Р Е Ш Е Н И Е
11.11.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО II
Районен съд – Дупница състав
22.10. 2019
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1060 2019
дело № по описа за год.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Л.М.Л., ЕГН ********** *** е обжалвала Наказателно постановление № 19-0348-000534 от 27.08.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл. 179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателката излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 08.08.2019 г. около 19:10 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Страхил Войвода“ в посока ул. ,,Крайречна“ Л.М.Л. управлявала лек автомобил ,,БМВ 320И“ с рег. № КН2259АХ, като вследствие несъобразена с пътните условия скорост, водачът загубил контрол над превозното средство и се блъснал с предната част на автомобила в заведение за бързо хранене на ул. ,,Страхил войвода“ № 30, реализирайки ПТП с материални щети без пострадали. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ,,Алкотест“ като пробата била отрицателна.
На водача е съставен АУАН № 534/08.08.2019 г. от В.Х. – мл. автоконтрольор в присъствието на свидетеля С.П.. В акта е посочено, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, същият е предявен на водача, който не е направил възражения по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за направените в акта констатации и на основание чл. 53 ЗАНН, чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, на Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От показанията на свидетелите Х. – актосъставител се установява, че заедно с колегата му посетили мястото на произшествието по подаден сигнал от оперативния дежурен, като на място водачът бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като резултатите били отрицателни.
Съгласно така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
При съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението, или при невъзможност акта да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел /полицейски служител/, който е присъствал само при съставяне на акта. Не са разпитани свидетели очевидци, не са снети писмени обяснения, изобщо не е отбелязано има ли такива или не, доколкото актосъставителя и свидетеля по акта отишли по повод сигнал. Това нарушение е съществено процесуално, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и опорочава процедурата по издаването на НП и водещо до неговата отмяна /виж ППВС № 10/1973 г./. Поради тази причина АУАН не може да се ползва с доказателствената сила предвидена в чл. 189, ал. 2 от ЗДП.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени на процесуално основание, без да се разглеждат въпросите по същество, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наложеното на жалбоподателката административно наказание се основава на разпоредбата на чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкция на водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обосновка е непълна, като непълнотата касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на нарушението не съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е изрично посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. С презумптивната материална доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП е обвързан единствено административнонаказващият орган, като в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
Относно приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателката и съответно обуславящи извършване на вмененото й нарушение. Налице е нарушаване на чл. 42, т.4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т.5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посочения участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености. В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение, и че е извършено от конкретно лице. В процесния случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателката.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателката, която е била лишена от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършила и да се защитава пълноценно по него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в атакуваното наказателно постановление, в което отново не е отразено в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
С оглед горните съображения, съдът намира, че НП е незаконосъобразно и издадено при нарушаване на съществени процесуални правила, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0348-000534
от 27.08.2019 г., издадено от Началник
група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ
Дупница, с което на Л.М.Л., ЕГН ********** ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл. 179, ал.2, предл. 1
от ЗДвП, за нарушение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, по реда на глава ХІІ АПК, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: