Определение по дело №45/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 422
Дата: 7 февруари 2013 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20131200700045
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

23.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.25

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20124100500983

по описа за

2012

година

за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 66 от 08.06.2012г., постановено по гр. д. № 918/2011год., С. районен съд е отхвърлил предявения от „М.” О., ЕИК ..........., гр. Б., пл. „Д." № 6 иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК против „С. Г.” Е., ЕИК ..............., град С., ул. „Т. м.” № 16 за сумата 13 913,59лв. (тринадесет хиляди деветстотин и тринадесет лева и 59 ст.), представляваща неизпълнено парично задължение по договори за продажба, във връзка с които са издадени фактура № */11.03.2011г. и фактура № */11.03.2011г., сумата 535,94 лева (петстотин тридесет и пет лева и 94 ст.) – мораторна лихва за периода 12.03.2011г. – 25.07.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 289,10 лв. (двеста осемдесет и девет лева и 10 ст.) - разноски по делото за държавна такса и сумата в размер на 550,00 лева (петстотин и петдесет лева) – разноски за възнаграждение на един адвокат, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 477/27.07.2011г., по ч. гр. дело № 646 по описа на Районен съд С. за 2011г. като погасен чрез прихващане, с насрещното вземане на „С. Г.” Е., ЕИК .............., град С., ул. „Т. м.” № 16, дължимо на основание чл. 49, ал.1, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, представляващо част от вземането на „С. Г.” Е., ЕИК ................ срещу „М.” О., ЕИК .............., в общ размер на ............... лева (петдесет и една хиляди сто деветдесет и осем лева и 60 ст.), представляваща равностойността на причинените от работника М. Р., при и по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя „М.” О., имуществени вреди на „С. Г.” Е., вследствие повредите на колесен трактор марка “Х.”, с ДК № .........., с номер на рамата ............., с двигател № ...................., собственост на ответника. Със същото съдебно решение СРС е осъдил „М.” О. да заплати на „С. Г.” Е. сумата 1 055,00лв. – разноски по делото.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от „М.” О., ЕИК ............., гр. Б. изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли решението на СРС бъде отменено.

Ответник жалба - „С. Г.” Е., ЕИК ............., град С., чрез депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата. Претендира разноски.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

По гр. д. № 918/2011год. С. районен съд за да постанови обжалваното решение, основно се е аргументирал с прилагането на правилото за съдебно прихващане с насрещно вземане, свързано с наличието на фактическия състав по чл. 49, ал.1, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, представляващо част от вземането на „С. Г.” Е. срещу „М.” О., в общ размер на 51 198,60 лева и събраните във връзка с това доказателства.

Аргументацията на районния съд е правилна. Безспорно е установено, че между страните е налице дължимо вземане в полза на „М." О. по договори за продажба, във връзка с които са издадени фактура № */11.03.2011г. и фактура № */11.03.2011г.

Абсолютно е доказано по делото осъществяването на състава по чл. 49, ал.1, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД /от свидетелските показания, досъдебното производство и назначената съдебно – техническа експертиза/.

В разглеждания случай „С. Г.” Е. е заявил възражение за съдебно прихващане, като негов предмет е оспорено от „М.” О. право. Предявеното с възражението за прихващане вземане на ответника е основано на деликта - чл. 49, ал.1, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, във връзка с настъпването на който, както вече се прие размера на вземането на ответника към ищеца е в размер на 51 198,60лв. Или в тези размери в хода на делото е установено, че вземането на ответника е ликвидно и изискуемо. Същевременно ликвидно и изискуемо е вземането на ищеца за сумите 13 913,59лв. – главница представляваща неизпълнено парично задължение по договори за продажба, сумата 535,94 лева – мораторна лихва за периода 12.03.2011г. – 25.07.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 289,10 лв.- разноски по делото. Налице са две насрещни вземания на страните в посочените размери, които са годни за компенсиране. Като е извършил съдебната компенсация между двете насрещни вземания на страните до размера на по-малкото за главница и лихва, отхвърляйки главния иск на ищеца, районният съд е постановил правилно решение. На основание чл.271,ал.1 решението следва да бъде потвърдено.

При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед на нейната неоснователност да се остави без уважение.

В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на СРС.

При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 750,00лв.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/08.06.2012год., постановено по гр. д. № 918/2011год., по описа на С. районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „М.” О., ЕИК ............., гр. Б., пл. „Д.” № 6 да заплати на „С. Г.” Е., ЕИК ..............., град С., ул. „Т. м.” № 16 сумата 750,00лв. – направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. С. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

29286390CE08A3ECC2257ABF00400E9F