Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
16.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №2064 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на И.Е.В. ЕГН ********** *** чрез адв.Н.Д. от САК, с която е предявил иск
за осъждане на ответника З. „Е.“ АД *** да му заплати на основание чл.226 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 250 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на
майка му И.Д.В.и сумата от 250 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и
страдания от смъртта на баща му Е. Т.В., при ПТП на 26.04.2013г. около 21,30ч.,
на второкласен път П-8 София - Монтана, по вина на Л.М., водач на л.а.Рено
Меган Сценик с рег.№********, ведно със законната лихва от 26.04.2013г. до
окончателното заплащане на сумите.
В исковата си молба се твърди, че на 26.04.2013г.
на второкласен път П-8, в посока гр.София за гр.Монтана около 21,30ч. е
настъпило тежко ПТП между МПС л.а. марка „Ауди“ модел „А4“ с рег.№******,
управляван от З. К.З., движещ се в посока гр.Годеч, в който автомобил пътували
родителите на ищеца И.Д.В.и Е. Т.В. и л.а. марка „Рено“ модел „Меган-Сценик“ с
рег.№********, управляван от виновния водач Л.М.. Водачът на Реното управлявал
същото в грубо нарушение на ЗДвП, без да се съобразява с останалите участници в
движението и по непредпазливост реализирал ПТП, в резултат на което настъпила
смъртта на двама пътници в л.а.“Ауди“ А4.
Срещу виновния водач Л.С.М.било образувано
НОХД №86/2015г. по описа на ОС София, приключило с постановена Присъда,
изменена с Решение на САС по ВНОХД
№1164/2017г., с която подсъдимият водач Л.М.
е бил признат за виновен, че по непредпазливост е причинил смъртта на повече от
едно лице.
Твърди се, че отговорността на водача на
л.а.“Рено Меган-Сценик“ с рег.№******** за вреди, причинени на трети лица е
застрахована със застрахователна полица Гражданска отговорност, сключена със З.
„Е.“ АД №07113000593739, валидна от 21.02.2013г. до 20.02.2014г. Т.е. застраховката
е била валидна към датата на процесното ПТП.
Ищецът твърди, че тежко преживява смъртта на родителите
си. С тях били силно привързани един към друг и имали силна емоционална връзка.
След смъртта им, ищецът твърди, че изпаднал в тежка депресия, станал подтиснат,
затворен, отчужден, лесно раздразнителен, избягвал срещи с приятели. Преди
настъпилото събитие семейството му било изключително щастливо, сплотено,
радвали се на спокоен живот заедно, на весели моменти.
В законов срок ответникът З. „Е.“ АД е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска по основание и по размер.
Според него не е причинен деликт и няма доказателства да е търпяна действителна
вреда. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на другия участник в процесното ПТП – водачът на
л.е. Ауди А4 З. З. с твърдение, че е нарушил правилата за движение по пътищата,
с което е допринесъл за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП,
а именно карал с несъобразена за конкретния път и условия скорост – неравности,
дупки, поредица от завои и др. прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите Е. В. и И.В., като същите са се возели в
автомобил Ауди А4 без поставен обезопасителен колан, което било отразено и в
решението на САС по внохд №1164/2017г. Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди като изключително прекомерен. Прави възражение за
погасяване на част от вземането за лихва.
По искане на ответника съдът е конституирал
като трето лице, което да му помага в процеса
З. „Б.В.И.Г.“.
Третото лице помагач оспорва привличането му
като такова, тъй като липсвал правен интерес за ответника от това.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна.
От приложеното към делото НОХД №86/2015г. на
Софийски ОС се установява, че с Присъда №30 от 22.11.2016г. Л.С.М.е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.2 б.б пр.1 вр.
ал.1б.б и в вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 от ЗДвП за това, че по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на две лица и смъртта на две лица Е. В. и И.,
поради което и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години,
което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 5 години. На осн.
чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от 5 години. С Решение №553/11.12.2017г. по ВНОХД №1164/2017г.на САС присъдата
е била изменена като е бил увеличен размера на наложеното наказание на четири
годни лишаване от свобода и седем години лишаване от право да управлява МПС.
Било е отменено прилагането на чл.66 ал.1 от НК.
Присъдата е влязла в сила на 21.09.2018г.,
след като състав на ВКС е оставил в сила решението на САС по ВНОХД №1164/2017г.
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се оспорва легитимацията на ищеца като наследник - син на починалите в
катастрофата Е. Т.В. и И.Д.В.– починали на 26.04.2013г., видно от приложените
удостоверения за наследници, издадени от Столична община.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а. “Рено
Меган-Сценик“ с рег.№********, управляван от Л.М., със застрахователна полица
Гражданска отговорност, сключена със З. „Е.“ АД №07113000593739, валидна от
21.02.2013г. до 20.02.2014г.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а.“Ауди А4“ с
рег.№******, със застрахователна полица Гражданска отговорност, сключена със З.
„Б.В.И.Г.“ №03112002639302, валидна към датата на процесното ПТП 26.04.2013г.
За доказване на претенцията си са ангажирани
от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Д.Д..
При анализа на показанията й безспорно следва
да се отчете наличието на съпричастност към загубата в живота на ищеца.
Потвърждава се твърдението за близки взаимоотношения между родителите и синът им
И., който много тежко приемал загубата, тъй като майка му и баща му били негова
подкрепа, много грижовни, живеели в едно домакинство, бил обгрижван с много
любов и внимание. След смъртта на родителите си той се затворил в себе си,
станал вглъбен.
От изготвената съдебно-медицинска психиатрична
експертиза от вещото лице д-р Ц.Г., се
установява, че в резултат на процесното ПТП, при което ищеца И.В. губи и
двамата си родители, е налице промяна в психологичното и емоционално състояние,
изразяваща се в една твърде удължена реакция на скръб. Вещото лице отразява, че
към момента на прегледа, шест години след смъртта на родителите му, той е все
още във фаза на скръбна реакция. Според експерта за всеки човек личностовата
стабилност има три стълба – родителско
семейство, семейството, което той изгражда и професията/работата. При ищеца
двата най-важни стълба, осигуряващи емоционалната база на личността ги няма,
родителите са починали едновременно в активна възраст, което той все още
преживява. Сочи, че той е емоционално вцепенен, напрегнат, споделил за
интезивна тревожност и страхове. Отказвал общуване, свел кръга до няколко души.
Имал сериозни проблеми със съня. Според вещото лице при И.В. е налице
непреработена психотравма, която оказва значително влияние на психичното му
състояние до степен, че е наличен Умерено тежък депресивен епизод. Наличните
симптоми при него са загуба на апетит, разстройство на съня, интензивна
тревожност, понякога достигаща до страхови изживявания, отказ от празнуване на
семейни празници, отказ от социален живот, гняв. Мнението на експерта е, че е
необходима продължителна психотерапевтична работа и медикаментозно лечение.
Загубата на родителите при ищеца се е отразило много зле, тъй като на практика
той е спрял да функционира емоционално на социално ниво. Той е апатичен, няма
пълноценен приятелски кръг, няма емоционална връзка, изпълнен с гняв и
враждебност. В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата си, като
допълва, че ако ищеца не пристъпи към овладяване на състоянието си чрез
специализирана помощ, той може да се задълбочи. Той е във фаза на скръб от доста години.
Според изготвената комплексна медицинска и
автотехническа експретиза от в.л. д-р А.М. и инж.И.Т. процесният автомобил Ауди
е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници
включително и на задната седалка. Посочено е, че в наличната медицинска
документация и при двамата пострадали не са описани увреждания, които да бъдат
получени от поставен обезопасителен колан. Според вещите лица ако пострадалите
пътници са били с поставени предпазни колани към момента на ПТП телата им са
щели да се задържат върху седалките, на които са седяли и движението на телата
им е щяло да бъде ограничено. При непоставени предпазни колани в момента на
настъпване на удара телата на пътниците ще се движат в посоката на автомобила и
ще достигнат и ударят – за седящия на предна дясна седалка арматурното табло, а
за седящия на задната седалка – до облегалката на предната седалка. В
конкретния случай поставянето на предпазен колан е от значение за степента на
инерционните сили, които въздействат върху телата на пътниците в автомобила.
Според вещите лица независимо дали е бил с или без предпазен колан Е. В., при
получените деформации по автомобила, той би получил същите увреждания. По
отношения на съпругата му, която се е возила на задната седалка, ако е била с
поставен колан се очаква да има по-леки наранявания, без да се сочи какви.
От изготвената допълнителна комплексна съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза се установява, че в участъка на настъпилото ПТП
максимално допустимата скорост на движение за двата процесни автомобила е била
90км/ч – разрешена скорост на движение извън населено място. Причината за
настъпване на произшествието е навлизането на л.а.Рено върху пътната лента за
насрещното му движение, където се е реализирал удар с л.а.Ауди. Според
експертите, настъпването на пътно транспорното
произшествие не зависи от скоростта на движение на л.а. Ауди.
Изчислено е, скоростта на движение на автомобилите в
момента на удара е била около 80км/ч. Водачът на л.а.Ауди не е имал техническа
възможност да приведе управлявания от него автомобил в авариен режим на спиране
преди настъпването на удара с Реното, което е независимо от скоростта му на
движение преди настъпването на ПТП.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи
като обективни, компетентно изготвени и подкрепени от доказателствения материал
по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран със иск с
правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с
чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.226, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя.
Искът е предявен срещу ответника З. „Е.“ АД, тъй като към датата на ПТП - 26.04.2013г.,
при което умират бащата и майката на ищеца, отговорността на водача, управлявал
процесния автомобил Рено Сценик, е била обезпечена със сключена и валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с този застраховател.
Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение
№ 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с Присъда №30 от
22.11.2016г. по нохд №86/15г. на СОС Л.С.М.е признат за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.2 б.б пр.1 вр. ал.1б.б и в вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК вр. чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1
от ЗДвП за това, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на две лица и смъртта на две лица Е. В. и И., поради което и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 5 години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. С Решение
№553/11.12.2017г. по ВНОХД №1164/2017г.на САС присъдата е била изменена като е
бил увеличен размера на наложеното наказание на четири годни лишаване от
свобода и седем години лишаване от право да управлява МПС. Било е отменено
прилагането на чл.66 ал.1 от НК.
Присъдата е влязла в сила на 21.09.2018г.,
след като състав на ВКС е оставил в сила решението на САС по ВНОХД №1164/2017г.
При наличието в случая на влязла в сила присъда
на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване
подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за справедливост
/ решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне
на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно
посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната
съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО;
решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да
бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на родителите
на ищеца, последният е преживял скръб, която не е преодоляна и до момента. От
показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира изцяло като
основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищецът е бил
изключително близък с майка си и баща си, живели са ведно домакинство, разчитал
е на тях морално, помагали си взаимно, те били негова осезаема подкрепа. Внезапната загуба за ищеца е била
съпроводена със значителни болки и страдания, чиито интензитет не е намалял,
въпреки изминалите няколко години.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето
случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия
размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и
това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите
целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г. пост. по
т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по
т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята
на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените
болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на
емоционално ниво, така и от гледна точка
на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на родителите си ищецът е загубил внезапно най-близките
си хора със значимо присъствие в живота му. Подкрепата, съветите и възможността
да споделят важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи
се, че трудно превъзмогва мъката си. В тази насока психиатричната експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена и не намира
основание да я подложи на съмнение, е категорична, че ищецът е застинал във
фазата на скръбта и почти е невъзможно самостоятелно да излезе от нея, без
специфична терапевтична помощ. Ищецът е млад човек, навлизащ в живота с
очаквания за реализиране на най-важни моменти, които да бъдат споделени с
родителите, когато в един миг губи и
двамата. Целият свят за него се срива, всичко загубва значение, става апатичен
и затворен за живота и хората, които го заобикалят.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се репарират в размер на
сумата от 300 000лева, по 150 000лв. като претенция за вреда за всеки
родител, който размер съответства на критерия за справедливо обезщетение,
съгласно чл.52 от ЗЗД, тъй като тези вреди са с интензитет, различен от
обичайния за съответната загуба. Загубил е внезапно единствената опора в живота
си – семейството, за което се установи, че е било изключително обгрижващо и
подкрепящо.
За не присъждането на пълния претендиран
размер, се съобразява факта, че ищецът вече е поел своя самостоятелен път в
живота. Не е в период на израстване и на безусловна зависимост от родителско
присъствие. Безспорно емоционалната свързаност с починалите родители не е
прекъсната и страданията му продължават.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са
нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно
общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта
(при липсата на норма, аналогична на чл.496 от КЗ нов).
По възражението за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът З. „Е.“ АД е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а.Ауди А4 З. З., който бил
нарушил правилата за движение по пътищата като се движил с несъобразена за
пътния участък скорост, както и че пострадалите лица са били без поставени
обезопасителни колани. Съдът намира тези възражения за неоснователни. Налице е
категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №
92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да
бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха
били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. В случая автотехническата експертизата е категорична, че дори
и л.а. Ауди да е бил спрял, удар пак е щял да настъпи, защото л.а. Рено се е
движил към него. С оглед деформациите на автомобила Ауди поставянето на
предпазен колан няма отношение към настъпилата смърт на пътниците.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е направил на осн.чл.78 ал.5 от ГПК възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника.
При този изход на спора и факта, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от
осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 12 000лв., платима по сметка на
СГС.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
вр. чл.7 ал.2 т.5 вр.§2а от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адв.Н.Н.Д. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 9036лв. с ДДС.
На
осн. чл.78 ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на ответника разноски в размер на 420лв.
съобразно отхвърлената част от иска.
На
основание изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Е.“ АД *** да заплати на И.Е.В.
ЕГН ********** *** на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 150
000 лева /сто и петдесет хиляди/,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на майка му И.Д.В.и
сумата от 150 000лв./сто и петдесет хиляди/, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания
от смъртта на баща му Е. Т.В., при ПТП на 26.04.2013г. около 21,30ч., на
второкласен път П-8 София - Монтана, по вина на Л.М., водач на л.а.Рено Меган
Сценик с рег.№********, ведно със законната лихва от 26.04.2013г. до окончателното
заплащане на сумите, като за разликата над присъдения размер до 250 000лв.
за всеки иск ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК З. „Е.“ АД ЕИК********, да заплати
държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 12 000лв./дванадесет
хиляди/.
ОСЪЖДА З.
„Е.“ АД ЕИК********, да заплати на осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв.Н.Н.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 9036лв./девет
хиляди тридесет и шест/ с ДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК И.Е.В. ЕГН **********
*** да заплати на З. „Е.“ АД ЕИК******** разноски в размер на
420лв./четиристотин и двадесет/.
Решението е постановено с участието на трето
лице помагач З. „Б.В.И.Г.“.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: