№ 8627
гр. С, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110161610 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.”С К” № 2, представлявано от М П И и К В, насочени срещу ЗК „Д Б: Ж И З“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Р М, Б
И, Т Т, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1384.64 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... от 1369.64 лв. и
15.00 лв. ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба - 17.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 495.23 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2021 г. до 17.10.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2020 г. е настъпило ПТП между л.а.БМВ с
рег.№ ..., застрахован при ищеца, и л.а.Рено с рег.№ ..., застрахован в ответното дружество,
при което водачът на последния при паркиране е ударил в предната част л.а.БМВ. За
събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен се е
признал водачът на л.а.Рено.
Ищецът сочи, че собственикът на другия участвал в ПТП-то автомобил, застрахован
при него по имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана
щета. Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 1369.64 лв., които са
заплатени на сервиза, на който е възложен ремонта, като допълнително ищецът е направил
разходи от 15.00 лв. по определяне на обезщетението.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но до завеждане на делото той не е сторил това.
Ето защо ищецът предявява иск за присъждане на изплатеното от него
1
застрахователно обезщетение, както и на обезщетение за забавеното му плащане.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият оспорва иска, като навежда
твърдения от една страна, че с представения двустранен протокол за ПТП не може да бъде
изяснен механизмът на произшествието. Аргументира се становище, че водачът на л.а.БМВ
има изключителна вина за настъпване на вредите поради допуснато от него нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и поради паркиране на забранен пътен участък.
Ответникът оспорва съдържанието на представения двустранен констативен
протокол, тъй като според него не е налице връчза между описания механизъм и признаните
от ищеца щети по застрахования при него л.а.БМВ.
На самостоятелно основание искът се оспорва и по размер. Аргументи в тази насока
се черпят от липсата на причинно-следствена връзка между всички претендирани щети и
процесния удар, като се навеждат доводи и завишаване на размера, респ. същият не
кореспондира с методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. и приложения 1-6 от нея.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъдени на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица
№ ... за застраховка „Каско на МПС” и „Злополука“, е видно, че между ищцовото дружество
и Е. А. Н., е сключен договор за застраховане на л.а.БМВ 525 с рег.№ ..., с валидност на
полицата от 00.00 ч. на 07.03.2020 г. до 23.59 ч. на 26.03.2021 г. Съдържанието на
застрахователното правоотношение е видно от представените Общи условия за застраховка
на моторни превозни средства /“Каско“/.
На 30.09.2020 г. в гр.С, на ,л.“О П“, е настъпило ПТП между л.а.БМВ с рег.№ ... и л.а.Рено с
рег.№ ... За произшествието е съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен
се е признал водачът на л.а.Рено.
Във връзка със случая, представител на собственика на л.а.БМВ, е подал до ищцовото
дружество на 02.10.2020 г. заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, по
което е образувана щета № .... По последната са съставени опис на щетите по претенция и
калкулация-ремонт № .... След съставен на 14.10.2020 г. доклад № ... по щета № ...,
определеното застрахователно обезщетение е изплатено на собственика на увредения
2
автомобил с преводно нареждане от 19.10.2020 г.
На 27.09.2021 г. ищецът е завел в ответното дружество регресна претенция за
възстановяване заплатени застрахователни обезщетения по 23 щети, сред които под № 12 е
описана процесната.
По делото са разпитани като свидетели водачите на двата автомобила, участвали в
процесното ПТП – М. Н. С. и Е. А. Н..
Св.С. твърди да е управлявал л.а.Рено, като при маневра за паркиране на заден ход е
реализирал удар с л.а.БМВ, водачът на който, движейки се напред е искал да паркира на
същото място.Според свидетеля, и двата автомобила са предприели едновременно маневра
за паркиране на едно и също място – успоредно на улицата, на която е настъпило
произшествието. Ударът свидетеля описва като съприкосновение на пантата на задната врата
на управлявания от него л.а.Рено с предната броня и десния фар на л.а.БМВ. С. е
категоричен, че ударът е настъпил на паркомястото. Свидетелят не е сигурен дали е подал
светлинен сигнал за предприетата маневра, но твърди, че не е чул клаксон от другия
автомобил преди удара.
Свидетелят Н. твърди, че при процесното произшествие е управлявал л.а.БМВ. В
показанията си обяснява, че се движел в колона, като автомобилът пред него – на куриерска
фирма Еконт, е спрял и след това е тръгнал назад, за да паркира. Според свидетеля, водачът
му не е преценил разстоянието между двата автомобила, не е свил достатъчно и затова се е
стигнало до удара. Н. е категоричен, че неговият автомобил е бил в покой към момента на
удара, както и че водачът на другия автомобил не е подал сигнал, че ще паркира. Заявява, че
не е имал възможност за реакция, тъй като е имало автомобили зад него, както и паркирани
такива встрани от пътното платно.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява механизмът
на настъпване на процесното произшествие, а именно при заход на маневра за паркиране,
водачът на л.а.Рено с рег.№ ..., не осъществява достатъчен контрол и със задната си
габаритна част реализира лек удар на приплъзване в предната габаритна част, приоритетно в
дясно на л.а.БМВ с рег.№ .... Вещото лице е категорично и че от техническа гледна точка
съществува причинно-следствена връзка между така установения механизъм на
произшествието и признатите от застрахователя увреждания по л.а.БМВ. Стойността на
последните по средни пазарни цени, според експерта възлиза на 1730.71 лв., респ. 5256.44
лв. при влагане на оригинални нови части. При изчисление на щетите по методиката на отм.
