Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2803 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.127А СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от М.Г.И., ЕГН**********,*** против И.Г.П.,
ЕГН**********,***, в която се твърди, че страните по делото живеели на семейни
начала и от съжителството им се родило детето Е.. Твърди, че то е родено с ДЦП
/******. Твърди, че с тази диагноза, видно от приложения ТЕЛК, то е инвалид -
сто процента. Твърди, че към днешна дата ищцата като майка на детето, по съвет
на нейни приятели и лекари намерили клиника в *** и тя желае да заведа Е. на
преглед, като има възможност и за лечение в ***. Твърди, че с ответника са на
различни позиции относно обстоятелството къде да живее и да се лекува детето им
и не могат да постигнат съгласие кога да стане това. Твърди, че тя като родител
го помолила да даде декларация – съгласие, чрез която детето да бъде изведено
от Р. България и да отиде на преглед и на лечение, както и ако се наложи, да
живее в ***, и да му бъде издаден международен паспорт. Моли да бъде заместено
съгласието на ***и да бъде разрешено малолетния Е. Й.П. ,да бъде извеждан извън
пределите на страната от майката или друг представител във всички европейски
страни, включително и ***, с цел лечение и ако се наложи и постоянно
пребиваване, без съгласието на ***И.П. до навършване на пълнолетие на детето,
както и да бъде разрешено да му бъде издаден международен паспорт.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните и се установява от Удостоверение за раждане по акт № ***., че родители на детето
Е. Й.П. са М.Г.И. и И.Г.П..
От ЕР на ТЕЛК № 1227 от
077/27.04.2018г. е видно, че на Е. Й.П. е определна 100 % степен на увреждане с
чужда помощ поради детска ***лост, хипотрофия 3 ст., контрактури на големи
стави.
От Епикризи от
19.12.2019г. и от 22.03.2020г. се установява, че детето Е. П. е настанявано на
болнично лечение поради влошаване на здравословното му състояние.
От социален доклад,
изготвен от ДСП- Плевен се установява, че детето Е. се отглежда в семейната
среда на майката в с.***. Поради здравословното състояние на детето, то ползва
социална услуга в ЦСРИ-Плевен, където с него работят психолог, рехабилитатор и
логопед. Здравословното му състояние се проследява периодично от
общопрактикуващ лекар и специалисти. Детето е на поддържаща медикаментозна
терапия. Майката е споделила, че от 6-7 години има ново съжителство с мъж,
който от 7 месеца работи в ***, където
може да съдейства на майката за настаняване, както и за медицински грижи за
детето. Майката заявява, че има и други роднини в ***, който могат да ѝ
съдействат.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск като такъв с
правно основание чл.127а ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния кодекс е допустим - производството по
делото е образувано по молба на активно легитимира страна в процеса, пред
надлежния съд - по настоящ адрес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.
127а, ал. 1 СК, въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаване
необходимите документи за това, се решават по съгласие на родителите, като при
невъзможност да бъде постигнато такова в ал. 2 от същата разпоредба е
предвидено, че спорът между тях се разрешава от районния съд по настоящия адрес
на детето. Допустимостта на молбата е обвързана с липсата на съгласие,
постигнато между родителите за пътуване на детето в чужбина и издаване на
необходимите документи за това. В настоящия случай несъмнено се установи
липсата на съгласие. Установи се, че майката на детето иска да извежда детето зад
граница, в *** с цел ползване на медицинско обслужване, а ***не изразява
съгласие.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2016 на
ОСГК на ВКС, Съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем. Производството
по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения,
в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето
за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените
по делото обстоятелства. Изискването за съществуването на
конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага
разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския
съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави. Възможните
ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване
на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето. Преценката,
която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК, изисква да
се съберат доказателства, включително и по служебен път (по аргумент
от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на
страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава. Ограниченията при пътуване на ненавършилото
пълнолетие дете следва да се определят в резултат на пълно и задълбочено
изследване на отношенията между родителите и децата и на отражението на промяната
върху интересите на детето. Интересите
на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на
планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на
образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му
състояние и други права и интереси на детето. При пътуване на детето в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на
близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът
подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за съществуващ
конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението.
В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да
възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов
интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на
правата си. Решението на съда следва
да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при
зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя
на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка
действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на
детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти
между двамата. Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите,
когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен
преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от
физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително
при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид
правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение.
В настоящия случай искането е
аргументирано с желанието на майката да намери по-добро лечение за детето в ***.
Видно е от представената медицинска документация, че Е. е дете с поставена
диагноза „***“ и с определен процент на намалена социална адаптация 100 % с чужда
помощ. Установи се, че в България детето получава медицински грижи от
общопрактикуващия лекар, при когото е регистрирано, както и от съответните
специалисти. При необходимост получава и болнична медицинска помощ, видно от
представените епикризи. От социалния доклад се установи, че майката може да
разчита на помощта на настоящия си съжител, който от 7 месеца е в ***, както и
на свои роднини, които също живеят там. От друга страна следва да бъде
съобразено, че не се твърди и не се установява да е определено местоживеене на
детето в ***, поради което не е възможно да бъде дадено разрешение на детето за
постоянно пребиваване в ***. Следва да бъде разрешено пътуването му съобразно
необходимото за посочената цел, а именно лечение. В случай, че бъде установено,
че за лечението на детето е необходимо постоянно пребиваване на детето в
чужбина, то тогава следва да бъде уредено упражняването на родителските права
по отношение на детето, както и местоживеенето му в ***, но такъв иск в
настоящото производство не е предявен, а и не са ангажирани доказателства, че лечението
на детето изисква постоянно пребиваване в ***.
С оглед на това, съдът намира, че
изцяло в интерес на детето е да му бъде дадена възможност за напускане
пределите на страната, с оглед получаване на медицинска грижа и лечение. Основателността
на молбата за заместване съгласието на ответника, се обуславя и от прогласеното
в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България основно
право на всяко физическо лице свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва в рамките на територията на страната и да напуска нейните предели.
Липсващото съгласие на ***ограничава упражняването на това конституционно
закрепено право, което противоречи на интересите на детето. По тези съображения
съдът намира молбата за основателна, поради което следва да бъде уважена, като
бъде постановен акт на спорна съдебна администрация, който да замести
липсващото съгласие на ***за пътуване на детето Е. до *** за лечение за общо 90
календарни дни /общо или на части/ в рамките на една година, придружавано от неговата
майка М.И. за период от 3 години, считано от влизане на решението в сила. Съдът
намира срокът от 3 години за адекватен и ще даде възможност детето да бъде
изведено, консултирано, изработен план за лечение и провеждането на лечението
му. Здравословното състояние на детето изисква ежедневно проследяване и грижа,
каквито видно от представения социален доклад са му предоставени и в България.
За целите, заявени от майката на пътуване на детето до *** за проучване на
проучване на възможностите и лечение на детето в ***, съдът намира 90
календарни дни наведнъж или на части в рамките на една календарна година за
достатъчен, а при даване на по-разширена възможност би се достигнало до
местоживеене на детето в чужбина, като реда за определянето на такова е
различен от настоящото производство.
Несъмнено се установи, че е
възникнала нужда от издаването на документ за задгранично пътуване на детето в
чужбина, поради което и съгласно разпоредбата на чл.76 т.9 от Закона за
българските лични документи, чл.45 от същия закон и чл. 23 от Правилника за
българските лични документи на същото по реда на чл.127а от Семейния кодекс, съдът
следва да даде разрешение, замествайки съгласието на ***на детето да бъде
издаден документ за самоличност.И от фактическа и от правна страна настоящия
съдебен състав приема, че е в интерес на детето да получи разрешение да бъде
издаден задграничен паспорт. Именно в този дух е и волята на законодателя
възприета в разпоредбите на Семейния кодекс, съгласно който основополагаща роля
при формирането на вътрешното убеждение на съда са интересите на детето и
съответно тяхната закрила. Мотивиран от горното съдът приема, че предявения иск
с правно основание чл.127а ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния кодекс е изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се разреши на детето Д.Д.да
получи задграничен паспорт, като съответното ОД на МВР издаде задграничен
паспорт на детето при подадено заявление само от неговата майка без съгласието
на бащата. Въз основа на така представените и обсъдени по делото писмени и
гласни доказателства,които не са оспорени от страните,съдът счита,че молбата е
основателна и следва да се уважи още и по следните съображения: Водещ критерий
са интересите на детето.В негов интерес е да не бъде ограничавано правото му на
свободно напускане и връщане в страната, като му бъде издаден и международен
паспорт.Детето не може да бъде ограничавано да напуска страната без да има
основателни причини и да е налице опасност за неговото физическо или психическо
развитие,каквито докзателства в случая не са налице, а само са ангажирани
твърдения от ответника в този смисъл.Детето има право на паспорт, необходим за
преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина. Издаването на тези
документи предполага съгласие на двамата родители,като липсата на съгласие от
страна на ***следва да бъде заместено от
решението на съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв./30лв.+300 лв./
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО на И.Г.П., ЕГН**********,***, за пътуване на детето му Е. Й.П., ЕГН**********
до *** и останалите държави-членки на Европейския съюз за общо 90 календарни
дни /общо или на части/ в рамките на една календарна година, придружавано от
неговата майка М.Г.И., ЕГН********** за период от 3 години, считано от влизане
на решението в сила.
РАЗРЕШАВА
на детето Е. Й.П., ЕГН********** да се издаде задграничен паспорт, без
съгласието на неговия баща И.Г.П., ЕГН**********, по подадено заявление от
неговата майка – М.Г.И., ЕГН**********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
Е. Й.П., ЕГН********** да плати на
М.Г.И., ЕГН********** сумата от 330 лв. направени по делото деловодни
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на ОД на
МВР гр. Плевен за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: