РЕШЕНИЕ
№ 12909
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110161334 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 316631/08.11.2023 г., уточнена с писмена молба вх.
№ 198866/17.06.2024 г., на П. Ф. Ц., ЕГН **********, срещу „.....“ ЕАД, ЕИК ................. с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника поради
погасяването им по давност вземания за сумата от 741,44 лева – главница за потребена топлинна
енергия за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2014 г., и сумата от 63,31 лева – мораторна лихва за
периода 31.08.2012 г. – 28.07.2015 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 24.08.2018
г. по ч. гр. д. № .......... г. по описа на СРС, 33 състав, и е било образувано изпълнително дело /ИД/
№ .......... по описа на ЧСИ ............ на КЧСИ.
В исковата молба, уточнена с писмена молба вх. № 198866/17.06.2024 г., се твърди, че
срещу ищцата П. Ф. Ц. е бил издаден изпълнителен лист от 24.08.2018 г. по ч. гр. д. № .......... г. по
описа на СРС, 33 състав, с който същата е била осъдена да заплати в полза на „.....“ ЕАД следните
суми: 741,44 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2014
г., и сумата от 63,31 лева – мораторна лихва за периода 31.08.2012 г. – 28.07.2015 г. Излага се, че
въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № .......... по описа на ЧСИ
............ на КЧСИ. Поддържа се, че по ИД не са били извършвани изпълнителни действия, поради
което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК то е било прекратено по силата на закона, респективно
евентуално извършените след прекратяването му изпълнителни действия са незаконосъобразни и
негодни да прекъснат течението на погасителната давност. Твърди се, че вземанията – предмет на
предявения отрицателен установителен иск, са погасени с изтичане на петгодишна давност,
считано от влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист,
след която дата не са били предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния
срок. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което да се установи недължимост на
горепосочените суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с което иска се оспорва като неоснователен. Развиват се конкретни
съображения за неоснователност на исковата претенция, като се твърди, че по ИД са били
извършвани регулярно валидни изпълнителни действия, които са възпрепятствали изтичането на
петгодишната погасителна давност. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което искът
да бъде отхвърлен.
1
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело е приложено за послужване ч. гр. д. № .......... г. по описа на СРС, 33
състав.
Видно от материалите по ч. гр. д. № .......... г. по описа на СРС, 33 състав, то е образувано по
повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.08.2015 г., подадено от
„.....“ ЕАД срещу П. Ф. Ц..
На 01.09.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410, с която П. Ф. Ц. е осъдена да
заплати на „.....“ ЕАД следните суми: 1./ 1 041,10 лева – главница за доставена топлинна енергия
през периода м.11.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законна лихва за забава за периода от
07.08.2015 г. до изплащане на вземането, 2./ 208,52 лева – мораторна лихва за периода от
31.08.2012 г. до 28.07.2015 г., и 325,00 лева – разноски по делото.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство, вследствие на което се е развило исково произовдство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
От приложените в заповедното производство крайни съдебни актове от производствата
пред районната и въззивната инстанция се установява, че с влязло в сила на 23.07.2018 г. съдебно
решение П. Ф. Ц. е осъдена да заплати на „.....“ ЕАД следните суми: 741,44 лева – главница за
потребена топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2014 г., и сумата от 63,31 лева –
мораторна лихва за периода 31.08.2012 г. – 28.07.2015 г., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 24.08.2018 г.
По делото е изискано и представено копие от изпълнително дело № .......... по описа на
ЧСИ ............ на КЧСИ. От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2018 г., издаден по ч. гр. д. № .......... г. по описа
на СРС, 33 състав, с молба от 31.08.2018 г. „.....“ ЕАД е поискала образуването на изпълнително
производство срещу П. Ф. Ц. пред ЧСИ ............ на КЧСИ. В молбата за образуване на
изпълнително дело се съдържа общо искане от взискателя към ЧСИ за предприемане на
изпълнителни действия за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист и е
възложено на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ извършването на справки относно
имущественото състояние на длъжника и определяне начина на изпълнение.
С разпореждане от 31.08.2018 г. помощник – ЧСИ .................. е разпоредил образуване на
изпълнително дело срещу П. Ф. Ц. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист;
връчване на съобщение за образуване на изпълнително дело до длъжника, проучване
имущественото състояние на длъжника; налагане запор върху вземанията на длъжника,
начисляване на такси.
