Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , …………….2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                         ПЕТЪР МИНЧЕВ

 

при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Божидара Ганева - Димова като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.о.х.д.№ 3986 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :

           

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда  от 28.02.2017 г. по НОХД № 18 999 по описа за 2015 г., СРС, НО, 21 състав е признал подсъдимия В.Л.В. за виновен в това, че на 06.03.2008 г. в гр. София, кв. „Борово“, ул. „*********ет. 1, ап. 5, с цел да набави за себе си имотна облага, като се представил за длъжностно лице - управител на фирма „Т.“ ООД, ЕИК *********, възбудил и подържал у 1Д.В.Х. заблуждение, че ще й съдейства при закупуването на имот, собственост на Министерство на отбраната, находящ се между Равда и Несебър в местност "Кулотерия" с площ 45 декара (гр. Несебър, местност „Акротиря“) и с това й причинил имотна вреда, в размер на общо 19558,30 лева (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки) , като причинената вреда е в големи размери, явяващо се  престъпление по чл. 210, ал.1, т. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и му наложил наказание при условията на чл.54 НК – 2 (две) години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 (четири )  години.

С първоинстанционната присъда е отхвърлен предявения от Ц.В.Х. срещу подс. В. иск с правно основание член 45 от ЗЗД за сумата 10 000,00 (десет хиляди) евро, представляващ обезщетение за причинени  имуществени вреди от инкриминираното в обвинителния акт престъпление, като погасен по давност.

 

            Според правилото на чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият В.В. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 949.60 лв. по сметка на СРС, сумата от 104.68 лв. – по сметка на СДВР и сумата от 10 лв. са издаване на 2бр. изпълнителни листове.

            От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимия, който във въззивната жалба ( и допълнение към нея), подадена от упълномощения му защитник адв. В.Х., оспорва както приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и правните изводи на съда. По отношение на фактите, приети от първата инстанция по делото, подсъдимият счита, че СРС превратно е тълкувал изходящите от пострадалата показания, като отправя упрек към достоверността им поради тяхната противоречивост и нелогичност, изходящи от заинтересувано лице и противоречащи на показанията на св. Н.; неправилно отхвърляне на обясненията на подсъдимия, които от своя страна са логични, житейски правдоподобни и последователни. Защитникът счита, че по делото не са събрани категорични доказателства за авторството на деянието, нито е установено чия собственост са средствата, представляващи имотната облага – на дружеството „С.“ ЕООД или на управителя му св. Х.. Оспорва се на  следващо място наложеното на подс. В. наказание, като се счита същото за завишено. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, адв. Х. поддържа жалбата и сочи, че въпреки проведеното въззивно съдебно следствие е останало неустановено по делото св. Х. да е предала сумата от 10 000 евро на  подзащитния му, както и причинена й имотна вреда, а счита, че  за доказано, че с издаването на записа на заповед е направен опит да се регулират правоотношения между две юридически лица. Поддържа искането си във въззивната жалба.

Подс. В. поддържа доводите на защитника си и не изтъква собствени такива.

Прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.

В предоставената му последна дума подсъдимият В. заявява, че не е виновен, не е взимал пари от пострадалата и моли съда да бъде оправдан.  

Въззивният съд допусна и проведе съдебно следствие, в хода на което бе разпитан св. Я.Я. ( допуснат на страната на защитата) и бяха събрани писмени доказателства – писма и справка от „П.И.Б.“ АД и писмо от „Б.П.“ АД.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са  по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, вредите, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след   пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подс. В. и показанията на свидетелите Ц.В.Х., В.К.Н., Г.Й.А., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, заключенията на съдебно счетоводна, съдебно психиатрична и психологична и графическа експертизи, писмените доказателства, включително договор за поръчка от 05.03.2008г., запис на заповед от 06.03.2008 г., решение № 1/ 04.10.2006 г. по ф.д. № 11272/ 2006 г. по описа на Софийския градски съд  и удостоверение изх. № 20141017125903/ 17.10.2014 г. на Агенцията по вписванията, свидетелство за съдимост на подсъдимия.      

Събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни и писмени доказателства не променят в съществените й части възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, а имат допълващо значение.

Установява се, че подс. В.Л.В. е роден на *** г. в гр. Видин, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно специално образование, не работи, живущ ***, с ЕГН **********.

Същият заедно със св.Я.Я. ( род. на ***г.), тогава на 21 години, през 2006г. регистрирали дружество „ Т.“ ООД, в което двамата били съдружници, а св. Я. – управляващ и представляващ дружеството.

Св. Ц.Х. била управител и представител на „С.“ ЕООД, като в началото на 2008г. осъществила контакт с неустановен по делото гражданин от гръцки произход, който имал желание да закупи имот, находящ се между Равда и Несебър в местност „Кулотерия“ с площ 45 дка (гр. Несебър, местност „Акротиря“) - със статут на публична държавна собственост, предоставен за ползване на служба „Военна полиция“. За целта между „С.” ЕООД и „А.Р.Е.Е.Д.Г.” ЕООД бил подписан договор за поръчка от 05.03.2008 година, по силата на който дружеството, представлявано от свидетеля Х. „С.” ЕООД се задължавало да закупи за сметка на доверителя посочения имот. Във връзка със сключения договор, св.Х. търсела начин да участва в търг за придобиване на този имот, като чрез Р.Н.(починал на 13.03.2015 г.) бил осъществен контакт между св. Х. и  подс. В., за който Начев й споделил, че може да съдейства за осъществяване на покупко – продажбата с посредничеството на  св.Г.А.. На среща, състояла се на 06.03.2008 г., в офиса на подсъдимия В. със св. Х.,***, на която присъствал и св. В.Н., подс. В. се представил за управител на „Т.“ ООД, ЕИК *********, като заявил на Ц.Х. и В.Н., че ще й помогне в процедурата пред държавната администрация по придобиване на горепосочения недвижим имот. Същият е трябвало да осъществи действия по консултиране на Ц.Х., като я подпомогне в крайната й цел да придобие правото на собственост върху недвижимия имот, собственост на Министерството на отбраната на Република България. На същата среща подсъдимият заявил на свидетелите Х. и Н., че има добри позиции, които може да използва с цел по-бързото закупуване на имота, без да се чака. Условието, което поставил подсъдимият В., за да се задейства по-бързо процедурата, било св. Ц.Х. да му даде сума в размер от 10 000 евро до 30 000 евро. Св. Х. получила по фирмената си сметка в „Юнионбанк” сумата от 30 000 евро, преведени й от нейния бизнес партньор. Св. Х. след като се консултирала със св.Н. се съгласила да предостави на подсъдимия В. не цялата сума от 30 000 евро, а първоначално само сумата от 10 000 евро. Именно заради това св. Н., който упражнявал адвокатска професия, бил помолен от подсъдимия и Ц.Х. да изготви проект на запис на заповед, който да бъде подписан от В.В.. Тогава свидетелят Н., посетил свой клиент, който имал офис в непосредствена близост до офиса на подс. В., откъдето изтеглил по електронен път бланки на запис на заповед. След това се върнал в офиса на подсъдимия. Тогава подс. В. в присъствието на свидетелите Х. и Н. попълнил собственоръчно проекта на записа на заповед с личните си данни, след което подписал лично проекта на записа на заповед. Непосредствено след това св. Н. бил помолен да излезе, за да се извърши разплащането между св. Х. и подс. В.. Тогава св. Х. предала лично на под. В. сумата от 10 000 евро, като последният  обещал на св. Х., че до края на месец март 2008 г. ще придобие собствеността върху недвижимия имот. След изтичането на месец март 2008 г. обаче подсъдимият системно не отговарял на повечето от обажданията на Х., а в случаите, когато провеждали телефонна комуникация, заявявал, че се намира в чужбина или че има много ангажименти. Впоследствие подсъдимият осъществил отново контакт със Х. през лятото на 2008 г., като искал отново пари, които трябва да му послужат за задействане на процедурата по придобиване на недвижимия имот.

Цитираният недвижим имот, находящ се между Равда и Несебър в местност „Кулотерия“ с площ 45 дка (гр. Несебър, местност „Акротиря“), освен че е със статут на публична държавна собственост, не е включван като ДМА в капитала на търговски дружества към Министерство на отбраната, нито е обявяван за продажба.

 

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е обсъдил доказателствената съвкупност, събрана по делото, преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка, като новосъбраните от въззивния съд доказателствени източници не привнасят нови обстоятелства, а част от тях ( писмените) подкрепят фактическите констатации на първата инстанция.

На базата на непосредствено събраните и проверени материали, законосъобразно в доказателствено отношение СРС е дал вяра на показанията на свидетелите Х. и Н., поставяйки в основата на изводите си по фактите именно показанията на пострадалата Х. и е игнорирал достоверността на изнесената от подс.В. информация, приемайки същата единствено като израз на правото му на защита. Аргументирано е обсъдил достоверността на последното гласното доказателствено средство както с оглед на неговата вътрешна убедителност, изводима от последователността, логичността и непротиворечивостта му, така и с оглед на подкрепеността му от останалия събран по делото доказателствен материал, като именно въз основа на тези установените в съдебната практика критерии и съобразно правилата на формалната логика е достигнал до доказателствения си извод за тяхната недостоверност. Подкрепящите обясненията на подс. В. показания на св. Я., дадени пред въззивния съд, също се преценяват от този съдебен състав като недостоверни – обслужващи защитната версия на подсъдимия и несъответни на обективната истина. Както подс. В., така и св. Я. ( опосредствано, чрез информация, предадена му от подсъдимия в онзи период) твърдят, че са набирали капитал / инвеститори, за да започне дейност в търговския оборот дружеството „Т.“ ООД и именно св. Хаджова е била един от тези потенциални инвеститори, като е обещала да внесе сума от 8 000 евро, а за да се гарантира бъдещото й плащане и печалба, подс. В. е издал приложения по делото запис на заповед от 06.03.2008г. за по – висока сума от 10 000 евро; фактически св. Х. не е предавала сума от 10 000 евро на подс. В.. Тази версия в гласните доказателствени средства, освен че е оборена от показанията на св. Х. и Н. – изрично и от тези на св. Г.А. – опосредствано ( тъй като свидетелят посочва, че е запознал Х. и В. именно във връзка с дейността на последния по отчуждаване на имоти – собственост на МО) е в противоречие с правилата на гражданския оборот и житейската логика, и последователността при размяна на престации. Казано по друг начин версията на подсъдимия В. и св.Я. съдържа вътрешни противоречия и доведена до край съдържа взаимоизключващо се съдържание – уговорена е инвестиция, инвеститорът  без да я направи, получава от бенефициента документ с гаранционна (обезпечителна) функция – запис на заповед, в който е включена и бъдещата  печалба на инвеститора,  Т.е. версията е  абсурдна, не кореспондира с установените  правилата на функциониране на гражданския оборот и утвърдената последователност при размяна на престации и обезпечения при сделки от подобен вид.

Анализът от друга страна на свидетелските показания от втората група доказателствени източници  - Х. и Н. - с посочените обективни индикации за тяхната правдивост ( договор за поръчка от 05.03.2008г., запис на заповед от 06.03.2008 г. ) води до доказателствен извод за съответствие на съдържащата се в показанията им информацията с обективно случилите се събития, тъй като освен вътрешна убедителност, показанията на пострадалата са житейски правдоподобни и най-вече -  се подкрепят както от останалите гласни доказателства по делото от една страна, а от друга – и от писмените доказателства по делото / частните диспозитивни документи -  изходящия от подсъдимия  запис на заповед и договор за поръчка / и способите за проверка на доказателства – заключението на СППЕ, касаеща освидетелстването на св. Х.. Събраните в хода на въззивното съдебно следствие удостоверителни документи – справка от ПИБ с отразените движения по евровата сметка на „С.“ ЕООД също е индикация за правдивостта на разказа на св. Х., тъй като се установява, че в период, близък до инкриминираната дата ( на 04.03.2008г.) св. Х. е изтеглила сумата от 12 500 евро, а по сметката на дружеството е имало именно твърдените от пострадалата парични средства в размер на 30 000 евро. Именно  съобразявайки вътрешната последователност на показанията на пострадалата  от една страна и факта, че в отделите си части показанията й се намират потвърждение от останалия събран по делото доказателствен материал, въззивният съд също  счете свидетелстването на Ц.Х. за достоверно. Наведените от защитата във въззивната жалба  доводи за недоказаност на обвинението, свързани с неустановяване пострадалия от престъплението, също се явяват неоснователни – фактът, че св. Х. е била едноличен собственик, управител и представляващ „С.“ ЕООД, от чиято сметка е изтеглена инкриминираната сума, води до припокриване на личния й и на собственото й дружество патримониум, но заявеното от свидетеля, че сумата е била нейна лична, не се оборва от друго събрано по делото доказателство.

Лишен от доказателствена основа  е доводът на защитата за недостоверност на показанията на св. Х., изводим от нейната заинтересуваност. Несъмнено св. Х. е  лица, пострадало от престъпление, което налага внимателен анализ на достоверността на изнесената от него информация. Въпреки че преценява  показанията на свидетеля Х. освен както източник на доказателства, така и като средство за защита на накърнените от престъплението права на съответната пострадала, въззивният съд прие свидетелстването на Х.  за достоверно и отговарящо на обективната истина по делото, намирайки, че то се подкрепя пряко и косвено и от други доказателства по делото.Като пряко следствие от изложеното се налага и изводът, че в рамките на настоящото наказателно производство, съставомерните факти са доказани по категоричен начин.

Експертните заключения, приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие, са обосновани и съмнения в компетентността на експертите не са налични,  а писмените доказателства и доказателствени средства са с еднозначно и конкретно информационно съдържание, поради което и следва да бъдат ценени.

Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд  напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите.

            На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд законосъобразно е извел правния извод, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210,ал.1, т.1 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.

От обективна страна - при осъществяването на  изпълнителното деяние подсъдимият чрез своите активни  действия по убеждаване на пострадалата, че има ще съдейства срещу комисионна за закупуването на посочения по-горе недвижим имот, собственост на МО, сочи на извода, че подсъдимият е  формирал неправилна представа у пострадалото лице – св.Х. - относно определени факти от действителността – че има възможност да посредничи с оглед реализирането на покупко- продажбата.             Горепосоченото не е било обективно възможно за подс. В. към датата  на извършването на деянието – месец март 2008г. – тъй като имотът е бил със статут на публична държавна собственост, не е включван като ДМА в капитала на търговски дружества към Министерство на отбраната, нито е обявяван за продажба

            Така създадената невярна представа подсъдимият В. впоследствие е поддържал чрез действията си, свързани с втората проведена среща с пострадалата, на която същата му му е предоставила инкриминираната парична сума и именно с които пострадалата е мотивирана да извърши акта на имуществено разпореждане, т.е чрез активни действия подс. В. е поддържал така формираната у св.Х.  невярна представа.  Налице са и двете проявни форми на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 НК- възбуждане и поддържане на заблуждение.

            Налице са и останалите признаци, съставляващи обективната страна на престъплението измама – пострадалата св.Х.  се е разпоредила с материални ценности /пари/, въз основа на предварително формирана невярна представа от подсъдимия, посочените средства са преминали от патримониума й в този на подсъдимия В. и е налице реално обогатяване на В. за сметка на пострадалата. Между инкриминираните деяния и настъпилият престъпен резултат има пряка причинно- следствена връзка.

            Не е основателен развития във въззиваната жалба довод, че са налице граждански/търговски правоотношения между две търговски дружества – „ Т.“  ООД, в което подсъдимият е бил съдружник и „С.“ ЕООД – собственост на пострадалата, свързани с договор за заем и обезпечаването му чрез издаване на ценни книжа на заповед от длъжника. Видно от изложеното във фактическата част, се установи манипулативно поведение на подсъдимия В. с насоченост към създаване на невярна представа у пострадалата и впоследствие поддържането му; изначална невъзможност за изпълнение на поетия от дееца ангажимент; изначална липса на предмет на „сделката” с недвижимия имот, който бил извън гражданския оборот  именно с цел мотивиране на пострадалата да  извърши акт на имуществено разпореждане. Цялостната насоченост на поведението на подс. В. , инкриминирано по делото, е с користна цел – неговото обогатяване за сметка на пострадалата. Това обуславя наличието на общественоопасно негово поведение, полагане на усилия за убеждаване и скланяне на Х. да му предоставя парични суми, а не на противоправност, свързана с неизпълнение от негова страна на гражданско правни задължения поради пазарната конюнктура. Обстоятелствата на издаване на запис на заповед за предоставената суми от подсъдимия също не води до извод за несъставомерност на извършеното от В., тъй като фактът на снабдяване на пострадалата с извънсъдебно изпълнително основание не рефлектира върху обективните признаци на деянието, нито пък сочи за липса на интелектуален или волеви елемент на изискуемия се умисъл за извършване на престъплението.

Налице е квалифицирания състав на чл. 210, ал.1, т.1 от НК – деецът да се е представил за длъжностно лице. Константна е съдебната практика, че  за наличието този признак е необходимо в действителност деецът не притежава длъжностно качество, но се представя за длъжностно лице и именно неверните представи у измамения относно заеманата от извършителя длъжност, да го мотивират да се разпореди с имуществото. В случая подс. В.( видно от приетото във фактическата обстановка) се е представил пред пострадалата Х. управител на „ Т.“  ООД, т.е. длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,б.”б” от НК и наслагването на така формираните неверни представи у пострадалата са я мотивирали да се довери на подс. В. до степен, че да му предаде сумата от 10 000евро.

Според критериите, залегнали в ТР №1 от 1998г. на ОСНК причинената вреда  в големи размери, което обуславя и квалификацията по чл. 210,ал.1, т.5 от НК.

            От субективна страна- инкриминираното деяние е извършено от страна на подсъдимия В. при форма на вината - конкретен пряк умисъл. В. е съзнавал, че чрез своите действия мотивира пострадалата Х. да извърши действия на разпореждане с материални ценности и е целял именно този резултат. Наред с това е съзнавал, че  създава, а в последствие и поддържа неправилна представа за факти и обстоятелства, мотивирали я да се разпореди с тези ценности. Подс. В. е съзнавал сигурното, неизбежното настъпване на престъпния резултат- имуществена вреда и действията му са били пряко насочени към неговото постигане, както и че се представя за длъжностно лице и големият размер на вредата.

Налице е и типичната за този тип престъпление користна цел- обогатяване по неправомерен начин за сметка на другиго.

                Справедливо, в съответствие с изискванията на чл. 36 от НПК и при условията на чл.54 от НК е и наложеното на подсъдимия В. за престъплението по чл. 210,ал.1,т.1 и т.5, вр. чл.209,ал.1  от НК  наказание – две години лишаване от свобода. Размерът на наказателната санкция е съобразен с баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при индивидуализиране на наказателната отговорност – необремененото съдебно минало на подсъдимия от една страна и противопоставящите им се високата стойност на предмета на престъплението, наличието на два квалифициращи признака на състава на чл. 210 от НК. Въззивната инстанция счита, че правилно СРС е определил наказанието при превес на  смекчаващите отговорността на подс. В. обстоятелства, под средния предвиден в закона размер и така определеното наказание с оглед личността на подсъдимия би постигнало в достатъчна степен целите както на генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало същия за в бъдеще към спазване на установения в РБ правопорядък. При наличие на предпоставките на чл.66,ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, първоинстанционният съд е отложил същото за срок от 4 години  и като е определил близо до максималната продължителност на срока за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът е съобразил високата степен на обществена опасност на престъпленията по чл.210 от НК и постигане на предупредително и превъзпитателно въздействие на наказанието върху осъденото лице.

С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените  по делото разноски и сумите за служебно издаване на изпълнителен лист.

Липсата на въззивна жалба от гражданския ищец прави недопустима проверката на присъдата в тази й част, тъй като по отношение на гражданската отговорност на подсъдимия действа изцяло диспозитивното начало.

             При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

            Водeн от горното, Софийски градски съд на основание чл. 338 от НПК

 

Р  Е  Ш  И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.02.2017 г., постановена по  НОХД № 18 999 по описа за 2015 г. на  Софийски районен съд, НО, 21 състав.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                     2.