№ 628
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000698 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „Митници“ срещу решение
№ 260755 от 14.05.2021 г. по т.д.№ 398/2020 г. г. на Софийския градски съд,
VI т.о., 17 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу ЗК „Лев инс”АД, обективно съединени искове, съответно с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата от 136 494 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, претендирано по договор за имуществена
застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица № 93001610075947
от 20.09.2016 г., за обезщетяване на вредите, причинени на застрахованото
имущество - мобилна рентгенова система HCVM 6032, монтирана върху
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос", с рег. № ***, от
настъпило на 24.02.2017 г. застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ЗК „Лев инс”АД да заплати на Агенция „Митници“ сума от 27 298,80 лв.,
представляваща неустойка за забавено плащане на застрахователното
обезщетение от 136 494 лв., на-числена за периода от 1.02.2020 г. до
20.02.2020 г., дължима съгласно чл. 18, ал. 1 от рамков застрахователен
1
договор, сключен на 30.09.2014 г. между Агенция „Митници“ и ЗК „Лев
Инс”АД; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 37, 92 лв.,
претендирана като обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на застрахователното обезщетение в размер на 136 494 лв. начислено
за 21.02.2020 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7.58 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на неустойката в размер на 27 298, 80 лв., начислено за 21.02.2020 г.,
както и направените по водене на делото разноски в размер на 750 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че с договор за възлагане на
обществена поръчка с peг. № 1602/29 от 30.09.2014 г., сключен с Агенция
„Митници“, ЗК„Лев-Инс“АД се е задължило да застрахова моторните
превозни средства и инсталираното в тях електронното оборудване,
предоставени за управление на Агенция „Митници“, със срок от 36 месеца,
считано от датата на подписването му. Изложено е, че съгласно чл. 1 от
същия договор, застрахованото електронно оборудване, инсталирано в
превозните средства, собственост на агенцията, предназначено за движение
по пътищата е посочено в списък - приложение № 2 към договора, а
моторните превозни средства, застраховани по застраховка „Каско“ - в списък
- приложение № 1 към него. Поддържа се, че от тези безспорно установени по
делото обстоятелства следва, че така сключеният между страните договор, е
правното основание, пораждащо задължението за носене на застрахователния
риск от страна на застрахователното дружество, и определя правата и
задълженията на страните и съществените условия на договора, в това число
застрахованите рискове, застрахованото имущество, реда, срока и начина за
определяне на застрахователното обезщетение и за изплащането му от страна
на изпълнителя. С позоваване на чл. 344, ал. 1 от КЗ, който предвижда, че
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт, се твърди, че договорът за възлагане на
обществена поръчка с peг. № 1602/29 от 30.09.2014 г., сключен между
Агенция „Митници“ и ЗК „Лев Инс“АД по същество представлява
застрахователен договор, по смисъла на чл. 343 и 344 от КЗ, който има всички
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КЗ и определя ясно,
недвусмислено и изчерпателно обстоятелствата по ал. 5 от същата
разпоредба. Посочено е, че договорът е сключен в резултат на писмено
предложение и приемане, разменени в процедура, проведена по реда на
2
Закона за обществените поръчки, които са неразделна част от него, с което е
изпълнено и изискването на ал. 2 на чл. 345 от КЗ. Затова жалбоподателят
счита, че в противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства, решаващият съд е ценил представения договор като рамков, а
не като конкретен застрахователен договор, пораждащ застрахователно
правоотношение между страните по него. Поддържа се, че това разбиране е
довело до необоснованост на съдебното решение, тъй като, въпреки
наличието на договор за възлагане на обществена поръчка с peг. № 1602/29 от
30.09.2014 г., с който е поето задължението за застраховане на електронното
оборудване и настъпилото застрахователно събитие, съдът е приел, че
претенцията е по силата на договор за застраховка „Каско“, сключен със
застрахователна полица „93001610075947/20.09.2016 г.“. Наведен е довод, че
полиците, издадени в изпълнение на застрахователния договор не следва да
бъдат третирани като отделни договори, сключени в изпълнение на рамков
договор, тъй като при тяхното издаване не е налице договаряне на нито един
елемент от правоотношението, а всички реквизити са предварително
договорени между тях и са част от вече сключения застрахователен договор.
Твърди се, че застрахователят не е оспорвал наличието на валидно
възникнало задължение, произтичащо от посочения в исковата молба
договор, както и че първоинстанционният съд не е обсъдил приетото по
делото с писмо peг. № 148283/01.06.2017 г. сертификат за интеграция, от
който се установява, че рентгеновата система за инспекция на превозни
средства е интегрирана неразделно с автомобила, като двете представляват
едно цяло специализирано превозно средство, при което корпусът на цялата
система е този на превозното средство и не е част от електрониката,
изпълняваща специфични функции, несвързани с придвижването му.
