№ 111
гр. Пазарджик, 24.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500077 по описа за 2023 година
Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.
Районен съд – В. е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД от А. С. Г.,
ЕГН ********** против С. В. Б., ЕГН **********, с който се иска от съда да
постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 2
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в депозиране на жалба до
Министерство на здравеопазването, регистрирана под рег.№97-432/15.07.2020
г., в която е употребен израза „доктор Г. специално е казал за моя случай да
не ми дава проценти“, съзнавайки неистинността на това позоряващо
обстоятелство, като по този начин е засегнала доброто му име и му е
причинила душевни болки и страдания, ведно със законната лихва от датата
на деянието 15.07.2020 г. до окончателно заплащане на вземането, както и
сторените от ищеца разноски по делото.
С определение №908/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№981/2022 г. по
описа на РС – В. е прекратено производството по делото, поради
недопустимост на исковете.
Осъден е А. С. Г. да заплати на адв.А. на основание чл.78, ал.4 ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
В законният срок е постъпила частна жалба от ищеца А. Г. чрез адв.Ч..
1
Релевират се оплаквания за неправилност на прекратителното определение.
Излагат се доводи за правния интерес на ищеца от предявяването на иска,
които обобщено се свеждат до това, че липсва идентичност на спора,
предявен пред гражданския съд с този, предмет на НЧХД №446/2021г. по
описа на РС –Пазарджик, тъй като деянията били различни. Иска се
въззивният съд да отмени обжалвания първоинстанционен акт и делото да се
върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от С. Б. чрез адв.А.,
в който се поддържа неоснователност на частната жалба. Претендират се
разноски по чл.38 от Закон за адвокатурата.
Пазарджишки окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Установява се от представените към отговора на исковата молба заверени
преписи на влязло в законна сила решение №91/13.07.2022 г., постановено по
ВНЧХД №311/2022г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е
потвърдена присъда от 23.02.2022 г. по НЧХД №446/2021 г. по описа на РС –
Пазарджик, че в рамките на наказателното производство, образувано по
тъжба на настоящия ищец А. С. Г., частният тъжител е предявил против
обвиняемата С. В. Б. граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в депозиране на жалба до Министерство на
здравеопазването, където била регистрирана под рег. №97-432/15.07.2020 г., в
която същата употребила израза „доктор Г. специално е казал за моя случай
да не ми дава проценти“.
От мотивите и диспозитива на постановената присъда от 23.02.2022 г. по
НЧХД №446/2021 г. по описа на РС –Пазарджик е видно, че гражданският
иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и съдът се
произнесъл по него, като го е намерил за неоснователен и го е отхвърлил.
При тези данни, районният съд е постановил обжалваното определение
№908/22.12.2022г., с което предявения иск е приет за процесуално
2
недопустим и е прекратено производството по делото.
Определението е правилно.
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.2 НПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, доколкото стоят в
основата на деликтната отговорност.
Обвързваща сила има както осъдителната, така и оправдателната присъда,
при която биха били отречени елементите на отговорността за непозволено
увреждане, освен когато деянието е несъставомерно по НК, но покрива
признаците на граждански деликт. Тези норми са приложими по отношение
деянието само в наказателно-правен аспект. Когато в рамките на
наказателното производство е бил приет за разглеждане граждански иск на
пострадалия и наказателният съд се е произнесъл по същество, присъдата в
тази част има характер на съдебно решение, с което се разрешава
гражданскоправен спор. Поради това има задължителен характер съобразно
чл.297 ГПК и формира сила на пресъдено нещо между страните по него -
чл.298, ал.1 ГПК, а на основание чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, като повторно образуваното дело се
прекратява служебно от съда.
В случая за деянието, от което ищеца претендира обезщетение от
непозволено увреждане, ответницата е била оправдана по повдигнатото й
обвинение с влязла в сила присъда от 23.02.2022г. по НЧХД №446/2021г. на
РС – Пазарджик.Видно от присъдата и мотивите към нея в наказателното
производство е предявен и граждански иск за неимуществени вреди по чл.45
ЗЗД в размер на 5 000 лв., който е бил отхвърлен.
Няма спор, че страните, предмета и основанието на отхвърления граждански
иск, приет за разглеждане в наказателното производство, са идентични с тези
по настоящото дело. Разликата е само в размера на претендираното
обезщетение, но това обстоятелство не е от значение за извода, че влязлата в
сила присъда по отношение гражданския иск е формирала сила на пресъдено
нещо, съставляваща отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск
по чл.299, ал.1 ГПК.
Неоснователно е възражението в частната жалба, че присъдата от
3
23.02.2022г. по НЧХД №446/2021г. на РС – Пазарджик е издадена по
отношение на различно деяние от визираното в настоящата искова молба,
както и че се касае за вреди, претендирани от деяния, извършени на
различни дати.
Действително, в оправдателната присъда е посочена дата на
инкриминираното деяние 07.07.2020г., но от мотивите на присъдата
категорично се установява, че на 07.07.2020г. подсъдимата Б. е посетила
адвокат А., за да се консултира относно написването на жалба до
Министерство на здравеопазването, която след като е написана, е изпратена
до Министерство на здравеопазването, където е получена на 15.07.2020г. и
регистрирана под номер №97-432/15.07.2020 г.
По изложените съображения, настоящия състав на въззивния съд
намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За настоящата инстанция възнаграждението на адв.А.- пълномощник на
ответника С. Б. е уговорено при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Представени са доказателства за сключен договор за правна помощ, като е
договорена безплатна правна помощ, поради финансови трудности. Ето защо,
с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на адв.А. следва
да се присъди сумата от 400лв.
На основание чл.274, ал.4 ГПК настоящето определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №908/22.12.2022г. по гр.д.№981/2022г. по
описа на Районен съд – В. .
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН ********** да заплати на адв. Р. А. от АК –
Пазарджик, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5