Решение по дело №8271/2018 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 647

 

гр. Перник, 24.04.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8271 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от М.К.М. и Д.К.М. против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата в размер на 2806.48 лева, представляваща парично задължение по издадена от ответното дружество справка за консултация на клиенти по Договор № 300301457089 от 15.05.2010г. и споразумение към същия № ********** от 16.05.2010г. за обект, находящ се в ******, тъй като вземането е погасено по давност.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор процесуалният представител на ответното дружество юрисконсулт Лидия Митова поддържа, че исковата претенция е недопустима, тъй като позоваването на изтекла погасителна давност е средство за защита на длъжника, което се упражнява единствено като възражение по предявен от кредитора иск или образувано от последния изпълнително производство за удовлетворяване на вземането. В подадения отговор се излагат съображения, че ищецът М.К.М. е страна по договор за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Перник, ул. „Хан Крум“ № 10, като вземанията отразени в представената ведно с исковата молба справка представляват незаплатена цена на потребена енергия за периода от месец март 2009г. до месец септември 2011г. на 1508.15 лева, върху която е начислено обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1323.06 лева за периода от 05.05.2009г. до 21.12.2018г. Процесуалният представител на ответната страната излага съображения, че вземането за обезщетение за забава, имащо характер на неустойка, не е погасено по давност.

По направеното възражение за недопустимост на производството, съдът намира следното:

Съгласно наложилата се съдебна практика намерила израз в Определение № 338/18.08.2018г. по гр. д. № 209/2018г. по описа на ВКС, IV ГО при липса на данни, а и твърдения на страните за провеждано производство по реда на чл. 410 ГПК, завършило с влязла в сила заповед за изпълнение, съответно с влязло в сила решение по чл. 415 ГПК или приключило исково производство по общия процесуален ред, респ. за образувано изпълнително производство за процесното вземане, то няма процесуална пречка, изразяваща се в наличие на специален ред по чл. 424 или чл. 439 ГПК, която изключва общия по който длъжникът да може да се защити с иск по чл. 124 ГПК, тъй като ищецът не разполага с друг път на защита. Липсата на правен интерес не може да се обоснове с възможността на длъжника да „чака” предявяване вземането пред съд от кредитора и тогава да прави изключващи, унищожаващи или погасяващи спорното право възражения, тъй като подобно разбиране не почива на закона.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

По предявения отрицателен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът (кредитор) следва да докаже факта, от който произтича вземането му по издадена от ответното дружество справка за консултация на клиенти по Договор № 300301457089 от 15.05.2010г. и споразумение към същия № ********** от 16.05.2010г. за обект, находящ се в ******, както и че е предприел действия водещи до спиране, респ. прекъсване на погасителната давност на вземането.

По делото е представен нот. акт № 61, том I, нот. дело № 97/1969г. за собственост на недвижим имот въз основа на съдебно решение по чл. 288 ГПК /отм./, съгласно който П.И. Л. притежава право на собственост върху дворно място X – 3096 в кв. 14 по плана на ******, Пернишко, заедно с изградената в имота жилищна сграда. Съгласно представеното удостоверение с изх. № 19/СЛУ – 1719/15.03.2019г., издадено от Община Перник, описаният в нотариалния акт имот съгласно действащия регулационен план на гр. Перник е с административен адрес ******

Видно от удостоверение с изх. № 325/06.11.2018г., издадено от Община Перник, П. И. Л. е починала на 18.09.1997г., като след смъртта си е оставила за законни наследници Д.К.М. ( син), М.К.М. ( син) и И. К.М. ( син). От представения документ се установява, че И.К.М. е починал на 16.08.2018г., като след смъртта си е оставил за законни наследници ищците по делото.

По делото е представена издадена от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД справка за дължими суми, съгласно която М.К.М. дължи на дружеството сумата в размер на 2806.48 лева, представляваща незаплатена цена на потребена електрическа енергия за обект **********, намиращ се в ***** и обезщетение за забава. В документа е посочено, че сумата е начислена по Договор № 300301457089 от 15.05.2010г. и споразумение към същия № ********** от 16.05.2010г.

Страните не спорят, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. и лиценз за търговия с електрическа енергия № Л-22915/17.05.2007 г. по ЗЕ, включително за територията на област Перник, като „краен снабдител“ по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член 4, ал. 3 от Общите условия предвижда, че правата и задълженията на потребител на електрическа енергия може да упражнява друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие дадено пред продавача или нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.

Съдът намира, че в периода, за който ответното дружество поддържа, че е начислена незаплатена електрическа енергия за процесния имот от месец март 2009г. до месец септември 2011г. страните по спора са били в облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди при общи условия на дружеството снабдител. По силата на съглашението ищците в качеството си на съсобственици на процесния имот притежават качеството потребители на електрическа енергия за битови нужди, поради което и са пасивно материално правно легитимирани да заплащат цената на потребената за имота енергия. Предвид изложеното съдът приема, че макар в представената по делото справка за непогасени задължения като задължено лице да е посочен единствено М.К.М., доколкото не са ангажирани доказателства да е налице облигационна връзка единствено със соченото лице, двамата ищци са задължени да заплащат цената на доставена от ответното дружество електрическа енергия, респ. разполагат с правен интерес да оспорят дължимостта на вземанията на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД.

С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на комунални услуги са за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичане на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на периода, за който ответникът поддържа, че съществува непогасено вземане за потребена електрическа енергия за процесния имот обективирано в представената ведно с исковата молба справка, съдът намира, че същото е погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасени поради изтекла давност са и акцесорните вземания за лихви, неустойки и т.н.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищците съдебни разноски в размер общо на 617.25 лева, от които сумата в размер на 112.25 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 5 лева внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и сумата в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на М.К.М. и Д.К.М..

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М.К.М., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сграда „Бенч Марк Бизнес Център“ отрицателен установителен иск, че ищците не дължат на ответното дружество сумата в размер на 2806.48 лева, представляваща парично задължение по издадена от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД справка за консултация на клиенти по Договор № 300301457089 от 15.05.2010г. и споразумение към същия № ********** от 16.05.2010г. за обект, находящ се в *******

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сграда „Бенч Марк Бизнес Център“ да заплати на М.К.М., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 617.25 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението: 24.04.2019г.

 

Съдебен деловодител: