Решение по дело №9722/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 239
Дата: 19 януари 2025 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20241110209722
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110209722 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С Решение № 10623/03.07.2024 г., постановено по КНАХД № 4153 по
описа за 2024 г. на АССГ, е отменено Решение № 809/15.02.2024 г.,
постановено по НАХД № 17792 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 9-ти състав
при първоначално разглеждане на жалбата, и делото е било върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав на районния съд при дадени
задължителни указания.
Производството е образувано по подадена жалба от Политическа партия
(ПП) „***“ срещу Наказателно постановление (НП) № ***/08.09.2023 г.,
издаденo от Председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1200,00 лева на основание чл. 86, ал. 1, вр.
чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от ЗЗЛД и за извършено административно нарушение
на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че при издаване на
атакуваното наказателно постановление е допуснато неправилно приложение
на материалния закон. Твърди се неприложимост на разпоредбата на чл. 25е,
ал. 1 от ЗЗЛД към случая, доколкото същата намирала приложение само за
1
хипотезите, в които администраторът на лични данни съзнателно и
целенасочено обработва лични данни на починали лице без правно основание.
Жалбоподателят не разполагал с възможност и правомощия да извършва
справка или проверка в регистрите на актовете за гражданско състояние, в
Национална база данни „Население“, в „Национален регистър на българските
лични документи“ и в други база данни или регистри, с цел установяване
факта на смъртта на дадено лице. Не било установено дали партията, чрез
упълномощените от нея лица или чрез лицата, представляващи я по закон,
съзнателно е обработвала личните данни на 24 починали физически лица с
вписването им в списъка по чл. 133, ал. 3, т. 5 от ИК. При обработването на
личните данни във връзка с провеждането на изборите на 02.04.2023 г. е
използван само утвърденият от ЦИК на основание чл. 6, ал. 1 от ИК образец
на „Списък на избирателите, предкрепящи регистрацията на партия/коалиция
за участие в изборите за народни представители на 2 април 2023 г.“, в който
бил инкорпориран текст, гарантиращ даването на съгласие от страна на
субекта на данни. При обработването на лични данни в списъка по чл. 133, ал.
3, т. 5 от ИК партията изисквала от всяко от упълномощените от нея лица,
пред което се полагат подписи в този списък да подписва декларация за
защита на лични данни. За удостоверяване самоличността на лицата, чиито
подписи се събират, се твърди като единствено възможното действие от
страна на упълномощените от партията лица да е изискването на документ за
самоличност на полагащия подписа. Посочва се, че упълномощените на място
лица не са разполагали с възможност и правомощия да извършват справка и
проверка в регистрите за гражданско състояние, поради което не са
разполагали с правната и фактическа възможност и с правомощията да
установят предоставянето на неистински документ за самоличност от страна
на недобросъвестни граждани. Подчертава се, че липсват доказателства ПП
или нейните представители да са знаели, че вписаните в списъка лични данни
са на починали лица. Твърди се малозначителност на деянието на основание
чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 9, ал. 2 от НК поради явно незначителност на
обществената опасност на формалното обработване на лични данни без
знанието, че тези лица са починали и при условие, че са взети всички
възможни правни и фактически мерки и действия за спазване принципа на
точност и коректност при обработването. Посочва се, че упълномощените от
ПП лица, пред които се полагат подписите в списъците по чл. 133, ал. 3, т. 5 от
2
ИК, са приели Политиката за поверителност на ИК, съгласно която с
извършването на проверка на самоличността на лицето, положило подписа в
списъка за регистрация, се гарантира, че се обработват коректни данни, като
изрично декларират, че събраните от тях лични данни ще са на лице с
удостоверена самоличност. С проверката на личните данни на лицата,
подписващи се в списъка, от страна на политическата партия са предприети
всички възможни фактически и правни мерки с цел да се гарантира
недопускане на събиране на неточни лични данни, в това число на починали
лица. Посочва се, че вписването в списъка на данните на 24 починали
физически лица от недобросъвестни граждани не е повлияло върху
редовността на регистрация на ПП в участие на изборите на 02.04.2023 г.
Твърди се, че НП страда от съществени нарушения на процесуалните правила
– не съдържа датата на извършване на нарушението, мястото на извършване
на нарушението и описание на същото, както и на обстоятелствата, при които
е извършено. Липсвало каквото и да е описание на действия/бездействия, в
които се изразявало обработването на лични данни – кога и по какъв начин са
обработвани личните данни, кога, къде и по какъв начин са събирани, период
на съхранение или други релевантни обстоятелства, при които било
извършено нарушението. В условията на евентуалност е направено искане за
отмяна на НП поради наличието на маловажност по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Това се извеждало от предприетите от ПП мерки за гарантиране на
законосъобразното обработване на личните данни: за целите на списъка по чл.
133, ал. 3, т. 5 от ИК бил ползван единствено утвърден от ЦИК образец на
списъка; стриктно била спазена процедурата по изготвяне и предаване на
списъците на компетентния да извърши проверката орган; проверката на
самоличността на подписващия била предвидена в политиката за
поверителност, с която упълномощените от партията лица били запознати; ПП
изисквала от полагащите подписите си лица да декларират, че тези подписи
ще са на лицата с удостоверена самоличност, а ПП не разполагала и с
фактическата и правна възможност за проверка на валидността или
истинността на представяните документи. Акцентира се върху това, че
липсвало информация да са засегнати права на трети лица или за постъпили
сигнали в КЗЛД във връзка с това. Посочва се, че КЗЛД не е отправяла
предупреждение на ПП „***“ за нарушение от същия вид. Поддържа се, че
адвокат И. Д. С. не е упълномощаван от партията да получава
3
предупреждения или наказателни постановления, видно от пълномощното му
от 30.05.2023 г. Предвид това се твърди, че предупреждението не е било
връчено на партията и същото не е влязло в сила към датата на АУАН.
Направено е искане за отмяна на обжалваното НП. В условията на
евентуалност е направено искане за намаляване на наложеното наказание.
Направено е искане за присъждане на разноски.
В писмена молба до съда от 04.11.2024 г. страната уточнява, че не е
подавала жалба срещу предупреждението по чл. 28 от ЗАНН, доколкото се
твърди, че същото все още не й е надлежно връчено.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил
представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения същият
накратко е преповторил доводите, вече изложени в жалбата, и е посочил, че се
придържа и към останалите маркирани оплаквания в нея. Посочено е, че
деянието е без точна индивидуализация, тъй като наказващият орган не е
посочил кои точно мерки не са били взети. Направено е отново искане за
отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски, като е посочено, че се
прави искане за присъждане и на разноските, сторени в касационното
производство.
В депозирано до съда становище въззиваемата страна и
административнонаказващ орган - Председателят на Комисията за защита на
личните данни, е направил искане за потвърждаване на обжалвания акт.
Посочва се, че съгласно чл. 5, параг. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 всеки
администратор е длъжен да проверява какви лични данни обработва и да ги
поддържа в точен и актуален вид. Подчертава се, че за целите на регистрация
на партии и коалиции ИК позволявал обработването на лични данни само на
избиратели, а починалите лица нямали това качество. Незнанието на
администратора, че обработва лични данни на починали лица, било в
нарушение. Твърди се, че ПП е имала възможност да създаде необходимите
условия и да инструктира упълномощените лица да извършват проверка на
представената им карта за самоличност чрез електронната страница на МВР,
която била общодостъпна, да се прави проверка за коректността на изписаното
ЕГН чрез справка в електронната страница на ГД „ГРАО“ и да поиска от ЦИК
данните от протоколите и установените резултати от проверка от страна на ГД
„ГРАО“. Поддържа се, че нарушението не е малозначително, доколкото
4
деянието е формално и не е необходимо изследването дали е настъпил
вредоносен резултат, а с извършването му са били засегнати значими
обществени отношения. Посочва се, че действията на партията противоречат
както на добрите нрави, така и на демократични цели, залегнали в КРБ и ЗПП.
Твърди се, че датата на нарушението е надлежно посочена като период от
02.02.2023 г. - датата на влизане в сила на Указ № ***/31.01.2023 г., до
13.02.2023 г. - дата на внасяне на списъците на избирателите, подкрепящи
партия за участие в изборите за народни представители на 02.04.2023 г., в
ЦИК. Сочи се, че съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 за администратора
започва обработването на лични данни от момента, в който започнат да се
събират, до момента, в който е изпълнена целта, за която се събират и данните
не са необходими за други законоустановени цели. С предаване на списъците
на избирателите, в който фигурират починалите лица, нарушението е било
довършено. Мястото на нарушението също било ясно посочено – мястото,
където е следвало да бъде изпълнено задължението по предаване на
избирателните списъци в ЦИК – гр. ***. Действията по събиране и
обработване на коректни лични данни на субекти, подкрепящ регистрацията
на партията, приключват с подаване на списъците в ЦИК, а същевременно
процесното неизпълнение на задължение се изразява в бездействие, поради
което се твърди, че мястото на нарушението е гр. ***, където е седалището на
ЦИК, пред който е следвало партията да подаде списъците с коректно вписани
лични данни. Твърди се, че надлежно са описани и обстоятелствата за
осъществяване на нарушението – начинът, по който е извършено нарушението
е чрез въведени от партията неподходящи технически и организационни мерки
за защита на личните данни на избирателите. Твърди се, че наложената към
минималния размер санкция съответства на тежестта на нарушението и
обстоятелството, че същото касае личните данни на 24 починали лица. В
допълнение се сочи, че предупреждението по чл. 28 от ЗАНН е изпратено на
адреса, публикуван в Регистър БУЛСТАТ на партията като седалище и адрес
на управление, като пратката е останала непотърсена, предвид което е прието,
че същото е връчено на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 24.02.2023 г.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган е била представлявана от упълномощен
юрисконсулт. На етап съдебни прения се поддържа, че предупреждението е
било редовно връчено като неприсъствено, а срещу представено пълномощно
5
е било и връчено на адвокат С.. Накратко са преповторени вече изложените в
производството аргументи. Направено е искане за потвърждаване на
обжалвания акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На съдът е служебно известно, предвид вписаните данни в
общодостъпния Регистър БУЛСТАТ, че жалбоподателят е политическа партия,
регистрирана с адрес на седалище на управление в ***.
На 14.02.2023 г. председателят на КЗЛД издал Предупреждение по чл. 28
от ЗАНН № ***/14.02.2023 г. на партията, че за периода от 02.08.2022 г. до
13.08.2022 г. партията, в качеството на администратор на лични данни, е
обработила без правно основание и в нарушение на обществения интерес
личните данни на 4 починали лица, които били вписани в Списък на
избирателите, подкрепящи регистрацията на партията в ЦИК за участие в
изборите за народни представители, насрочени за 02.10.2022 г., представен в
ЦИК на 13.08.2022 г. – нарушение на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. С придружително
писмо с изх. № ППН-02-525#6/22/21.02.2023 г. предупреждението било
изпратено на вписания в регистъра адрес на партията, с обратна разписка по
пощата. Видно от върналата се обратна разписка, след известие за пратката от
24.02.2023 г. същата е останала непотърсена и върната на изпращача на
16.03.2023 г. Нещо повече, видно от данните по делото обжалваното
наказателно постановление е било връчено лично и срещу подпис на
посочения адрес от името и за сметка на жалбоподателя. Предвид това съдът
счита, че е налице редовно неприсъствено връчване на предупреждението на
24.02.2023 г. на основание чл. 28, ал. 4, вр. 58, ал. 2 от ЗАНН. Доколкото
страните не твърдят, а и не се събраха доказателства в противен смисъл,
срещу предупреждението не е било подавана жалба и същото е влязло в сила
на 11.03.2023 г.
С решение № 1649-НС от 13.02.2023г. на ЦИК е била извършена
регистрация на жалбоподателя за участие в изборите за народни
представители на 02.04.2023 г. Към заявлението за регистрацията на партията
бил приложен и Списък на избирателите, които са подкрепяли политическия
субект за регистрацията й за изборите от ЦИК.
6
С писмо с изх. № ППН-02-121 от 22.02.2023г. е било изпратено искане от
КЗЛД до ГД „ГРАО“, в рамките на реализирана проверка от Комисията, за
предоставяне на заверени копия на протоколите от извършените от
Дирекцията проверки, съдържаща информация за починалите лица и датата
на смъртта, констатирани в предоставените списъци с данни на избирателите,
подкрепящи партиите и коалициите за участието им в изборния процес. С
писма с вх. № ППН-02-121#1/06.03.2023 г. били предоставени исканите
информация и документи. Впоследствие били изпратени нови искания от
КЗЛД – за предоставяне на заверени копия на хартиен носител на определени
страници от Списъка на избирателите. С писма с вх. № ППН-02-
280#1/11.05.2023 г. и № ППН-02-280#2/12.05.2023 г. на КЗЛД са били
предоставени списъците. В хода на проверката на КЗЛД било установено, че
жалбоподателят в периода 02.02.2023 г., представляваща датата на влизане в
сила на Указ № ***/31.01.2023 г. на Президента, до 13.02.2023г.,
представляваща датата на внасянето на избирателния списък в ЦИК при
регистрацията на партията за изборите, е обработил в Списъка с избирателите
си до ЦИК при регистрацията си за изборите за народни представители на
02.04.2023 г. данните на 24 на брой починали физически лица.
С писмо с изх. № ППН-02-280#4/22.05.2023 г. партията била поканена да
изпрати свой упълномощен представител за участие при съставянето и
връчването на АУАН за констатираното нарушение. Същото било изпратено
на 23.05.2023 г. по имейл и по поща. Партията междувременно депозирала
становище във връзка с писмото.
На 02.06.2023 г. бил издаден АУАН с № ***/02.06.2023г. от
актосъставителя свидетелката В. И. И., оправомощена със заповед РД-15-
342/05.10.2022 г., в присъствието на двама свидетели, вкл. на свидетеля Г. Д.
С., и на пълномощник на партията - адвокат И. С.. В АУАН било вписано, че
нарушението е в разрез с разпоредбата на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД, касае
обработването без правно основание и в нарушение обществения интерес на
25 починали лица, като има съвпадение на имена и ЕГН за 24 броя лица, в
периода от 02.02.2023 г. до 13.02.2023 г., като данните били вписани в Списъка
на избирателите, подкрепящи регистрацията на партията в ЦИК за участие в
изборите за народни представители, насрочени за 02.04.2022 г. АУАН бил
връчен на адв. С. на същата дата. Видно от пълномощното на л. 15 от делото
адвокатът е бил упълномощен да представляват партията пред КЗЛД за целите
7
на съставяне и връчване на АУАН, с право да подписва и получава
констативни протоколи и АУАН относно нарушения във връзка с изборите на
02.04.2023 г. Видно от предупреждението на л. 11-14 същото е било връчено
на адвоката на 02.06.2023 г., който се е подписал без възражения или бележки,
че няма представителна власт.
На 12.06.2023 г. било депозирано писмено възражение от партията със
сходни на тези в жалбата оспорвания.
На 08.09.2023 г. е издадено обжалваното наказателно постановление от
Председател на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) на Република
България, чиято компетентност се доказва от решението на л. 92 и акта за
встъпване в длъжност на л. 93, находящи се по преписката от първоначално
развилото се първоинстанционно съдебно производство, при сходство във
фактическите и правните изводи. На 05.12.2023 г. наказателното
постановление е връчено на партията на адреса в ***.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото и коментирани по-горе
писмени и веществени доказателства (диск със справка на починалите лица,
представен към писмо с вх. № ППН-02-121#1/06.03.2023 г.), тъй като същите
са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира
същите за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства,
поради което ги кредитира изцяло. В синхрон с тях са и събраните гласни чрез
разпита на свидетелите В. И. И. и Г. Д. С.. Предвид подробността и
логичността в показанията им, съдът счита, че не е налице съмнение за
тенденциозност на свидетелите, въпреки изпълняваните от тях длъжности. От
показанията на същите се установява извършената проверка на информацията,
за да се стигне до извода за процесното нарушение, и проведената
процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН, участниците в
него, начина на връчване на същия на нарушителя.
По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира,
че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните
доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
8
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 87, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗЛД,
предвид представените заповеди, и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Доколкото нарушението е било довършено на 13.02.2023 г., а и последните
копия от протоколи от списъци на лица с лични данни са били представени на
КЗЛД с писмо № ППН-02-280#2/12.05.2023 г., последното бележещо най-
ранната възможна дата за откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, АУАН се явява издаден в законоустановения тримесечен, респ.
едногодишен срок. В срок съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са описани
ясно и в достатъчна степен всички елементи от състава на констатираното
административно нарушение. При извършената проверка настоящата
инстанция не установи нарушения на процедурните правила за съставянето на
АУАН и НП. Същите отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, посочени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от
ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното
изражение и в издаденото НП.
От събраните по делото безпротиворечиви доказателства се установи, че
партията в процесния период е действала като администратор на лични данни.
Съгласно параг 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД „администратор“, с изключение на
администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС)
2016/679". Според чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 „лични данни“
означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да
бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор
като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
9
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата,
физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице", а в чл. 4, т. 7
от същия се сочи, че „администратор“ означава физическо или юридическо
лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно
с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато
целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза
или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии
за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в
правото на държава членка“.
Съгласно разпоредбата на чл. 25е, ал. 1, изр. 1 от ЗЗЛД:
„Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични
данни на починали лица само при наличие на правно основание за това“. От
своя страна, разпоредбата на чл. 133, ал. 3, т. 5 от ИК предвижда, че към
заявлението за регистрация партията представя „списък, съдържащ имената,
единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500
избиратели, подкрепящи регистрацията, положен пред упълномощени от
партията лица, или квалифициран електронен подпис; при избори за членове
на Европейския парламент от Република България и при избори за общински
съветници и за кметове регистрацията на партията може да бъде подкрепена и
от избиратели – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз,
като в списъците се посочват имената, личният номер, номерът на
удостоверението за пребиваване, датата на регистрация, посочена в него, и
подпис; всеки избирател може да участва само в един списък; при полагане на
подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност; списъкът
се предава и в структуриран електронен вид, като съдържа имената и единния
граждански номер (личен номер) на избирателите, положили саморъчен
подпис или квалифициран електронен подпис, в последователността, в която
са вписани в списъка;“. Нормата на чл. 133, ал. 4 от ИК урежда, че „личните
данни по ал. 3, т. 5 се обработват и предоставят при спазване изискванията за
тяхната защита.“.
В случая трите имена и ЕГН на лицата, вписани в списъка на
избирателите, подкрепящи регистрацията на жалбоподателя за участие в
изборите за народни представители, представлява именно информация, чрез
която лицата могат да бъдат идентифицирани, т. е. това са „лични данни“ по
10
цитираната по-горе нормативна уредба. Записването на тези данни във
въпросните списъци и съхраняването им от влизане в сила на Указа на
Президента на Република България, с който се насрочват изборите, до
предаването им в ЦИК, и употребата им пред ЦИК представляват все
действия по „обработване“ на личните данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) № 2016/679. В случая това обработване
се установи, че е касаело лични данни на лица, които са починали. Безспорно
е, че починалите лица нямат избирателни права. Поради това няма и правно
основание да се обработват техните лични данни в хода на една предизборна
кампания и в частност данните на тези лица да фигурират в списък на
избиратели, подкрепящи регистрацията на дадена партия за участие в избори
за народни представители.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая от обективна
страна е доказано реализирането на състава на нарушението по чл. 25е, ал. 1
от ЗЗЛД от страна на партията - жалбоподател. Административната
отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което
нарушението следва да се приеме за доказано и от субективна страна, без да се
обсъждат конкретните форми на вина. В този смисъл неоснователно е
възражението в жалбата касателно съзнателното или не нарушение на
разпоредбата с оглед съставомерността на санкционираното поведение. Видно
от коментирания състав, законодателят не е направил изключение в тази
насока също.
Съдът счита за неоснователни възраженията в жалбата касателно
наличието на пропуски в обжалвания акт. Както беше посочено по-горе по
ясен и недвусмислен начин е било посочено в НП периода на нарушението,
свързан с периода на вписване и съхранение на личните данни на лицата до
предаването им пред ЦИК, и мястото на извършване, доколкото нарушението
е извършено и довършено с предаване на списъците в гр. ***. Надлежно са
описани и обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, така че на
нарушителя да стане ясно в какво се е изразило поведението му, явяващо се в
разрез с нормативно установеното. Предвид същността на нарушението
обозначеното обработване като вписване в списъци на избиратели на
конкретни лични данни е дало достатъчно ясно параметрите на нарушението,
за да може жалбоподателят да осъществи пълноценна защита. В този смисъл
неоснователни са възраженията, че не били посочени мерките, които не са
11
били взети от жалбоподателя, доколкото съгласно нормата на чл. 133, ал. 4 от
ИК „личните данни по ал. 3, т. 5 се обработват и предоставят при спазване
изискванията за тяхната защита.“, т.е. администраторът с позволените от
закона или изрично незабранените способи следва да предприеме такива
полезни и необходими мерки, за да не се допуска обработка в разрез със
закона. Предвид характера на нарушението ирелевантно е било допълнително
уточнение на неспазените конкретни мерки. В този смисъл несъстоятелни са и
доводите в жалбата за предприетите от партията действия във връзка с това, че
упълномощените от партията лица не разполагали с възможност и
правомощия да извършва справка или проверка, и че същите попълвали
утвърдени декларации във връзка с обработката на данните или че ползвали
утвърдени образци на списъците, доколкото видно от констатираното
нарушение положените усилия не са били достатъчни, за да не се допусне
обработка на личните данни не просто на няколко, а на 24 починали лица.
Предвид характера на извършваната дейност, касаеща чувствителна
информация, партията е следвало да действа със завишен стандарт, като не
може да става въпрос за обективна невъзможност за неизпълнение на
задълженията в тази насока.
Случаят не може да бъде приет като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, още по-малко може да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НПК. За регистрация на политическа партия за участие в изборите законът
изисква подкрепа от точно определен брой физически лица, като липсата на
дори едно лице от изискуемата бройка води до това, че не се изпълняват
изискванията на закона и регистрацията следва да бъде отказана. В случая се
касае за неправомерно обработване на лични данни на 24 починали физически
лица и то във връзка с провеждане на избирателен процес. Прилагането на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се предопределя от липсата или
незначителността на вредните последици от извършеното нарушение или с
оглед на други смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид. Нарушението в конкретния случай е
формално и от него не е необходимо да са настъпили вредни последици.
Нарушенията, касаещи регулираните със ЗЗЛД значими обществени
отношения, следва да се квалифицират като такива с висока обществена
опасност. В случая административнонаказващият орган е преценил правилно,
12
въз основа на установената фактическа обстановка, както и обстоятелствата
на извършеното нарушение, че не се касае за маловажен случай.
Обстоятелството, че процедурата по регистрация на партията е била редовно
изпълнена, е ирелевантно, доколкото с нарушението е било допуснато
застрашаване на обществените отношения, закриляни от ЗЗЛД. Отделно от
това, по делото се доказа, че жалбоподателят вече е предупреждаван за
същото нарушение, извършено в едногодишен срок преди настоящото. Както
вече беше отбелязано, Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН № ***/14.02.2023 г.
е било връчено на партията на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на вписания
адрес за седалище и управление, на който адрес видно от данните по делото
страната е получила и обжалваното НП, т.е. на адреса е можело да се извърши
лично и непосредствено връчване, но поради бездействие на страната
пратката с предупреждението е останала непотърсена, поради което следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл
неоснователни са възраженията на страната, че адвокат С. не е бил
упълномощен надлежно и на същия не е било редовно връчено
предупреждението. В действителност пълномощното на адвокат С. е изрично,
но с оглед коментираното по-горе и по-рано осъществено връчване и
представянето многократно на предупреждението по делото, съдът счита, че
страна е била редовно уведомена за съдържанието на акта, но срещу същото в
законоустановения срок и до приключване на съдебните прения в настоящото
производство не е била подадена жалба, поради което актът се е стабилизирал.
За извършеното нарушение по чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗЛД законодателят е предвидил санкция до 5000,00 лева. С
обжалваното НП правилно е индивидуализирано административното
наказание, като размерът на санкцията в размер на 1200,00 лева съдът счита,
че е надлежно съобразен с броя на починалите лица, чиито лични данни са
били неправомерно обработени, за какво и от кого са били обработени тези
лични данни, голямата обществена нетърпимост към подобни деяния и
обстоятелството, че в едногодишен срок жалбоподателят вече е бил
предупреждаван за същото нарушение.
Предвид гореизложеното съдът счита, че жалбоподателят е извършил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, с
наложеното наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
13
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото съдът счита, че в полза на КЗЛД следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно
80,00 лева. Както пред настоящия съд, така и пред касационния, не са
претендирани разноски за провелото се касационно производство, поради
което такива не следва да бъдат присъждани в полза на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/08.09.2023 г.,
издаденo от Председателя на Комисията за защита на личните данни и с което
на Политическа партия „***“, Код по БУЛСТАТ ***, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1200,00 лева
на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от ЗЗЛД и за извършено
административно нарушение на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД.
ОСЪЖДА Политическа партия „***“, Код по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Комисията за защита на
личните данни, с адрес: гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14