Решение по дело №10010/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 260049
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20204200110010
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260049

гр. Габрово,  03.06.  2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски окръжен съд, в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. ГЕНЖОВА

при участието на секретаря Б.Михова, като разгледа гр.д. №10 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

Образувано е по искова молба на К.З.М., ЕГН ********** *** чрез пълномощник -  адв. Г.Н. - ГАК,  със съдебен адрес ***, против  ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  г. София, р-н Лозенец, ул.Джеим Баучер,№ 87  .

Ищеца твърди  в исковата  молба, че   на 09.10.2018г.  , в гр. Г., на бул. „А.“ , М.В.В. при управление на  МПС марка „**”, с рег. № *** , нарушил правилата за движение по пътищата/ чл. 25,ал.1- не изпълнил задължението си при извършване на маневра преминаване в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и  да извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение/, не изпълнил задължението си при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично със съседна пътна лента, да пропусне ППС, които се движат по нея и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на ахилесовото сухожилие на глезена на левия крак, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник.

 За ПТП били съставени : - Протокол за ПТП, констативен протокол и било образувано досъдебно производство, внесено за разглеждане от ГРС и приключило  с решение по АНД № 1059/2019г. на ГРС, с което на осн. чл. 78А НК, водача К.М. бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба. Било прието, че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на л.а. „**”, с рег. № *** управляван от М.В..

Ищецът бил транспортиран в МБАЛ” д-рТ.Венкова” – Габрово и хоспитализиран, като били констатирани следните увреждания: - мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Контузио капитис. Комоцио церебри. Контузио цервицес ет. лумбалис. Контузио торацис. Дехисценцио тендинис ахилес декстра.

Проведено било хирургично лечение по спешност на ахилесовото сухожилие и поставена гипсова имобилизация на глезена след операцията, а в последствие е поставена глезенна ортеза. Ищецът чувствал значителни болки и ограничена подвижност на левия крак, както и периодично главоболие. Разкъсването на ахилесовото сухожилие било довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок от около 2 месеца и срок на възстановяване от 3.5 до 6 месеца. Тъй като се получили усложнения му се наложило да ползва  домашен престой и е бил в неработоспособност от 09.10.2018г.- 02.06.2019г. Въпреки проведените рехабилитации, ищецът  е загубил част от флексията си в глезенната става, задържа постоянен оток , има болезненост и не може да натоварва глезена нормално. Все още продължава лечението на травмата и се налага да получава помощ от  своите близки.

Описаните травми получени при ПТП са оказали неблагоприятно въздействие върху ищеца, както на физическото, така и на психическото му здраве.В резултат от ПТП при ищеца се повишило значително емоционалното напрежение и ниво на тревожност.Изпадал в песимистични състояния, занижена самооценка и ниско ниво на обща активност, съчетани с безпокойство, усещане за нарушена социална адаптация и загуба на продуктивността. Изпитвал хронично чувство на дискомфорт, състояния, налични и към предявяване на иска.

Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на лекия автомобил „**”, с рег. № ****, който бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, валидна за периода на възникналото ПТП.

С писмо НЩ-8577/29.11.2018г. по описа на ответника , последният уведомил ищеца, че по заявлението му е образувал щета № ***, но отказва да плати обезщетение, по конкретно посочени причини.

Ищеца К.М. ***” АД-София да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лв., обезщетение за претърпените от него  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие причинените му телесни повреди при ПТП, настъпило на 09.10.2018г. в гр. Габрово, както и сумата от 1 359,80лв. представляващи имуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2018г. в гр. Габрово, ведно със законната  лихва от датата на уведомлението до ответника -08.11.2018г.. Претендира разноски.  

