Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 06.01.2023 г. година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети октомври през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
въззивно гражданско дело № 13072 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 121549 от
15.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 74025 по
описа за 2019 г., на Софийски районен съд, 86 състав, съдът изменил размера на
издръжката, определена по гражданско дело № 22337/2014 г. на СРС, като осъдил Й.М.М.
да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Б.Й.М., чрез неговата
майка и законен представител Б.Ц.Х., в размер на 230 лева, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 18.12.2019 г. до настъпване на
обстоятелство, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, като
отхвърля иска в останалата част до 400 лева като неоснователен; осъдил Й.М. да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху увеличения размер на издръжката в
размер на 43,20 лева, а на Б.Х. разноски в размер на 70 лева, като допуснал
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Недоволен от така постановеното решение останал ищецът
в първоинстанционното производство – малолетният Б.Й.М., действащ чрез своята
майка Б. Ц.Х. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото в отхвърлителната
му част, с оплаквания за неправилност, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост. В жалбата си
излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на Първоинстанционният съд в обжалваната част, като уважи изцяло
исковата му претенция, като допусне увеличение на определената му издръжка на
400 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба.
В хода на съдебното дирене, малолетният въззивник ,
чрез своята майка, както, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното
уважаване. Претендира разноски, като уточнява, че има предвид заплатените
държавни такси.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът в
първоинстанционното производство Й.М.М., въззиваема страна в настоящето
производство, не е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, както и
насрещна въззивна жалба, като срокът за това е изтекъл на 14.08.2020 г. Подадената
от него на 10.08.2020 г. въззивна жалба е върната при условията на чл. 262, ал.
2, т. 2 от ГПК, а подадената от него на 21.01.2021 г. въззивна жалба е върната
с определение от 27.01.2022 г., влязло в сила на 13.07.2022 г., като подадена
след срока изтичане на срока за обжалване.
В хода на съдебното дирене, посредством подадена от
пълномощника се писмена молба оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въпреки,
че е редовно призоваван, същият не взема друго участие в производството по
делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с
предявен от малолетният ищец Б.Й.М., действащ чрез своята майка Б.Ц.Х., срещу Й.М.М.
иск с правно основание чл. 150 от СК-за увеличаване на издръжката му, дължима
от ответника от 200 на 400 лева, считано от датата на предявяване на исковата
молба, с лихви и разноски.
Ответникът оспорвал изцяло исковата претенция за
увеличаване на дължимата от него издръжка, като твърдял, че не е налице
изменение на обстоятелствата след определяне на издръжката, както и че той
нямал материална възможност да заплаща претендираното увеличение на издръжката,
тъй като имал задължение за издръжка на още едно ненавършило пълнолетие дете.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната
фактическа и правна обстановка :
Ответникът бил баща на малолетния ищец, като с влязло
в сила Решение по гражданско дело № 22337/2014 г. бил осъден да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева.
Брутният доход на майката на малолетния ищец бил в
размер на 1450,69 лева средномесечно, а за доходите на ответника не били
събрани доказателства, като съдът приел, че същият може да реализира доход в
размер на не по-малко от 800 лева месечно
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, с изключение на
приетите доходи за въззиваемия, като намира, че същата следва да се допълни с
анализ на представените от страните писмени доказателства.
Анализът на тези доказателства сочи, че към определяне
на първоначалната издръжка за малолетния, същият бил на почти четиригодишна
възраст (решението е постановено и влязло в сила на 16.10.2014 г., а
малолетният навършил 4-годишна възраст на 01.11.2014 г.). Към този момент
годишната брутна заплата на бащата била в размер на11152 лева, а на майката – в
размер на 7465 лева, респективно на което към този момент средномесечните
брутни доходи на бащата са в размер на приблизително 930 лева, а тези на
майката са в размер на 622 лева.
Към датата на завеждане на исковата молба малолетният
вече бил навършил 9-годишна възраст, като бил ученик в трети клас на 8 СУ
„Васил Левски“, гр. София, като майката допълнително заплащала 50 лева за топъл
обяд на детето в училище.
Видно от удостоверение, издадено от Спортен комплекс
„Азбуки“, малолетният през учебните 2017/2018 г., 2018/2019 г. посещавал
тренировки по плуване, за което майката
месечно заплащала сумата от 90 лева. През учебната 2019/2020 г.
малолетният продължавал да посещава тренировки по плуване, с месечна такса от
104 лева месечно, заплащана от майката.
Видно от епикриза, издадена на малолетния на 26.09.2015
г. от МБАЛНП „Свети Наум“, гр. София, се установява, че за времето от
23.09.2015 г. до 26.09.2015 г. той бил лекуван в същото лечебно заведение с
окончателна диагноза „G 40.0 Локализирана (фокална) (парциална) идиопатична
епилепсия и епилептични синдроми с тонично – клонични припадъци с фокално
начало. От съдържащите се в същата епикриза данни е видно, че заболяването е от
24.02.2014 г., когато получил фебрилен гърч. През юни и юли 2015 г. имал
пристъпи , като преди заспиване имал неколкократни повръщания с неконтактно
поведение и обръщане на очите настрани. Изписан с препоръка за медикаментозно
лечение и за наблюдение на диспансерен невролог, педиатър и от личния лекар по
местоживеенето си. Аналогични обстоятелства се установяват от епикризи за
лечението на малолетния за времето от 25.11.2015 г. до 28.11.2015 г. и от
08.02.2016 г. до 11.02.2015 г. От представените фактури и касови бонове се
установява, че във връзка с хоспитализациите на детето са плащани суми за клиничните
му изследвания, чийто размер варира от 22 до 40 лева.
На 25.11.2015 г. на малолетния било признато 66 % вид
и степен на увреждане, без чужда помощ, за срок до 01.11.2018 г., поради това,
че страда от общо заболяване „ Идиопатична епилепсия. ТКП-редки. Леко
когнитивно разстройство“ с водеща диагноза „Локализирана (фокална) (парциална)
идиопатична епилепсия и епилептични синдроми с тонично – клонични припадъци с
фокално начало“.
От служебна бележка от 07.11.2019 се установява,
че Б.Х. на длъжност старши експерт по
осигуряването в НОИ за периода май-октомври 2019 г. получила брутни доходи в
размер на общо на 8578,49 лева или средномесечен такъв в размер на 1429,75
лева. Видно от служебна бележка издадена на 13.03.2020 г. се установява, че за
периода февруари 2019 г. – февруари 2020 г., включително, същата реализирала
брутни доходи в общ размер на 18857,45
лева, респективно средномесечни такива в размер на 1450,57 лева.
За доходите на бащата не били събрани доказателства,
като липсват и ангажирани от него доказателства, че същият има алиментни
задължения за издръжка на друго ненавършило пълнолетие дете.
Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства,
касаещи доходите на задължените родители и нуждите на малолетния, от които се установява
следното :
За 2021 г. брутният доход на майката на малолетният
въззивник е в размер на общо 21016,96 лева, респективно на което
средномесечният й доход за същият период е в размер на 1751,41 лева.
За периода месец декември 2020 г. – месец ноември 2021
г. въззиваемият реализирал осигурителен
доход в размер на общо 24957,56 лева, като получил и обезщетение за временна
неработоспособност в размер на още 1265,34 лева, респективно за посочения
период средномесечният му доход за същия период е в размер на 2185,24 лева
От представения фискален бон е видно, че разходите за
тренировките по плуване, посещавани от малолетния Б. са вече в размер на 162
лева месечно.
От представените от въззиваемия документи се
установява, че срещу Й.М. е образувано изпълнително дело № 20201110402421 за
събиране на увеличения размер на издръжката за детето Б. в размер на 230 лева,
считано от 18.12.2019 г., като бил наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, в следствие на което горната сума била удържана от работодателя
на въззиваемия и превеждана по сметка на съдебния изпълнител.
Останалите представени документи, съдът не обсъжда, не
установяват релевантни на спора обстоятелства.
Други относими доказателства за твърденията на
страните не са ангажирани.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, за да бъде
уважен предявеният иск за изменение на дължимата издръжка, като в настоящият
случай се иска увеличението й, е необходимо да настъпи изменение в някое от
обстоятелствата, въз основа на които е бил определен размерът й. Според нормата
на чл. 142 от СК този размер се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице-величини,
които не са константни, а търпят промяна във времето. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът в първоинстанционното
производство е следвало, посредством пълно и главно доказване, да изясни
основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с
което е определена издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл.
142, ал. 1 от СК-нарастването на собствените му потребности и/или нарастване на
материалните възможности на родителя, от когото се търси издръжката. Следва да
се отбележи, че липсва законово изискване тези изменения в потребностите на
имащия право на издръжка и възможностите на задълженото за издръжка лице да
бъдат установени кумулативно. Достатъчно за уважаването на иска по чл. 150 от СК е да се установи изменение само на едно от тези обстоятелства. Следва да се
отбележи, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт са
установени трайни промени на обстоятелствата, при които била определена
издръжката на въззивника. Към момента на определяне на първоначалната издръжка,
чието изменение се иска, същият бил почти десетгодишен, като бил в началната
степен на своето образование, като при определяне на издръжката му неговите
родители, страни в брачния процес, са взели предвид тези му нужди и средствата,
необходими за задоволяването им, като са ги разпределили помежду си. По делото
липсват доказателства за доходите на родителите му към този момент.
Понастоящем от датата на определяне на първоначалната
издръжка за въззивника са изминали повече от осем години, през което време той
е пораснал, поради това дефинитивно нуждите му са се променили, както и
средствата, необходими за тяхното задоволяване. Горното предполага увеличение
на ноторно известните на съда нужди на въззивника, определени при обичайните
условия на живот за него. Към датата на устните състезания, въззивникът е навършил
12-годишна възраст, ученик е в средната образователна степен на своето обучение
и като такъв нуждите му трайно и съществено са се изменили. Нараснали са
нуждите му от средства за обучение, като само за спортните му занятия
(тренировки по плуване) месечните му разходи са вече в размер на 162 лева. Тези
разходи не са оспорени от въззиваемия и са необходими за развитието на малолетния
и за запазване на здравето му. Само тези нужди на въззивника, заедно с
разходите, правени за обяда му в училище, са достатъчни да обосноват извод за
доказаност на исковата претенция, доколкото оскъпяват месечна му издръжка с
около 212 лева месечно. Отделно, не се оспори твърдението, че въззивникът
участва в допълнително тренира айкидо, като отделно от това се нуждае от
средства за културни развлечения и социално общуване, според възрастта си, медицинска
профилактика и лечение, и прочее за задоволяване на базисните му нужди. Отделно
от изложеното, изтеклия продължителен период от време, обуславя нарастване на останалите
обичайни потребности на въззивника, които също са съществено и трайно изменени
(за задоволяване на базисните си нужди от храна, облекло, медицинско
обслужване, социално - културни и други), както и на необходимите за
задоволяването им средства. Независимо от факта, че част от тези промени са
настъпили в хода на настоящето производство и са актуални към датата на устните
състезания, същите следва да бъдат зачетени от въззивният съд при неговото
произнасяне по спора по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като обуславят
основателност на въззивната жалба.
Отделно от това, при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде зачетено нарастването на материалните възможности на самия
въззиваем да участва в издръжката на малолетния си син. Приетите от настоящият
съдебен състав за него осигурителни средномесечни доходи до приключване на
устните състезания в настоящото производство са в размер на 2185,24 лева,
докато брутният му доход към момента на определяне на първоначалната издръжка
за детето Б. е в размер на 930 лева, т. е. налице е увеличение на доходите му
повече от два пъти. Установи се също, че задължението на въззиваемия към малолетният
му син е единственото му алиментно задължение, и след заплащане на
претендираното увеличение на издръжката му, той ще продължи да разполага със
сумата от 1785,24 лева от своите средномесечни осигурителни доходи, която сума
е напълно достатъчна да осигури собствените му нужди.
Предвид това, отчитайки възрастта и така възприетите
обичайни нужди на въззивника, определени съобразно обикновените условия на
живот за него (според стандарта, очертан от доходите на собствените му
родители), настоящият въззивен състав намира, че за цялостната му издръжка
месечно е необходима сумата от 550 лева, в която бащата следва да участва със
сумата от 400 лева, а остатъкът до пълния определен размер се поеме от майката,
ведно с непосредствените грижи за неговото отглеждане. Тук следва да се
подчертае, че съдът не приема доводите на въззиваемия досежно възможността да
участва с по-високи суми в издръжката на малолетния . Както се посочи и
по-горе, след погасяване на поетото облигационно задължение, както и на така
определената издръжка, въззиваемият ще продължи да разполага с над 1750 лева от
своя осигурителен доход, който несъмнено е достатъчен да осигури собствената му
издръжка. Не е без значение и факта, че въззиваемият няма алиментни задължения
към други лица, както и задължението му да участва в издръжката на сина си със
суми, които от една страна да осигурят оптимални условия за неговото развитие,
а от друга да съответстват на сумите, които би му предоставял, ако живееха в
едно домакинство, като е несъмнено, че в последния случай, той би давал
значително повече средства за неговата издръжка.
Съобразно изложеното и предвид установените в
настоящето производство обстоятелства, обжалвания съдебен акт следва да се
отмени за разлика от 230 до 400 лева и предявения иск се уважи за сумата от 400
лева.
Последица от уважаване на въззивната жалба е
отговорността на въззиваемия за разноските, сторени от въззивника в
първоинстанционното производство, като в негова тежест следва да се възложи и
сумата от още 230 лева разноски, сторени от въззивника за адвокатско
възнаграждение, или същият следва да понесе общо 300 лева от направените от
ищеца разноски.
По разноските :
Съдът е сезиран с претенция за присъждане на сторените
по водене на делото разноски само от страна на въззивника, като по делото
липсват доказателства да са сторени такива. Липсва и представен списък на
разноските. Предвид това, претенцията като недоказана, следва да се остави без
уважение
При този изход на делото, въззиваемият следва да
заплати по сметка на настоящият съд държавна такса върху така увеличената издръжка
в размер на още 244,80 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№121549 от 15.06.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 74025 по описа за 2019 г., на Софийски районен
съд, 86 състав, в обжалваната отхвърлителна част за сумата от 230 лева от 400 лева,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
изменение на издръжката на малолетния
Б.Й.М., определена с Решение, постановено по гражданско дело № 22337 по описа
за 2014 г. на Софийски районен съд, 117 състав, като:
ОСЪЖДА въззиваемия Й.М.М., с
ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на малолетния си син Б.Й.М.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка Б.
Ц.Х., с ЕГН **********, в размер на още 170 лева (или общо 400 лева по
двете решения), считано от 18.12.2019 г. до настъпване на причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума.
ОСЪЖДА
въззиваемия Й.М.М., с ЕГН **********, да заплати на малолетния си син Б.Й.М.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка Б.
Ц.Х., с ЕГН **********, деловодни разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 230 лева (общо 300 лева по двете решения)
ОСЪЖДА
въззиваемия Й.М.М., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, държавна такса върху така увеличения размер на издръжката в размер на 244,80
(двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията на въззивника малолетния
Б.Й.М., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка Б. Ц.Х., с ЕГН **********, за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски като недоказана, поради което и НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата
на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………