Наредба 24/2006 г., сумата възлиза на 1611.55 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са е с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Главният иск е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да
3
са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място
- извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в
обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № ....
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Рено, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО. В тази насока е и отразеното в справката от сайта на
Гаранционен фонд, приложена по делото.
Спорни между страните са механизмът на настъпване на процесното ПТП и
размера на причинените вреди.
В тази насока следва да се отбележи, че от разпитаните по делото свидетели и от
заключението на вещото лице, което е прието от съда и неоспорено от страните се
установява, че в случая се касае за произшествие, настъпило при заход за паркиране на
единия от участващите автомобили.
Съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от ЗДвП, водачите на пътно превозни
средства, които ще предприемат каквато и да е маневра, като например да заобиколят пътно
превозно средство, да излязат от реда на паркираните превозни средства или да влязат
между тях, да се отклонят надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
преминат в друга пътна лента, да завият надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започнат маневрата, трябва да се убедят, че няма да създадат
опасност за участниците в движението, които се движат след тях, преди тях или минават
покрай тях, и да извършат маневрата, като се съобразят с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
В същото време чл.40 от ЗДвП, въвежда задължение за водачите преди да започнат
движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
При така изяснените правила за движение по пътищата и установеното от разпита
на свидетелите, че именно водачът на л.а.Рено при движение назад – заход за паркиране, е
реализирал удар с позиционирания зад него л.а.БМВ, се налага извода, че виновен за
произшествието е именно той. За водача на л.а.Рено са въведени посочените по-горе
4
задължения, които са свързани с поведението му при движение на заден ход и при
паркиране. По делото не се събраха категорични доказателства водачът на л.а.БМВ да е бил
в движение по време на удара. Дори и да беше така обаче, този факт е следвало да бъде
отчетен от водача на л.а.Рено при предприемане на маневрата, още повече, че не се установи
последният да е подал светлинен сигнал, с който да обозначи намеренията си да паркира
превозното средство.
По отношение размера на щетите следва да се има предвид, че в своята практика ВКС
приема, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1 от КЗ,
действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от
специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на
императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен
ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни
пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото
договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не
могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените
увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по
гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
В случая, при преценката си относно начина на обезщетяване на причинените вреди
по застрахованото имущество следва да се отчете фактът, че процесният л.а.БМВ към датата
на настъпване на ПТП-то е с експлоатационен период от 16 години и 10 месеца, поради
което собственикът му има право на изплащане на парично обезщетение по експертна
оценка /в този смисъл чл.73 от ОУ/. Поради това съдът приема, че ищцовото дружество е
обезщетило собственика на увредения автомобил по предвидения в ОУ ред.
Ето защо, с оглед посоченото от вещото лице по приетото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като
изготвено от лице с познания в изследваната област, пълно, непротиворечиво и
съответстващо на останалия доказателствен материал, следва да се приеме, че от процесното
произшествие на застрахования при ищеца автомобил са причинени щети в размер на
1730.71 лв., към която сума се добавят и извършените ликвидационни разноски по
определяне на обезщетението от 15.00 лв. Предвид диспозитивното начало в процеса обаче,
претенцията следва да се уважи в заявения по-нисък размер от 1384.64 лв.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер,
следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба – 17.10.2024
5
г., до окончателното плащане на дължимото.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален
момент 17.10.2021 г. В случая от данните по делото се установява, че ищецът е поканил
ответника да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена от ЗК „Д Б: Ж И
З“ АД на 27.09.2021 г. С оглед на това и на предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ 30-дневен срок
за доброволно плащане, от 27.10.2021 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва. За
период от 27.10.2021 г. до 17.10.2024 г., размерът на лихвата съдът определи с помощта на
специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото, и възлиза на
491.80 лв. За разликата до пълния предявен размер от 495.23 лв. и за периода от 17.10.2021 г.
до 27.10.2024 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. След запознаване с приложените към делото платежни документи, съдът
констатира, че ищецът е заплатил държавна такса от 105.39 лв., депозит за САТЕ от 250.00
лв. и депозит за свидетел от 50.00 лв. Освен това ищецът иска да му бъде присъдени и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази действителната фактическата и
правна сложност на делото, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни
заседание, действително осъществените от пълномощника на ищеца действия по защитата
му, както и разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК, намира,
че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от тази сума в тежест на ответника следва да
се поставят 554.38 лв.
Ответникът пък е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.94 от делото,
вписаните в който разноски, съдът констатира, че се реално извършени, като срещу
заявеното юрисконсултско възнаграждение не е направено възражение за прекомерност. С
оглед на това, от направените от ответника разходи в размер на 550.00 лв., следва да му се
присъди 1.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Д Б: Ж И З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Р М, Б И, Т Т, да заплати на “А” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.”С К” № 2, представлявано от М П И и К В, сумата
1384.64 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ... от 1369.64 лв. и 15.00 лв. ликвидационни разноски по определянето му, ведно
със законна лихва, считано от подаване на исковата молба - 17.10.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 491.80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 27.10.2021 г.
6
до 17.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 495.23 лв. и за периода от 17.10.2021 г. до 27.10.2021 г.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Д Б: Ж И З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Р М, Б И, Т Т, да заплати на “А” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.”С К” № 2, представлявано от М П И и К В, сумата
от 554.38 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода на
спора.
ОСЪЖДА “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”С К” № 2,
представлявано от М П И и К В, да заплати на ЗК „Д Б: Ж И З“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Р М, Б И, Т Т, сумата
от 1.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода на
спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7