Изложено е, че когато в процеса на обработка на щетата е установено, че
претенцията не е за повреди по влекача, а на електронното оборудване,
застрахователят е завел преписката по застрахователна полица №
00008054/98011610002325/26.09.2016 г., под № 0000-9801-ЕЗ-17-7284.
Поддържа се, че предвид изпадането на застрахователя в забава, считано от
1.02.2020 г., той дължи на агенцията неустойка в размер на 1 % за всеки ден
върху неиздължената сума от 136 494 лева, в максималния размер от 20 %,
възлизаща на 27 298,80 лева, както и законната лихва върху сумата по нея.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
3
друго, с което предявените по делото искове да бъдат уважени, както и за
присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции.
Въззиваемият ЗК „Лев Инс“АД оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез
пълномощника му юрисконсулт С., се твърди, че в съответствие с приетите
по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил
претенциите на ищеца за главница и договорна неустойка, както и за
мораторна лихва върху претендираните по тях вземания, предвид акцесорния
ù характер. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че на 30.09.2014 г. между тях е бил сключен договор
за обществена поръчка под № 1602/29, с който Агенция „Митници“ е
възложила на ЗК „Лев Инс“АД, а последното се е съгласило да застрахова при
условията на застраховка „Каско“ моторните превозни средства, собственост
на агенцията, вкл. прикачени ремаркета и полуремаркета, предназначени за
движение по пътищата, по списък - приложение № 1 към него (чл. 1, т. 1),
както и електронното оборудване, инсталирано в моторните превозни
средства, съгласно списък –приложение № 2 към същия договор (чл. 1, т. 4).
Договорът е сключен за срок от 36 месеца от датата на подписването му, като
е уговорено, всяка следваща застраховка следва да има срок на валидност,
следващ срока на действащите към датата на сключването му застраховки,
посочени в приложение № 1 – 4. Съгласно клаузата на чл. 13 от договора,
изпълнителят се е задължил да издава застрахователни полици за всяка
застрахователна година от действието на договора, които са неразделна част
от него. Според чл. 14 от договора, изпълнителят е длъжен да изплаща
дължимите застрахователни обезщетения в срок от един работен ден от
датата на представяне на всички необходими документи, удостоверяващи
4
настъпването на застрахователното събитие и размера на щетата, а в чл. 18 е
уговорено, че при забава от страна на изпълнителя– ЗК „Лев Инс“АД за
заплащане на застрахователното обезщетение в уговорения срок, той дължи
неустойка в размер на 1 % върху незаплатената сума за всеки ден на забавата,
но не повече от 20 % от нея. В приложение № 1 към договора, като моторно
превозно средство, обект на застраховка „Каско“, под № 171 е посочен
автомобил „Мерцедес 2532л“ с ДК№ *** , използван от митница Русе, а в
приложение № 2 - електронното оборудване на същия автомобил,
представляващо рентгенов апарат. Установено е също така, че в изпълнение
на така сключения рамков договор и в срока на действието му,
застрахователят ЗК „Лев Инс“АД е издал две застрахователни полици : №
93001610075947 от 20.09.2016 г., за застраховка „Каско“ на процесния
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № ***, при
застрахователна сума от 298 908 лв., съвпадаща с действителната му
стойност, срещу заплащане на застрахователна премия от 3658.64 лв., със
срок на покритие от 00:00 ч. на 1.10.2016 г. до 24:00 ч. на 30.09.2017 г. и
застрахователна полица № 00008054/98011610002325 от 26.09.2016 г., за
застраховане на електронното оборудване, инсталирано в моторните
превозни средства, съгласно приложение № 2б, с който ЗК „Лев Инс“АД се е
задължило в срока на действието на застрахователното покритие- от 1.10.2016
г. до 30.09.2017 г., да обезщети вредите от настъпването на посочените в нея
застрахователни рискове, като към нея са приложими общите условия по
застраховка „Щети на имущество“ и специалните условия по застраховка
„Електронна техника“. В т. 14 от приложението към полицата, като обект на
застраховане с нея е посочено електронното оборудване, монтирано на
споменатия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № ***.