До длъжника П. Ф. Ц. е било изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело изх.
№ 82766/05.09.2018 г., ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт, на гърба на което
липсват данни за връчването му на адресата. Видно от известие за доставяне на л. 11 от ИД
съобщението е било връчено на 14.09.2018 г.
На 05.09.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до .................“ АД
и „.............. АД, връчени на 11.09.2018 г.
С писмо вх. № 60954/02.10.2018 г. „.............. АД е уведомила съдебния изпълнител, че
сметките на П. Ф. Ц. са блокирани с посочения от ЧСИ ...........размер, по тях няма авоари за
удовлетворяване на вземането и няма наложен предходен запор.
Видно от платежен документ на л. 14 от ИД на 12.09.2018 г. по ИД е извършено плащане
на сума в размер на 15,72 лева с наредител П. Ф. Ц. и посочено като основание на превода
процесното ИД.
С молба вх. № 56227/10.10.2019 г. взискателят „.....“ ЕАД е отправил искания към ЧСИ за
извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсия на длъжника и за насрочване на опис на движими вещи, собственост
на длъжника.
С молба вх. № 28660/08.05.2020 г. взискателят „.....“ ЕАД е отправил искания към ЧСИ за
извършване на справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, както и за налагане на
запор върху установените такива; за извършване на справки в НОИ за действащи трудови
договори на длъжника и налагане на запор върху трудовите възнаграждения по установените
такива; за насочване на изпълнението върху движимите вещи на длъжника чрез опис и
оценка на същите.
С молба вх. № 33739/13.05.2021 г. взискателят „.....“ ЕАД е отправил искания към ЧСИ за
за извършване на справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, както и за налагане
на запор върху установените такива; за извършване на справки в НОИ за действащи трудови
2
договори на длъжника и налагане на запор върху трудовите възнаграждения по установените
такива; за насочване на изпълнението върху движимите вещи на длъжника чрез опис и
оценка на същите.
С Определение № 42318/24.11.2023 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 389
и сл. ГПК, съдът е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, чрез
налагане на обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по изпълнително дело
/ИД/ № .......... по описа на ЧСИ ............ на КЧСИ, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производсвтото по гр. д. № 61334/2023 г. на СРС, 29 състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество процесните суми, за
които е бил издаден изпълнителен лист от 24.08.2018 г. по ч. гр. д. № .......... г. по описа на СРС, 33
състав, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ № .......... по описа на ЧСИ ............ на КЧСИ,
поради погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно, в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на
изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е
образувано изпълнително производство.
В разглеждания случай изпълнителният лист от 24.08.2018 г. е издаден след развило се
исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Поради това съдът намира, че приложима в процесната хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2
ГПК петгодишна погасителна давност.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е било предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане,
съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността
на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй като
актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство,
а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, е
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС).
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от
цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 51/21.02.2019 г.
по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е прието, че прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяване
по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
3
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита
изтекла със задна дата преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради
това даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които
са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се
прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г.
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не
и за тези, които са приключили преди това. Настоящият състав споделя практиката на ВКС,
обективирана в горепосочените съдебни решения.
В контекста на гореизложеното съдът приема, че процесните вземания не са погасени по
давност поради следното:
Както се посочи по-горе, въз основа на процесния изпълнителен лист от 24.08.2018 г. и за
принудително събиране на вземанията по него е образувано ИД № .......... по описа на ЧСИ ............
на КЧСИ.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът установи, че в рамките на ИД №
.......... по описа на ЧСИ ............ на КЧСИ, регулярно са предприемани изпълнителни действия,
препятствали изтичането на петгодишната погасителна давност, както следва: 1./ с разпореждане
от 31.08.2018 г. помощник – ЧСИ .................., в изпълнение на нарочното му възлагане по реда на
чл. 18 ЗЧСИ, е разпоредил налаган...........“ АД и „.............. АД, връчени на 11.09.2018 г.; 2./ с молба
вх. № 56227/10.10.2019 г. взискателят е отправил искания към ЧСИ за извършване на справка в
НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника; 3./ с молба вх. №
28660/08.05.2020 г. взискателят е отправил искания към ЧСИ за извършване на справка в РБСС за
банкови сметки и сейфове на длъжника, както и за налагане на запор върху установените такива; за
извършване на справки в НОИ за действащи трудови договори на длъжника и налагане на запор
върху трудовите възнаграждения по установените такива; за насочване на изпълнението върху
движимите вещи на длъжника чрез опис и оценка на същите; 4./ с молба вх. № 33739/13.05.2021 г.
взискателят е отправил искания към ЧСИ за за извършване на справка в РБСС за банкови сметки и
сейфове на длъжника, както и за налагане на запор върху установените такива; за извършване на
справки в НОИ за действащи трудови договори на длъжника и налагане на запор върху трудовите
възнаграждения по установените такива; за насочване на изпълнението върху движимите вещи на
длъжника чрез опис и оценка на същите; 5./ с Определение № 42318/24.11.2023 г. по настоящото
дело, постановено по реда на чл. 389 и сл. ГПК, съдът е допуснал обезпечение на предявения иск с
правно основание чл. 439 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по ИД № .......... по описа на ЧСИ ............ на КЧСИ, до приключване с влязъл в
сила съдебен акт на производсвтото по гр. д. № 61334/2023 г. по описа на СРС, 29 състав. С всяко
едно от горепосочените действия, предхождащо налагането на обезпечителната мярка „Спиране на
изпълнението“ от СРС на 23.11.2023 г., погасителната давност досежно процесните вземания е
била прекъсната. При тези обстоятелства съдът формира извод, че в периода от стабилизиране на
съдебния акт, въз основа на който е издаден процесният изпълнителен лист, до постановяване на
Определение № 42318/24.11.2023 г. по настоящото дело, не се установява изтичането на период с
продължителност от 5 години, в който да не са били поискани или предприети от ЧСИ, в
изпълнение на изричното му възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, изпълнителни действия, които да
са от естество да препятстват изтичането на приложимата погасителна давност – доколкото видно
от материалите по ИД такива са били регулярно извършвани през 2018, 2019, 2020 и 2021 г. В тази
насока следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, в
която се възприема, че в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. по описа на ОСГТК, ВКС, не е бил разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва
перемпцията. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва –
обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител трябва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй
като старото вече е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
4
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То
може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделно дело и с това са
нарушени канцеларските правила по водене на изпълнителните дела. С оглед възприемането на
цитираната практика, съдебният състав намира, че ирелевантно в конкретно разглеждания случай
е дали в спорния период е налице период от две години по воденото срещу П. Ц. ИД, в който да не
са били извършвани изпълнителни действия, респ. дали са предприемани такива след евентуално
перемиране на делото. Предвид осъществяването на горепосочените изпълнителни действия съдът
приема, че считано от 23.07.2018 г. до датата на постановяване на определението на съда по реда
на чл. 389 ГПК – 23.11.2023 г., не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна
давност, тъй като същата е била няколкократно прекъсвана в посочения период. Допълнително
при преценката относно изтичането на приложимата петгодишна погасителна давност съдът
съобрази и спирането на теченето на давността поради обявеното извънредно положение в
Република България със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ,
бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в Държавен вестник. Ето защо, давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. е спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на
този период на спиране на основание ЗМДВИП е 2 месеца и 8 дни.
При горните мотиви съдът намира иска с правно основание чл. 439 ГПК за неоснователен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответника по делото. В полза на
последния следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
в исковото производство в общ размер от 100,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ф. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: ................,
срещу „.....“ ЕАД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление: гр. ..............., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания за
сумата от 741,44 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. –
30.04.2014 г., и сумата от 63,31 лева – мораторна лихва за периода 31.08.2012 г. – 28.07.2015 г., за
които суми е бил издаден изпълнителен лист от 24.08.2018 г. по ч. гр. д. № .......... г. по описа на
СРС, 33 състав, и е образувано изпълнително дело № .......... по описа на ЧСИ ............ на КЧСИ.
ОСЪЖДА П. Ф. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: ................, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на „.....“ ЕАД, ЕИК ................ , със седалище и адрес на управление:
гр. ..............., сумата в размер на 100,00 лева – разноски за юрисконсулстско възнаграждение в
произовдството по гр. д. № 61334/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5