О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 29
гр. Пловдив, 08.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито
съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО
СИМИДЧИЕВ
като
разгледа ЧНД № 2376/2019г по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Делото е образувано по жалба на Н.Д.,
чрез повереника й адв. П.
В., срещу постановлението на Окръжна прокуратура Пловдив от 09.12.2018г. за прекратяване на
наказателното производство по дозн. № 62/2017 г. описа на РУ на МВР- гр.
Хисар и по пр.пр.
№-4840/2017г на Окръжна прокуратура Пловдив. В
жалбата се излагат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт,с оглед липсата на
правилното приложение на материални закон- ЗДвП и ПП и съотносимост към
събраните по делото доказателства. Иска се отмяната на прокурорския акт и
връщането му на делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за продължаване на наказателното производство.
Съдът,предвид наведените в жалбата доводи,предвид
съображенията изложени от прокурора и събраните по делото доказателства, взе
предвид следното:
Жалбата е допустима и разгледана по
същество е неоснователна.
Наказателното производство по делото е
образувано срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал. 1
б.“в“ вр. с
чл. 343 ал. 1 от НК- за това, че на 20.03.2017г. на главен път 2-64
Пловдив-Карлово, в землището на с.М., обл.Пловдивска,
при управление на моторно превозно средство- лек автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с дкн
№ *** е нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смърт на С. Й. ***. Към настоящия момент не е било повдигнато и
предявено обвинение спрямо водача на МПС.
Атакуваното
прокурорско постановление за прекратяване на
наказателното производство се явява второ по ред.Първото постановление за прекратяване на
наказателното производство е било
отменено с определение на ПОС от 15.05.2018г, като са били дадени указания за
извършването на допълнителни действия по разследването, с цел установяване
наличието на условия на ограничена видимост за водача на лекия автомобил и установяване положението един спрямо друг
на лекия автомобил и тялото на
пострадалата непосредствено преди проишествието,наред със събиране на косвени доказателства относно установения вътрешен ред в дома, в
който пострадалата е била настанена,за да се установи евентуалното й поведение и
с това да се подкрепят или опровергаят факти относими
към предмета на делото.
Възприетата в
атакуваното прокурорско постановление фактическа обстановка се явява обоснована
предвид възприетите в него факти,че с
решение от 12.12.2001г. на ПОС пострадалата С.
И. е била поставена под ограничено
запрещение и настанена в ДВУИ гр. Б., обл.
Пловдивска. За неин попечител е бил назначен Директора на дома св. К. К..Пострадалата И. била с поставена
диагноза „Емоционално нестабилна личност, трайна декомпенсация
с поведенчески отклонения и лек интелектуален дефицит“,като тя била запозната с правилата на дома в който
била настанена. Вътрешните превила определяли организираното извеждане от дома
на настанените лица единствено с придружители.
С оглед събраните
доказателства прокурорът обосновано е приел и че на 19.03. 2017г. пострадалата
напуснала дома без знанието на персонала. Вървяла пеша по главен път Карлово-
Пловдив. В това време по този път и в посока за гр. Пловдив се движел
св.Г.,който управлявал своя лек автомобил. Той забелязал пострадалата, намалил
скоростта на автомобила си и непосредствено преди да я размине тя
внезапно променила посоката си на движение към осевата линия на
платното. Така успял да предотврати сблъсъка с нея и спрял автомобила. Успял
добре усвои нейното поведение на човек с психическо отклонение и позвънил на
тел. 032/0-32-323. Съобщил личните си данни
и подробности за инцидента. На следващия ден и към 14.00 часа, пострадалата И. отново
напуснала дома без знанието на персонала и тръгнала да се движи по главен път
Карлово-Пловдив. По същия път се движела и св. А. Х.,която управлявала л.лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „ Поло“
с дкн № ***. Тя се движила в посока гр. Карлово по дясната /южна / лента
на платното. Видимостта била добра при дневна светлина, а пътната настилка
-суха. През това време пострадалата И. навлязла в платното за движение пред
автомобила. Когато л. а. „Фолксваген“ е бил на около 53-54 м св. Х. намалила
скоростта, но след около 2.5 секунди настъпил удар в предната дясна част на
автомобила, който е бил неизбежен. Вследствие на удара пострадалата И.
починала.Свидетелката Х. веднага спряла, погледнала в огледалото за обратно
виждане.Първоначално не видяла нищо. Върнала автомобила на заден ход на около 10
метра и тогава осъзнала, че всъщност може би е възникнало ПТП. Обадила се на
тел. 112 и съобщила, че е ударила нещо. Слязла от автомобила, минала през мантинелата и започнала да обхожда тревната площ, но не
видяла нищо, освен купчина дрехи. Минала още няколко пъти и тогава решила да види какви са тези дрехи. Дърпайки
ги и под тях се показало лице на жена,
която имала кръв по лицето. Веднага поставила ръка на сънната артерия, като не
могла да определи дали има слаб пулс. На място пристигнал екип на „Спешна
помощ“, който констатирал смъртта на пострадалата И..
Бил е извършен оглед
на местопроизшествие и изготвен фотоалбум.
Според заключението
на СМЕ на пострадалата И., причината за смъртта й е тежка черепно-мозъчна травма, с нарушаване
на мозъчното вещество, несъвместими с живота. Травматичните увреждания са били
причинени по механизъм от удар или върху твърд тъп предмет или негово
тангенциално действие, а именно при ПТП- пешеходка, блъсната от лек автомобил и
удар на главата в предното обзорно стъкло, с последващо
падане на пътната настилка.
Според заключението на назначената
съдебно-техническата експертиза, ударът е настъпил върху дясната /южна/ лента
на платното за движение в конфликтна тока на първоначален контакт, по дължина
на около 72-73 метра и по широчина на около 1.2-1.7 метра северно от южната
граница на платното за движение. Скоростта на лекия автомобил „Фолксваген“
преди произшествието е била около 80 км./час, а в момента на удара е била 64
км/час. Х. като водач на автомобила е нямала техническа възможност да го
установи преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Нямало е технически условия, които да са налагали движение на
автомобила със скорост по-ниска от установената. Според експерта основна
причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка
е, че пострадалата С. И. е била или е навлязла в платното за движение на място,
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е без да се съобрази с
приближаващия се лек автомобил. От техническа гледна точка- ударът е настъпил в
предната дясна част на автомобила и след удара пострадалата И. е паднала извън
платното за движение.
При констатирания от
ПОС дефицит на доказателства относно установяването на въпросите какви са били
условията на ограничена видимост за водача на
лекия автомобил и установяване
положението един спрямо друг на лекия
автомобил и тялото на пострадалата непосредствено преди проишествието по
хода на ДП е била назначена тройна
КСМТЕ- за. Според експертите в момента на удара пострадалата е била разположена
задно-дясно-странично спрямо автомобила,а спрямо платното за движение косо с
лице на юг-югоизток.При движение на пострадалата косо на пътното платно,под
ъгъл 43 до 132 градуса,водача на лекия автомобил при своевременна реакция в момента на навлизането на
пешеходката на пътното платно е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и избегне проишествието
чрез безопасно екстрено спиране. При движение на пешеходката на пътното платно
под ъгъл от 0 до 43 градуса и от 132 до
360 градуса водачът на лекия автомобил
при своевременна реакция е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и избегне проишествието чрез
безопасно екстрено спиране. Експертите приемат,че своевременната реакция в
случая зависи от траекторията на движение на пешеходката към мястото на удара.В
случая тази траектория не може да се
определи обективно по делото,тъй като според експертите са възможни изходни положение както на
пътното платно,така и извън него.Водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,ако в момента,в
който е реагирал се е движил със скорост по-малка от 65км/ч.В случая не са били
налице технически условия, които да налагат движение на автомобила със скорост
по-ниска от установената. Технически
съобразената скорост в случая при
този завой и създадената от него
ограничена видимост е била 90 км/ч. Основна причина за възникналото проишествие от техническа гледна точка е навлизането на
пешеходката на пътното платно по начин и
в момент,когато това не е било безопасно.Ако пешеходката е била на пътното
платно за повече от 3.3 секунди,то
тогава причина за проишествието се явява и това,че водача на лекия автомобил не е
реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката.
За да приеме
тази фактическа установеност на
извършеното, прокурорът е възприел
изцяло показанията на разпитаните
свидетели по делото- К., Г., М., Х., Д.,
З., Т., К., Д., К. и Р. наред с останалите писмени доказателства и материали по
заключенията от СМЕ, СТЕ, КСМТЕ, протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, правилник за вътрешния ред на дома за пълнолетни лица с умствена
изостаналост-гр. Б., справки и др.На това основание изложените от прокурора
факти се явяват относими към посочените гласни и
писмени доказателства.
Пловдивският окръжен
съд намира възраженията срещу приетите от прокурора факти относно тези факти за
неоснователни.
Оспореното от
пострадалата основание на прокурора да
приеме показанията на св. Г. за относими към предмета на делото обосновано сочат, че те възпроизвеждат факти за поведението на пострадалата в деня,
предхождащ инкриминираното деяние. На това основание според съда тези показания
не може да бъдат игнорирани в контекста на необходимостта да бъдат събрани
възможните преки и косвени доказателства по делото,каквито в случая се явяват
приобщените към делото показания на
групата свидетели З., Т., К., Д., К. и Р.,наред с правилника за вътрешния ред
на дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост.Правилно в жалбата против
постановлението е посочено,че фактите
изложени от св. Г. не би следвало да се възприемат като източник на преки
доказателства за поведението й в деня на инцидента. Но тези показания се
намират в обща логическа връзка с оглед поведението на пострадалата И. и
конкретните наблюдения върху дефинираните от нея действия по отношение
непрекъснатите й непозволени излизания извън чертите на дома и използването
на различни начини и средства за тази
цел, които са посочени в показанията на групата свидетели – социални работници
в дома. От тези показания се установява,че
пострадалата не се съобразявала с вътрешните правила и била
неконтролируема.Основно проявявала склонност да напуска дома, винаги сама и да
посещава гр. Б.. Част от тези показания представят фактите и за липсата от
страна на пострадалата на адекватно
поведение на пешеходец,тъй като при
поредното й издирване социалните работници от дома са я виждали да върви по средата на пътното платно.На това
основание съдът намира,че прокурора
обосновано кредитира посочените по-горе показания на свидетелите..Според съда
пострадалата е била участник в движението,за
който не може да се твърди,че е бил
наясно със законовите правила за движение на пешеходците и предвид умственото
си развитие не е могъл да предвиди своевременно опасността,която може да
предизвика на пътя за себе си и останалите участници в движението. Този извод
на съда обективно не противоречи с възражението в молбата срещу
постановлението,че тези факти не се
явяват преки доказателства за поведението на пострадалата в деня на инцидента и
за което прокурорът коректно не е изложил правни съображения в своето
постановление.
Според съда правната
аргументация в атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство предвид регламента на чл. 15 от НК е обоснована върху заключението
по назначената на ДП комплексна СМТЕ-за.
От техническа гладна точка експертите
категорично са приели,че скоростта на движение на автомобила управляван
от Х. е била около 80 км/ч преди удара,а в момента на удара от 64 км/ч. Водачът
на автомобила е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако в момента,в който е реагирал се е движил със скорост
по-малка от 65км/ч. Условията на пътя не
са били от естество,че да налагат
движение на автомобила със скорост по-ниска от установената,тъй както
максималната скорост,с която технически е възможно да бъде преодолян завоя от
пътя,в конкретната пътно-климатична обстановка,без опасност от странично
занасяне на автомобила е била 153 км/ч.,а с оглед ограничената видимост,която
този завой определя тя е била 90 км/ч. В момента на удара тялото на
пешеходката е било разположено
задно-дясно-странично спрямо автомобила,а спрямо пътното платно косо с лице на
юг-югоизток.Мястото на удара по широчина се определя в зависимост от мястото на
деформациите по автомобила и е определено на около 1.2-1.7 метра северно от
южната граница на платното на движение, а по дължина 72-73 западно от
определение ориентир в огледния протокол.
Останалата част от
експертното заключение не е категорично предвид условността да се определи какво е било направлението на движение на
пешеходката преди момента на удара и времето през което тя се е намирала на
пътното платно. Правилно експертите приемат,че не може да се определи
направлението на движение на пострадалата,предвид възможността то да е в
обективните граници от 0 до 360 градуса.Условно приемат,че при такова движение
на пешеходеца под ъгъл от между 43 до
132 градуса и при своевременна реакция на водача на лекия автомобил,последният
е нямал техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране.Приемат,че при движение на пешеходеца
под ъгъл между 0 до 43 и от 132
до 360 градуса и при своевременна
реакция на водача на лекия автомобил,последният е имал
техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране. Със същата условност приемат,че
ако пешеходката се е намирала на
пътното платно за повече от 3.3 секунди,причината за ПТП се явява и не
своевременното реагиране на водача на лекия автомобил.
Наведените в жалбата
съображения за необоснованост и неправилност на прокурорския акт са насочени по
отношение извода на прокурора,че водача
на лекия автомобил не е имал представата за настъпване на ПТП в следствие на
внезапното навлизане на пострадалата на пътното платно.В тази връзка
жалбоподателят сочи,че установеното
движение на автомобила в завой, непосредствено преди удара с пострадалата е определяло задължението
на водача да съобрази скоростта си на движение,като представя извода относно нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Като
основание относно изложеното в жалбата
съображение за необоснованост на прокурорския акт се явява заявеното от
прокурора твърдение,че непосредствено преди
настъпване на ПТП условията,при което водача на лекия автомобил се е
намирал при налична добра видимост и
липсата на технически условия,които да налагат движение с по-ниска от
установената скорост. Съдът намира,че в тази си част постановлението се явява частично
необосновано,предвид липсата на изложени съображения от прокурора, в случая каква следва да е била изискуемата се от нормата на чл. 20 ал.2 ЗДвП
съобразена скорост на автомобила относно конкретните пътни условия. На това основание в жалбата правилно се твърди,че прокурорът е
игнорирал факта,че установеното преминаване през инкриминирания десен завой от
лекия автомобил е ограничавало видимостта
на водача и е следвало прокурорът да изложи правни аргументи за този обективен
факт. На следващо място едно от основанията за отмяна на първото прокурорско
постановление за прекратяване на наказателното производство е било липсата от произнасяне при условията на ограничена
видимост каква е била възможността на водача на МПС да възприеме евентуална
опасност и да реагира съобразно нея.Според съда макар и необосновано в тази му
част атакуваното прокурорско постановление се явява законосъобразно с оглед
представения извод,че скоростта на движение
на автомобила в десния завой е била съобразена с конкретната пътна
обстановка и в съзнанието на водача на
лекия автомобил не е била формирана
представата,че в този момент ще настъпи опасност за движението вследствие
появата на пострадалата върху пътното платно. Съдът намира опора за този извод от заключението на вещите лица от
КСМАТЕ-за,които категорично считат,че от
техническа страна за водача на лекия автомобил не е стояло задължението да преминава десния завой със скорост
по-.малка от предвидената в чл. 21 ал.1 от ЗДвП - 90 км/ч. Трайно утвърдената
съдебна практика е приела,че при
движението на МПС,водачът не е длъжен да има предвид абстрактната възможност от
настъпване на ПТП.Той трябва да управлява
автомобила с такава скорост,която да е съответна на възприеманите от него външни фактори характеризиращи пътната
обстановка.Тази преценка следва да бъде обективна,а не субективна, предвид
действително налични фактори създаващи опасността от ПТП. В конкретния случай
обсъждането на обективния фактор десен завой, през който е преминавал лекия
автомобил е относим към възможността да се определя
скоростта на движение при режим на ограничената видимост,както правилно е
посочено в жалбата против постановлението. Отнесено към обсъдените от
жалбоподателя основания на чл. 20 ал.2 от ЗДвП задължението на водача да
управлява МПС при съобразена скорост
предполага скоростта да не е произволна,а да е обусловена от
видимостта,конфигурацията на пътя, атмосферните условия и всички други
обстоятелства,които имат значение за безопасността на движението. В случая това
движение е осъществено на пътно платно,което поради естеството на формирания плавен десен завой той не е бил
означен със съответния предупредителен знак №-15.Съдебната практика при
оценката за реакцията на водача на МПС
при преминаване през район на действие на предупредителни знаци е
обосновала,че в действието на тези знаци
изискванията към водачите на МПС се повишават с оглед това той да
приеме скоростта си на движение като реална възможност да спре и избегне
ПТП. Несъмнено с отговора на поставения им въпрос дали скоростта на движение на автомобила е
била технически съобразена, предвид
ограничената видимост на десния завой,експертите категорично сочат,че в конкретния
случай не е имало технически
условия,които да са налагали скоростта на автомобила да е по-ниска от установената, а предвид естественото
ограничение на видимостта технически съобразената скорост е била 90км/ч.На
това основание съдът намира,че
атакуваното постановление се явява законосъобразно.
Обективна
предпоставка да се потвърди постановлението се намира според съда и в обстоятелството,че по делото не може да
бъдат събрани доказателства за ъгъла под който
се е придвижвала пострадалата по пътното плътно спрямо МПС
непосредствено преди удара.От техническа гледна точка експертите изключват
установяването на това,посочвайки
голямото многообразие от възможности,при които може да се установи или изключи виновното
поведение на водача да усвои своевременно пострадалата на пътното платно.В тази
връзка за усвояване присъствието на пострадалата на пътното платно експертите
представят липса на обективни
факти по делото,които да установяват в кой момент и къде се е намирала пострадалата преди възприетите
от експертите 2.5 секунди до настъпването на удара с автомобила.
Изложените правни
аргументи в атакуваното постановление за приложението на чл. 15 от НК съдът
намира за правилни и обосновани.За това са представени аргументите за
установената разрешена скорост на движение на автомобила извън населено място и
фактическата невъзможност автомобилът да бъде спрян и предотврати проишествието, с оглед не безопасното поведение на
пешеходеца, а от това и липсата на
виновно поведение у водача на лекия автомобил.Според съда фактическото
основание да се възприеме за правилно и обосновано прокурорското постановление
произтича от установената обективна невъзможност водача на лекия автомобил да
възприеме пострадалата като препятствие на пътя и последващата
невъзможност да избегне проишествието чрез екстрено
спиране.Предвид това трайно установената съдебна практика относно случайното
деяние при непредпазливите деяния по транспорта, категорично е
възприела,че при установяването на
обективна невъзможност да се възприеме
препятствието на пътя,тъй като не може да се предвиди неговото появяване не е налице виновно и противоправно
причиняване на резултата.За това и при
обективната невъзможност за възприемане на препятствието не е налице
виновно нарушаване на правилата за движение.: Р.162/1973г. н.д.№-1628/73г,
Р466/82г н.д. №-159/82г,Тр №-28/28.11.1984г
на ОСНК в т.6, Р88/85г н.д. №-58/85г,Р.448/86г н.д. №406/86г,Р. 23/87г н.д.
№-582/86гР.155/90г н.д. №-107/90г.,Р 64/95г н.д. №483/94г, Р 587/04.08.2011г по
н.д. №-580/2010,Р45/11.04.2012г по н.д.№-3068/2012г и др.
На следващо място
наведените оплаквания в жалбата за необоснованост на атакуваното постановление
намират подкрепа в представеното
съждение,че пострадалата се е намирала на пътното платно през цялото
време до момента на удара.С оглед това се твърди,че поставената като
препятствие мантинела от двете страни по протежение
на пътя и видимата непроходимост на банкета в тази му част не дават основание
да се приемела тезата на прокурора за липсата на виновно поведение у водача на
лекия автомобил.Според жалбоподателят отговора на вещите лица,че не е налице
основание да приемат с категоричност къде се е намирала пострадалата,според
съда явно с оглед възприетия от експертите отрязък от време от 2.5 секунди и
повече преди настъпването на удара,то жалбоподателя счита,че,ме не е налице основание да се приемат изводите на прокурора
за неправомерното и изненадващо за водача на МПС придвижване на пострадалата на
пътното платно. Този правен извод съдът не намира за обоснован..Възприетото от
вещите лица фактическо положение и невъзможност да определят в инкриминираната
ситуация местонахождението на
пешеходеца на пътното платно или извън
него не подкрепя,както се твърди в
жалбата тезата,че пострадалата не е
имала обективна възможност да се придвижва извън пътното платно.С допълнителен
аргумент жалбоподателят сочи и довода,че
след като в продължение на 48
години пострадалата се е придвижвала по този път,то не можело да се
приеме,че в деня на проишествието е проявила
неадекватно поведение.Съдът намира тези
съображения за необосновани и неподкрепени от доказателствата по
делото.Същите с така установеното качество на една част от тях не подкрепят с
категоричност фактите относими към действията на участниците в ПТП. С това по делото е
установена и обективната
невъзможност да бъде възприето за доказано престъпно деяние и нарушаване
правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил,за да подкрепят
твърденията в жалбата. Доказателственият
материал се явява обективен,предвид
щателно проведено разследване по случая и събирането на възможните доказателства относно фактите,които са от
значение за предмета на делото. Констатираната частична фактическа
противоречивост на постановлението не
внася съмнение за оценката на доказателствата.Според съда изложените от експертите
предположения са представени след оценка
от техническа гледна точка на доказаталствения материал, който съда намира, че не води до друг освен единствено възможния извод
за липсата на виновно поведение и осъществено деяние при условията на чл. 15 от НК.
Воден от горното и на основание чл.243 ал. 6 т.1 НПК,
Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението
на Окръжна прокуратура – Пловдив от 09.12.2019г за прекратяване на
наказателното производство по ДП №
62/2017 г. по описа на РУ на МВР- гр. Хисар.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив, за
изпълнение на дадените указания.
Определението подлежи на протест и обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба или протест, пред
Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: