Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
Гр. Перник, 06.04.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 36
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, представлявано от изпълнителния директор Я.П.К. против съдебно решение
№ 23 от 07.01.2022 година, постановено по АНД № 20211720201637 по описа за 2021
година на Районен съд Перник.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 232 от 17.09.2021 година на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) София, с което на „***“
АД, гр. Перник, в качеството му на „оператор“ по смисъла на ЗООС, на сгуроотвал
„Кудин дол“ на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС), за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка с
Условие 16.6 от Комплексно разрешително (КР) № 297-Н0/2008 година, издадено от министъра
на околната среда и водите е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд
за процесуална законосъобразност на административнонаказателното производство и
конкретно: неустановено нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при
съставяне на акта за установяване на процесното нарушение (АУАН), във връзка с броя на свидетелите по същия;
неустановено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касателно датата на
извършване на процесното нарушение и непосочване на период на извършване на
същото поради липса на посочен начален момент; неизпълнено изискване на чл. 42,
т. 7 от ЗАНН поради непосочване на ЕГН на свидетеля, подписал АУАН; издаване на
НП в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН поради неизвършване на изискващата се
проверка за законосъобразност на АУАН, липса на преценка на събраните
доказателства и несъбиране на допълнителни такива, невземане предвид на
възраженията на наказаното лице и предприетите от дружеството действия. Жалбата
съдържа и твърдения за неправилно възприета от районния съд фактическа
обстановка поради несъбрани доказателства относно извършването на процесното
нарушение. В тази връзка се твърди, че пред районния съд не е установено, че
дружеството не изпълнява Условие 16.6 от КР, тъй като не е извършен анализ на
установените изпускани емисии, респективно не е установено същите да са вредни
вещества. За установяване на касационните основания за обжалване не са
представени писмени доказателства. Моли съда да отмени решението на районния
съд и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.С., който поддържа
касационната жалба по изложени в нея доводи. Моли съда да отмени решението на
районния съд и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната
жалба РИОСВ София, редовно призован не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на
основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите
на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна, по следните съображенията:
С НП № 232 от 17.09.2021 година, на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка
с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, директорът РИОСВ София е наложил на „***“ АД, гр.
Перник, в качеството му на „оператор“ на ГИПТЕЕ съгласно § 1, т. 43 от ДР на
ЗООС, имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за това, че
на 19.02.2021 година, при извършена от експерти на РИОСВ София на сгуроотвал
„Кудин дол“, настоящия касатор не изпълнява Условие 16.6 от Комплексно
разрешително № 297-Н0/2008 година на министъра на околната среда и водите, като
в срок до 31.12.2014 година е следвало да преустанови експлоатацията на
сгуроотвал „Кудин дол“. Установеното е квалифицирано от контролните органи като
неизпълнение на задължението на оператора на инсталация по чл. 123в, т. 2 от
ЗООС: да изпълнява условията в КР, в случая Условие 16.6 от КР № 297-Н0/2008 година,
а именно: „Притежателя да преустанови експлоатацията на сгуроотвал „Кудин дол“
на „***“ АД“ в срок до 31.12.2014 година.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд Перник, който с решение № 23 от 07.01.2022 година, постановено по
АНД № 20211720201637 по описа за 2021 година е потвърдил издаденото наказателно
постановление.
За да постанови този резултат районният съд,
след събиране, преценка и анализ на доказателствата, и като е взел предвид
доводите на жалбоподателя, е потвърдил наказателното постановление с мотиви за
доказаност на процесното нарушение, процесуална и материална законосъобразност
на проведеното административнонаказателно производство, включително що се
отнася до размера на наложената имуществена санкция.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в касационната
жалба пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон
следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
На първо
място настоящия касационен състав счита, че съставеният АУАН и издаденото НП не
съдържат всички установени към съдържанието им императивни реквизити в
разпоредбите на чл.
42 и чл.
57 ЗАНН.
Не е
изпълнено изискването по чл.
42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за посочване датата на нарушението. Такава не е
означена, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП. В конкретния случай
е вменено нарушение на законовото предписание в нормата на чл.
123в, т. 2 ЗООС – операторът на инсталацията да изпълнява условията в КР.
При това положение, датата на нарушението е обусловена от конкретното условие,
което не е изпълнено. В случая на „***“ АД е вменено нарушаване на условие 16.6
от КР № 297-Н0/2008 година, което установява задължения, обвързани с конкретен
краен срок на изпълнение, а именно до 31.12.2014 година, а именно операторът на
сгуроотвал „Кудин дол“ да преустанови неговата експлоатация. Следователно,
касае се за конкретни задължения, подлежащи на изпълнение до определения в КР
краен срок. При наличието на задължение, чието изпълнение е скрепено със срок,
нарушението ще бъде довършено на датата, следваща изтичането на срока, в който
дължимото действие е следвало да бъде извършено. При конкретните обстоятелства,
при неизпълнение на горепосоченото условие, съставът на административното
нарушение ще бъде осъществен на 01.01.2015 година. Тази дата, макар да е
изводима от фактите на нарушението, не е посочена нито в акта, нито в
наказателното постановление, което не изпълнява законовото изискване по чл.
42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Датата на
извършване на нарушението е възведена като съществен реквизит от съдържанието
на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановлението,
доколкото предопределя преценката за приложимия материален закон, проверката за
допустимост на образуваното производство по чл. 34
от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото на защита на привлечения
към отговорност субект. Затова неизпълнението на изискването за посочването и
или неточното и посочване представлява съществено нарушение и обуславя незаконосъобразност.
На
следващо място задължителната преценка за спазването на сроковете по чл. 34
от ЗАНН, извършена в контекста на горепосочената дата на извършване на
нарушението, обуславя извод, че административнонаказателното производство
изначално е било недопустимо, тъй като към датата на образуването му със
съставения АУАН № 68/13.04.2021 година е изтекъл по – дългия от алтернативно
предвидените в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове – две години от извършване на
нарушението което е екологично. Сроковете по чл. 34
от ЗАНН се преценяват спрямо датата на извършване на нарушението, не спрямо
датата на която са установени. Вярно е, че в случая нарушението е констатирано
при извършена проверка на 19.02.2021 година и ако се приеме, че това е датата,
на която нарушителят е открит, то тримесечният срок за образуване на
производството е спазен. Двата срока по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН обаче са установени в условията на алтернативност, поради
което за преклудиране възможността за образуване на административнонаказателно
производство е достатъчно да е изтекъл който и да е от тях. Този обективен факт
има за последица невъзможност за образуване на административнонаказателно
производство срещу нарушителя като погасява възможността законосъобразно да
бъде реализирана отговорността му за установеното административно нарушение.
Изложеното обосновава заключение за допуснато
от районния съд съществено процесуално нарушение поради фактически изводи в
решението, неосновани в съответни и безспорни доказателства, довело на свой ред
до неправилно приложение и на материалния закон. Решението следва да бъде
отменено. Характерът на
вмененото нарушение не позволява събирането на доказателства, в който и да е
момент, следващ проверката на място, поради което делото не следва да се връща
за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Поради това, съдът ще реши делото по същество,
като предвид изводите, следва да се отмени процесното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 23 от 07.01.2022 година,
постановено по АНД № 20211720201637 по описа за 2021 година на Районен съд Перник,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 232 от 17.09.2021 година на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите София, с което на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Я.П.К., на
основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС), за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 16.6 от
Комплексно разрешително № 297-Н0/2008 година, издадено от министъра на околната
среда и водите е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/