Решение по дело №741/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на ТД Митница София при А. М. против решение № 115/16.02.2024 г., постановено по АНД № 5223/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № BG2023/1000-1446/НП от 16.05.2023 г., издадено от директор на ТД Митница София при А. М..

Жалбоподателят намира, че решението на районния съд е неправилно, поради необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди, че мотивите на районния съд са непълни, както и, че е изменена фактическата обстановка. Н. следващо място се сочи, че при съставянето на акта за нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно са посочени нарушените разпоредби. Иска се оспореният съдебен акт да бъде отменен, като бъде потвърдено наказателното постановление. Алтернативно иска да се отмени решението и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез упълномощен представител, поддържа касационната жалба. Моли да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционният съдебен акт.

В писмен отговор ответникът – Галва метал България ЕООД, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Излага съображения, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Твърди, че поради липса на описание на съставомерни признаци на деянието остава неизяснено обвинението. Не се претендират разноски в касационното производство.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се представлява. Постъпила е писмена защита от упълномощения представител, в която се иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е отменено наказателно постановление № BG2023/1000-1446/НП от 16.05.2023 г., издадено от директор на ТД Митница София при А. М., с което на Галва метал България ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 80 661,75 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на извършеното нарушение.

За да постанови съдебения акт първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаконосъобразно протичане на процеса по издаване на НП. Посочил е, че в акта прецизната формулировка на осъщественото от дружеството нарушение изисква допълнително да бъде посочен неправилно декларираният тарифен код по Т. на стоките, кой е действителния тарифен код по Т., както и размерът на избегнатите публични задължения. Освен това съгласно чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, посочената от актосъставителя като нарушена норма изисква да бъде посочено изпълнителното деяние на нарушението, а именно дали дружеството с това си нарушение е избегнало пълно заплащане на публични държавни вземания, както и да се направи разграничение каква част от тях е мито и каква ДДС. Т. посочване на изпълнителното деяние в АУАН липсва, като по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Съдът е установил още, че актът е съставен на 18.11.2022 г., а нарушенията са открити на 21.10.2022 г. с изготвянето на доклада, следователно актосъставителят е имал възможност да прецизира нарушението посочвайки всички елементи на състава на нарушената материална норма, но не е сторил това, въпреки направеното в срок възражение от страна на дружеството. При тази нередовност в акта АНО е издал атакуваното наказателно постановление, като в него вече е прецизирано нарушението и е посочено ясно и недвусмислено изпълнителното деяние. Посочени са и изчерпателно всички обстоятелства по извършеното нарушение.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна е установено, че на 04.01.2022 г. в [населено място] метал България ЕООД представил пред митническите органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение, посредством митническа декларация № 22BG001008043857R5 стоки и декларирал некоректен код по Т. **********, за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна [жк], вместо правилния код по Т. **********, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, с което е осъществил състава на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

Административнонаказващият орган издал наказателното постановление, като приел фактите за безспорно установени. Оставил без уважение възраженията на жалбоподателя, тъй като намерил същите за неоснователни. Приел е, че в обстоятелствената част на АУАН са изложени подробни мотиви по отношение на новото тарифно класиране на стоките, а именно дължимо мито, нова данъчна основа, което е довело до вземане под отчет на мито и ДДС в посочен размер. В заключение формулирал неизпълнението на задълженията на ответника по касационната жалба по следния начин: на 04.11.2022 г., в МБ Свободна зона Бургас към ТД Митница Бургас, „Галва метал България“ ЕООД декларирало неправилен код по Т. **********, представяйки пред митническите органи 6 бр. Mill Test Certificate, неточно отразяващи обективните характеристики на стоката (съгласно чл.15, §2, б. „а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна [жк], вместо правилния код по Т. **********, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин избегнал заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 80 661,75 лв., от които мито в размер на 67 218,13 лв. и частично ДДС в размер на 13 443,62 лв., с което осъществил състава на административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и е наложена санкция на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ.

Основният спор между страните се свежда до това – представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила липсата на описание в акта за установяване на митническо нарушение на елементи от състава на неизпълнението на задължения към Държавата, с оглед правната [жк], ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и довело ли това е до нарушаване на правото на защита на ответника по касация.

Настоящият касационен състав намира, че в производството по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество. В подкрепа на този извод, съдът намира за необходимо да посочи, че актът за установяване на административно нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на нарушителя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация. В случая в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, в акта за установяване на нарушение липсва описание на съставомерни признаци на деянието, а описаните не съответстват на правната [жк], ал.1, т.1 от ЗМ.

Съгласно чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама. От обективна страна изпълнителното деяние е „избегне“ или „направи опит“. Следва да бъде посочен конкретният размер на митата, видът и размерът на другите публични вземания, както и каква част от пълния размер или целият размер не е заплатен. Съдът намира, че сертификатът, който не отразява верния химичен състав и некоректно посоченият код по Т. не е задължително да доведе до допълнително заплащане на мито и ДДС. В този смисъл при описване на неизпълнението на задълженията от фактическа страна задължително следва да се посочи конкретният размер на дължимите публични държавни вземания, за да е осъществен този състав.

В акта за нарушение са описани част от елементите от обективната страна, като е поставен акцент върху представяне пред митническите органи на Република България на Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на стоките допуснати за свободно обращение, в резултат на което в митническата декларация № 22BG001008043857R5 е деклариран некоректен код по Т., което довело до възползване от непреференциална тарифна квота. При тези факти е направен извод за неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза. Разпоредбата на чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза вменява задължение за точно и пълно попълване на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението, както и автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението. От изложеното може да се направи извод, че от фактическа страна е формулирано обвинение за невярно деклариране или използване на документ с невярно съдържание пред съответния орган, но не и че деянието е избягване на заплащане на публични държавни вземания.

При тези констатации, настоящият касационен състав намира, че с АУАН не са формулирани обстоятелствата, които представляват елементи от обективната страна на нарушението, квалифицирано в акта и наказателното постановление по чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ –митническа измама.

Касационният състав счита, че е недопустимо да има съществени различия във фактическото описание на нарушението в акта за установяване на нарушение и наказателното постановление. В конкретния случай от акта за нарушение не се извежда изпълнителното деяние и гореописаните обстоятелства, които са съществени за описанието на нарушението от обективна страна. Този порок не може да се санира с наказателното постановление. Несъответствието на изпълнителното деяние, вменено на лицето в акта за установяване, и посоченото в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не дава възможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява – невярно деклариране или избягване на заплащането на публични задължения.

В случая не е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на акта за установяване, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов акт за установяване. Това нарушение не може да се отстрани и в хода на съдебното обжалване, тъй като е от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на нарушителя, който с акта за нарушение следва да разбере по какво обвинение да се защитава.

Решението на Районен съд – Бургас е мотивирано. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство разноски се претендират от касационния жалбоподател, но предвид изхода на спора, такива не се дължат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХXVI-ти състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 115/16.02.2024 г., постановено по АНД № 5223/2023 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.