Определение по дело №253/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „. П. ПАРСЪНЪЛ Ф. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Ж. „. 4”, Б. П. С., С.14, представлявано от Л. Л. П., Ч. пълномощника А. Б., насочена срещу разпореждане № 3213 от 09.06.2011г. на Районен съд - Р. по ч.гр.д. № 926/2011г., с което е отхвърлено заявлението на „. П. ПАРСЪНЪЛ Ф. ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК против Н. Г. Р., ЕГН *, адрес: с. Б., У. „. и Ш. №2.

Жалбоподателят излага оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане. Твърди се, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложено копие на пълномощно, подписано от законния представител на дружеството Л. Л. П., с което Ю. А. Б. е упълномощен да представлява дружеството пред всички районни, административни, окръжни и апелативни съдилища в страната, с правото да завежда и води дела до окончателното им приключване, съгласно представителната власт на чл.34 ГПК. Жалбоподателят излага доводи, че след като пълномощното изхожда от законния представител на дружеството, то в съдебното производство по издаването на заповед за изпълнение, не е необходимо извършването на проверка за надлежното възникване на правоотношението, от което произтича качеството на Ю. и още по-малко подлежи на проверка дали лицето, назначено на тази длъжност, отговаря на изискванията на работодателя. Качеството на пълномощника като Ю., изключва доказването на юридическо образование, което е посочено като изискване само към други служители, които са назначени на длъжност, различна от тази на юрисконсулта. Жалбоподателят счита, че така оформеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК отговаря на формалните изисквания на закона, а именно да бъдат приложени пълномощно и документ за платена държавна такса. Ето защо моли да бъде отменено разпореждане от №3213 от 09.06.2011г по ч.гр.д. 926/2011г. по описа на РС Р. като неправилно и да бъде върнато делото на Районен съд Р. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Към частната жалба е приложен трудов договор от 10 март 2006г, сключен между “ДЖЕТ ФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” /”. П. ПАРСЪНЪЛ Ф. ЕАД/ и А. Г. Б., с който Б. е назначен на длъжност инспектор събиране, анекс към трудов договор от 01 ноември 2010г, с който А. Г. Б. е назначен на длъжност старши Ю.- мениджър съдебно събиране, пълномощно №2683/2010, копие от диплома за висше образование, серия А- 2009 СУ, образователно- квалификационна степен магистър, по специалност Право, копие от удостоверение за правоспособност №1335 от 27.10.2010г. на Министерство на правосъдието.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящото производство е процесуално допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Пред Районен съд Р. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК от заявителя „. П. ПАРСЪНЪЛ Ф. Е. представлявано от Л. Л. П., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, Ч. пълномощник Ю. А. Г. Б., срещу длъжника Н. Г. Р. за парично вземане.

Към заявлението е приложено заверено копие от пълномощно № 2683/2010, от което е видно, че Л. Л. П., действащ като законен представител на дружеството, е упълномощил Ю. А. Г. Б. да представлява „. П. ПАРСЪНЪЛ Ф. ЕАД пред всички съдилища в страната, като пълномощното е без срок.

С атакуваното разпореждане Районен съд Р. е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с мотива, че към заявлението не са представени доказателства, от които да се установява, че А. Г. Б. има юридическо образование и се намира в служебно правоотношение със заявителя като Ю. или на друга длъжност, каквото е изискването на чл.32, т.3 от ГПК.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Заповедното производство е предвидено като процесуална възможност за кредитора да реализира правата си при безспорни вземания.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. ГПК въведе двойна компетентност на първоинстанционния съд, когато бъде сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение, да се произнесе както по допустимостта, така и по основателността на искането. Преценката за допустимост на заявлението е свързана с проверка изпълнение на изискванията за редовност на заявлението. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, а по силата на чл.425, ал.1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се попълва по утвърден образец по Наредба на министъра на правосъдието.

В съответствие с чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 128, т.1 ГПК, когато заявлението се подава от пълномощник, към него трябва да бъде представено писменото пълномощно, удостоверяващо факта на упълномощаването и представителната власт на пълномощника. Според утвърдения образец в Наредба №6 от 20 февруари 2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявителят прилага пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник. От това изрично препращане следва, че несъблюдаването на посочените разпоредби при подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение води до недопустимост на заявлението, респ. същото следва да бъде отхвърлено.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение представлява процесуално действие пред съд. Доколкото юридическите лица не могат лично да извършват или приемат процесуални действия, те участват в процеса Ч. свои представители, включително представители по пълномощие. В този случай обаче важат ограниченията на чл.32 ГПК за кръга от лица, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие. Представителната власт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на заявлението, предявено от представител и обуславя валидността на извършените от или спрямо него процесуални действия. Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя, като законът изисква това да става Ч. писменото пълномощно, обективиращо упълномощителната воля на представлявания.

Преценката дали исковата молба отговаря на изискването за редовност по чл.128, т.1 ГПК респ. дали заявлението отговаря на чл.410, ал.1 ГПК, включва единствено проверка дали към тях е приложено писмено пълномощно, удостоверяващо наличието и обема на представителната власт на пълномощника. Законът не поставя изискване като предпоставка за допустимост към заявлението да бъдат представени и доказателства за качеството на пълномощника по чл.32 ГПК. В подаденото до РС Р. заявление за издаване на заповед за изпълнение е било представено писмено пълномощно.

С оглед изложеното Благоевградски окръжен съд преценя частната жалба за основателна. Разпореждането на Районен съд Р. като неправилно следва да се отмени. С оглед специфичността на заповедното производство, делото следва да бъде върнато на РС - Р., тъй като въззивният съд няма правомощия да издава заповед за изпълнение и да предприема процесуалните действия, следващи издаването на заповедта. Правомощията на окръжния съд са да потвърди или отмени обжалваното разпореждане. Преценката за издаване на заповедта за изпълнение е от компетентността на Районен съд Р..

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане №3213 от 09.06.2011г., постановено по ч.гр.д. № 926/2011г по описа на Районен съд Р..

ВРЪЩА делото на Районен съд Р. за произнасяне по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “БНП П. ПАРСЪНЪЛ Ф. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Ж. „. 4”, Б. П. С., С.14, представлявано от Л. Л. П., Ч. пълномощника Ю. А. Г. Б. против Н. Г. Р., ЕГН *, адрес: с. Б., У. „. и Ш. №2.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: