Р
Е Ш Е
Н И Е №
107
гр.
Шумен, 16.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на eдинадесети
юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря С.Методиева, като
разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова
в.гр.дело №84 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1203/12.12.2019г. по гр.д.№804/2019г. ШРС е признал за установено, че Ж.А.Р., дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД-гр.София,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумите, както следва: 106,42лв.,
представляваща главница по договор за заем CrediHome №
1181-10167845/12.07.2017г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, като в
последствие вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София
по силата на договор за цесия, 1,94лв.- възнаградителна лихва по договора и
5,13лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.06.2018 г. до
07.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, които суми са присъдени по
ч.гр.д. №3555/2018 г. по описа на ШРС, като отхвърля исковете за главница по
договора за заем, възнаградителна и мораторна лихви по същия договор в
останалата част, до пълния предявен размер. Със същото решение са отхвърлени предявените
от дружеството срещу Ж.А.Р., установителни искове за заплащане на следните
суми: 150,00 лв. , представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г., 412,50 лв. -
представляващa застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за
периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г. и 19,72 лв. - лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като неоснователни и недоказани. Присъдени са и следващите се разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението е обжалвано от ищцовата
страна – „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД„-гр.София,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б. чрез юрисконсулт Б.Р., в
частта, с която са отхвърлени предявените срещу ответника Ж.А.Р. претенции с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК относно дължимостта на сумата
412.50лв.-представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 12.01.2018г.-19.06.2018г. и относно
дължимостта на сумата в
размера над 5.13лв. до 27.04лв.-лихва за забава
по договор за паричен заем от 03.01.2018г. до датата на подаване на заявлението. Жалбоподателят намира
същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че предприел необходимите доказателствени искания ,
с които доказал претенцията за сключената застрахователна полица и че
засрахователната премия била заплатена на застрахователното дружество. Доказана
се явявала и основателността на претенцията
за заплащане на лихва за забава, начислена върху
главницата по процесния договор. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и вместо него постановено друго, с
което сочените установителни претенции
бъдат уважени за сумата 412.50лв., съответно
27.04лв..
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на
депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София заявление, по реда на чл.410
от ГПК, е издадена заповед №1797/10.12.2018г.
по ч.гр.д.№3555/2018г. на ШРС , по силата на
която е разпоредено ответницата Ж.А.Р. да заплати на ищцовото дружество: сумата 567,25 лв. -
представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome № 1181-10167845/12.07.2017
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника; 58,61 лв. - представляваща
договорна лихва за периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г.; 150,00 лв. -
представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г.; 412,50 лв. - представляващa застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги, за периода от 02.01.2018 г. до
19.06.2018 г.; 27,04 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от
03.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 19,72 лв. - лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на входиране на заявлението 07.12.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и
извършените по делото разноски в размер на
75лв..
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на
чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за вземането. Последният в
дадения срок е сторил това и е предявил настоящия установителен иск срещу Р. -
че в полза на дружеството
съществува вземане за сочените суми по договор за паричен заем, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. до окончателното
изплащане на вземането.
На 12.07.2017 г. между „Микро Кредит“
АД и Ж.А.Р. бил сключен договор за заем CrediHome №1181-10167845, по силата на
който дружеството предоставило на
ответницата сумата от 1000лв., при насрещно задължение на последната да върне
така получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва - общо 1203,36лв.,
на равни 48 на брой седмични вноски, всяка в размер на 25, 07лв., първата от
които платима на 25.07.2017г.. На същата дата страните подписали и договор за допълнителни услуги към договор за
заем CrediHome №1181-10167845, по силата на който дружеството се е съгласило да
предостави допълнителни услуги на ответника, както и финансиране и разсрочване
на сключена с посредничеството на кредитора застраховка, срещу насрещно
задължение на ответницата да заплаща през времето, през което следва да връща
заема и възнаградителната лихва, суми, както следва: 6.00 лева, седмична вноска
за пакета допълнителни услуги и 16.50 лева- вноска по застраховката. В договора
за заем е посочен годишен фиксиран лихвен процент 40, 69 % и ГПР 49, 97 %.
Общата дължима сума по кредита, включваща и възнаграждението за закупен пакет
от допълнителни услуги и застраховка, се равнява на 2 283, 36лв..
Договорът за допълнителни услуги съдържа и застрахователна полица за
застраховка "Защита" №
МС320141181-10167845 със застраховател ЗК "Уника Живот" АД, застрахователен
посредник "Микро Кредит" АД, и застраховано лице – ответникът в
настоящото производство. Описани са ползващо лице - "Микро Кредит"
АД, покрити рискове и застрахователна сума от 1 000 лв., както и
застрахователна премия от 792 лв. с включена вноска от 0, 70 лв. за
обезпечителен фонд, начална дата на застраховката 12.07.2017 г. и крайна дата
13.06.2018 г., със срок от 48 седмици. Приложени са специални условия за
застраховка "Защита" тарифа № МС32014, подписани от застрахованото
лице.
Договорите, както и общите условия към тях, са подписани
и от двете страни.
Съгласно заключението на ССЕ, ответникът
е извършвал плащания по договора в общ размер на 1 095лв., с която сума дружеството е
погасило по кредита, както следва: 432,
75лв.- главница, 144,75лв.- договорна лихва, 138лв.- за допълнителни услуги и
379, 50лв.-за застраховка.
Видно от преставения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., анекси към него и Приложение №1, на сочената
дата „Микро Кредит“ АД/в качеството на цедент/ е прехвърлило на ищеца/в
качството на цесионер/ всички, дължими на цедента и станали ликвидни и
изискуеми вземания, сред които и вземанията по процесния договор за кредит. Съгласно чл.4.4 от
договора, цедентът е дал съгласието си и упълномощил цесионера да извърши
уведомяване на всички длъжници от негово име, в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
При
така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявена си претенции с правно основание
чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница,
лихви по договор за потребителски кредит,както и за допълнителни услуги и
застрахователна премия по договор във връзка с договора за кредит.
Доколкото предмет на настоящото производство е
депозирана въззивна жалба срещу
решението само в частта, с която са
отхвърлени претенциите за установяване дължимостта на сумата 412.50лв.-представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
12.01.2018г.-19.06.2018г. и на сумата над 5.13 до 27.04лв.-лихва за забава по
договор за паричен заем от 03.01.2018г. до датата на подаване на заявлението,
то само те следва да бъдат разгледани в настоящото въззивно производство.
Съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор
и ответника, настъпване изискуемостта на
паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по
конкретния договор, прехвърляне на вземането на ответника чрез договор за цесия
на ищцовото дружество, съобщаване на цесията на
длъжника от първоначалния кредитор.
Ответната страна следва да установи
факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената договорна
лихва, съответно на сумите по договора за допълнителни услуги.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Микро Кредит“ АД-гр.София и Ж.А.Р. са били
в облигационни отношения, уредени от сключения между тях
договор за кредит, като кредиторът е
предоставил на кредитополучателката уговорената сума/с подписването на договора
Р. е потвърдила, че е получила сумата от кредитора; същата е погасила и част от
вноските
по договора/. Ответната страна не е
ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и
уговорената лихва по договора. Установи се също, че кредиторът е прехвърлил
вземането си по договора на ищцовото дружество - на „Агенция за събиране на
вземания“ООД-гр.София„ както и че цесията е била надлежно съобщена на ответника
с връчване на препис от исковата молба и приложенията към него на назначения му
особен представител. Настоящата инстанция
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в този смисъл и препраща към
същите.
По отношение на претенцията за
заплащане на сума в размер на 412.50лв.-застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги:
Съгласно чл. 4. 3 от договора за допълнителни услуги, в
случай че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на "Микро
кредит" АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да
се финансира от същия търговец, то в този случай клиентът ще дължи връщане на
сумата на дружеството на равни вноски. От съдържанието на сключения договор е
видно, че ответницата е избрала да сключи застраховка защита пакет "Премием
живот" със ЗК "УНИКА"АД с посредничеството на "Микро кредит"АД
при уговорена премия от 792 лв., разсрочена на 48 седмични вноски по 16.50лв.
всяка с ден на изплащане – вторник. Така постигнатите уговорки сочат
правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по
силата на който "Микро кредит"АД е поело задължението да заплати на
застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният
се е задължил да върне разсрочено на кредитора.
Съдът намира, че доколкото по делото не са
представени надлежни писмени доказателства, че застрахователната премия е
заплатена, не може да се направи и извод за валидност на полицата. Действително, ЗК "Уника Живот"АД е направило изявление, че
за ответника има заплатена еднократна
премия от „Микро кредит“АД, но липсват доказателства досежно това плащане,
както и досежно размера на същото.
Предвид това и не може да се
приеме, че са налице надлежни доказателства, от които да се установява, че
дружеството "Микрокредит" АД е заплатило процесната сума или че същата е заплатена
именно относно ответницата, то и претенцията за сумата от 792лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Само за пълнота следва да се отбележи
и че е очевидно /и без да са необходими
специални знания/, че представеният договор за допълнителни услуги и полицата са с
изключително ситен шрифт/под 12/, което налага извод за недействителността му
съгласно чл.22 от ЗПК. Това сочи, че ответницата не се е запознала надлежно със
съдържанието на същите. Това, както и съотношението на дължимата
застрахователна премия и покрития застрахователен риск дават основание да се
приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и
конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и
еквивалентността на насрещните престации. Уговорена е застрахователна премия в размер на 792лв.
срещу застрахователна сума от 1000 лв. при срок на застраховката само 11 м.,
т.е. налице е нееквивалентност на престациите в степен на накърняване на добрите нрави. В конкретния случай
застраховката е сключена и в полза на кредитора и като представляващ
застрахователя, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено
от кредитора, а не избрано свободно от потребителя. Уговорката за заплащане на
такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не
защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение
Липсват
също така данни, дали "Микро Кредит"АД е обвързан към ЗК
"Уника" АД като застрахователен агент или не, а Кодексът за
застраховане забранява изрично на обвързания агент, да събира премии и да
извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
Освен
това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера
на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна.
Предвид изложеното и настоящата инстанция
намира, че за ответната страна не е
възникнало задължение да заплати претендираната сума за застрахователна премия
в размер на 792лв.. Заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради недължимост
на уговорените суми за допълнителни услуги и застрахова, съдът следва да
съобрази извършените от ответницата плащания и да присъди остатъка от дължимата
сума, като бъдат редуцирани плащанията извършени от Р. и отнесени от кредитора
за погасяване на допълнителни услуги, включително и за застраховка/общо 517.50лв../.Тази
сума следва да се отнесе за погасяване само на главница и договорна лихва, като
по този начин ответницата остава да дължи сумата 106.42лв. главница/по вноски
от 45-та до 48-а и част от 44-та/ и 1.94лв- договорна лихва/по вноски от 45-та
до 48-а/.
Предвид
това и лихва за забава се следва само върху непогасената част от главницата по
сочените по-горе вноски, която сума
съдът определи на основание чл.162 от ГПК/доколкото липсва заключение на вещото
лице касателно този период и главница;
вещото лице е дало заключението си на база погасяване и на вноските за
допълнителни услуги и застраховка, чиято недължимост се установи/ на 5.13лв.. В
останалата част до пълния предявен размер-27.04лв, претенцията за заплащане на лихва
за забава по договор за паричен заем от 03.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното съдът намира, че
първоинстанционното решение в обжалваните части се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не
се следва присъждането на разноски.
Водим от горното и на основание чл.271
от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1203/12.12.2019г. по гр.д.№804/2019г. на ШРС
в частта, с която са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и
М.Д.Д. срещу Ж.А.Р. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумата 412,50 лв. - представляващa застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги и лихва за забава по договор за заем в размера
над 5.13лв. до 27.04лв. за периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
В останалата необжалвана част,
решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.