срещу АУАН било отговорено бланкетно, съотв. не били взети предвид при издаването
на НП, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Изтъква и нарушение
на материалния закон, тъй като от описаното в АУАН и НП следва, че жалбоподателят
бил наказан за подаване на сигнал за риск на живота и здравето на пострадало лице до
1
полицейските органи, който впоследствие се оказал верен, което не изпълвало
хипотезата на чл. 28 от ЗНССПЕЕН. Счита, че погрешно посоченото място, където
било намерено пострадалото лице, било човешка грешка, предвид стреса и паниката.
Заявява, че действително не познавал пострадалия и объркал мястото, тъй като видял
табелата на село Черница, а всъщност пострадалият бил взет от село Есен. След това
закарал пострадалия до болницата в Карнобат, от където бил транспортиран до
болницата в кв. Ветрен, гр. Бургас, като двамата братя А.и платили и за гипса му,
впоследствие по указания на полицейските органи се върнали в РУ Сунгурларе заедно
с пострадалия, дали обяснения и били задържани. Допълва, че не бил мобилизиран
полицейски ресурс във връзка с грешно подаденото място и че този въпрос бил бързо
изяснен с пристигането им в РУ Сунгурларе. Сочи още, че от обективна страна
сигналът не бил неверен или заблуждаващ, а от субективна не е съзнавал стореното и
не е целял да заблуди органите на реда. С тези съображения моли НП да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, недоказано, неправилно, издадено при
съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна РУ Сунгурларе към ОД на МВР гр. Бургас не взема
становище по жалбата, депозира административнонаказателната преписка. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
Жалбоподателят се явява в ОСЗ, лично и с представител. Въвежда допълнение
към жалбата, като моли ако съдът прецени, че е на лице маловажен случай, да отмени
НП и да предупреди жалбоподателя съгл. чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 4 от ЗАНН.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 13.06.2022 г. около 17ч. жалбоподателят С. М. А. и неговия брат свид. Н. М.
А. били изпратени по молба на баща им – свид. М. С. А., в района между селата
Черница и Есен и гр. Сунгурларе, за да намерят И. К. З.. На последният бил нанесен
побой, вследствие на който З. получил счупване на десен малък пищял и скъсване на
ставните връзки на ниво глезен и стъпало, както и множество охлузвания и рани по
лицето и тялото. Пострадалият З. се обадил на свид. М. А., при когото епизодично и
непостоянно полагал трудова дейност, свързана с овцете, които свид. А. отглеждал в с.
Д., като го помолил за помощ, тъй като не можел да се придвижва самостоятелно, но не
могъл да уточни мястото, където се намира. Свид. А. с личния си автомобил търсел И.
З. около селата Лозарево, Венец, не безрезултатно и тъй като имал работа, се обадил на
синовете си, които да продължат издирването на пострадалия. Н. А. и жалбоподателят,
С. А., познавали И. К. З., тъй като го били виждали мимолетно в стопанството на баща
им, където пострадалият се занимавал с овцете. След като свид. Н. А. приключил
работа в с. Железник, се качил на личния си автомобил и се разбрал с брат си, С. А. да
се чакат на разклона за с. Сигмен, където жалбоподателят оставил собствената си кола
и се качил в автомобила на брат си. Двамата братя се отправили към с. Есен, където на
края на селото в посока с. Велислав открили И. К. З. в много лошо физическо
състояние. Качили го в колата, като по пътя в 17.59 ч. С. А. се обадил на тел. „112“ и
подал сигнал, че е намерил случайно непознато за него лице, което е било бито и
хвърлено в канавката между с. Черница и гр. Сунгурларе. Съобщил на оператора, че
към момента карат лицето към филиал на „Спешна помощ“ в гр. Карнобат, което
впоследствие потвърдил и пред дежурен полицейски служител от РУ Сунгурларе, с
когото операторът от тел „112“ го свързал. Последният предупредил, че ще изпрати
екип в болницата, където двамата братя следва да изчакат, за да дадат сведения. С. и Н.
2
А.и закарали пострадалия до болницата в град Карнобат, от където З. бил
транспортиран до МБАЛ „Дева Мария“ в гр. Бургас, кв. Ветрен. Там било установено,
че кракът му е счупен, но тъй като З. не бил здравноосигурен, двамата братя А.и
заплатили разходите по поставянето на гипса му в размер на 200 лв. След това
закарали З. до РУ Сунгурларе, където били снети сведения от двамата братя и
пострадалия. Пред полицейските органи жалбоподателят е уточнил, че е допуснал
грешка за мястото, където е открил пострадалия, защото се е притеснил и че
последният бил намерен в с. Есен, а не с. Черница. Впоследствие късно вечерта в 23 ч.
на същата дата Н. М. А. и С. М. А. били задържани със Заповеди №84 и №85 от
13.06.2022 г. по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок от 24 ч., тъй като пострадалият И. З.
сменил първоначалните си показания и заявил, че двамата братя му нанесли побоя,
довел до нанесената средна телесна повреда – счупване на крак. На следващият ден
14.06.2022 г. пострадалият З. при разпита си пред разследващ полицай при РУ
Сунгурларе заявил, че съвсем различни лица са му нанесли травматичните увреждания.
На същата дата бил извършен и оглед на посоченото от С. А. място, били разпитани и
Н. М. А. и С. М. А., след което в 12.20 ч. били освободени. По случая бил образувано
ДП 454 ЗМ-133 от 2022 г. по описа на РУ-Сунгурларе за извършено престъпление по
чл. 129, ал. 1 от НК, по което към момента няма привлечено обвиняемо лице.
За установеното нарушение бил съставен АУАН серия АД бл. № 284410 от
28.07.2022 г. (л. 8), в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно
на описанието по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Нарушителят подписал акта на
28.07.2022 г. като на същия ден упражнил правото си на възражение (л. 36). След
приключване на проверката от свид. Д. била съставена докладна записка от 28.07.2022
г. (л. 15), като актосъставителят е докладвал, че С. А. в писмено сведение (л. 18) е
заявил, че действително на 13.06.2022 г. в 17.59 ч. от личния си тел. номер е подал
сигнал до тел. 112 за непознато лице в безпомощно състояние, намиращо се извън пътя
между с. Черница и гр. Сунгурларе. В същото сведение, жалбоподателят е уточнил, че
пострадалото лице го е бил виждал да помага в тяхното стопанство, но не го познавал
по име, а грешката за мястото на установяване на лицето (не с Черница, а с. Есен), била
допусната поради притеснение. Относно постъпилото възражение, била изготвена и
докладна записка от ст. инспектор, началник гр. ОП при РУ Сунгурларе – свид. Д. К.,
който дал предложение за издаване на наказателно постановление и налагане на глоба.
От жалбоподателя А. бил подаден сигнал на 24.06.2022 г. в ОДМВР Бургас
срещу Г. К. Д. и И. С. С. – полицейски служители в РУ Сунгурларе, по което било
образувано дисциплинарно производство, в рамките на което не е констатирано
наличие на извършено дисциплинарно нарушение от органите на МВР.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, и на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на минимума от 2000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя Р. Д. Д., свид. Д. К., Н. М. А. и свид. М. С. А., както и от писмените
доказателства, а именно АУАН (л. 8), писмо от ст. Комисар Калоян Калоянов за
приклюило дисциплинарно производство (л. 11), заповеди за задържане по чл. 72, ал. 1
от ЗМВР на С. М. А. и на Н. М. А. (л. 12-13), докладна записка от ст. инсп. Д. К. (л.
14), докладна записка от 16.06.2022 г. и сведение към нея от С. А. (л. 15-16), докладна
записка от 28.07.2022 г. на Р. Д. и сведение (л. 17-18), оправомощителна заповед №
251з-4368/26.10.2018 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас (л. 19), справка от
„Районен център 112“ гр. Бургас, преписка във вр. с извършена в РУ-Сунгурларе
проверка по подадено възражение срещу АУАН серия АД бл. № 284410 от 28.07.2022
г. (л. 33-61); препис от ДП 454 ЗМ-133 от 2022 г. по описа на РУ-Сунгурларе за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК (л. 61-214 вкл.).
3
Показанията на свидетелите Н. А. и М. А., брат и баща на жалбоподателя,
разпитани в ОСЗ на 24.01.2023 г., предвид тяхната заинтересованост, съдът цени с
повишено внимание. Въпреки това същите са логични без съществени вътрешни
противоречия с останалия събран доказателствен материал поради което им дава вяра
в частта по фактите, касаещи предмета на настоящото производство. Свид. Н. А. е
присъствал на извършване на нарушението като е възприел пряко казаното от брат му
по време на осъществения телефонен разговор с тел. 112 като не отрича, че
съобщеното място, на което са открили пострадалото лице, е различно от казаното
първоначално от брат му. Свид. М. А. и Н. А. еднопосочно твърдят, че жалбоподателят
познавал визуално пострадалия И. З., тъй като го е виждал да работи в стопанството на
баща му, но не го познавал по име.
Съдът кредитира и показанията на актосъставителя свид. Д. и на свид. К., който
е разгледал възраженията срещу АУАН, с изключение на частта, в която свид. К.
твърди, че е бил анагажиран ресурс на МВР, били вдигнати трима или четирима
служители, които били тръгнали да търсят неустановено лице към с. Черница, преди да
бъде установено точното местоположение, където братята са открили пострадалия, а
именно – на излизане от с. Есен в посока с. Велислав. Въпросните данни не се
подкрепят от други доказателства по административнонаказателната преписка. Видно
от приложения по ДП протокол за оглед на местопроизшествие (л. 87-88 вкл.) такъв е
бил извършен едва на другия ден – 14.06.2022 г. в присъствието на Н. М. А. в 9 ч. и 20
мин. Сутринта, като място е посочено с. Есен на изхода на селото за с. Велислав на 50
м. от табелата за края на населеното място.
Относно приложението на процесуалните правила:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112
наказателното постановление се издава от директора на дирекция „Национална
система 112“ или от директор на ОД на МВР или от оправомощени от тях лица. От
представената и приета по делото заповед се установява, че директорът на ОД на МВР
– Бургас е оправомощил началниците на РУ при ОД МВР – Бургас да издават НП за
налагане на административни наказания относно установени административни
нарушения на ЗНССПЕЕН 112. Процесното НП е издадено от Началник на РУ-
Сунгурларе, поради което следва да се приеме, че същото е издадено от компетентен
орган. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са така съществени, че да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават в значителна степен правата на
нарушителя.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Без основание се явява възражението за наличие на съществени
процесуални нарушения в продецурата по изготвяне на АУАН и НП, тъй като не било
4
посочено конкретно мястото на извършване на настоящото нарушение, като и в
АУАН, и в НП било записано „от личния си тел. номер ********“. В ЗАНН не е
посочено кога едно нарушение е съществено. Но разпоредбата на чл. 84 ЗАНН
предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби се
прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е
само това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните
права на жалбоподателя. Нарушението е съществено и когато ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение на въпроса за отговорността. В случая при
съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, като в акта ясно е
посочено, че нарушението е извършено на 13.06.2022 г. около 17.59 ч., и с оглед
спецификата и естеството на последното (подаване на невярно и заблуждаващо
съобщение на ЕЕН 112, съгл. описанието по НП и АУАН) и поради това, че подаващият
сигнала е бил в движение като място е посочен телефонния номер на жалбоподателя.
Според настоящия състав, изложеното в АУАН, а и в НП е достатъчно, за да се приеме,
че е налице ясно описание на местоизвършването на нарушението и не е необходимо
допълнителното му конкретизиране, предвид това, че при описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено изрично е записано, че е открито лице в
безпомощно състояние между с. Черница и гр. Сунгурларе. Събраните по делото
доказателства установяват, че именно това място (като грешно такова) е посочено от
жалбоподателя, идентично с посоченото в акта и наказателното постановление,
поради което не може да се сподели наведеното от възражение в тази насока, още
повече, че не се е стигнало до ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице и същото се е защитавало адекватно именно срещу вмененото му нарушение.
Съдът счита, че се касае за описание на място, което не съставлява съществено
нарушение, което би следвало да доведе до отмяна на НП. АУАН съдържа останалите
реквизити, вкл. имената, ЕГН и адреса на жалбоподателя. Жалбоподателят
своевременно е бил запознат със съдържанието му и е имал възможност да упражни
правото си на защита, което и е сторил още същия ден. Връчен му е препис, т.е.
изпълнени са всички правила за законосъбразното начало на административно-
наказателното производство.
Нарушението според настоящата инстанция е посочено и индвидуализирано със
съответните факти в достатъчна степен, а именно че С. А. е подал невярно
заблуждаващо съобщение не ЕЕН 112 за изпаднало лице в безпомощно състояние,
което не познава и което се намира между с. Черница и гр. Сунгурларе. Именно срещу
тези факти е следвало да се защитава нарушителят. Тъй като всички тези съставомерни
признаци на нарушението са описани надлежно в АУАН и НП, то след доказването им
в настоящото производство съдът би достигнал до извод за законосъобразност на
съставените актове. Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната
квалификация, като фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е
ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето.
Без основание се явява и възражението по чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН за това, че
актосъставителят и началника на РУ-Сунгурларе, издал НП, следвало да си направят
отвод, като заинтересовани лица, свързани с колегите им И. С. и Г. Д., служители към
РУ Сунгурларе, спрямо които С. А. бил подал жалби пред ОД на МВР Бургас. МВР е
централизирана и субординирана система от органи и подаването на жалба и
образуване на дисциплинарно производство, завършило безрезултатно срещу един
полицейски служител от районно управление не би могло да обуслови
заинтересованост на цялата полицейска структура. Последното би довело и да
неспазването на териториалната компетентност на АНО.
Неоснователно е и възражението, че не била спазена процедурата по чл. 44 от
5
ЗАНН, тъй като възраженията на жалбоподателя не били взети предвид при издаването
му, не било извършено пълно разследване на случая и не бил разпитан брат му Н. А.,
което нарушавало правото му на защита. Чл. 57 от ЗАНН не предвижда възраженията
срещу АУАН за реквизит в НП. Във възраженията (л. 36-37 вкл.) не са направени
доказателствени искания, налагащи служебното им събиране. По делото служебно е
изискана УРИ 454000-2694 от 08.09.2022 г., в рамките на която е извършена проверка
във вр. с подаденото възражение срещу АУАН. Към преписката са приложени справка
за съдимост на М. А. (л. 39-41), докладна записка от свид. Д. от 28.07.22 г., докладна
записка от 16.06.2022 г. и снети сведения от С. А. (л. 43-44), призовка за разпит на С.
А., докладна записка от инсп. С. и сведение от С. А. (л. 48-49); изискана справка от
„Районен център 112“ – Бургас, ведно с протокол за извършени действия по подаден
сигнал (л.50-52), техническа експертиза по ДП 133/22 г. на записващото устройство,
на което е съхранен разговора с оператора на ЕЕН 112 (л. 54-58), сведения от Д. и М.
А.и – майка и баща на жалбоподателя (л. 59-60). Следователно и предвид
гореизложеното въпросните възражения са били предмет на проверка и преценка от
АНО, след което е установено, че същите се явяват без основание, поради което е
направен извод за правилност на АУАН и е разпоредено издаване на обжалваното НП.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е нарушил задължението си, въведено с нормата на чл. 28,
ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, като е ползвал ЕЕН 112 за предаване на невярно и
заблуждаващо съобщение. .
Съгласно чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112: „Забранява се ползването на ЕЕН 112
не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане
на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, а съгласно ал.2: „При нарушаване на
забраната по ал. 1 гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид
и в размери, определени в закона“. Видно от изложеното, в посочената разпоредба са
предвидени 5 форми на изпълнително деяние, като отговорността на нарушителя в
случая е ангажирана за предаване на невярно и заблуждаващо съобщение, а именно, че
е намерил изпаднало в безпомощно състояние лице в канавката на пътя между с.
Черница и гр. Сунгурларе. В чл. 38, ал. 1 е предвидено, че който предава чрез ЕЕН 112
неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000
до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Отговорността на нарушителя в
случая е ангажирана за предаване на невярно и заблуждаващо съобщение, поради
което правилно на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание санкционната разпоредба, предвидена в чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
От обективна страна се установи по категоричен начин, че сигналът, който
жалбоподателя е подал на ЕЕН 112 на 13.06.2022 г., около 17. 59 часа за намерено лице
в безпомощно състояние около с. Черница е невярно и заблуждаващо подаден, тъй
като както самия жалбоподател, така и разпитаните свидетели съобщават, че
пострадалото лице е намерено след табелата на с. Есен. Установява се от свидетелските
показания на свид. Н. А., както и от приложените по делото докладни записки, че
въпросното объркване се дължало на притеснение, настъпило в момента на разговора с
оператора на тел. 112. Не отговаря на обективната истина и фактът, че жалбоподателят
не познавал въпросното лице, тъй като безспорно се установи, че същият е работел в
стопанството на баща му, където нарушителят го бил срещал, но не го познавал по
име, единствено визуално.
От субективна страна, с оглед на посоченото не се установи жалбоподателят да е
6
подал невярно и заблуждаващо съобщение чрез ЕЕН 112 до органите на реда,
съзнателно с цел заблуждаването им и неправомерното им ангажиране. Не се установи
той да е целял това, поради което съдът счита, че не е налице пряк умисъл у
жалбоподателя за извършване на такова нарушение, за което е наложено наказание по
чл. 38, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112. Въпреки това дори и извършено по непредпазливост
(небрежност) административното нарушение е съставомерно и административно
наказателната отговорност няма как да отпадне.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗНССПЕЕН 112, която предвижда наказание глоба от 2000 до 5000
лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Размерите на наложената глоба са
фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда, като
санкцията е наложена в минимален размер. Определеното спрямо жалбоподателя
наказание обаче не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
В конкретния случай съдът намира, че са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. налице е „маловажен случай” на административно
нарушение.
Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от
ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния
случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В настоящия случай се касае за нарушение, при условията на извършването на
което не са настъпили вредни последици, тъй като действителното място, където е
било намерено пострадалото лице (след табелата на с. Есен) е било установено няколко
часа по късно. По време на самия разговор с дежурен при РУ Сунгурларе, последният
съобщава на жалбоподателя, че ще изпрати негови колеги в болницата в гр. Карнобат.
По досъдебното производство са на лице данни, че оглед е бил извършен едва на
другия ден сутринта (14.06.2022 г. в присъствието на Н. М. А., докато той и брат му –
С. А. все още са били задържани по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР). Обстоятелството дали
жалбоподателят познава и доколко познава пострадалото лице, също е било изяснено
от разследващите органи на следващия ден, като процесното „заблуждение“ в
предаденото на тел. 112 съобщение не се е отразило съществено на разследването.
Двамата братя са изпълнили указанията на полицейските органи, дали са сведения
неколкократно, съдействали са на разследването, разпитвани са като свидетели и в
рамките на образуваното досъдебно производство.
Самото деяние разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да сочат за
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, тъй като при непознаване на района и при процесната
гъстота на разположение на населените места и обичайно съпътстващото притеснение
и стрес при вида на лице, изпаднало в безпомощно състояние, не би следвало да се
счете за морално укоримо допускането на грешка в наименованието на селото, която
грешка е била поправена в първия възможен процесуален момент. Не са ангажирани
доказателства, които да сочат, че нарушителят е лице, което може да се характеризира
със средна или висока степен на обществена опасност, няма данни за други извършени
7
нарушения от негова страна. Няма данни по делото, жалбоподателят да е лице с
противоправно поведение. Фактът, че последният е закарал пострадалото лице до
болница, където да му бъде оказана медицинска помощ, за което също се е погрижил,
също следва да бъде отчетен като част от положителна характеристична данна.
С оглед на изложеното съдът приема, че в случая и при известните и на
проверяващите обстоятелства, наказващият орган е можело на основание чл. 28 ЗАНН
да предупреди жалбоподателя с което и целите на чл. 12 ЗАНН биха се постигнали
Съобразно гореизложеното се налага изводът, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на закона, поради което и следва същото да бъде отменено като
незаконосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от
ЗАНН, съдът следва да отмени наказателното постановление и да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Приложени
са доказателства за разходването им, поради което последните му се дължат. Това
мотивира съда да присъди в полза на въззивника и поисканите разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 454а-32 от 21.09.2022 г. на началника
на РУ Сунгурларе към ОД на МВР Бургас, с което на С. М. А. с ЕГН **********, с
адрес в с. Д., общ. Карнобат, на основание чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от Закона за
за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
/ЗНССПЕЕН 112/ е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 28, ал. 1
от ЗНССПЕЕН 112.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН
нарушителя С. М. А. с ЕГН **********, с адрес в с. Д., общ. Карнобат, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на С. М. А. с ЕГН **********, с
адрес в с. Д., общ. Карнобат сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Бургас, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8