Решение по дело №25/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. К., [ЕГН] от [населено място], чрез представител по пълномощие адв. В. В. от АК – Варна, против Решение № 1291/06.11.2024 г., постановено по АНД № 2780/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0819-001171/ 07.06.2024 г. на Началника на група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на Д. С. К., на осн. чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000,00 (две хиляди) лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“. С Решението на Районен съд – Варна Д. С. К. е осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сума в размер на 80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради неправилна преценка на доказателствата, както и за неговата явна несправедливост. Не са взети предвид свидетелските показания, дадени от свидетелите, които потвърдили факти от значение за намиране на правилното решение. Касаторът не оспорва установените от ВРС факти, но посочва, че съдът е следвало да съобрази, че степента на обществена опасност на нарушението не е висока, тъй като не били застрашени живота и здравето на гражданите, както и не са престъпени особено важни държавни и обществени интереси. Приема, че извършеното от него административно нарушение е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на Решение № 1291/06.11.2024 г., постановено по АНД № 2780 /2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0819-001171/ 07.06.2024 г. на Началника на група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, като несправедливо.

В открито заседание касаторът се явява лично и с адв.В.В.. Поддържа жалбата на наведените в нея основания, представят и писмени бележки, в които излагат идентични на доводите в касационната жалба. Касаторът твърди, че колата му е необходима, тъй като била свързана с работата му на 95 процента. Отказал проверката за алкохол и наркотици от паника. На изложените в съвкупност доводи, моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна – н-к Група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в подробни писмени бележки. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно постановено, при спазване на процесуалните правила и закона. Липсват основания за неговата отмяна. В случая става въпрос за тежко по своя характер нарушаване на установените правила за движение по пътищата, изразяващо се в отказ на водача да му бъде извършена проверка за алкохол или упойващи вещества. Нарушението е установено безспорно и не се установяват обстоятелства, които дават основания случаят да бъде определен като маловажен. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от страна с установен правен интерес, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 31.03.2024год. полицейски служители в I РУ ОД МВР Варна изпълнявали служебните задължения като автопатрул с позивна 112. Около 14:55ч., на [улица]до № * те спрели за рутинна проверка Д. К., който управлявал л.а. „*“ с per. № *. В хода на проверката полицейските служители попитали касатора дали е употребил алкохол или наркотици, при което последният потвърдил употреба на наркотици. По този повод полицейските служители Д. и Х. потърсили съдействие от екип на Сектор „ПП“. На място пристигнал такъв, в който участвал св. Х. Г.. Последният поискал да тества касатора за употреба на наркотици с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 с фабричен № ARPK-0014, но той отказал. На място св. Г. съставил срещу него АУАН № 1185927/31.03.2024год. за това, че отказва да му бъде извършена проба с техническо средство. Актът бил надлежно предявен и подписан от жалбоподателя без възражение като му бил връчен и препис от него. Издаден е и талон за медицинско изследване, като касаторът бил уведомен, че следва да се яви във ВМА-Варна за кръвна проба, както и че до даване на биологичен материал за изследване не следва да взема наркотици. Д. К. не отишъл да даде кръвна проба за изследване. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 07.06.2024год. въз основа на него, началника на група в ОД МВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, издал НП № 24-0819-001171, като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта. Гореустановеното мотивирало АНО да приеме, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.З от ЗДП и на основание същата разпоредба му наложил административно наказание глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца.

От разпита на свидетеля Х. Г. - актосъставител, въззивният съд установил пълно възпроизвеждане на възприятията от проверката. По искане на жалбоподателя като свидетели показания са дали и лицата С. Х. – негова приятелка и И. С. К. (брат). Х. потвърдила, че по време на проверката се намирала в автомобила, разбрала, че до един час К. следвало да си направи кръвен тест, което той не сторил. Твърди, че бил спортист и приемал лекарства за глава. ВРС възприел и показанията на св. К., в които заявява, че брат му е спортист и не взема наркотици, че приема лекарства за главата, че го помолил да си направи тест, за да се увери и той направил такъв купен от аптеката, който бил отрицателен.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в който е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. Съдът е съобразил и че от страна на АНО е спазено изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. При проверката на НП е приел, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложените наказания са ясно индивидуализирани. Коментирал е посочените от АНО в наказателното постановление две нарушения, като е възприел извод, че това не е ограничило правото на защита на Д.К., тъй като става ясно за какво е наказан, доколкото защитата се гради срещу фактите, а фактите сочат единствено отказ от проверка с техническо средство.

Касационният съд намира, че не е налице заявеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.5 НПК - явна несправедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

В своята касационна жалба, Д К. изгражда защитна теза, като твърди, че извършеното и признато от него административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като степента на неговата обществена опасност не е висока, не били застрашени живота и здравето на гражданите, както и не са престъпени особено важни държавни и обществени интереси.

Тези твърдения, касационният състав приема за неоснователни, на следните доводи: Не е налице маловажен случай с оглед разпоредбата на чл. 189з от Закона за движението по пътищата, съгласно който за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Несъмнено е налице виновно поведение на касатора и правилно административнонаказващият орган го е санкционирал с точното предвидено в закона наказание. Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Изискването за управление по пътищата на лица, които не са употребили наркотици, има пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. Фактът, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е провел съответният кръвен тест, като по този начин не е изпълнил предписанието по издадения талон, осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Не само липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението. Следва да се има предвид, че е извършено нарушение със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.

Не е основателно и другото възражение в касационната жалба, а именно, че ВРС е тълкувал превратно доказателствата по делото. Касаторът свързва това свое твърдение със свидетелските показания, но не посочва кои от тях не са възприети според точния им смисъл. Показанията, както на приятелката на жалбоподателя, така и на неговия брат са останали изолирани и неподкрепени с други доказателства. При извършената проверка от касационния състав, бе безспорно констатирано, че правилно ВРС е установил относимите към нарушението факти, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при правилно установени факти е стигнал до обоснован от доказателствата и закона извод за законосъобразност на наказателното постановление. Отказът на Д. К. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и да изпълни предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване се установява от показанията на свидетелите при съставянето на АУАН, които са очевидци и са възприели отказа пряко и непосредствено. ВРС е приел, че техните показания се подкрепят и от писмените доказателства – съставения АУАН и талона за медицинско изследване, както и от обстоятелството, че при съставянето на АУАН К. не е възразил срещу нито една от констатациите на полицейските служители.

Гореизложените доводи в тяхната съвкупност обосновават извод настоящият касационен състав на Административен съд - Варна да прецени обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника следва на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., определено по реда на чл.37 ЗПП, вр.чл.27ж от НЗПП.

Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1291/06.11.2024 г., постановено по АНД № 2780/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0819-001171/ 07.06.2024 г. на Началника на група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на Д. С. К., на осн. чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2000,00 (две хиляди) лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“.

 

ОСЪЖДА Д. С. К., [ЕГН] от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

 

Решението е окончателно.