Решение по дело №1541/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 256
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20203420101541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. С. , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101541 по описа за 2020 година
Ищецът ЕВГ. Н. ЕН. твърди, че е абонат на „Енерго – Про Продажби” АД по
отношение на електроснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Ц. Ш. № ..., ет. ап. който бил
негова собственост до 13.02.2020 г. На 16.09.2020 г. била извършена проверка на СТИ,
отчитащо потреблението на ел. енергия в имота и същото било подменено, за което бил
съставен констативен протокол №900356 от същата дата. Впоследствие ответното дружество
му предявило за плащане фактура № ********* от 08.10.2020 г. на стойност 3142,20 лв.,
представляваща корекция на сметката му за периода 08.05.2015 г. до 16.09.2020 г. Счита, че
не дължи тази сума, тъй като за да бъде субект на договорна отговорност било необходимо
допуснато от негова страна виновно неизпълнение на договорните му задължения, което в
случая не било налице, още повече че грижата за изправността на измервателното
устройство стояла върху ответното дружество. Счита, че са налице нарушения в
процедурата по съставяне на констативния протокол за проверката от 16.09.2020 г., тъй като
същият бил подписан от един свидетел, без да са налице данни, че самият той е отказал да
присъства на проверката или да подпише протокола. Твърди, че при издаването на фактурата
била нарушена разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ, тъй като корекцията била направена за
период от пет години, вместо за 90 дни съобразно изискването на цитираната норма. Прави
възражение за погасяване по давност на част от вземането на ищеца, касаещо периода от три
години назад във времето. Поради изложените причини моли съда да признае да установено,
че не дължи на ответното дружество сумата по посочената по – горе фактура.
Ответникът „Електроразпределение Север” АД изразява становище, че искът е
неоснователен и моли съда да го остави без уважение. Твърди, че страните по делото са
1
страни по договор за пренос на ел. енергия чрез разпределителните мрежи на ответното
дружество, като счита, че ищецът дължи стойността на извършената корекция на основание
чл. 55 от ПИКЕЕ, според който при установяване на преминала ел. енергия през
невизуализирани регистри, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри. Твърди, че на 16.09.2020 г. била
извършена проверка на СТИ от служители на „ЕРП - Север” ЕАД в присъствието на
свидетеля хр. ат. ив., след което същото било изпратено за експертиза в БИМ, а на негово
място било поставено ново СТИ. Метрологичната експертиза установила намеса в
тарифната схема на електромера, като при дневната часова зона той не отчитал енергия на
тарифа Т1 и Т2, а потребената енергия се разпределяла в невизуализирана тарифа Т3 – общо
18287,7 кв.ч. Въз основа на експертизата ответникът съставил справка за корекция на
потребеното в имота количество ел. енергия, като периодът на потреблението бил фиксиран
в рамките от датата на монтиране на СТИ (в случая 07.05.2015 г.) до датата на проверката
съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Счита, че виновното поведение на абоната
не е елемент от фактическия състав, от който произтича правото на дружеството да
извърши корекция на неговата сметка, както и че възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно, тъй като такава започва да тече от изискуемостта на задължението
– т.е. от падежа на фактурата, а не от датата на потребяване на съответната стока или услуга
и според него следва да бъде пет, а не тригодишна. В условията на евентуалност счита, че
сумата по корекцията се дължи на основание чл. 183 ЗЗД. При отхвърляне на иска
претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът се определя като абонат на „Енерго – Про Продажби” АД по отношение на
имот, находящ се в гр. С., ул. „Ц. Ш. № ., ет. ап. присъединен към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, което се потвърждава и от
представен по делото НА № по описа на СВ – С. за 2015 г., обективиращ договор за покупко
– продажба от Ц.Ш..03.2015 г., при чието сключване той и съпругата му са участвали като
купувачи. От представен от ищеца договор за доброволна делба от 13.02.2020 г. е видно, че
бракът му с неговата съпруга е прекратен с развод със съдебно решение от 04.06.2019 г.,
както и че съсобствеността между тях била прекратена, като имотът бил поставен в
индивидуален дял на бившата му съпруга. От констативен протокол №900356 от 16.09.2020
г., съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД, се установява, че на тази
дата била извършена проверка на измервателното устройство, отчитащо консумацията на ел.
енергия в обекта на ищеца, след която устройството било демонтирано и изпратено за
експертиза в БИМ. След нейното извършване бил съставен протокол от 25.09.2020 г.,
съдържащ констатацията (формирана в резултат на софтуерното четене на устройството), че
е налице намеса в тарифната схема на електромера, която би следвало да се състои от две
2
тарифи, и съответно преминала енергия на тарифа 3 – 18287,7 kWh, която не е
визуализирана на дисплея. Протоколът съдържа извод, че въведените в електромера
показатели за време са неточни (налице е разминаване от около 6 часа и 20 мин.) и че при
дневна часова зона устройството не отчита енергия по тарифи Т1 и Т2, като същевременно
се констатира, че то съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност на измерването на ел. енергия. Въз основа на протокола
„Електроразпределение Север“ АД изготвило становище за начисляване на общо
количество ел. енергия в размер на 18287 kWh и издало фактура № ********** от
08.10.2020 г. за стойността на корекцията, отнесена за периода от 08.05.2015 г. до 16.09.2020
г. а именно за сумата от 3142,20 лв.
При така изложените факти съдът счита, че предявеният иск е неоснователен поради
следните причини: Чл. 83, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 6 ЗЕ оправомощава комисията за енергийно
и водно регулиране да приема правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, което обосновава извод, че законът допуска коригиране на сметките
на абонатите в горепосочените случаи. Чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ гласи, че в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото", а според
ал. 2 на същата разпоредба ползвателят на мрежата (т.е. клиентът - §1, т. 4 от ДР към
ПИКЕЕ) заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена по реда
на ал. 1. Мотивите на КЕВР за приемането на тази норма се основават на претърпените от
мрежовия оператор загуби от балансиращия пазар при неправилно и/или неточно измерване
или наличие на измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, поради което следва да се приеме, че корекционните процедури са израз на
общото правило за недопускане на неоснователно обогатяване, при положение че
потребената от абоната неизмерена и съответно незаплатена на доставчика електрическа
енергия, формира загуби за електроразпределителното дружество, които подлежат на
компенсиране по реда на чл. 59 ЗЗД, частно проявление на който се явява института на
корекциите на сметки, регламентиран в чл. 49 и следващите от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 3 и чл. 1, ал. 2 от действащите към момента Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север” АД това дружество извършва експлоатацията и поддръжката
на електроразпределителната мрежа и осигурява преноса през електроразпределителните
мрежи на електрическа енергия на територията на административни области с центрове
В.,Д.,Ш,Т.,В.Т.,Р.,Г.,С.Р.,, за което притежава Лицензия за разпределение на електрическа
3
енергия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР). Ищецът се явява абонат на дружеството по отношение на
предоставените му мрежови услуги – преноса на ел. енергия през електроразпределителните
мрежи на ответника до притежавания от него електроснабден имот. В конкретния случай от
цитираните по – горе доказателства става ясно, че в имота, спрямо който страните са били в
договорни отношения, е потребена ел. енергия в количество от 18287,7 kWh, която е извън
отчетената до този момент от СТИ и съответно не е начислена в месечните сметки на
абоната, издавани от „Енерго - Про Продажби“ ЕАД, тъй като данните за изразходването
са били отклонени в трета невизуализирана на дисплея тарифа. Вещото лице по назначената
по делото СТЕ подвежда установената от метрологичната експертиза намеса в тарифната
схема на електромера под нормата на чл. 54, ал. 1 ПИКЕЕ, който визира случаите на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на количествата
електрическа енергия, при които операторът на съответната мрежа следва да изчисли
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и действително преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но не повече от три месеца. Съдът не споделя
този извод, тъй като създаването на трета невизуализирана тарифа не може да се
квалифицира като неправилно въвеждане на данните за параметрите на измервателната
група в информационната база данни, при положение че тази тарифа не представлява
настройка на СТИ, която подлежи на въвеждане в системата, а способ за отклоняване на
информация за част от потреблението на абоната. Хипотезата на корекция при начисляване
на ел. енергия в невизуализиран регистър е уредена в чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, който гласи, че в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в тези регистри. В конкретния случай от констативен
протокол от 07.05.2015 г. се установява, че СТИ в имота на ищеца е монтирано на тази дата,
поради което следва да се приеме, че периодът, за който е отнесена претенцията на
ответното дружество (08.05.2015 г. до 16.09.2020 г.), е съобразен с изискването на
цитираната правна норма. Съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ преизчислените количества
електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на
съответния мрежови оператор, като според вещото лице сумата на спорната корекция,
изчислена по този механизъм и за периода по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ съответства на отразената
в оспорената от ищеца фактура № ********* от 08.10.2020 г., а именно 3142,20 лв. Съдът
намира за неоснователни възраженията на ищеца, подкрепени от предположенията на
вещото лице, че количеството енергия, натрупано в невизуализираната тарифа на СТИ, се
дължало на стари неизчистени данни, генерирани преди монтирането му в имота в гр. С., ул.
„Ц. Ш. № ..........., ет. ап. тъй като от събраните при допълнителната задача на експертизата
4
сведения стана ясно, че към момента на монтажа на 07.05.2015 г. СТИ не е било
употребявано, бидейки произведено през същата 2015 г. от „АК Пластроник“ АД. От писмо
от това дружество производител се установява, че произведените от него електромери се
доставят с нулеви показатели, а конкретният модел електромери включват два броя активни
регистри - Т1 и Т2, видно и от констатациите на метрологичната експертиза, което сочи на
извод, че третата тарифа е създадена допълнително, така че нейните показания не биха
могли да фигурират (дори като нулеви такива) в протокола за монтажа на СТИ от 07.05.2015
г.
Чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ гласи, че преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49, според който
(ал. 2) протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
ползвателя или негов представител, а (ал. 3) при отсъствие на ползвателя или на негов
представител или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В конкретния случай проверката от 16.09.2020 г. е извършена в отсъствието на
абоната, поради което констативният протокол е подписан от свидетелката Х. и., живуща в
същата жилищна сграда, която заяви, че е положила подписа си под документа, без да
присъства на замерванията, извършени от проверяващите служители на
„Електроразпределение Север” АД. Според единият от тези служители – Н. Н., разпитан в
качеството му на свидетел, обективираните в протокола от данни били констатирани на база
измервания чрез преносим компютър с оптична глава, чието извеждане съдът определя като
израз на професионалните умения на проверяващите, каквито не би могъл да притежава
подписалият констативния протокол свидетел, който не е служител на оператора. Поради
тези причини съдът приема за неоснователни възраженията на ищеца за липсата на
надлежно съставен протокол по чл. 49 ПИКЕЕ за проверката на СТИ от 16.09.2020 г., при
положение че присъствието на свидетеля или дори на самия абонат при осъществяване на
замерването не би могло да придаде по – голяма тежест на проверката, след като тези лица
не биха били в състояние да извършат лично обективираните в протокола констатации и
чрез подписа си адекватно да потвърдят тяхната достоверност. От показанията на
свидетелката и. се установи, че проверката от 16.09.2020 г. действително е била предприета,
като всички технически данни, залегнали в протокола от тази дата, се потвърждават от
показанията на свидетеля Н. и от метрологичната експертиза, поради което при съвкупната
преценка на тези доказателства съдът не намира основание да се усъмни в истинността на
направените в протокола констатации.
При така изложените факти съдът счита, че ищецът като абонат на „Енерго - Про
Продажби“ ЕАД е потребил доставеното му и отчетено в невизуализиран регистър
количество ел. енергия от 18287,7 kWh, чиято стойност, бидейки технологичен разход за
мрежовия оператор, следва да му бъде възстановена при условията на чл. 49 и следващите
от ПИКЕЕ. От разпита на свидетелката Х. и., съсед на имота на ищеца, стана ясно, че
5
същият не е обитаван след развода с бившата му съпруга, допуснат със съдебно решение от
04.06.2019 г. Казаното сочи, че количеството ел. енергия по корекцията е изразходено преди
делбата между съпрузите от 13.02.2020 г., чрез която електроснабдения имот е поставен в
дял на бившата съпруга, поради което възраженията, че той не е бил негов собственик за
целия период на корекцията, няма отношение към размера на задължението му, формирано
в претендирания размер преди погасяване на собственическите му права. Чл. 114, ал. 1 ЗЗД
гласи, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Началният
нормативно определен момент, от който кредиторът би могъл да потърси изпълнение на
вземането си по корекцията, е моментът на установяване на натрупаното в
невизуализирания регистър количество ел. енергия по предвидения в ПИКЕЕ ред – т.е. от
извършване на метрологичната експертиза, поради което давността не би могла да тече от
датата на действителното изразходване на енергията, при положение че на този етап
кредиторът не е разполагал със законова възможност да пристъпи към принудително
събиране на полагащата му се сума. Както по – горе се посочи, метрологичната експертиза е
извършена на 25.09.2020 г., от който момент до предявяването на иска срокът по чл. 110
ЗЗД не е изтекъл, поради което направеното от ищеца възражение за погасяване на част от
задължението му по давност се явява неоснователно.
Поради изложените причини предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, ведно с искането на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 1068 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл.
Ц.Ш.5 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ЕВГ. Н. ЕН. с ЕГН **********
срещу „Електроразпределение Север ” АД с ЕИК и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г,
бул. „В. В.” № ..., представлявано от А. А. К., И. Г. Г. и Р. Г. Л., чрез който ищецът моли
съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 3142,20 лв.,
представляваща корекция на сметката му за ел. енергия по отношение на електроснабден
имот, находящ се в гр. С., ул. „Ц. Ш. № Ц.Ш., ет. ап. извършена въз основа протокол от
БИМ от 25.09.2020 г. чрез издаването на фактура № ********* от 08.10.2020 г.
ОСЪЖДА ЕВГ. Н. ЕН. с ЕГН ********** да заплатят на „Електроразпределение
Север ” АД с ЕИК и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ...,
представлявано от А. А. К., И. Г. Г.и Р. Г. Л., направените по делото разноски в размер на
1068 лв. (хиляда шестдесет и осем лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването.
6

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7