Ответникът “Бул Инс” АД-София,  в писмения си отговор е оспорил иска по основание и размер . Не е оспорил, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” между него и собственика на участвалия в ПТП лек автомобил. Оспорил е твърдението за извършен  деликт от страна на водача на лекия автомобил.Твърди, че в исковата молба не бил описан механизма на настъпване на ПТП, а и липсвали доказателства, които да го установят. Оспорил е причините за настъпване на ПТП посочени в исковата молба. Направил е възражение за  съпричиняване на вредата от пострадалия, който с поведението си е допринесъл за настъпване на инцидента. Оспорил е вида и характера на вредите, както и твърденията за продължителността на оздравителния период. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно с оглед претърпените от ищеца вреди.  Претендира се отхвърляне на иска и при условията на евентуалност, да бъде намален размера на присъденото  обезщетение.

 В съдебно заседание проведено на 04.03.2021г. ищецът е поискал, а съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал.1,предл. 3 ГПК  изменение в размера   на претенцията за имуществени вреди, като вместо за сумата от 1 359,80лв.  се счита предявен за сумата от 1409,80 лв.

Габровски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.10.2018г., около 15.30ч.,  л.а. „**”, с рег. № ***, управляван от М.В.В.,  излизайки от изхода на бензиностанция „ОМВ“ през ускорителната лента, навлязъл в дясната лента на бул.“А.“, движейки се в посока към кръговото движение на „Ш. М.“ със скорост от 25 км./ч. В същото време и в същия участък , в лявата лента за движение на бул.“А.“ в същата посока се движил л.а.“Т.“, с рег. № ***, управляван от ищеца К.М.. Водача на л.а. „**”, с рег. № *** не пропуснал правомерно движещия се л.а.“Т. А.“, с рег. № ****, предприел маневрата навлизане в лявата лента за движение, при което настъпил сблъсък между двата автомобила. В резултат от удара, л.а. управляван от ищеца се завъртял и бил предизвикан втори удар в метален стълб, находящ се в дясно на улицата. При ПТП ищеца получил контузия на главата и шията и разкъсване на ахилесовото сухожилие на глезена на левия крак.

За възникналото ПТП било образувано ДП № 2643ЗМ-234/2018г. на РУ-Габрово, приключило с Постановление от 10.10.2019г. на РП-Габрово,  внесено в РС-Габрово и възоснова на което е образувано АНД № 1059/2019г.  По делото е постановено Решение от 07.11.2019г., с което  водача на л.а„***”, с рег. № ****- М.В.В.  е признат за виновен в това, че на 09.10.2018г., в гр.Г., на бул. „А.“ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП- не изпълнил задължението си при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично със съседна  пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и по непредпазливост причинил на К.З.М. *** средна телесна повреда,  изразяваща  се в разкъсване на ахилесовото сухожилие на глезена на левия долен крайник.Решението е влязло в сила.

От приложените  писмени доказателства / л.23 от д./ се установява, че ищеца е предявил пред ответното застрахователно дружество на 08.11.2018 г. претенция за изплащане на обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените от ПТП на 09.10.2018 г. вреди, а с писмо от 29.11.2018г., ответникът е отказал да уважи претенцията.

От представените по делото писмени доказателства: Ф-ра № 475/16.10.2018г.;№453/15.10.2018г.;№1233/11.10.2018г.;1303/16.10.2018г.;№8321/11.10.2018г.;№8332/11.10.2018г.;№**********/29.09.2019г.;№**********/29.09.2019г.;№**********/11.11.2019г.; №**********/11.11.2019г.и касови бележки към тях, че установява, че ищецът е заплатил лекарства, консумативи и потребителски такси за престой в болница. Представени са и фактури № **********/05.10.2020г. ; №**********/5.10.2020г. за заплатен първичен преглед при лекар и за ползване на джакузи, но липсват данни, че разходите са направени във връзка с получените при ПТП увреждания.

От представената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице д-р Р. се установява, че непосредствено след инцидента състоял се на 09.10.2018г. ищеца е постъпил на лечение в МБАЛ”Д-рТ.Венкова”. В резултат на процесното  ПТП той е получил травма на главата, довела до мозъчно сътресение без загуба на съзнание, откъсване на Ахилесовото сухожилие на левия крак от залавното му място, контузия на шията и поясния отдел и е лекуван в ортопедичното отделение на  болницата в гр. Г. в периода 12.10.2018 г. -16.10.2018 г., включително и оперативно. Съгласно заключението на СМЕ, изготвена от д-р Р., откъсването на Ахилесовото сухожилие на левия крак от залавното му място е било лекувано оперативно, чрез поставяне на метално приспособление в лявата петна кост, за която било зашито сухожилието. Травмата е причинила трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок от около 4-6 месеца, при обичайно развитие на оздравителния процес, но в случая ищецът все още се оплаквал от болки. При ПТП ищецът получил и травма на главата- мозъчно сътресение, без загуба на съзнание.Това увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1.5 – 2 месеца. При ПТП получил и травма на шийните и поясните прешлени, за които възстановителният период е от 1.5-2 месеца.Временната му  нетрудоспособност, съобразно писмените доказателства  е  в размер на 216 дни. Към датата на прегледа от вещото лице- 27.07.2020г. ищецът имал болки  и лек оток в областта на Ахилесовото сухожилие, като е констатиран и белег в тази област с размер около 7-8 см . Вещото лице посочва, че оздравителният процес на Ахилесовото сухожилие при ищеца все още не е приключил и прогнозата за същото е неясна, тъй като няма яснота на какво точно се дължи болковият синдром. От установените травми при ищеца вещото лице е заключило, че същите могат да бъдат получени при ПТП осъществено на 09.10.2018г. Травмата на главата може да бъде получена от удар във въздушните възглавници на автомобила. Травмата на шийните и поясните прешлени може да бъде получена от  силно огъване на гръбначния стълб в момента на съприкосновение между двете превозни средства. Травмата на ахилесовото сухожилие може да бъде получена от заклещване или удар в задната част на  левия крак под, респективно във, долната част на седалката на автомобила или при силно сгъване на лявото стъпало.Изрично в.л. д-р Р. е посочил, че е налице причинно следствена връзка между уврежданията на ищеца и ПТП.

Същевременно вещото лице посочва, че на  ищеца  през 2011г. била направена операция на четвърти и пети поясен прешлен поради стеноза на гръбначномозъчния канал.Ищецът страдал от шийна и поясна спондилоартроза и остеохондроза, което благоприятствало болковият синдром регистриран след ПТП в областта на гръбначния стълб. Посочените заболявания влияели до известна степен негативно върху пълноценната  рехабилитация.  Вещото лице заявява, че вероятно ищецът е бил без поставен предпазен колан, доколкото при приемането му на болнично лечение, след ПТП не са описани болки и натъртвания в областта на гръдния кош, каквито обичайно се наблюдават, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан.В същото време категорично заявява, че травматичните увреждания при ищеца не биха се повлияли в благоприята или неблагоприятна посока от поставен предпазен колан. В съдебно заседание в.л. Р. отново  пояснява, че травмата в главата е можела да се получи и при поставен предпазен колан.Вещото лице е заявило, че приложените към исковата молба писмени доказателства за извършени разходи от ищеца, са в пряка причинна връзка с получените от последния при ПТП увреждания на здравето.

От свидетелските показания  дадени от А.М., съпруга на ищеца се установява, че била със съпруга си от момента на приемането му в болницата, след катастрофата. Той се оплаквал от болки в кръста. Преминал през различни кабинети, за установяване на състоянието му. Констатирали, че е скъсан ахилеса на левия му крак. Претърпял спешна операция. Накарали я да закупи консуматив – „анкер“. След операцията ищеца имал много силни болки, които не му позволявали да спи нормално.Търсили алтернативи за туширане на болката и минал на преглед при няколко специалиста. Правил рехабилитация. Когато бил в болницата свидетелката го посещавала ежедневно. Носила му храна и му помагала в обслужването . Тъй като не можела да го вдигне сама се наложило да  и помагал колега на ищеца. Първоначално ищеца бил с гипс на крака, а в последствие, когато го махнали, шевът от операцията започнал да се зачервява, а имал на мястото и хематом.Лекуващият лекар предложил мястото да бъде обездвижено с ортеза и те закупили такава. Когато бил в болницата ищецът се оплаквал от болки в гърдите, което наложило да му направят изследване, но се установило, че в тази част на тялото нямал счупено. След като го изписали от болницата се нуждаел от постоянни грижи и помощ в обичайните, ежедневни  житейски нужди. Свидетелката му помагала, както и един негов колега. Първоначално, около година,  ищецът си помагал с патерици. В началото болките му били много силни, но вече постепенно  почти отминали. Сега болката се връщала при вървене и натоварване, а понякога и при покой, но свидетелката нямала представа, каква е причината. Към момента походката му била задоволителна, но кракът не може да се сгъне изцяло, а и имал лек оток в глезена. Счита, че ПТП е допринесло за болките в кръста при ищеца.Сега ходел на рехабилитация на различни места в страната.

Свидетелят М. В. твърди, че около 15-15,30 часа излизал с автомобила си от бензиностанция ***. Пропуснал два автомобила в посока „Ш.“, но не видял ищеца. Предприел маневра за включване в движението към „Ш. М.“, директно в лявата лента, когато се ударил в задната дясна част на автомобила управляван от ищеца. Автомобила се завъртял от удара и последвал нов удар в намиращият се в близост ел. стълб.Като слязъл от автомобила ищецът имал кръв на главата .Извикали помощ и го закарали в болницата.

Съгласно заключението на САТЕ механизмът на настъпване на ПТП на 09.10.2018 г. между лек л.а. „**”, с рег. № ****, управляван от М.В. и л.а.“Т. А.“, с рег. № **** управляван от ищеца е следният: Автомобила управляван от ищеца се е движил в лява пътна лента, в посока от центъра на града към Ш. М.. Лекият автомобил ***, управляван от свидетеля В. от изхода на бензиностанция „**“ е предприел маневра, в крайния етап на която се престроява към лява пътна лента за движение към Ш. М., при което настъпва удар между двата автомобила. Удара е осъществен с предната лява част на л.а. *** в задната  дясна част на л.а. „Т.“. Непосредствено след удара л.а.“Т.“ е продължил движението си по дъговидна траектория напред и на дясно, към десния тротоар, където се осъществява челен кос ексцентричен удар на предна странична ъглова част на автомобила в метален стълб на тролейбусна пътна мрежа.Ударът между двата автомобила се е осъществил в лявата пътна лента на платното за движение към Ш. М..Вещото лице заявява, че ищеца не е можел да предотврати по никакъв начин последвалият втори удар в стълба находящ се на тротоара.

От събраните по делото  и неоспорени писмени доказателства се установяват и не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че 09.10.2018г., около 15.30ч.,  л.а. „***”, с рег. № ****, управляван от М.В.В.,  излизайки от изхода на бензиностанция „***“ през ускорителната лента, навлязъл в лявата лента на бул.“А.“, движейки се в посока към кръговото движение на „Ш. М.“ като не пропуснал движещият се в същата лента и посока  л.а.“Т. А.“, с рег. № ****, управляван от ищеца К.М., при което настъпил сблъсък между двата автомобила, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП относно лекия автомобил „***”, с рег. № ****, както и, че е изпълнена процедурата по чл. 498 КЗ и ответникът е бил поканен доброволно да заплати на ищеца обезщетение за понесените от него неимуществени и имуществени вреди, получени в резултат на ПТП.

Спорни между страните са въпросите, налице ли е съпричиняване за настъпване  ПТП от страна на ищеца, както и получените  от ищеца при това ПТП увреждания на здравето.

Така установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал.1 КЗ за ангажиране  отговорността на ответното застрахователно  дружество за обезщетяване причинените на ищеца неимуществени вреди от черепно-мозъчна травма , откъсване на Ахилесовото сухожилие на левия крак от залавното му място и болки в шията  и поясната област на гръбнака, при ПТП, осъществено на 09.10.2018г. в гр. Габрово.

По делото е приложено АНХД № 1059/2019г. на ГРС приключило с влязло в сила решение № 516/07.11.2019г., с която подсъдимият М.В.В. е признат за виновен в това, че на 09.10.2018г. в гр. Г., на бул.“А.“ при управление на л.а. „***”, с рег. № ****, нарушил правилата за движение/ чл. 25, ал.1 от ЗДвП/- не изпълнил задължението си при извършване на маневра преминаване в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично  със съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и по непредпазливост причинил на К.З.М. *** разкъсване на ахилесовото сухожилие на левия долен крайник и му е наложил наказание по чл. 78а от НК.

Влязлата в сила присъда, респ. решението по чл. 78а НК, се ползва със сила на пресъдено нещо за посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т.е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от конкретното деяние, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя на престъплението, за което му е наложено съответното наказание. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако се касае за съпричиняване, представляващо елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск .

Настоящият състав на съда намира, че по делото не бе установено ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. От заключението на САТЕ бе установено, че той се е движел правомерно в своята лента за движение, като водачът на л.а. „***”, с рег. № **** му е отнел предимството, предприемайки маневрата за включване в движението по бул. „А.“, при което е нарушил чл. 25,ал.1 от ЗДвП.

Установено е, че към датата на настъпване на ПТП, л.а. „***”, с рег. № ****е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ответникът е пасивно легитимиран по предявеният по настоящото дело иск по чл. 432,ал.1 КЗ.

От събраните по делото доказателства за механизма на процесното ПТП, получените от ищеца увреждания - черепно-мозъчна травма , откъсване на Ахилесовото сухожилие на левия крак от залавното му място и болки в шията  и поясната област на гръбнака и начинът на причиняване, е доказан и фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил л.а. „**”, с рег. № ***.

От заключенията на СМЕ и САТЕ се установява, че е налице причинно следствена връзка между получените от ищеца увреждания- черепно-мозъчна травма , откъсване на Ахилесовото сухожилие на левия крак от залавното му място и болки в шията  и поясната област на гръбнака и осъщественото на 09.10.2018г. в гр. Г., на бул. „А.“ ПТП .

По възражението за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 ЗЗД пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездейдствал виновно.Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписаното в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е винаги налице, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

По делото липсват доказателства, които да обосновават извод за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, доколкото от заключението на СМЕ категорично бе установено, че  ищецът е бил без поставен предпазен колан, но дори да е  бил с поставен предпазен колан, то това не би повлияло върху интензитета на получените при ПТП увреждания. Следва да се посочи, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се на същия обезщетение. Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС/ например в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО; решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. и др. / и  застъпена т.7 от ППВС 13/1963г. Съобразно  описаното по-горе заключение на СМЕ, което не бе оспорено от страните, съдът намира, че не бе установено ищеца да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.е. да е налице съпричиняване  от негова страна.

При определяне вида и размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от  него неимуществени вреди от процесното ПТП, съдът на осн. чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, взе предвид, че ищеца е получил черепно мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение, без загуба на съзнание и причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота за период от около 2 месеца, травма на шийните и поясните прешлени, за които възстановителният период е от 1.5-2 месеца и скъсване на ахилесовото сухожилие, което е лекувано оперативно и обичайно се възстановява за срок от 4-6 месеца, но  и към настоящият момент все още  е налице болезненост в мястото на нараняване, че е бил неработоспособен в дълъг период от време, че получените травми са му причинили значителни болки и страдания, както и неудобства в ежедневните битови нужди .

Съобразявайки посочените обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната и лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането,  съдът прие, че следва да присъди обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 20 000 лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 432,ал.1 КЗ, като в останалата част, до размер на 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

Посочената по-горе сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, като нейната дължимост от застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" изрично е посочена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). Това следва и от чл. 494, т. 10 КЗ. От данните по делото се установява, че ищеца е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя на 08.11.2018 г. и от тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования. Основание за присъждане на претендираната от ищеца лихва от по-късна дата не може да се изведе от правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.

По отношение претенцията за имуществени вреди.

От приетите по делото  и неоспорени  заверени преписи на 10 бр. фактури и касови бонове към тях се установява, че ищецът е направил разходи за лечение в размер на 1359,80 лв., а от заключението на СМЕ се установява, че всички тези разходи са във връзка с получените при ПТП травми, поради което до този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Не се установява, сумата от 50 лв. по последно представените два броя фактури -  фактури № **********/05.10.2020г. ; №**********/5.10.2020г. е заплатена във връзка с получените при ПТП травми, поради което иска за тази сума следва да бъде отхвърлен.

Посочената по-горе сума за имуществени разходи следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от 08.11.2018г. и до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на осн. чл. 78,ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса  върху присъденото обезщетение в размер на 854.39 лв.,  сумата от 42 лв. разноски за в.л.или общо 896,39  лв. ,както и 5 лв. д.т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. В случая  осъщественото по делото процесуално представителство от адв. Г.Н. - ГАК е при условията на чл. 38, ал.1,т.2 ЗА и на осн. чл. 7, ал.2т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения и се дължи адв. хонорар в размер на 1 170,79 лв.

На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска.От представените доказателства се установява, че разноските, направени от ответника ,съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 3280 лв. , с включени в него разноски за адвокатско възнаграждение, за вещи лица и за свидетел. По делото са представени доказателства, че адвокатското възнаграждение в размер на 2 100 лв. е заплатено, както и, че процесуалният представител на ответника е регистриран по ЗДДС,т.е., че заплатеното възнаграждение е дължимо с 20% ДДС .Представени са и доказателства, че са заплатени останалите претендирани разноски- за вещи лица и депозит за свидетел. Съразмерно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 2002,74   лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р-н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на  К.З.М., ЕГН ********** ***, представляван  от  адв. Г.Н.-  ГАК, и със съдебен адрес *** сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на  09.10.2018г. в гр. Г., на бул.“А.“,  ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.11.2018г. и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ  така предявения иск за разликата над присъдената сума от 20 000 лева до пълния му предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р-н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на  К.З.М., ЕГН ********** ***, представляван  от  адв. Г.Н.-  ГАК, и със съдебен адрес *** сумата от 1359,80 лв./хиляда триста петдесет и девет лева и осемдесет ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на  09.10.2018г. в гр. Г., на бул.“А.“ , ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.11.2018г. и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ  така предявения иск за разликата над присъдената сума от 1359,80 лева до пълния му предявен размер от 1409,80 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на адв. Г.И.Н. –ГАК сумата от  1170,79 лв./ хиляда сто  и седемдесет лева и седемдесет и девет ст./, адвокатски хонорар за защита на ищеца К.З.М. при условията на чл. 38,ал.1,т.2 ЗАадв.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК К.З.М., ЕГН ********** ***, представляван  от  адв. Г.Н.-  ГАК, и със съдебен адрес ***  да заплати на  ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87  сумата от 2002,74лв./ две хиляди и два лева и седемдесет и четири стотинки/ разноски по делото на осн. чл. 78 ГПК.

ОСЪЖДА  ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на   Габровски окръжен съд сумата от  896,39 лв./ осемстотин деветдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ разноски по делото, както и 5 лв. д.т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78,ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

           

                                                                       Окръжен съдия: