Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
06.03.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха
Халил
и с участието на Димитрина
Делчева – заместник-окръжен прокурор
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 157 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Р.Г.С. от *** срещу Решение № 224/ 31.10.2022 на РС – Кърджали, постановено по а.н.д. №
609/ 2022 г. на РС – Кърджали.
Твърди
се, че оспореният съдебен акт е неправилен, тъй като съдът не е дал отговор на
всички изложени в жалбата основания за незаконосъобразност на НП. На първо
място, че в НП са описани две
административни нарушения: 1.неиздаване на фискален бон и 2.Липса на
фискално устройство в обекта. Всяко едно от тях съставлява самостоятелно
административно нарушение, а наложената санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
визира няколко хипотези, които не са били предмет на анализ на съдебното
решение. В жалбата е посочено оплакване, според което липсва яснота от
текстовата част на НП, тъй като от анализа на текста би могло да се предположи,
че констатациите касаят липса на фискално устройство и то само с оглед на това,
че това нарушение е изписано като първи абзац, а направената контролна покупка
и неиздаването на фискален бон сочат други две нарушения. Не става ясно : за
кое от тях е санкционирано физическото лице. Санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС въздига в административно нарушение всяко несъобразяване на разпоредба
на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по прилагането му (в случая
Наредбата), като съобразно наличието или не на определена вредоносна последица
от това нарушение (арг. от чл. 185, ал. 2, изр. 2 във
вр. с чл. 185, ал. 1, предл.
2 от ЗДДС) се предвиждат различни по тежест (размер) административно наказание
„глоба", съответно „имуществена санкция". Твърди се, че административнонаказателната отговорност на физическото
лице е ангажирана за нарушение, което има за резултат неотразяване на приходи.
Такъв факт обаче не е изследван и не е предявен на физическото лице със
съставения му акт. С това е допуснато съществено процесуално нарушение, с което се ограничава правото на лицето защита
да разбере, като
му бъдат съответно
и своевременно предявени, фактите, срещу които да организира защитата
си. Предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в размери, които
разкриват съществени разлики, което на свой ред определя абсолютното право на
обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства актосъставителят,
съответно наказващият орган, приема като основание за образуване на административнонаказателно производство, съответно за
налагане на едната или другата санкция. Не на последно място пропускът да се
изясни дали нарушението води или не, а ако води - по каква причина, до
неотразяване на приходи извън случаите на продажби, е съществен и по
причина, че препятства съдебната
проверка относно правилното приложение на материалния закон,
различен по отношение тежестта на санкцията при наличието на обстоятелствата по
ал. 2, изр. 2 на чл. 185 от ЗДДС. В
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са посочени размерите на дневния отчет и касовата
наличност. Лисват доказателства, че разликата е формирана от приходи, които не
са резултат от извършени продажби каквото е изискването на чл. 33 от наредбата.
Липсата на тези факти както в АУАН, така и в НП, съотнесено
и с въпроса дали нарушението води и ли не води до неотразяване на приходи
представлява несъответствие между фактическото описание на нарушението и
приложения закон. В този смисъл считам, че нарушението не е доказано съобразно
изискванията на закона, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна
на НП. Искането
е да се отмени оспореното решение и се постанови решение по съществото на
спора, с което да се отмени наказателното постановление, издадено от
началник-отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности”
в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, София.
Ответникът – началник-отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, София, чрез пълномощник, взема становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от страна по а.н.д. № 609/ 2022
г. на РС – Кърджали, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление №
638013-F641871/ 27.05.2022г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности"-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности" в ГД
„Фискален контрол", с което е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 300.00лв. на Р.Г.С. от *** за нарушение на чл.7 ал.1
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС. Със
същото решение са е присъдено юрисконсултско
възнаграждение от 90 лв. в полза на НАП, София.
РС –
Кърджали е изложил мотиви, че административнонаказателното
производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, предвидени в
ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено,
както и доказателствата, които
го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е
налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което
да ограничава правото
на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт
до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение
и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Приел е за неоснователни
доводите на жалбоподателката. Изложил е мотиви, че
предвид написаното от
жалбоподателката Р.С., че в момента в обекта
няма фискално устройство, както и че извършва услугата продаване на винетки, то
безспорно е налице нарушение чрез немонтирането, невъвеждането в експлоатация в
проверявания обект на фискално устройство.
Решението
е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата
отмяна. Установената от въззивнатата инстанция
фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е
в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
В
касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение
поради несъобразяване от РС – Кърджали, че нарушението е описано като
неиздаване на фискален бон и липса на фискално устройство в проверявания обект.
Настоящият
касационен състав приема за неоснователен този довод, защото в съставения АУАН
и издаденото въз основа на него НП е записано, че нарушението е установено на
03.12.2021 г. в 14.45 часа на обект - павилион, находящ
се в *** , ***. Констатирано е, че в обекта се осъществява търговска дейност
без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП
фискално устройство, с което дружеството/ търговецът в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 Декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение
на същата. Направена е контролна покупка на 1 бр. едноседмична винетка на
стойност 15,00 лв., платени в брой на лицето Р.Г.С. с ЕГН **********, от С. Б.
Ч. - проверяващ, преди легитимацията, на 03.12.2021 г. в 14:25 часа и не е
издаден фискален бон от ЕКАФП. При проверка в информационната система на НАП е
установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на
което да се отчитат оборотите от извършените продажби.
Правилно
е посочена нарушената разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 Декември
2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти. Съответна на нарушената материалноправна
норма е и санкционната такава на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Твърдението в
касационната жалба, че не е установено нарушението да е довело до неотразяване
на приходи е неоснователно, защото липсват каквито и да е документи, от които
да може да се направи извод, за твърдението в касационната жалба, а именно, че
може да се установят отразените приходи от дейността на касаторката
в проверявания обект.
Като е
достигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление РС –
Кърджали е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на
делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди
такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Ето защо и на основание
чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, във вр. с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 224/ 31.10.2022 на РС – Кърджали, постановено по а.н.д. №
609/ 2022 г. на РС – Кърджали.
Осъжда Р.Г.С. с ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на Национална агенция по приходите, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет
лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.