Безспорно е между страните по делото, че в срока на действие на двете
застрахователни полици - на 24.02.2017 г., през периода от 7.00 ч. до 19.00 ч.,
по време на работа със съоръжението и при извършване на маневра на
превозното средство за преместването му на временна одобрена площадка с
по-малък наклон, е причинено повреждане на стрелата му при контакт с
бордюра. За обезщетяване на вредите пред застрахователя, след
уведомяването му от Агенция „Митници“ на същата дата – 24.02.2017 г. е
образувана преписка по щета № 0017-1201-17-450-433, за настъпването на
покрит риск по застрахователна полица № 93001610075947 за застраховка
5
„Каско“, по която, видно от съставения от застрахователя опис-заключение,
повредите засягат вертикалната стрела на мобилната рентгенова система. С
писмо от 18.04.2017 г., връчено на 24.04.2017 г., ЗК „Лев Инс“АД е уведомило
Агенция „Митници“, че в процеса на обработка на щетата е било установено,
че претенцията не е такава за обезщетяване на повреди на влекача, а за вреди
по електронното оборудване, поради което преписката е била преобразувана
под № 0000-9801-Е3-17-7284. Със същото писмо застрахователят е отказал
заплащането на застрахователно обезщетение по съображения, че повредите
са причинени поради небрежност от страна на обслужващия съоръжението
персонал.
Като писмено доказателство по делото е приета фактура №
2037/12.02.2018 г., издадена от трето, неучастващо в производството по
делото лице „Данлекс“ЕООД за сумата от 112 000 лв., а с ДДС- 134 400 лв.,
дължима за доставка и инсталация на вертикална детекторна кутия на
мобилна рентгенова система, съгласно оценка на разходите, съдържаща се в
писмо от 6.03.2017 г., от които стойността на кутията е в размер на 106 890.46
лв. без ДДС, а тази на монтажа- на 5109.54 г. без ДДС, както и фактура №
1805/2.03.2017 г., издадена от „Данлекс“ЕООД за сумата от 2094 лв. с ДДС,
за диагностика на мобилната рентгенова система, на ГКПП „Дунав мост“- гр.
Русе, както и платежно нареждане от 14.07.2017 г., удостоверяващо
действителното ù заплащане.
В о.с.з. по делото на 21.04.2021 г. пред първоинстанционния съд е
прието заключение на автотехническа експертиза, според което обект на
изследването е специализирано моторно превозно средство, представляващо
мобилна система за сканиране на товарни моторни превозни средства и
контейнери, състояща се от шаси Mercedes Actros 2532 L с мобилна
надстройка Smith Detections HCVM6032, което е застраховано при ответното
дружество с две отделни полици. Според заключението, специализираното
моторно превозно средство е доставено и регистрирано като цялостно МПС и
не съществува възможност да бъде регистрирано само шасито без
надстройката, но начинът на застраховане е определен с договора.
Експертизата е посочила, че „Данлекс”ООД е единствен представител на
производителя Smith Detections от 1998 г., както и че изделията на този
6
производител се използват в ограничена сфера и са специфични, уникални,
прецизни и нямат пазарни взаимнозаменяеми технически аналози, поради
което при оценката на щетата не може да се приложи ликвидационната
техника на влагане на „алтернативни части”. Вещото лице е дало заключение,
че извършените от „Данлекс”ООД възстановителни и ремонтни работи-
доставка и инсталация на вертикална детекторна кутия на мобилна
рентгенова система HCVM6032, с.н. 314 - МП „Дунав мост“- гр. Русе,
съгласно оценката на разходите Т40У957 от 02.03.2017 г. (писмо вх. № 32-
60666 от 06.03.2017 г.), и на вертикална детекторна кутия, № Р8918800, XDS
VERTICAL BOX V 4.00, включително опаковка и транспорт, са относими и
необходими. Според заключението, техническото съоръжение има по-дълга
експлоатационна годност от 15 години и към него не следва да се прилагат
параметрите за конвенционалната техника, което кореспондира на договора, в
който не е предвиден процент на овехтяване. Експертизата е дала заключение,
че при сключването на застрахователните договори не е прилаган коефициент
на овехтяване, както и че действителната стойност на застрахования актив
през целия срок на действие на договорите е неговата балансова стойност,
която е базата на определяне на обезщетението.
Съдът намира, че от горните доказателства произтичат следните
правни изводи :
С оглед обхвата на инстанционен контрол при т. нар. „ограничен
въззив“, установен в нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Безспорно е между страните по делото, че между тях са съществували
отношения по договор за възлагане на обществена поръчка № 1602/29 от
30.09.2014 г., с който жалбоподателят Агенция „Митници“ е възложил на ЗК
„Лев Инс“АД да застрахова по застраховка „Каско“ моторните превозни
средства, нейна собственост, по списък- приложение № 1 към договора, както
и електронното оборудване, инсталирано в специализираните моторни
превозни средства по списък- приложение № 2 към него. Установено е също
така, че с клаузата на чл. 13 от договора, изпълнителят се е задължил, в срока
на неговото действие (36 месеца от датата на сключването му), да издава
7
застрахователни полици за всяка застрахователна година, както и че за
релевантния период, през който е настъпило твърдяното застрахователно
събитие ЗК „Лев Инс“АД е издало две отделни застрахователни полици със
срок на застрахователно покритие от 1.10.2016 г. до 30.09.2017 г., в
зависимост от характера на обекта на застрахователна закрила: полица №
93001610075947 от 20.09.2016 г., за застраховка „Каско“ на процесния
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № *** и полица №
00008054/98011610002325 от 26.09.2016 г., за застраховане на електронното
оборудване, инсталирано в моторните превозни средства на агенцията,
съгласно приложение № 2б, в което под № 14 е посочен рентгеновият
апарат, инсталиран на същия автомобил, ползван от Митница - гр. Русе.
Между страните е безспорен и фактът на увреждането, както и
обстоятелствата, при които е настъпило- повреждане на вертикалната стрела
на мобилната рентгенова система, вследствие на маневра на превозното
средство, предприета при обичайното използване на съоръжението, съобразно
неговото специфично предназначение. При тези данни, с оглед доводите,
инвокирани във въззивната жалба, спорен между страните е въпросът за
източника на застрахователното правоотношение, от което произтича
задължението за обезщетяване на вредите от настъпването на покрит
застрахователен риск– договора за обществена поръчка или издадените в
изпълнение на задълженията по него застрахователни полици, и по коя от
двете полици се дължи заплащането на застрахователното обезщетение, с
оглед естеството на вредоносното събитие и неговата локализация върху
собственото на агенцията специализирано моторно превозно средство.
Нормата на чл. 344, ал. 1 от КЗ регламентира писмената форма като
условие за действителност на (ad validitatem) на застрахователния договор и
посочва един от актовете, в които може да бъде обективирано съгласието на
страните за неговото сключване - застрахователна полица, но същевременно
алтернативно предвижда, че той може да бъде сключен и с бланкетно посочен
друг писмен акт, който съдържа предписаните от нормата на чл. 345 от КЗ
реквизити. От това следва, че законът свързва действителността на
застрахователния договор със спазване на писмената форма на направените от
страните волеизявления за неговото сключване, а не с вида на акта, в който са
материализирани, в частност с неговата титулатура. От тълкуване волята на
страните по договора за обществена поръчка по реда на чл. 20 от ЗЗД следва,
8
че с него страните са уговорили в срока на действието му да сключват
ежегодно застрахователни договори за различни обекти на застраховане
и за обезщетяване на вредите от настъпването на различни
застрахователни рискове, съобразно видовете застраховки, изчерпателно
посочени в клаузата на чл. 1 от договора за обществена поръчка. Това следва
от изрично уговореното в клаузата на чл. 13 от договора задължение на
застрахователя ежегодно да издава застрахователни полици за всяка
застрахователна година от срока на действието му и в 45-дневен срок
след приключване на съответната календарна година да съставя справки за
размера на изплатените застрахователни обезщетения по отделните видове
застраховки, както и за висящите (непогасени) задължения по тях. От
изложеното е видно, че източник на конкретните застрахователни
правоотношения не е договорът за обществена поръчка, който определя
единствено границите, в които застрахователят се е задължил да осигури
застрахователна защита на собственото на Агенция „Митници“ имущество,
посочено в клаузата на чл. 1 от договора и приложенията към него, при
настъпването на застрахователните рискове, предвидени в общите условия за
съответния вид застраховка, а застрахователните полици, за чието
ежегодно издаване застрахователят е поел задължение в изпълнение на
договора за обществена поръчка. Затова, задължението за обезщетяване на
вредите от настъпването на застрахователното събитие, срокът на
застрахователното покритие и границите на отговорността на застрахователя
не произтичат от договора за обществена поръчка, а от застрахователната
полица, издадена за съответния вид застраховка по отношение на
конкретния обект (или група обекти) на застрахователна закрила.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че обезщетението за
вредите, понесени от Агенция „Митници“ е дължимо въз основа на
правоотношението по застраховка „Каско на МПС“, а не по това за
застраховане на електронното оборудване.
По волята на страните, с договора за обществена поръчка
застрахователната защита е разграничена, съобразно засегнатия от
настъпване на застрахователното събитие обект на застраховане, а не с
оглед вещноправния принцип за субсидиарното положение на
второстепенната вещ по отношение на главната такава, към която е
прикрепена. Съгласно чл. 1, т. 4 от договора за обществена поръчка,
9
електронното оборудване, инсталирано в специалните моторни превозни
средства, собственост на Агенция „Митници“, е самостоятелен обект на
застрахователна защита, предмет на отделно застрахователно
правоотношение, различно от това по т. 1, по което е застраховано
моторното превозно средство, в което е инсталирано. Затова са ирелевантни
доводите на жалбоподателя, че електронната рентгенова система е интегрална
част от моторното превозно средство, доколкото по съгласие на страните,
изразено като в договора за обществена поръчка, така и в издадените от
застрахователя полици, те са застраховани по различни застрахователни
правоотношения. От това следва, че при наличието на две паралелно
съществуващи застрахователни правоотношения за различни обекти,
произтичащи от различни полици, издадени от същия застраховател,
застрахователното обезщетение е дължимо въз основа на онази от тях, по
която е застрахован засегнатият от настъпване на увреждащото
събитие обект. От събраните по делото доказателства е установено, че в
резултат на увреждащото произшествие е било засегнато специалното
техническо оборудване, монтирано на автомобила - мобилната рентгенова
система, а не самото моторно превозно средство. Претендираното от
жалбоподателя ищец обезщетение е в размер на средствата, които ищецът е
заплатил за ремонта на техническото рентгеново съоръжение - за доставка и
монтаж на вертикална детекторна кутия на мобилната рентгенова система,
съгласно фактура № 2037/12.02.2018 г., както и за диагностика на същата
система по фактура № 1805/2.03.2017 г., издадена от „Данлекс“ЕООД за
сумата от 2094 лв. с ДДС, а не за отстраняване на повредите по корпуса
или ходовата част на самото превозно средство, независимо дали такива
повреди са били причинени в резултат на същото вредоносно събитие,
доколкото те не са предмет на делото. Затова основателността на иска по чл.
405, ал. 1 от КЗ следва да се преценява с оглед конкретното правоотношение,
на което ищецът основава претенцията си за заплащане на застрахователното
обезщетение, а не на други правоотношения между същите страни, макар и те
да са съществували успоредно с него към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В случая, в уточняващата молба от 15.02.2021 г.
жалбоподателят Агенция „Митници“ изрично е основал претенцията си за
заплащане на обезщетение на застрахователното правоотношение, възникнало
от застрахователна полица № 93001610075947 от 20.09.2016 г. по застраховка
10
„Каско на МПС“, с твърдението, че рентгеновата система за инспекция на
товари е интегрирана с автомобил „Мерцедес“, като двете представляват едно
цяло специализирано превозно средство, а не на правоотношението,
произтичащо от застрахователна полица № 00008054/ 98011610002325
от 20.09.2016 г., по което е застраховано специализираното електронно
оборудване. Предвид гореизложеното, съобразно уговореното между
страните, повредите, причинени на рентгеновото оборудване са извън
обхвата на застрахователна закрила по застраховката „Каско“, а на
друго застрахователно правоотношение, произтичащо от полица № 00008054/
98011610002325 от 20.09.2016 г., в приложението към която под № 14
изрично е посочено оборудването на процесния автомобил. Противното
разбиране, основано на твърдението на жалбоподателя за интегралния
характер на специализираното превозно средство, обезсмисля сключването на
отделен договор за застраховка на електронното оборудване, което
противоречи на постигнатото между страните съгласие в клаузата на чл. 1, т.
1 и т. 4 от договора за обществена поръчка за самостоятелното му
застраховане, отделно от превозното средство, в което е инсталирано,
повредите по което са обект на застраховка „Каско на МПС“.
Следва да бъде споделено разбирането на състава на
първоинстанционния съд, че при произнасяне относно съществуването на
спорното материално право, предмет на делото, е ограничен от заявеното
от ищеца основание за неговото възникване, каквото в случая е
застрахователна полица № 930016-10075947/ 20.09.2016 г. по застраховка
„Каско“, без оглед на други правоотношения между същите страни, което
съответства на диспозитивното начало в гражданския процес, чието
нарушаване би обусловило недопустимост на решението, като постановено на
непредявено основание, с което не е бил валидно сезиран.
Предвид горното, искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ е неоснователен на
соченото от ищеца основание, поради което в частта, с която е отхвърлен
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
От изхода на преюдициалния спор за главното вземане, следва
неоснователност на обусловените от него искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за обезщетяване на мораторните вреди от неизпълнението му.
По изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде
11
потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260755 от 14.05.2021 г., постановено по
т.д.№ 398/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 17 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12