Присъда по дело №8028/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Присъда № 7/12.01.2022г. по НОХД № 8028/2021г. по описа на ПРС -
ХХІІ н.с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия М.Р.А., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.215,
ал.2, т.4, пр.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, за това, че
на 04.03.2019 г., в град Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си и за другиго – Й.И.Б.
ЕГН **********, имотна облага е спомогнал да бъдат очуждени чужди
движими вещи, както следва: На 04.03.2019 г. около 13.00-14.00 часа в
гр.Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго - Й.И.Б. ЕГН **********,
имотна облага е спомогнал да бъде очуждена чужда движима вещ – един брой
златен синджир с тегло 23,84 гр. на стойност 1549,60 лева и на 04.03.2019 г.
около 18.00 часа в гр.Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго - Й.И.Б.
ЕГН **********, имотна облага е спомогнал да бъде очуждена чужда
движима вещ – един брой златна гривна с тегло 9,55гр. на стойност 620,75
лева, всички вещи на обща стойност 2170,35 лева, собственост на Заложна
къща „Щедрите-Хасково“ ЕООД гр.Бургас, за които е знаел, че са придобити
от Й.И.Б. ЕГН ********** чрез престъпление кражба.
Производството пред настоящата съдебна инстанция протече по реда на
диференцираната процедура по Глава ХХVII от НПК – съкратено съдебно
следствие, в частност такова по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
това, Съдът обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия и моли Съда да го признае за виновен в извършване на
престъплението по посочената правна квалификация, считайки го за доказано.
При индивидуализация на наказанието предлага съдът да определи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от около пет години,
което наказание да бъде редуцирано с една трета и изтърпяно при
първоначален строг режим. Моли Съда да определи и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ , в размер, ориентиран към предвидения в
закона минимум.
В съдебно заседание граждански иск не е предявен.
Служебният защитник на подс.А. – адв.З.-М., моли, Съдът при
1

определяне на наказанието да вземе предвид признанието на вината, ниската
социална култура на подзащитния й и тежкото му материално положение,
като пледира наказанието да бъде около минимума, включително и за
наказанието „глоба“ .
Подсъдимият М.Р.А. редовно уведомен, се явява лично в съдебно
заседание, признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното
престъпление. Присъединява се към изложеното от защитника си и моли за
по-леко наказание.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Р.А. е роден на *******, постоянен адрес *******,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, *******, б.г., разведен, с начално
образование,безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.Р.А. бил осъждан, като влияние за квалификацията по
настоящото обвинение указва следното осъждане: С Присъда
№384/23.11.2005г. по НОХД №1780/2004г. по описа на ПОС, влязла в сила на
26.03.2007г. подсъдимият М.Р.А. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 вр. чл.115 от НК и му било наложено
наказание петнадесет години ,,Лишаване от свобода“, изпълнението на което
не било отложено по реда на чл. 66 от НК. С Протоколно определение от
28.03.2013г. по ЧНД №1473/2013г. по описа на СГС 29 състав, влязло в сила
на 05.04.2013г. подсъдимият А. бил условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наказанието в размер на 5 години и 3 месеца,
наложено му с присъда по НОХД №1780/2004г. по описа на ПОС, като бил
определен изпитателен срок в размер на 5 години и 3 месеца. На подсъдимият
А. била наложена й пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК за срок от 1
година. Така определения изпитателен срок изтекъл през 2018г.
Това осъждане обосновава включването на квалифициращ признак
„опасен рецидив“ към квалификацията на деянието по настоящото
наказателно производство, като изпълва признаците на б.“А“ на чл.29 ал.1 от
НК. Съгласно Постановление № 2 от 27-29.ІV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и
доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VIІ.1987
г. при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване петгодишният
срок започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. От
изтичане на изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване по
посоченото осъждане към датата на инкриминираното деяние - 04.03.2019г.
не са изминали пет години.
На 04.03.2019г. подсъдимият М.Р.А. с прякор „М.“ и св. Й.И.Б. ЕГН
**********, с прякори „Ш.“ и „П.“, употребили алкохол. Около 12.45 часа на
същата дата двамата посетили Заложна къща „Щедрите“, находяща се на
2

адрес гр.Пловдив, ул.“Константин Иречек“ №15. Заложната къща била
собственост на „Щедрите- Хасково“ ЕООД гр.Бургас с управител Д.Д.К..
Като комисионер в заложната къща работела св.М.И.И. и на 04.03.2019г.
същата била на работа за времето от 10.00 часа до 19.00 часа. В заложната
къща се намирали множество заложени вещи и такива за продан от различен
тип, в това число и златни накити. В стъклена витрина до входната врата на
помещението били изложени златни накити, сред които златен синджир 14
карата с тегло 23.84 гр. и златна гривна 14 карата с тегло 9.55 гр. Синджирът
представлявал мъжки ланец със широки плоски кухи звена, елипсовидни като
форма от жълто злато, а на звената имало изображения на глави „Версаче“ от
бяло злато. Гривната била твърда със закопчалка от бяло и жълто злато, без
камъни по нея. Витрината била затворена със стъклени вратички, на които
имало заключващ механизъм. Ключът бил поставен в заключващия
механизъм.
След като св.Б. и подсъдимия А. влезли в заложната къща, същите
застанали пред висок рафт с разположен на него телевизор.Подсъдимият А. се
обърнал към св.И. и пожелал да изпробват телевизора дали работи.
Свидетелката отвърнала, че тя не може да го свали от рафта. Тогава св.Б. и
подсъдимият А. свалили телевизора и го поставили на работен плот, намиращ
се срещу гореописаната витрина. Св.И. отишла зад плота и започнала да
свързва кабелите към телевизора, за да го пусне. Поради големите му
размери, докато свидетелката поставяла кабелите, тя нямала видимост към
витрината. През това време подсъдимият А. стоял пред работния плот, а св.Б.
отишъл до витрината и започнал да разглежда стоките изложени в нея. Св.Б.
забелязал, че ключът за стъклените врати на витрината се намира поставен в
заключващия механизъм. Спонтанно св.Б. решил да се възползва от това и да
отнеме златни накити от изложените на витрината. В изпълнение на
решението си св.Б. завъртял ключа и отворил двете вратички. От горния рафт
на витрината св.Б. взел гореописания златен синджир 14 карата с тегло 23.84
гр. и го поставил в джоба на панталона си. Св.Б. се приближил до работния
плот и след като се уверил, че св.И. не забелязва действията му, тъй като все
още свързва телевизора, отново се върнал до витрината. От долен рафт той
взел гореописаната златна гривна 14 карата с тегло 9.55 гр., затворил
вратичките на витрината и излязъл от заложната къща. Тези действия на св.Б.
не били забелязани от св.И. и подсъдимия А.. Св.И. успяла да пусне
телевизора. Подсъдимият А. го погледнал, казал, че отива да смени пари, тъй
като разполагал само с турски лири и също напуснал заложната къща.
Св.Б. и подсъдимия А. тръгнали в посока към бул. „Руски“ гр.Пловдив.
Докато вървели св.Б. споделил на подсъдимия А., че е откраднал от
заложната къща златен синджир и златна гривна и му ги показал. Двамата
решили, че ще продадат вещите и ще похарчат заедно парите за алкохол и
хазарт. Разбрали се парите да ги държи св.Б. и да плаща сметките и на
подс.А.. За тази цел те посетили заложна къща „Нит Гардън“, находяща се на
адрес гр.Пловдив бул.“Руски“ №41. В тази заложна къща на работа бил св.
3

Е.Ц.Е.. Св.Б. предложил на св.Е. да закупи златният синджир и му го показал.
Свидетелят проверил дали действително е златен, като установил, че при
пробата реагирал на 14 карата. Св.Б. поискал 1000 лева за вещта, но св.Е.
предложил да му даде между 700 и 800 лева. Св.Б. не се съгласил и двамата с
подс.А. напуснали заложната къща. След като разбрал, че св.Б. трудно ще
продаде отнетите вещи, подс.А. решил да му помогне като се включи в
убеждаването на служителя на следващата заложна къща, в която
възнамерявали да влязат. Обвиняемият възнамерявал да направи това с цел
той и св.Б. да получат парите от продажбата и да ги разходват заедно.
Около 13.00 - 14.00 часа св.Б. и подс.А. посетили заложна къща
„Пловдив Комерс Груп“ ООД, находяща се на адрес гр.Пловдив бул.“Руски“
№59. В тази заложна къща на работа бил св. Ц.И.К.. За да убеди св.К. да
закупи отнетите златни накити, подс.А. представил св.Б. за свой зет и
обяснил, че последният е женен за дъщеря му. Двамата заявили, че били в
чужбина и скоро се прибрали. Обяснили също така, че цяла вечер били в
казино и изиграли всичките си пари. Св.Б. показал на св.К. отнетия златен
синджир, а подс.А. заявил, че синджирът е хубав и е на дъщеря му. По този
начин подс.А. допринесъл за прикриване произхода на вещта, а именно, че тя
е предмет на кражба и спомогнал за отчуждаването й. След като огледал
накита, претеглил го и се уверил, че е златен, св.К. предложил да го закупи
при цена от 40 лева за един грам. След като обсъдили помежду си
предложението, св.Б. и подс.А. се съгласили да го продадат и свидетелят им
заплатил сумата от 952 лева, при установено от него тегло на синджира около
23,80 грама. Св.Б. взел парите и заедно с подс.А. посетили казино „Риц“
гр.Пловдив, като двамата похарчили цялата сума за алкохол и залагания.
След като парите свършили, св.Б. и подс.А. се върнали в заложна къща
„Нит Гардън“ и предложили на св.Е. да закупи отнетата златна гривна, но
свидетелят им отказал. Около 18.00 часа на същата дата - 04.03.2019г. св.Б. и
подс.А. посетили отново заложна къща „Пловдив Комерс Груп“ ООД. Както
св.Б., така и подс.А. започнали да обясняват на св.К., че са похарчили парите
и му предложили да закупи и откраднатата гривна. Двамата отново заявили,
че накитът е на дъщерята на подс.А., която била съпруга на св.Б.. По този
начин, убеждавайки св.К., че гривната е на дъщеря му, подс. А. спомогнал да
бъде отчуждена и втората открадна вещ. Св.К. установил, че гривната е 14
карата злато и тежи 9,56 гр. и я закупил за сумата от 380 лева. Св.Б. и подс.А.
взели парите и също ги похарчили заедно за алкохол и залагания в казино,
като св.Б. носил парите и плащал сметките и на подс.А..
На 05.03.2019г. св.И. била на работа заедно със св. Д.Н.Н., който
работел като портиер в заложната къща. Около 10.00 часа св.Н. загледал
витрината с бижута и забелязал, че златният синджир липсва. Попитал св.И.
дали не е продаден. Тя проверила в компютъра и установила, че не е
регистрирана продажба. Св.И. проверила и в сейфа на заложната къща и
установила, че синджирът не е и там. Тогава св.И. и св.Н. прегледали записите
4

от камерите за видео наблюдение и наблюдавали как св.Б. отнема синджира
по гореописания начин. Св.И. направила ревизия и установила и липсата на
златната гривна. Поради това св.И. подала сигнал за случая в 04 РУ при ОД
на МВР Пловдив. На място пристигнали полицейски служители, в това число
и св.А.П.Д.. Свидетелят прегледал видеозаписа и разпознал св. Й.И.Б. с
прякор „П.“ и подс.М.Р.А. с прякор „М.“. Двамата били криминално проявени
и част от криминалния контингент на ОД на МВР Пловдив. След проведени
ОИМ местонахождението на св.Б. било установено и същият бил задържан.
Местонахождението на подс.М.Р.А. не било установено.
С протокол за доброволно предаване от 05.03.2019г. св.И. предала за
нуждите на досъдебното производство един брой CD -R диск с видеозапис от
Заложна къща „Щедрите" гр.Пловдив, ул.“Константин Иречек“ №15 с надпис
„Щедрите“ 04.03.2019г.
Бил извършен оглед на веществено доказателство /Протокол от
07.03.2019г. / - един брой оптичен диск, приобщен по делото с протокол за
доброволно предаване от 05.03.2019г. Установеното при огледа на
веществено доказателство потвърждава гореописаната фактическа
обстановка.
Били извършени разпознавания на лица като видно от протокол за
разпознаване на лица по снимка от 02.04.2019г. св.И. разпознала подс.А., като
лицето посетило заложната къща на 04.03.2019г. и което е поискало да пробва
телевизора. Видно от протокол за разпознаване на лица по снимка от
02.04.2019г. св.Н. разпознал подс.А., като лицето, което е заснето на
видеозаписа да пробва телевизора. Видно от протокол за разпознаване на
лица по снимка от 02.04.2019г. св.Е. разпознал подс.А., като лицето, което на
04.03.2019г. е придружавало другото лице, което опитало да му продаде
златен синджир и златна гривна.
От заключението на изготвената по делото стоково оценъчна експертиза
се установява, че към инкриминираната дата 04.03.2019г. при цена на
обработено злато за 1 грам от 65 лева стойността на отнетите вещи възлиза на
както следва: златен синджир - 14 карата 23.84 гр. възлиза на стойност
1549.60 лева; златна гривна - 14 карата - 9.55 гр. възлиза на стойност 620.75
лева, като общата стойност на отнетите вещи възлиза на 2170.35 лева.
Св. Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК по образуваното
досъдебно производство №156/2019г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР
Пловдив. С присъда № 168/18.06.2019г. по НОХД №3403/2019г. по описа на
ПРС III н.с,. св.Б. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
осъден на 2 години „Лишаване от свобода“. По отношение на деятелността на
подс.А. били отделени материали от досъдебно производство №156/2019г. по
описа на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена
5

именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин
от следните, събрани по делото доказателствени материали - от
самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното заседание, от
свидетелските показания на свидетелите М.И.И., Й.И.Б., Д.Н.Н., А.П.Д.,
Е.Ц.Е., Ц.И.К., дадени в досъдебното производство, които подкрепят
направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в
НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени
към доказателствения материал, както и от заключението на съдебно-стокова
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, всички те
инкорпорирани в настоящото производство при условията на чл.373, ал.3,
вр.ал.1 от НПК.
От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено
подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимият,
по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и
начин на извършване, както и авторството.
Съдът кредитира и изцяло се доверява на показанията на свидетелите,
като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с
останалите доказателства по делото. Същите разкриват така приетата за
установена фактическа обстановка в отделни аспекти, изяснявайки различни
моменти, които са им станали достояние и които са предмет на доказване в
настоящето производство. В смисъла на гореизложеното следва да се
отбележи, че показанията на цитираните свидетели изцяло синхронизират на
наличните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира в
пълнота като обективни, достоверни и неоспорени от страните.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото
лице, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така описаната безспорна фактическа обстановка Съдът приема от
правна страна, че с деянието си подсъдимият М.Р.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление, предвидено и
наказуемо по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр.2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29,
ал. 1, буква „А" от НК, за това, че на на 04.03.2019 г. в гр.Пловдив, при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив
– извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си и за другиго
– Й.И.Б. ЕГН **********, имотна облага е спомогнал да бъдат очуждени
движими вещи, както следва:
6

На 04.03.2019 г. около 13.00-14.00 часа в гр.Пловдив с цел да набави за
себе си и за другиго - Й.И.Б. ЕГН **********, имотна облага е
спомогнал да бъде очуждена чужда движима вещ – един брой златен
синджир с тегло 23,84 гр. на стойност 1549,60 лева
На 04.03.2019 г. около 18.00 часа в гр.Пловдив с цел да набави за себе си
и за другиго - Й.И.Б. ЕГН **********, имотна облага е спомогнал да
бъде очуждена чужда движима вещ – един брой златна гривна с тегло
9,55гр. на стойност 620,75 лева, всички вещи на обща стойност 2170,35
лева, собственост на Заложна къща „Щедрите-Хасково“ ЕООД гр.Бургас,
за които е знаел, че са придобити от Й.И.Б. ЕГН ********** чрез
престъпление кражба.
От обективна страна, на инкриминираните дати подс. М.Р.А. чрез
своите действия е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи -
един брой златен синджир с тегло 23,84 гр. на стойност 1549,60 лева и един
брой златна гривна с тегло 9,55гр. на стойност 620,75 лева, собственост на
Заложна къща „Щедрите – Хасково“ ЕООД гр.Бургас. Убеждавайки св.К., че
златният синджир и златната гривна са на дъщеря му, подс.А. спомогнал
откраднатите от св.Б. вещи да бъдат отчуждени. Същевременно подсъдимият
е знаел, че същите са придобити от другиго – св. Й.И.Б. чрез престъпление, в
частност кражба. Налице е била и специалната цел, а именно да набави за
себе си и за другиго – св.Й. Б., имотна облага.
Деянието на подс.А. е изпълнило съставомерните квалифициращи
признаци на “вещно укривателство” по чл.215, ал.2, т.4, пр.2 от НК – когато
укривателството е при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК. Наличието на това квалифициращо обстоятелство
по т.4 на чл.215, ал.2 от НК се извежда от минало осъждане на подсъдимия,
изводимо от приложената по делото справка за съдимост. Подсъдимият е бил
осъден с Присъда № 384/23.11.2005 г. по НОХД № 1780/2004 г. по описа на
ПОС, влязла в сила на 26.03.2007г., с която М.А. е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр. чл..15 от НК и му е
било наложено наказание петнадесет години „лишаване от свобода“,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК. С
Протоколно определение от 28.03.2013 г. по ЧНД № 1473/2013г. по описа на
СГС, 29 състав, влязло в сила на 05.04.2013 г. подс.А. е бил условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието в размер на
5 години и 3 месеца, наложено му с Присъда № 384/23.11.2005 г. по НОХД №
1780/2004 г. по описа на ПОС, като бил определен изпитателен срок в размер
на 5 години и 3 месеца. На подс.А. била наложена и пробационна мярка по
чл.42а, ал.2, т.2 от НК за срок от 1 година. Определеният изпитателен срок на
условното предсрочно освобождаване изтекъл през 2018 г., но към датата на
инкриминираното деяние не е изтекъл 5 - годишния срок, предвиден по чл. 30
от НК.
7

Вмененото във вина на подс.А. деяние същият е извършил при
условията на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК,
тъй като е осъществил две деяния, които са извършени през един
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшествуващото го такова.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е. желаел
е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните последици и е
искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото цялостно
поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността
на действията му, както и от кредитираните гласни и писмени доказателства
по делото. В това отношение както теорията, така и съдебната практика са
категорични, че умисълът не се изключва, дори когато деецът не знае за
способа на придобиване на вещта – чрез престъпление или общественоопасно
деяние, като е необходимо и достатъчно той само да предполага, че вещта е
била придобита по такъв начин, като в случая подс.А. е знаел, че
инкриминираните вещи са придобити от св.Б. чрез престъпление. Ето защо
липсва колебание досежно умисъла на осъщественото от подс.А. и в този
смисъл е налице субективна съставомерност на деянието.
Целта на подс.А. е била да набави имотна облага, както за себе си, така
и за св.Б., като се разбрали да продадат придобитите чрез кражбата вещи и да
си разделят парите.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно целите по чл.36 от НК, Съдът намира, че на подсъдимия
М.Р.А. за извършеното от него престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр.2 вр. с
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, буква „А" от НК следва да бъдат
определени и наложени наказания “Лишаване от свобода” и „Глоба”, които с
оглед горепосочената правна квалификация са в граници съответно от 3 до 10
години за лишаването от свобода и от 5 000 до 10 000 лв. за глобата.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия А. Съдът отчете
като смекчаващи вината обстоятелства признаването на вината и изразеното
съжаление за извършеното деяние, а по отношение на отегчаващите
отговорността обстоятелства прие лошите му характеристични данни,
обременено му съдебно минало, тъй като е осъждан /извън осъжданията,
квалифициращи деянието му в хипотезата на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.а от НК/, включително и след извършване на процесното деяние.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства за него се отчитат и
обстоятелствата, че същият е реализирал деянието при обективните
съставомерни признаци на два по-тежко квалифициращи състава – касае се за
укривателство при условията на продължавано престъпление и при опасен
рецидив, което налага извода, че и тук се касае за висока степен на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
8

При наличието на тези обстоятелства съдът намери, че наказанието
следва да се определи според правилата на чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК при
относителен баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства като определи наказание четири години и девет месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. След
редукцията на чл. 58а, ал.1 от НК, съдът наложи на подс.А. наказание
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, както и
глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
С оглед обстоятелството, че се касае за умишлено престъпление, което
подс.А. е извършил преди да изтекат пет години от изтърпяването на
предходно наложеното му наказание лишаване от свобода, то съобразно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС следва същото да се изтърпи
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Според преценката на Съда именно така определеното и наложено на
подсъдимия наказание по вид и размер ще изпълни целите на наказанието по
чл.36 от НК, поради което и е справедливо.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на
установения в страната правов ред, както и на правата и интересите на
другите граждани и юридически лица, неуважение към чуждата собственост,
стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин и ниска правна
култура.
По делото няма приобщени веществени доказателства.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	7
Дата:	12 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330208028
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 декември 2021 г.

Присъда по дело №8028/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите